Що, за ангел си,
когато Дяволски изгаряш в мен
Знам, че иска те душата
силно, лудо, нощ и ден!
Как да спра да те обичам ...

Игрива съм извивка на път покрай реката
на който ти случайно уж ме срещна.
Сред капчици скокливи, протегнала ръката
зората с твойта обич ме посрещна.
Душата ми ликува и ... с бързея пътува, ...

Аз съм Анди и съм на една годинка.
Татето ме нарича Квадратно Слънчице, Изумрудено Синче, Гуци-Гуци и с още други имена, които галят душичката ми. Аз си го наричам Най-Доброто Тате На Света. С думи не съм му го казвал, защото все още се правя, че не мога да говоря.
Порастналите хора си разменят звуц ...

Цигарата димеше в пепелника пред нея, а неговата беше в ръката му. Един кичур изсветляла кестенява коса падаше небрежно, закривайки отчасти лицето й и хвърляше бегла сянка върху мрачните й, тъмни очи .
Не говореха. Сякаш думите бяха излишни пред предстоящата раздяла. Той заминаваше утре, а тя за пръ ...

Някой хвана ръката ми миг преди да изкача на един дъх стълбите към училищния вход на първия учебен ден.
Обърнах се , усмихвайки се щастливо , готова да срещна приятелско лице.
- Мила ...
Анита ме гледаше по - бяла от платно , устните й на няколко пъти трепнаха , опитвайки се да кажат нещо . Вече не ...

Сгъстена тишината
раздипля се,
лепкаща и сива,
пропита с аромата на тютюн...
цигара след цигара, ...

Одвъд позволените истини
Одвъд позволените истини,
далече от всички илюзии...
Там, където нещо се кърши,
там, където те са мъртви... ...

Стъклена прозрачност
Стъклена прозрачност – страх.
Маска по лицето ти – тъга.
Нещо в теб прекършено е – прах.
Пръстите на тъгата забиват се сега. ...

Подреждам обич - камъче след камъче
върху разтворената длан на океана
и очертавам профила на бистро кладенче,
което извор на любов ще е за двама...
Подреждам стъпки - коренче след коренче ...

Мога ли да те сънувам?
моя, сладичка мечта@
Мога ли да те сънувамq
да се слеем в нощта?...
Мога ли да те желая, ...

Мъртъв писък прорязва нощта
съживява спомени, заровени в прахта.
Надява се някой да възкреси любовта -
последна молитва преди смърта.
Захвърлени драпат осакатени мечти ...

Пред теб застанала със дух смирен,
пред теб, най-висши сред всевишните,
с молба за прошка идвам днес,
а ти съди ме както искаш.
Да бъде името ти свято твое ...

Тя бе 15 годишно момиче с маслинено-черни очи. Не бе много висока. Имаше дълга черна коса и красиво бяло лице. Бяха и казали, че той не е много красив, дори грозен. Въпреки това тя искаше да го види, макар и само от любопитство....... Беше хубав пролетен ден. Тя пиеше сутрешното си кафе в кварталнот ...

*****
( на Мама)
В молитвено мълчание отварям
ковчежето на твоите младини,
молитвените думи преповтарям, ...

Ти ме гледаш с големите си очи,
понякога си сърдита,
но повечето време си усмихната.
Знам, щастлива си с мен ти,
но не мога да скрия, ...

Преди уторото
( на Иван)
В синьото езеро с лотосите
камък хвърли, без да се замислиш,
и уплаши лебедите, белите, ...

Пеперуди
(Maripoza Negra*)
( На Yoro)
В нежна паяжина изтъкана
пленени нощни пеперуди ...

Със Северния вятърко съм,
от Изток търся
Слънцето - моята сестра.
На Юг погледът ми
среща немирните вълни ...

Цигара време,
глътка въздух,
последен танц,
луна в косите.
Безмълвни усти, ...

Оцелявам
не в тихите слова,
не в нежни цветове,
не в любовните копнежи.
Оцелявам ...

Булевардът внезапно
завършва на моста,
а под него на хладно
спи градинката проста.
Със кипариси скръбни, ...

Вървя пред себе си
Вървя пред себе си в нощта,
свети над мен червената луна...
Само изрезките от спомени са светлина,
само те подклаждат мъртвата мечта. ...

За мен тревожно морето всяка вечер пита,
а под небето самотна любовта ми скита.
На плажа сив, събирал със години тайни,
от порив див заключих спомените стайни.
Докато ти усмихнат любовта прегръщаш, ...

Чакай своето време.
То ще дойде другата пролет.
Любовта ти нов път ще поеме,
а сърцето ти нов полет.
Ти ще срещнеш жената, която ...

Вълните спират стръвния си бяг,
реша ли да си тръгна,
но буря се излива пак,
когато се обърна.
Вълните ме поглъщат с лекота, ...

Денят e малка пясъчна икона,
а по прозорците му - аз съм стъклопис,
гравиран с устните извити на Мадона
и с багри пъстри на разгърнат ръкопис...
Денят е малка казана молитва, ...

Уморих се да бъда добра,
порядъчна и мила жена.
Да слушам глупости безброй,
да те гледам как се правиш на герой.
Уморих се да свеждам глава ...

Загледана във точката отгоре
се питам колко ли слънца
ще видя докато си отговоря -
кога от мен ще бликне мъдростта?
Кога и мен ще изгори тревогата, ...

Гравитират
ангели бели.
Есен е
и листопадно
позлатените мисли ...

Той озаряваше раненото небе ,
превръщайки го в прекрасен сън ...
Аз помня тази светлосиня усмивка
тя още ме стряска в съня ми ,
а денем я виждам около себе си - ...

УСЕЩАНЕ
Вслушай се във шепота на тишината
как въздишка се отронва от сълзата
попарила със мъка розовия лист.
Вгледай се във дебрите на светлината ...

Със трънен венец ще закича луната,
със златен сърп ще докосна звездите
и щом от адското царство въскръсне душата,
черна вълна ще погълне сълзите.
И нека облаци черни надвиснат над мене, ...

Нощта пристъпва, като блага монахиня
побрала в себе си неоновия цвят
на град, във който знам, че теб те има
прекръстен в мислите, макар и непознат.
Нощта пристъпва, в снежно бялата си роба, ...