Аз бавно умирам. Пролетта
даже не ме вдъхновява.
Обичам, но няма да бъда с
него до края. Отдавна спрях
с цветята да говоря, поливам ...

Искам да те видя пак за малко.
Да избягам от кошмара черен.
Загадъчна да дойда в твоя град.
Приказните нощи да намерим,
до старите места да отлетим и да ...

Да пътуваме.
Двама.
Луната е легнала в синьото си легло.
Прилича на капчица мляко, разлято
върху покривка. ...

Поляната е сънена. Тревите се протягат,
събудени от палавника слънце.
Дърветата шумят танцувайки с клони,
целунати небрежно от ухажора вятър.
Дочувам птиците. Запяват песен. ...

Прощавайте невежеството на глупеца беден.
О, хора!
Нима съм грешен, че роден съм във коптор?
Жигосвате ме, като болен от проказа.
С плъхове - приятели отрастнах. ...

Правя се на безразлична,
а душата ми вулкан,
в миг гореща лава
ще разплиска
от бълбукащ океан. ...

Тази вечер тя се прибра рано. Чувстваше се смазана от всичко и някак обезверена. Рядко изпадаше в подобни състояния, но когато това се случеше песимизмът се наместваше трайно в съзнанието й и го обгръщаше с хилядите си черни лепкави ръце.
Задушаваше го бавно, наслаждавайки се на агонията му с презри ...

Дойде със дрехи на кралица
блестяща, цяла в светлина.
Понесе ни като с криле на птица.
Това бе тя! Това бе любовта!
След време дрехите й остаряха, ...

Вървим сред духа на епохи изминали,
щастливо се държим за ръцете.
В средата на балната зала се спираме,
целуваш ме и аз ставам принцеса.
* * * ...

Слънчице мое,
светиш,
светиш в сърчицето ми.
Изгрявам и аз.
Грейва лъч на личицето ти. ...

Сathedral
Стремеж към щастие и докосване до болката
Плачем тъмни океани от сълзи.
Гърчим се в нищета
и плюем върху любовта, ...

Каkто Джани Рудари
Днес, днес ще отворя
“Магазин за надежда”
без кредитна карта,
даже без “кеш”. ...

Настроението ми е снежно
също като зимата навън,
и не знам защо така ми става смешно -
не живот живея, ами сън.
Бродят сенки из съня ми, слепи, ...

Знам,виновната съм аз..!
И никога не ще си аз простя!
Защото те обичам и ще те обичам,
но до кога..??
Аз виждам в твойте очи сълзата спира, ...

Няма деца
Няма деца наоколо.
Всички искат да умрат.
Няма никъде деца.
Къде ли са се скрили? ...

-Хей,мацката колко ти е тарифата?
-Но моля на курва ли ти приличам?
-Я трай и се събличай.
-Ми хората к'во ще кажат?
-Знаеш ли колко ме боли.Дай да си направим кефа. ...

На дъщеря ми и всичките деца, които обичат приказки
Понякога след дъжд на небето се появява дъга. Тя е плетеница от цветове, които носят красота и радост в сърцата на децата. Дъгата е скрила чудни приказки в своите цветове. Сега ще Ви разкажа някои от тях.
Мечтата на розата
В една градина се родила ...

Не ми приписвай
толкоз изневери!
Не ми измисляй
минали падения!
Не се обгръщай ...

Разлистваш ме
като пролетен вятър.
Флиртуваш.
Очите ти сини слънца
със златни стрели ...

Седя на пейката на кея.
Пред мен реката тъмните си тайни
е прибрала.
Навътре във душата си като жена
ранена... ...

Оставям моите следи,
където никой не е стъпвал.
Не спира два дни да вали
сняг пухкав, приказен, прекрасен.
Навън е бяло. Тишина ...

Няма липси.
Има копнежи
зле поискани.
Има истински истини
и миражи, изглеждащи ...

@
… И без да се оглежда
мойта ококореност
усеща
прилива на светлина ...

Обичам те, това е вярно.
Обичам те, защо да крия?
Обичам те, макар да зная,
че за тебе само ще мечтая!
Защо така се получава? ...

Клоун... седи пред мене.
Отново съм в цирка,
но под маската своя
той крие истини безброй -
за самотата, която го спохожда, ...

Неочаквано

Листата на онова кокиче докосвам...
Красиви били, приличали на мен -
на момичето, на което казваш – обичам ...

Синя роза
Синя роза – обичам.
Не вярвам,
не отричам,
изпитвам, ...

Стоманено сърце

Пророци, легенди, божества...
Разказват за някакви неща -
за магия и крила на душата, ...

Душата ми ръми,
дете,
изтриват капкопадите
следи
на черни котки ...

Звуци,
облечени в серенади
вече не те обръщат.
Плачат струни облещени.
Стенат обущата, прашасали в спомени, ...

В сърцето ми седиш като звездичка,
блещукаща сред пълна тъмнина,
за мен си ти една, едничка,
показала ми що е любовта.
Сега държиш сърцето ми във плен, ...

За теб много рано дойдох,
а пък ти закъсня...
Ще се разминем
и утре ще кажеш:
- Защо закъснях? ...

Едно докосване е равносилно
на малка смърт...
Умирам всеки път, когато ме
докоснеш,
за да се родя отново и отново, ...

Заспал на мъртвите съня,
светът отсъства от света,
светът светува само в мене.
В безумството, че аз съм аз,
тежи непоносимо бреме - ...

Кому е нужно мойто слово?
Защо ли пиша аз сега?
Дали умът си разтоварвам,
за похвала ли ламтя?
На Слънцето ликът тъй нежен ...

От толкова срещи и погледи, хора,
усмивки, измени, наивни лъжи,
понякога чувстваш на тръпки умора,
понякога просто отляво тежи.
След хиляди погледи, хора и срещи, ...

Една звезда
Една сама звезда-обляна в светлина,
един последен лъч от тъжната луна,
един вълшебен миг,осмислил той света,
един последен вик в нощната тъма, ...

Секирата ми почти бе готова. Още най-много десетина движения и острието й щеше да бъде в състояние да среже на четири слънчев лъч, като слънцето щеше да разбере за това едва след залеза. Въпреки че знаех, че няма смисъл да се престаравам кой знае колко, по навик продължих леко и с чувство да гладя о ...