2 740 резултата
Вниманието върху Чарли беше краткотрайно. Мошеникът не беше сигурен дали повечето бунтовници просто не бяха чули за него, или завръщането на армията значеше значително повече работа и по-малко клюки за всички присъстващи. Яери Омид, или поне момчето, което Чарли мислеше, че отговаря на името, побърз ...
  284 
Десета година бушуваше войната на човечеството срещу Изкуствения разум. Дим се стелеше над планетата, отвсякъде се стреляше, но най-голямата опасност за хората бяха биороботите, които проникваха в редиците им и убиваха наред.
Трудно различими, почти с човешки облик, а последната серия бяха пълни коп ...
  344 
Чарли отвори очи. Лежеше по гръб на нещо меко. Над него нямаше небе. Всъщност имаше небе над него, но той не го виждаше от глинения таван на стаята, в която се събуди. Мошеникът прецени, че го чувстваше повече като съвземане, отколкото събуждане, но в случая разликата не беше голяма. Беше завит с че ...
  225 
Сам беше отвън, когато тя се престраши да напусне убежището на сенките му в стаята си. Изражението му отново бе напълно непроницаемо, затворено за нея и за света наоколо. Или той така си мислеше. Лизи усещаше раздразнението му съвсем ясно. Острата нотка, почти като на озон, в миризмата му, само потв ...
  260 
Елизабет завъртя глава наляво, а после и надясно, оглеждайки се в огледалото. Раните й бяха заздравели, синините на гърлото й все едно никога не ги бе имало и дори от зъбите на фантома не бе останала и следа. Нямаше дори белези.
Не бе само това.
Лизи знаеше, че не е грозна и умееше да подчертава пре ...
  381 
Лизи се завъртя, изстрелвайки крака си към главата му. Той блокира. Глезенът й се блъсна в предмишницата му на милиметри от лицето му и тя побърза да се отдръпне, преди да я е сграбчил.
На някакво ниво съзнаваше какво се случва, как прави точно онова, което Сам искаше. Разумът й казваше, че трябва д ...
  224 
Зимният дворец в Плиска
– Ами Левски? За Левски да имаш нещо да кажеш? – Алибей се наклони заплашително към Мирабела и тропна нервно по лакирания орехов плот на бюрото ù с дългите си, сухи и н е з а к р и в е н и пръсти, чиито чисти, добре поддържани нокти преливаха в седефен блясък.
– Левски го ням ...
  415 
През далечната 2053 година великият учен М’Бомбари М’мале М’мале създаде инсталация за изтегляне на ядрената енергия от пърцуцата и реши да почине половин час преди откриването на следващото гениално приспособление. Пък се и налагаше – земната промишленост беше претоварена от производството на негов ...
  208 
Сам можеше да заключи вратата и без да гледа какво правят ръцете му, само че упорито беше забол поглед в бравата и по никакъв начин не реагира на бягството й. Защото това си беше бягство. Тя искаше да избяга от него и да осъзнае това караше кръвта да застива във вените му. Не му харесваше нито мисъл ...
  218 
Една огромна пеперуда кацна върху главата му. Тя не литна веднага, усетила сладникавия аромат на шампоана, с който се бе изкъпал. За това продължаваше да стои и блажено и същевременно леко забавено да пърха с крила. Заспалия овчар даже и не разбра, за неканената гостенка. Която след малко повече от ...
  160 
Джон отвори вратата, погледна навън и се усмихна широко:
- Виждам, че процедурите ви се отразявят изключително добре. Връщате се за още?
- Вашият елексир е цяло чудо, господин Колман! Иска ми се да се изкъпя в него! Ще
взема още две бутилки – една за мен и една за съпругата – ентусиазирано отвърна
г ...
  545 
Иснани й беше наредила да почива и, честно казано, на Елизабет не й се правеше нищо друго. Чувстваше се изтощена, слаба и замаяна. Спеше й се, но не можеше, защото болката, като обгорена в огън плът, не й позволяваше, без значение на коя страна се обърне. Беше гладна, но когато се опита да закуси, в ...
  348 
Такива сме ние – монолитни. Без дрязги, без претенции, без разделения. Никакви подобни – ни политически, ни социални, ни религиозни. Всъщност, няма дори основание за подобни – те просто нито ни интересуват, нито вълнуват.
Нямаме елит, нямаме плебеи, нямаме възростови или полови разцепления. Не ни съ ...
  289 
Миг по-късно Сам вече беше до нея и я вдигаше на ръце.
Беше закъснал. Беше позволил на фантома да се доближи до нея и беше закъснял да й помогне. Проклиняше се, че не го е спрял по-рано, но ядът и вината му можеха да почакат. Сега имаше нещо много по-важно, което трябваше да направи.
– Дишай, амара! ...
  372 
Убиецът я преследваше упорито. Където и да отидеше Елизабет, той беше само няколко крачки от нея. Наблюдаваше я неспирно и, както бе открила една нощ, когато едва не се спъна в него по пътя за тоалетната, пазеше пред вратата й независимо от часа.
Беше там, или застанал мирно до стената, или нахално ...
  305 
През следващите няколко дни Елизабет се движеше като в мъгла. Знаеше, че има работа за вършене, но едва намираше сили да стане от леглото. Времето за молитви беше ужасно, защото умът й непрекъснато се връщаше към онази нощ, но по-ужасни бяха упражненията по пречистване на обладани в басейна. Все още ...
  346 
Четиво за звездобройци
Ц. беше машинен инженер в средно голям град на България. Целият му живот премина в проектиране на различни машини и съоръжения. Беше доволен от това , което беше сътворил и с удоволствие се отдаде на заслужена почивка след пенсионирането си. Обичаше природата и туризма и често ...
  410 
– Пусни го! – изръмжа Чарли и затегна хватката си около меката кожа. За момент отново се зачуди дали да не използва магия, но бързо размисли – ситуацията все още можеше да бъде разрешена мирно. – Пусни! – настоя отново мошеникът, този път малко по-спокойно, но също толкова твърдо.
Усиленото дръпване ...
  247 
Елизабет се събуди в стаята, която Франк й бе отредил в съня и емоциите й веднага се разбунтуваха. От една страна, изпита облекчение, защото присъствието й тук означаваше, че той е добре. От друга, разочарованието й, че отново ще трябва да бъде разделена от Сам, след като вече бе прекарала седмици б ...
  387 
Сам дори не усети кога устните му се озоваха върху нейните. Просто бяха там, най-сетне вкусвайки ги. А те бяха по-сладки, отколкото помнеше, отколкото Лизи му беше загатнала. Девойката първо замръзна под него, но не се стресна и не се отдръпна. Затова започна нежно да я целува и дори внимателно подр ...
  265 
Сам за пореден път тази нощ се запита дали беше добра идея да идва да я търси. Щеше да бъде много по-разумно да се покрие няколко дни, в които да се храни, да ближе рани и да ги изчака да заздравеят. До седмица от белезите нямаше да има и следа, но само мисълта да не я види още седмица караше кръвта ...
  235 
От многото пасажери в космическия кораб, носещ заселническата експедиция за Джуджерия, само Сами Сам беше стъпвал на новооткритата планета. Един от първопроходниците в прочутата Екстрена експедиция, изкарал няколко земни месеца там, спечелил почитта на местните, завърнал се на Земята със случайно ми ...
  442 
Елизабет окачи робата си на закачалката и я прибра в малкото гардеробче, обличайки си вместо нея ризата на Сам. Повдигна яката й, затвори очи и вдиша дълбоко, представяйки си, че може да подуши миризмата му по плата. Три седмици бяха изминали, откакто го видя за последно. Усещането, че нещо лошо му ...
  390 
Елизабет се обу, излезе в коридора и заключи вратата. Отиде до съседния апартамент и почука. Изчака търпеливо няколко минути и се усмихна, когато Сабра й отвори.
– Излизам до пазара. Ще ми дадеш ли списъка?
– Ето го, мила. – възрастната жена й подаде парче хартия с няколко ситно изписани думи, след ...
  557 
До сами замъка беше струпано селото. Нови дървени къщурки /честите нападения на съседните феодали постоянно разчистваха територията за спешни строежи/ със сламени покриви, пътеки заместваха улиците, до сами реката – зеленчукови градини. Най-вече с ряпа…
Малко настрани, до сами кръстопътя, беше кръчм ...
  427 
Само шест други момичета и едно момче преминаха успешно теста.
Няколко часа по-късно осмината бяха облечени в чисто бели роби с дълбоки качулки и отведени през неголяма вътрешна градина с палми, кактуси и други жилави растения до малка кръгла постройка без прозорци. Елизабет очакваше да бъде осветен ...
  235 
Елизабет бе сама в празна стая. Цветните стъкла на прозорците улавяха светлината на изгрева и къпеха белия под в ярки цветове. Каменен постамент без никакви украси стоеше в центъра на помещението, а върху него бе поставен дълбок сребърен съд. Девойката се огледа наоколо, но дори и някой да се криеше ...
  255 
От много древни времена съществуваше федерация контролираща интелигентния живот в мултивселените. Много по-стара от по-новите от тях и състояща се от тези възникнали първични видове, които не бяха допуснали грешките на останалите и не се беше наложило да бъдат унищожавани за да започват отначало. Ни ...
  640 
Пред вратата се разнесе трясък, сетне тя отхвръкна и в Голямата зала връхлетя стражът. Летя два метра, после блъсна с шлема стола на писаря и в едно по плочите затракаха меч, перо, мастилница, щит и две глави, които се удариха, та най-после купчината се разпадна и настъпи тишина…
Боляринът смаяно се ...
  547 
Щом прекрачеше прага на храмът на Ну’Ахра, човек се озоваваше в просторна зала, огряна от топла светлина. Подът беше от бял мрамор, по който се преплитаха сини и сребърни нишки, стените бяха облицовани с мозайка от плочки в златно, тюркоазено и червено, а от таванът те наблюдаваха стенописи на Ну’Ах ...
  740 
Навън още беше тъмно. Хладният ветрец разлюлаваше завесите и носеше миризмата на море.
Жриците трябваше да започнат да се събират след час и половина – достатъчно време за Сам и Лизи да закусят набързо, да стигнат до храма и да имат няколко минути да се сбогуват. Чарли щеше да ги пресрещне по пътя, ...
  277 
Бабата прекръства челото, коремчето и крачетата на новороденото с думите: „На главата – кръст, в сърцето – ангел, под нозете – вълк“.
А. В. Гура, „Символика на животните в славянската народна традиция“
Зимният дворец в Плиска
– Зима е още. Слънцето е слабо и неуверено. Гората и тя не се е раззеленил ...
  430 
Вождът протегна табакерата си към президента:
- От Дивите острови. Чудесен тютюн – ароматен, почти без никотин, с добавени витамини…
- Благодаря, вожде – каза президентът и внимателно взе една пурета.
Седящият между тях цар веднага демонстрира домакинската си учтивост и поднесе горящата запалка.
Таб ...
  161 
/Видях в Бяла Слатина един двор с полуразрушена къща. И се появи в главата ми тази странна история. Не зная как и защо…/
Оградата беше телена – пропускаща слънцето, вятъра, дъжда, хорските погледи. Е, тях не съвсем – странна лека мъгла се носеше зад първите цветни редове – хем не се забелязваше, хем ...
  519 
Човешкото стадо се въртеше около потока. Гората ги плашеше, поляните бяха останали голи – всички възможни плодчета и корени бяха обрани, стадото диви овце гледаха подозрително, а овните тропаха с копита, там зад бившия зелен пояс понякога надничаха зловещите муцуни на хищници…
Пък във водата се мярк ...
  237 
През следващата седмица Сам и Чарли идваха всеки ден. Флетчър, явно научил, че стражата няма да го притеснява чак толкова, я беше прегърнал здраво и й беше благодарил. Лизи просто се чувстваше щастлива, че за разнообразие тя е успяла да направи нещо хубаво за него. И двамата й бяха помогнали толкова ...
  589 
Как исках да я притисна до себе си, да почувствам тялото на пришълката, да погаля раменете, ръцете, изпъкналите й две неща отпред...
- Да може- сепна ме монотонният й глас - Щом това ти е приятно
Отново ми четеше мислите, какво пък ще я прегърна, ще реализирам мечтите си, имам и съгласието й,
а дали ...
  321 
Каракачанката Стела се поразмърда. Звезделина я погали по главата. Стела се прозя, протегна се, сякаш правеше утринна гимнастика, отърси тялото си, завъртя опашка и бавно се отдалечи за да направи дежурната си разходка из двора и провери дали се е случило нещо нередно докато придрямваше в скута на З ...
  653 
.........на една млада изследователка на Изкуствен интелект
Крачех мързеливо към къщи, оставаше и да се полюлявам. Дали една-две чаши вино ми замаяха главата.Сигурно нямам тренинг, както мъдро се заключаваше в подобни случаи.
Реката правеше голям завой и сега призрачно лъщеше под звездното небе. Даж ...
  547 
От известно време Хирурга съсредоточено наблюдаваше как от чешмата на двора му се редуват мънички капчици вода. Това събитие само по себе си не го дразнеше толкова , колкото го натъжаваше. Не че щеше да се изразходи определено количество вода или за пореден път трябваше да сменя самото кранче. Прост ...
  369 
Предложения
: ??:??