Какво подяволите аз направих?
чувствата си към едно момиче забравих,
дали да продължа напред
или да си мисля за теб,
не знам какво да правя вече ...

-1-
Събуждам се от тибетско ръмжене на три гласа. Опитвам се да пригласям, но като че ли само на сън...
Усещам прилив на бодрост. Поглеждам часовникът на телефона си. С почуда установявам, че е 4:53 часа. Протягам се и едва не падам от кревата. Толкова рано май не съм се будил от предното ми идване ...

Отдавна е известно, че прогресът не върви по права линия, че има върхове и спадове, но след тях следват още по могъщи завоевания и постижения. Законът за спиралата е познат от векове. Нагоре и напред върви само този, който осмисля спирането и с нови сили поема напред.

Колко пъти молех се да те намразя,
защото тези чувства ме горят.
Колко пъти достойнството си смазвах,
готова с теб да продължа.
Думите излишни са,но те обичам, ...

Лятото избяга по тревата
и остави след себе си капки от дъжда,
сълзи в които се смяха,
нашите влюбени още сърца.
Огънят бавно изгасваше, ...

Отстъпвам от дежурство. Прибирам се и се приготвяме се за село. Слизаме с бебо до колата. После сядаме на пейките и му давам му да хапне орехчета и ябълка. Подавам му бурканче от детска храна пълно с белени слънчогледови семчици. Започвам да пренасям багажи. Малкия ме следва на всяка крачка. Качвам ...

„....той може пепел да яде, но няма да се моли.....” - Здравей. - Пак ли ти? -
попита изтощен женски глас. - Очакваш ли някой друг? Тя мълчеше. - Защо не ми
отговаряш? Не бива да се отнасяш така с добър приятел като мен... Може би
най-добрият, който някога си имала. - Ти не си истински! Ти си само п ...

Стоя под ярко-червеното небе
И гледам един умиращ гарван като мене
В очите му е изписана неописуема болка и страх
Защото вече всичко е изгубил и мечтите му са станали на прах
Гледа към залезът и чака смъртта да му отнеме душата ...

Времето ни е безценно,
а ние лесно за нищо го пилеем.
Всеки час,всяка минута ни е ценна,
а ние не знам как пълноценно да живеем...
И нижат се годините през пясъчен часовник, ...

Кажи ми сега,
с какво толкова ме плени?
Как разпали в мен любовта?
И как успя в мислите ми да си?
Какво ми направи? ...

Мина толкова много време,
почти забравих за теб.
Изтекоха толкова безкрайни дни,
дали това беше някакъв късмет?
Разделихме се, ...

НАУЧИ ЛИ СЕ ПРОЛЕТТА ДА ЧАКАШ
И ПТИЦИТЕ С ПОГЛЕД ДА СЛЕДИШ
И МОЖЕШ ЛИ СЪС СИЛА ДА ЗАМАХНЕШ,
НО ДА ПОГАЛИШ, НЕ ДА НАРАНИШ?
НАУЧИ ЛИ СЕ НА ПРИЯТЕЛИТЕ СВОИ ...

Самотата в образи и в сънища умира.
Ражда се отново сутринта.
Нощта е пълна със мълчания,
денят изпълнен е със крясъци.
Гробарят пролет мрази да копае. ...

Попаднали в ада на своите чувства,
започваме пак да твориме изкуство,
живеем на думи и търсиме смисъл,
и питаме често - кой така е орисал
този наш живот-не поетичен, ...

Животът върху чиста Земя -
пъстър килим уханни цветя.
Животът под синьо небе -
ясни, сини очи на невинно дете.
Сред цветята - фини пеперуди, ...

Животът е един фалш! Една лъжа! Една интрига! Един театър! Всеки е артист, всеки е зрител! Виновни за нещо няма, има потърпевши. Всеки артист идва, взема роля по желание и започва да играе. Ако театърът - живот не му хареса слиза от сцената и отива на карнавала - лъжа. Взема маска и я слага, ако не ...

Загледана към звездния безкрай,
събрала цялото небе,
отворила сърцето си за теб,
тя името ти нежно изговаря.
Усмихва се през сълзи ...

Симултативната употреба на шарени личностни билетчета, прекарани през
перфоратора на сродната компания води до насищане на комуникационното
пространство с калейдоскоп от конфети, основна съставка за здравословния кич на
креативното настроение. Натрапчивата липса на ежедневния сдух и предвзетост пък
...

Системата от вярвания и забрани е повлияла директно върху съзнанието на всеки
един жител на нашата позацапана планетка. Независимо от географското
разположение, в един или друг период , съвкупността от няколко индивида е водила
до създаването на ограничаващия полета на духа механизъм, наречен общест ...

Във всеки от нас е заложено някъде много надълбоко да не харесваме себе си и да
се възхищаваме на другите. Както и да копираме, в повечето случаи доста зле,
това което сме видели. Неусетно, с течение на времето, ние се нагаждаме към
вкусове, които само преди няколко години не би ни и хрумнало, че мо ...

И да избягаш ще те намеря,
ще преплувам всички океани.
От студ и болка ще треперя
и ще се топля с морски пяни.
И да се скриеш пак ще те намеря. ...

На теб
Довери ми се, моля се,
сега съм себе си.
Макар че ме плаши
вледеняващата самота, ...

на баща ми...
Последно сбогом не успяхме да си кажем,
време за "прости" не остана дори,
остана само мъката по тебе
и некролога ти по голите стени... ...

Дори и да умирам пак ще те обичам
и ще протягам за прегръдка двете си ръце,
ще съм в гроба аз ти няма да ме виждаш,
но ще копнееш безумно за мойто сърце.
Ще бъда твоят ангел хранител, ...

Тръгвам си, свърши вече всичко.
Отдалечихме се много, нали?
Тръгвам си и не усещам нищо,
дори не ме боли.
Разделят ни толкова хора, ...

Хаос, сблъсък, катастрофа.
Остатъци, парчета, кръпки.
Пъзел от култури се подрежда,
в световен ек, световни тръпки.
А телата?! ...

Творците никога не са в хармония,
нито пък в съзвучие със рими,
защото все избухват там, където
стойностите са непоклатими.
Ясно е, не спадат към пейзажа, ...

Трудно е да кажеш „не”,
когато всичко в теб се блъска и крещи.
Когато пак смирена и на колене
прошка от звездите искаш ти.
Отърсена от грубата реалност ...

“Impossible is nothing”
“Невъзможното е нищо”
Adidas
Какво е невъзможното?Нещо,което не можем да направим или нещо,за което си внушаваме,че не можем да сторим?Нещо,което не е по силите ни или нещо,за което съзнанието ни ни е създало такава представа?Не сте ли си задавали тези въпроси?...
Някога прав ...

Тя чу болезнено познатото чуруликане на звънеца на входната врата,но реши да се престори,че не си е в къщи.Беше седнала точно до прозореца в хола на добреобзаведения си мезонет и гледаше спокойно падащите бели снежинки.Само те я успокояваха и я караха да харесва света,който я заобикаляше...поне даня ...

“На света има толкова много красота...Понякога имам чувството,че не мога да я понеса и сърцето ми ще се пръсне...”
“Американски прелести”
Прави ли сме да мислим света за грозен и непоносим за живеене...постоянно,необръщайки внимание на прекрасното в нашия свят и живот като цяло.
Замислете се и призн ...

Как да забравя времето
в което бяхме заедно?
Как да забравя всичко,
което напомня ми на теб,
накъдето и да тръгна? ...

На перона
Не обичам гарите, спящи в забрава по отминалите пътници, ръждиво скърцащите коловози и сдъвканите облекла на блуждаещите мисли .
Думи, думи… изплюх моите и реших и аз да попътувам .
Пред очите ми се стрелкат тъжни , самотни стълбове с прашни спомени от мимолетните допири до нечии мигове, и ...

Вратата на старият гардероб изскърца както обикновено.Но днес не беше обикновен
ден, днес беше Коледа.Дори улиците на малкото градче бяха по-оживени от
обикновено.От всякъде лъхаше онова приятно усещане, което все по-рядко
забелязваме в днешно време-щастие.Момчето избра от горният рафт най-новите си ...