- Какво е душата? – попита тя и подпря главата си с ръце. Сякаш й тежеше...
- Душата е часовник. – отговори той. Като че ли въпросът не го изненада въобще.
Тя погледна ръчния си часовник – малък, без цифри, само с две камъчета на шестицата и дванайската, с тънка сребърна гривна вместо кожена каишка. ...
Имало едно време една много тъжна принцеса. Нищо не я радвало, нищо не можело да я накара да се усмихне поне за миг. В такова лошо настроение я заварил летният бал. Тя не очаквала нищо хубаво от него, но решила да отиде, за да се разсее поне за малко.
Пустинята има свое дихание, което може да се усети само нощем. Само когато използваш собствените си нозе .
Само когато от три дни си без вода и храна.
Присъствието на Смърта изостря сетивата и в сърцето ти възкръсва плъмъка ...
Ще бъде много хубаво ако поне веднъж в този скапан живот ми провърви! Просто ще стане чудесно, ако не всичко свършваше със спринцовка във вената, отнесен от собствените си халюцинации.
И тогава спрях, погледнах, видях и си ...
Ела към мен. Приближи се. Погледни в очите ми. Красиви ли са?
Вгледай се в тях. Хипнотизират те, нали? Вече си готов на всичко да ме имаш. Направи крачка напред. Протегни ръка. Усещаш ли нежността на допира ми? Харесват ли ти ръцете ми? Когато ги докосваш, си представи, че са върху тялото ти и го ми ...
Само АЗ
Пак ли ме гледаш с изненада! Какво - не вярваш, че се върнах отново?! Не се плаши, не бягай от мен! Знаеш, че само аз те разбирам, само аз мога да те обичма какъвто си и да съм до теб винаги. Ти никога не си ме обичал, никога не си изпитвал нищо друго освен омраза. Но не искаш да ме изгубиш! ...
Беше старо,стабилно,вековно дърво.На пролет-удоволствие да гледаш как разцъфва,лете-примамливо сенчесто,есен-шарено,красиво и същевременно навяващо тъга,зиме-почти голо,някак самотно изглеждаше.Беше наистина прекрасно да се губиш в нежната му ,опияняваща зеленина или пък да хербарийзираш някое от го ...
Джеси седеше в тъмната стая, мислейки за изминалия ден. Тя не беше направила нищо, за да помогне на някой или най - малкото, за да се гордее после с постъпката си. Тя не се интересуваше от мнението на другите и правеше това, което сметнеше за правилно. Страх я беше само да не остане сама, без прияте ...
Преди много години на брега на Аляския залив имало едно малко рибарско селце. Местните жители го наричали Бюрк на името на най -известния им гражданин, който прекосил половин Америка, за да стигне до Апалачите изкачил се на един от най - високите върхове в планината, само за да откъсне билката, коят ...
(последно от цикъла 10 разказчета: "Същественото е невидимо за очите", допълнено със заключение)
Друсам една джисемка на приятел от София – пълна обърквация. Кажете си трите имена, ЕГН - казвам ги. Утре в 10 сутринта сте на запис за вечерното шоу. Туй рече некакъв глас в другия край на жицата и затв ...
Защо не прочетох в очите на Къде Ми Е ЧукЪТ исканите 50 лева?
Защото друго ме тресеше в момента.
Приключваше обяда ориз с горски гъби. Изведнъж забелязах нещо подозрително – МЕСО! “Няма грам месо в манджата, не бой се”, ме уверяваше при поканата Къде Ми Е ЧукЪТ.
- Какво се изцъкли? А-а, малко пилешк ...
> Мишето (братовчедка на Анди - моето синче) си е едно голееемо изпитание. По всяко време за Черния Смарт, за майка си и за леля си Дучето, а за мен – СЕГА.
> Що ли?
> Щото е четиригодишно Водолейче. Абсолютно. И по дата на раждане – зодикалния знак, и по темперамента си от Епохата на Водолея.
> В п ...
Повервах, че не е само мой грип, а и ПТИЧИ след педневно закотвяне пред теле - то. Снимки от Тайван, Виетнам и от незнам къде си ме за - птичиха.
Когато мнозина в къщи бяха поразени от птичата напаст, ща не ща, бегам до аптеката в Троян.
Там едно мургавелче се върти. Подава шепа жълти стотинки и иск ...
Маги е магьосница от където и да я погледнеш. За нула време се стопи в небитието, а аз все още стоя и мигам на парцали (виж заглавието).
Всичко това се случи в Сладкарницата В Центъра На Троян.
По някое време през декември приключвах 42 - дневното си чисто гладуване. През отминалите дни ми бе станал ...
Разказвам на синчето си Квадратно Слънчице историята на неговото зачеване, такава каквато Е - реалистична, натуралистична. Бързам, преди времето да я покрие с толкова финтифлюшки, митове и легенди, че никой да не може да отсее плявата от семето.
“Давай, давай”, окуражава ме Анди Готения Пич, който з ...
Черният Смарт, вуйчото на Квадратно Слънчице има неописуем контакт с детето ми. То се залива от смях, а Черният Смарт дотолкова е потънал в неговия детски свят, че за 30 - 40 минути друго за него не съществува.
От Смарта извираха какви ли не скоропоговорки, игри, забавления. Аз стоя на неговия компю ...
Два три дни след Нова Година от София на гости ни дойде Биси - Писи. И добре, че само два - три дни остана, иначе щяха да я хванат големите студове и снегове.
- Следващото лято няма да можем да ходим на Пирин – бях й казал преди две години, - защото ще надуеш стомаха.
Това беше голямата й мечта – да ...
“Кво нещо е човекът", философстваше Професорът – "Стига една буря да накъса жиците и всичко се обръща наопъки като овехтяло кожухче.
Същественото било невидимо! С очите си виждам как хората оттатък Камен мост живуркат в средата на двайсти век – щото по - често имат ток. Ние тук около дървената печка ...
Същественото е невидимо за очите - 0 (игра с джиесем)
$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$$
Драги, търсений под дърво и камък,
ЧИТАТЕЛЮ,
предлагам ти една игра - трепач!
Прочиташ 5 - 6 къси разказчета от цикъла ...
Понякога ми се иска да съм птичка и да отлетя далече, наистина далеч. Да се рея в простора безгрижно, дори за миг да забравя всичко останало и единственото, което да усещам да е полъхът на вятъра, лекотата, свободата. Свободна. Свободна от грижи, от лъжи, от целия фалш на този измислен свят. На небе ...
Жената очаква от първата среща вечеря на свещи.
Той нежно да я гледа. Да премигват свещите от нежния допир на погледите. Ефирен шепот да гали ушенцата. Леки докосвания с върха на пръстчета. По нежни части. Настръхващи косъмчетата. Малко цуни-муни. Може и с езичето - но, малко!
И никакъв секс! На пър ...
Беше октомври и този месец беше много топъл както всички месеци, през които бяхме заедно ти и аз. Всичко беше като в приказка - бяхме заедно само ти и аз, но ,както във всяка една приказка, идва и лошата част - един ден се появи ТЯ, невинно карасива ! Ти се влюби в нея още в мига, в който я видя, а ...
Този разказ искам да го посвета на моята много добра приятелка Пепи, която много обичам и искам с всичко възможно да и помогна в този труден за нея момент.
С красиво лице е и с добро сърце е. Но върху лицето и има безброй белези от сълзи, мъка и страдание,а в сърцето и огромна и неописуема болка. В ...
Ани вървеше по самотната тъмна улица на нощен Бургас. Беше около 23 часа през декември. Главната улица, макар и през лятото в този час да е изпълнена с хиляди хора - шумна и весела, сега беше напъ ...
"I've got a ticket to the moon but I'd better see the sunshine in your eyes"-"Ticket To The Moon"-E.L.O
"Аm Ende Stehen Wir Zwei"-Lacrimosa
Поредната изпита чаша. Поредната порция алкохол за пресъхналите ми чувства. Поредното стигане до дъното. Поредната бутилка "Трите мечки" лишена от своето съдърж ...
Хората обичат да си разказват истории, чиито поуки не винаги достигат до разума им, а аз искам да разкажа една история, видяна през моите очи. Човекът се мисли за най-интелигентното и чувствително творение, но това е така, защото замаян от гордост, не проумява, че и други живи същества разбират свет ...
Имаше някога едно красиво, но много самотно цвете. Беше се попречупило от ударите на живота, но не беше загубило вярата си в неговата красота. В краткия си живот цветето беше видяло много мъка, но въпреки това вярваше, че след всяко злощастно събитие винаги идва нещо по - добро и по - красиво и че с ...
Сънено отварям очи. Клепачите лепнат. Това е сигурно от целувките. Все още усещам топлината на тялото ти. Обичам те. Споменът ме заля като гореща вълна. И въпреки, че виждах голото ти мокро тяло под душа, все още напрежението растеше. Обичам те. Само при мисълта за теб, земното притегляне губеше сил ...
Една нощ превърна пълнолунието в пролетен вятър, който заблъска прозорците. Сгушени в малката стая, не знаеха дали този дим от цигари, плуващ на слоеве между тях прави разговора им толкова откровен или чашата шампанско, която споделяха заедно. Спомени и моменти изплуваха един след друг. Не беше стра ...
Някога в страната на дъждовете, където все валяло и дъждът никога, ама никога не спирал, живеело едно мишленце със чипо носленце. Имало дълги мустаци и големи бели зъбки, защото обичало да си похапва сирене.Всичко жители на тази страна почти не излизали, защото дъждът не спирал, а на кой му се ходи ...
На планетата Итора се водеше война от 244 години. Съществата, живеещи там, бяха наричани иторианци. Иторианците бяха кротки по природа, но откакто крактикулите бяха нападнали планетата им, те воюваха за свободата си. Не искаха да бъдат роби на пришълците и воюваха от много години за възвръщане на он ...
Не улица, а бунище. Това си мисли, докато пресича улицата. Светофара го е погледнал със широко отворено зелено око и той засилва своя ход защото знае, че всеки миг ще блесне кървавото му око и автомобилите ще зафучат, като разярени дракони. Един просяк, точно на самия мост е подал измършавялата си р ...
Днес баба Мария се събуди както обикновено, точно преди първото кукуригане на петлите. Облече старата си изтъркана рокля с кръпки от време оно и запретна ръкави. Днес бе особен ден. Внука и щеше да си дойде и да отседне при нея за ден, два. Поне така подметна като се обади по телефона в къщата на съ ...
В една дълбока и тъмна гора живееше един мечок. Името му беше странно за мечок, но някога майка му реши, че то е най -подходящо за нейното мече.
Медунчо? Не. Кръсти го Сънливко, защото най - много обичаше да спи.
Всяко утро едвам, едвам го изкарваше от леглото.
- Хайде, сине слънцето изгря.
- Добрее ...
На Симонка с обич и на обичащите приказки)
Живеело едно момиченце, което имало големи маслинени очи, в които се гонели слънчевите лъчи и греели пъстри мечти. То обичало да играе, пее и танцува. Детето имало много желания, но най-силно желаело да има вълшебна пръчица с която да прави вълшебства. Дори ...
Застана на върха на планината. Погледна надолу...бая стръмничко си беше, припомни си малкото хубави неща в живота си. Изправи си сноуборда, огледа го - бял, чист, като снега наоколо, недокосван от никого. Ръбовете по - остри от бръснач. Постави го на земята, сложи краката си в автоматите и ги затвор ...
Сред морета и океани, там на края на света, където се раждал един нов свят, далече, далече от хората на чуден остров живеела една принцеса.
Тя била красива, бяла и нежна.
На острова имало много красиви гори, зелени и дълбоки, цветя с вълшебни сили, които говорели и разбирали езика на хората, та дори ...
Бачкам в завода от тъмно до тъмно. Сутрин ставам по тъмно разбираш ли. Вечер пак по тъмно се прибирам. Шибаният завод - целия в сиво. А на мен пич, ми е черно пред очите.
Открадвам си пет минути - да дръпна една цигара. И т ...
Колко е трудно да поставиш едно ново начало. Както ми е трудно и сега да напиша първите редове от моята история. Откъде да започна?...Не знам. Питам се и не достигам до отговора. Но знам едно – всяко начало е трудно. Както е трудно да започнеш да говориш за първи път, да започнеш да се храниш сам, д ...
Някъде далече от света на хората, скрита в тайни и красота съществувала Приказната гора. Там живеела една принцеска на име Стефания. Красива била тя и имала нежно сърце. Помагала на всеки изпаднал в беда без да се замисли дори. Имала дълги тъмни коси, чипо носленце, което издавало нейния весел нрав ...