Не си мисли, че те забравих.
Ти тука.....в ляво завинаги остана.
В сърцето те заключих, сейф направих
и скрих там дълбоко кървящата рана.
Не се сърди ако безнадеждно чакаш ...

Не си отивай... Моля те,
почакай, спри!...
Да те погледна за последно.
Навън вали... Не тръгвай!...
Остани и тази вечер. ...

От душата си ще извадя чернилката.
Най - грозните, най - тъмните краски.
Ще нарисувам с тях живота си
и ще си представям щастие.
Със сиво ще рисувам чувствата. ...

Красив е шумът от нежните целувки
на двама влюбени.
Красива е гледката на щастлива майка,
държаща своето бебе.
Красив е шумът от биещите се дъждовни капки ...

Любов / Промяна
Есе
Всеки човек има жажда, копнеж и желание в сърцето си да бъде обичан.
Любовта е чувство. То не може нито умишлено да се предизвика, нито доброволно да се превъзмогне. Тя не може да бъде изчерпана и ти не м ...

Като ранена в крилете птица
понякога се влача по корем,
затварям се, прогонвам всички
и чакам да отмине ден след ден.
Когато болката се уталожи ...

Устата промълви “Не те обичам вече“.
Светът се преобърна. Времето замря,
тихо го повтори и “Съжалявам” рече,
но аз не я чувах, повален от мига.
Ръцете докоснах. В очите потърсих ...

Стар спомен
Защо и днес не съм това дете, което слушаше в захлас звъна на кристалните чаши пълни с вълшебна течност от която не му даваха да вкуси никога? Шампанско я наричаха големите и я пиеха единствено по празник. Защо не слушам пак гласа на птиците и мърморенето на старите дървета? Защо ли не д ...

Сърцето умира бавно.
Окъпано в кръв отлита,
попито в отровни лъжи,
изтърпяло горчиво страдание,
живяло в лъжа, в отчаяние. ...

Дали ще се загубим заедно отново
и пак ще се преплитат копнение и страх -
етерни листа вдън кладенеца на ума ми ?
Всичко е едно сега,
което сбъдва само пропаста ми, ...

Днес валя...мек, пухкав и перфектно чист и бял, нежен като ласка, с ухание на високопланински тайни, непознати билки..сняг. Невинно бял като душата на мъничко дете, с красотата и очакването на първото кокиче след дълга, тежка, мразовита зима. Сякаш искаше да спаси хората от собствените им, зацапани ...

Тя за мене е една -
вечно усмихната жена.
Красива, нежна и добра,
като момина сълза.
Щом видя ли я аз, ...

за читатели с чувство за хумор;)
Често лудоста ни избива в поезия,
вдъхновението- в дълбока амнезия,
правилата за рима отиват на кино...
(Но това няма нищо общо с Ал Пачино)... ...

(От цикъла „Кръчма „Зелената котка” – 10)
Скърцането на веслата и плясъкът на водата явно бяха успели да ме приспят, понеже когато лодкарят каза „Пристигнахме” се сепнах и доста време се чудих къде съм. След няколко дълги секунди обаче съзнанието ми възприе студа, влагата и отвратителното количество ...

Хей, барман,
как я караш, драги?
Сипи сега
за новата... и пета.
Пол'вината от ...

Хей, барман,
минавам
на ракия.
Не ме питай
що за ситуация. ...

Ти си всичко, за което съм мечтала-
моят пристан и моето спасение,
моята надежда за по–добър утрешен ден,
моето малко пламъче, което гори,
за да радва хорските очи. ...

второ преработено и допълнено издание
Аз:
Здравей, как си, приятелко?
Как си, добре ли я караш?
Още ли хрупаш нитрати ...

Ще ми подадеш ли ръка?
Искам да се изправя,
но не мога сама.
Ще ми подадеш ли ръка?
Течението е прекалено силно ...

Защо да те търся със поглед навсякъде?
Защо да навеждам глава,
когато ти си във мен?...
Защо да се ровя във дните изминали?
Защо да се плаша от друга, ...

Ако си сън, не искам да се будя.
Ако не си, не искам да заспивам.
Искам да те гледам,
да те докосвам с върховете на пръстите си,
а после ти да ги целуваш. ...

Обичам те!
Не мога да забравя
прекрасните щастливи дни!
Обичам те!
Но ти не го съзнаваш ...

Една, две, три...безброй сълзи
за дните вече отлетели,
за детството така безгрижно,
за всеки миг, когато още бях дете.
Ти всичко ми отне - ...

От тишината с тихи стъпки,
промъкваща се като сянка идвам
да те докосна сякаш ме сънуваш.
От мойте устни нощем да се будиш.
И пак така потайно ще си тръгна, ...

Кръговратът на
живота
подхвърля ни напред - назад
.
Понякога радва ни душата ...

В далечното минало или в близкото бъдеще имало едно момче. Седяло си то една вечер пред компютъра и решило да влезне в Интернет и там се запознало с едно момиче.
Той не предполагал какво ще се случи междо двамата и те останали приятели. Даже се и срещали,. В един прекрасен момент той изпитал непозна ...

Един спомен ме боде като остра брада по кожата. Подсеща ме непрестанно колко е важна вярата в човешкото сърце. Спомен от една история, в която има безверие и вяра. Още усещам уханието на бели рози...
Всъщност всичко започна в градчето Н., където хората живееха по каноните на църквата и бяха добри хр ...

Те си живееха чудесно. Никога не се бяха замисляли върху вероятността, някъде около тях да съществува друг свят. Имаха строги закони и порядки. Изпълняваха задълженията си педантично и стриктно. И всичко щеше да си продължи в посоката, в която бяха свикнали да вървят, ако...
Един летен ден, когато т ...

Краят на седмицата отново дойде..
Гледам те пак усмихнат, щастлив..
След няколко часа ти ще заминеш,
далече от мен в чужди прегръдки..
А аз ще остана отново самаq ...

Сънувам пак очите ти красиви
и твоят глас събужда ме с усмивка,
но в утрото отново съм сама
и студ нахлува в моята душа...
Защо до мен не си в деня? ...

Ти не ме обичаш вече? Какво трябва да направя, за да се върне всичко старо и да живеем пак в нашия си свят - свят на обич и мечти, свят на нежност и романс, свят на болка и реалност.
Ще преплувам океаните, ако трябва. Ще пребродя всички страшни планини. Ще обиколя Земята по екватора дори, но ти иска ...

Свикнала съм да раздавам
по мъничко от своето сърце,
но често цялото го давам
и после го събирам по зрънце.
Не ми е тъжна тази теорема, ...

Не ме обичай! Стой далеч от мен!
Не ми разкривай своята душа!
Не ме желай, ръката ми не вземай,
няма да откриеш в мене любовта!
Не ме обичай! Любовта за мен е чужда, ...

Шепа мечти!
Само това имам.
Не, не ги погубвай.
Пази ги от хорски хули,
от неверници. ...

Лед и огън...
Мрак и светлина.
Щастие и болка.
Звук и тишина.
Последен допир, ...

на Иво
Търся те отново в мрака,
за да видя твоето лице,
и гласът, познат до болка,
пак да сгрее моето сърце. ...

Седи си Барашев на стълбите пред кралския дворец в центъра на Ботаническата градина и сърцезава нощното небе, което без усилие хранеше звездите. "Ех, да можех и аз" - проехтя в съзнанието му, което в първият момент го шокира. Превратностите на съдбата му обаче бяха оставили своя диря и той реагира м ...