ЖИВЕЕШЕ В ЕДНА МАНСАРДНА
Живееше в една мансардна
поет със име на светец.
Той имаше съдба коварна,
да бъде винаги беглец. ...

ОЙ-ЛА-ЛА-ЛА-ЛА
Ой-ла-ла-ла-ла, ти се превъзбуди,
щом повторих: "Мъртвите очи
търсят след смъртта печални пеперуди!"
Ти подай ръка! И замълчи! ...

Обичаш ме. Обичай ме
до последния ми дъх!
Не си отивай още, остани,
чуй първите петли!
Неповторима нощ е. ...

Труден стана ми животът , от както завесата на любовта ме забули. Трудно стана
ми да дишам , да спя и да ЖИВЕЯ ! Всичко сиво ми се вижда вече , но зърна ли я
нея аз отново всичко лесно ми се вижда. Странно , дори не я познавам чак толкова
добре за да мога да говоря за любов , но пък нали си знаем , ...

Гледам аз навън луната, слънцето и земята. Вдишвам аз дълбоко, за да усетя на
въздуха аромата. ....... Мислех да пиша стихове , но просто след всяка 2-ра дума
си представям НЕЯ. Представям си нейната усмивка, нейните весели очички. Блокаж
! Мисълта ми спира! По-горе споменах слънцето, земята, въздух ...

(Aphrodite's child)
Във пет часът
Търся път
в улична тъга
А мисълта ...

Душата ми е струна на китара,
тъй нежно зазвъняла във нощта,
сърцето ми във огън все изгаря
с най-светлата и искрена мечта.
...

Разбити окови, шаблони,
мечти и условности.
Хаос от думи
разпръснати в стих.
Отново превръщам канони ...

Черен облак се задава,
небето навъсено ехти.
Чува се в далечината
женски глас крещи,
вижда ясно тъмнината, ...

Не познавам очите си,
ако във тях
не съществува образа ти.
Не познавам и ръцете си,
ако във тях ...

Джапанките,
банския
и стих
написан върху пясъка за теб
съм сложила в торбичката ...

Часовете са мъниста,
разхвърляни над хребета на планините -
капчици от кехлибарено мастило
изтичащо през пръстите на дните,
а ти си лист, на който се изписвам ...

Тя не знаеше от кой свят идва. Всеки ден тук беше толкова еднакъв, но тя си го правеше различен, защото беше различна.
Нямаше семейство, не искаше и да има. Нямаше приятели, прекалено много пътуваше. Не по принцип, само в себе си. Но когато толкова често прескачаш от крайност в крайност, хората прос ...

Изтъняла е душата ми
от минали любови,
от дъждовни бури,
от пяната на бесните вълни.
Избелял е даже и цвета й, ...

Нощта трепери
като боса циганка.
Луната пие локвите
със посинели устни.
Във подлеза ...

Една сутрин в тъмното мазе,
сред купчината инструменти стари
попадна малко кафяво мишле-
с жилетка и кожени сандали.
В доскорошния мирен сандък ...

Малка кутийка – фин порцелан,
стари бижута, скрити мечти.
Един небрежно хвърлен гердан,
стара снимка- това ли си ти?
Малка кутийка- слонова кост. ...

Не се смей! Чуваш ли ?! Ако това ти се струва смешно, то значи определено
следващите редове не са за теб и можеш да затвориш страницата без угризения на
съвестта. Не се безпокой- ако дори заглавието предизвиква в теб асоциации за
шеги и някакви хумористични статийки, определено нищо няма да изпуснеш ...

В пълнолунен полуздрач,
със ръце умели,
удря нощният берач
по звезди узрели.
В коша плетен от роса, ...

Време мъгливо, влажно и сиво,
денят се събужда студен.
В спомени ясни, слънчеви, страстни
останал е юнският ден.
Пия кафето и там край морето ...

И ето, пише той-
някъде, върху кутия от цигари.
Защо ли няма, просто няма кой
да усети болката му стара.
Той мрази изрази-клишета, ...

Искаш ме в леглото си,
бариерите със трясък да строшим
и да потънем в аромата от Любов.
Ще мога ли...
Искаш ме в ръцете си, ...

Oплаках се от тишината
сега тя страда,
а бушува в мене за отплата
глъч от звуци на непознати.
Които идват и си тръгват, ...

КАКВА БУБУЛЕЧКА!
Представлява голямо усилие да сваля маската си. Трябва около час да се изкачвам по много хлъзгава и тясна пътека. Понякога забивам нокти за да не се свлека обратно в залата с лостовете за управление. Пътеката често е затрупана със секреции, остатъци от храна, размекнали се субстанци ...

Ех животе, проклетнико
и ти съдба несправедлива!
Какво ви сторих кажете,
че оставихте сърцето да изстива!
Сърцето е чисто, невинно- ...

Когато умориш се
от взаимност
и слънцето в очите ти
помръкне,
когато розите цъфтят ...

Натежават уморените клепачи
сломени от дълбока самота,
притихват лекичко във тишината,
отнасяйки душата ми в съня.
И ето пак сънувам тебе ...

Шосетата, подобно на изплезени езици
във жаждата за среща се топят...
Подобно заклияния на жрици
дърветата край пътят ни шептят.
Там дето се разделят сетивата ...

Всички пътища водят натам
на където ни тегли сърцето,
а в далечното - губим се знам,
в него нищо не ни е отнето...
И понеже пътувам натам ...

Когато
утрото се бори с мрака,
готово отново да умре
и вечер никой не те чака,
а ти протегнал си напред ръце. ...

Стоя самичка и си мисля пак за теб.
Искам да те видя, но ти си толкова далеч.
Очите ми се затварят бавно и аз си
спомням всички онези целувки,
прегръдки и ласки. Вече ги няма, а как ми липсват. ...

Какво за нас е любовта?
Изобщо някой знае ли?
Дали е светлината в края на
тунел или е сянката на нощта?
Всеки има свое определение за любовта. ...

Търсили сме се със тебе - зная.
Търсили сме се. Нали?
Но погледни ме във очите и кажи ми,
защо днес толкова ни боли?
Какво изгубихме по пътя? ...