6 418 резултата
Изпадам в полусъние. Мигове на съностранстване. Натежават въздишките. Натежават клепачите. Ще ме познаеш ли, ако ме срещнеш?...
Душата ми - пиано. Тялото - клавиши... нека свирят само твоите ръце. Мога да видя красотата в есенното. Есен... снимам я и запечатвам.
Красиви лица. Срещам ги. Срещат ме... ...
Душата ми - пиано. Тялото - клавиши... нека свирят само твоите ръце. Мога да видя красотата в есенното. Есен... снимам я и запечатвам.
Красиви лица. Срещам ги. Срещат ме... ...
1134
3
Докосни...
Слънцето блести в очите ми, изпепелява душата ми.
От пепелта се раждаш ти и ме увличаш в твоите мечти.
Завладяваш всичко в мен и ме караш да забравям...
Аз се освобождавам от оковите, които ти ми сложи... ...
Слънцето блести в очите ми, изпепелява душата ми.
От пепелта се раждаш ти и ме увличаш в твоите мечти.
Завладяваш всичко в мен и ме караш да забравям...
Аз се освобождавам от оковите, които ти ми сложи... ...
974
2
Мухи летят из стaята. Стаята ми. Стаята ти. Съзнанието ми, съзнанието ти. Прах и пепел. На пода в стаята ми. На пода в стаята ти. В очите ми. В очите ти.
Задавен крясък в гърлото ми. В гърлото ти. Като преглътнати сълзи. Като нещо лично, сподавено и задушено. Искам да го пусна. Искаш да го пуснеш. Н ...
Задавен крясък в гърлото ми. В гърлото ти. Като преглътнати сълзи. Като нещо лично, сподавено и задушено. Искам да го пусна. Искаш да го пуснеш. Н ...
1068
4
Избрано мъчение
Тя ходеше по коридора с измъчена, бавна походка. Тракането на токчетата отекваше в студеното и стерилно помещение. Черният мрамор и приличаше на страшна сянка. След малко щеше да види онзи мъж. Чувстваше се напълно изтощена, сякаш бе изминала километри, а не една пресечка. На вратата ...
Тя ходеше по коридора с измъчена, бавна походка. Тракането на токчетата отекваше в студеното и стерилно помещение. Черният мрамор и приличаше на страшна сянка. След малко щеше да види онзи мъж. Чувстваше се напълно изтощена, сякаш бе изминала километри, а не една пресечка. На вратата ...
889
3
Вървя по пътеката, водеща никъде. Вървя през пустите улици, безлюдни тротоари и празни площади. Вървя и не спирам. Нищо не виждам. Сякаш всичко е забулено с невидим воал, изтъкан от напразни надежди, разбити мечти и изгубени сънища.
Вървя и не спирам... а само минавам... Щом погледна назад, не вижда ...
Вървя и не спирам... а само минавам... Щом погледна назад, не вижда ...
1161
4
ТРИНАДЕСЕТ ПРОСТИ ПРАВИЛА ЗА ОТНОСИТЕЛНО СПОКОЕН ЖИВОТ
1. Никога не се върти около началника, когато е на кеф - може всеки момент да му го развалиш.
2. Приемай с известна доза скептицизъм бизнесмените от черноморието - в повечето случай това означава, че са сложили няколко кушетки в гаража си.
3. По ...
1. Никога не се върти около началника, когато е на кеф - може всеки момент да му го развалиш.
2. Приемай с известна доза скептицизъм бизнесмените от черноморието - в повечето случай това означава, че са сложили няколко кушетки в гаража си.
3. По ...
2733
6
Нощта ще е дълга. Като дълъг път. Път без определена посока. Път без съществуващ край. Път със дупки... път - жива плет.
Има ли смисъл да търсиш? Като ранно утро с мирис на праскови и мъгла във завивките... Завивки тежък лед. Буря, пламъци и страст... и сутрин тежък лед...
Моят път ли е това? Къде с ...
Има ли смисъл да търсиш? Като ранно утро с мирис на праскови и мъгла във завивките... Завивки тежък лед. Буря, пламъци и страст... и сутрин тежък лед...
Моят път ли е това? Къде с ...
1044
3
Фотографирам: свирка на локомотив и тичинков прашец. И следи от смола по шосето.
Вятърът композира. Композиция в лилаво-оранжево. Като неочаквана среща.
Искам да ме срещнеш. Да ме погледнеш с онези очи: слънчеви зайчета, играещи по кожата ми.
- Нощните птици винаги са били самотни. На това дължат ча ...
Вятърът композира. Композиция в лилаво-оранжево. Като неочаквана среща.
Искам да ме срещнеш. Да ме погледнеш с онези очи: слънчеви зайчета, играещи по кожата ми.
- Нощните птици винаги са били самотни. На това дължат ча ...
1027
5
Преплетени копнежи се лутат в душата. Като разбъркана мозайка, която чака да я наредиш. А парчетата ранени са... като утайка, стигнала до дъното. Смея се. Смея се на себе си. Смея ли? Смея ли да нарисувам цялата? Тишина и писъци в едно. Засилват ме. Засилвам се и скачам. Нека падна. Нека...
Кураж ли ...
Кураж ли ...
1899
1
7
В Ъ Г Л Е Н
> Замислено доближавам цигарата до устните си. Тялото й е гладко, вдишвам дълбоко и димът прониква в дробовете ми. Усещам как главата ми се замайва. Като в лек транс съм.
> Часовникът на стената необратимо отброява секундите на изтичащия ми живот, а аз седя, потънала в ужасното сумрачно ...
> Замислено доближавам цигарата до устните си. Тялото й е гладко, вдишвам дълбоко и димът прониква в дробовете ми. Усещам как главата ми се замайва. Като в лек транс съм.
> Часовникът на стената необратимо отброява секундите на изтичащия ми живот, а аз седя, потънала в ужасното сумрачно ...
1265
5
Любовта е красива също като теб. Любовта има вкуса на твоите устни, любовта има сиянието на твоите очи. Любовта има всичко твое. Тя ми го показва и след това си го взема обратно, като ми оставя най-прекрасните мечти. Тези мечти, от които живея.
Понякога, докато си мисля за теб, за всичко, което може ...
Понякога, докато си мисля за теб, за всичко, което може ...
794
...
Да, тя може би е момиче като всички останали.
Е, вярно, малко по-умна от повечето хора на нейната възраст.
И малко повече изстрадала.
И малко по-невярваща във философията за предначертаната съдба. ...
Да, тя може би е момиче като всички останали.
Е, вярно, малко по-умна от повечето хора на нейната възраст.
И малко повече изстрадала.
И малко по-невярваща във философията за предначертаната съдба. ...
1019
8
Любовта - чувството, което те кара да повтаряш на човека, когото обичаш, тези две думи "ОБИЧАМ ТЕ", да го желаеш с всяка част от тялото си, да гориш по него. Да! Любовта значи толкова много неща. Толкова много, събрани само в едно - в живота. Това си ти за мен, това си ти за мен, любов моя. За теб ж ...
2394
3
Зима, сняг, гора. Дърветата са черни силуети, обгърнати от бяла мекота, тихо е. От тях се отронват снежинки....
Аз и ти вървим един към друг... Гората е гъста, от време на време се изгубваме от поглед...
Сърцата ни бият толкова силно, че са единственият звук в тихата зимна гора, като музика са - дре ...
Аз и ти вървим един към друг... Гората е гъста, от време на време се изгубваме от поглед...
Сърцата ни бият толкова силно, че са единственият звук в тихата зимна гора, като музика са - дре ...
1098
4
представям си, че им пиша писмо…
и на двамата.
казвам им едно и също…
че ги
обичам, ...
и на двамата.
казвам им едно и също…
че ги
обичам, ...
1354
8
Викът
Навън се е спуснала смразяваща мъгла, вятърът свири из клоните, все едно
душите на мъртвите са излезли от гробовете си и се гаврят с някой...
Едно дете се беше изгубило в гората, вече беше премръзнало и изплашено до смърт, вятърът прегръщаше тялото му, реки от сълзи се стичаха по лицето му... ...
Навън се е спуснала смразяваща мъгла, вятърът свири из клоните, все едно
душите на мъртвите са излезли от гробовете си и се гаврят с някой...
Едно дете се беше изгубило в гората, вече беше премръзнало и изплашено до смърт, вятърът прегръщаше тялото му, реки от сълзи се стичаха по лицето му... ...
1107
2
В прах от призрачни рози потъва моето сърце, усещам уханието им да гали изпръхналото ми лице. Ала вятърът отнася ги в бягството си устремен, пожелавам си към тебе да ги отнесе, за да мога за последен път чрез тях да те докосна.
Пускам се по течението на съня, и се понасям във водовъртеж от отминали ...
Пускам се по течението на съня, и се понасям във водовъртеж от отминали ...
1116
В нощта проблясва светлина от поредната запалена цигара, върху невидим дансинг от напразни надежди и погубени мечти, димът спуска се в пламенно танго с лунните лъчи, обезпокоявани единствено от присмеха и аплодисментите на падащи сълзи, в съзнанието болката жонглира като цирков шут със спомените, пр ...
1061
6
Търсеща ново начало, нова утеха - аз те срещнах случайно. Обикнах те безкрайно! Страхувах се - Не... не бих понесла още една лъжа. Не... стига повече тъга - не бих издържала повече така.
Страхувах се да те погледна, но сега не бих понесла да не виждам твоите очи.
Страхувах се да те докосна, но сега ...
Страхувах се да те погледна, но сега не бих понесла да не виждам твоите очи.
Страхувах се да те докосна, но сега ...
1299
2
Пак съм аз, но не знам ти кой си. Искам да си този, който обичам, искам и да си този, който ненавиждам. Искам да си до мен, искам и да си далече от мен. Обичам те и не искам да спра. Боли, но се пристрастих към теб. Не искам да си тръгваш, защото ще си тръгне голяма част от мен. Не знам дали си исти ...
942
1
Мрачно, навъсено небе, покрито с облаци... Дъжд... Пронизващ леден вятър... Вали... и вън... и вътре... в мен... Сковаващ студ... сърчицето чак се е свило и едва потрепва... Мразовит ден... Очите сълзят...
Хм... от вятъра трябва да е... А защо тогава очите сълзяха и през топлите дни? Сълзите замръзв ...
Хм... от вятъра трябва да е... А защо тогава очите сълзяха и през топлите дни? Сълзите замръзв ...
1718
2
Една вечер, просто докато си лежах в леглото сама в тъмното, ти дойде... Ти дойде и повече не си тръгна. Остана вътре в мен и сякаш в този миг открих липсващата част от себе си. Влюбих се! Влюбих се в теб, в красивите ти сини очи, в ангелската ти усмивка. В душата ти. Влюбих се във всяка част от теб ...
741
1
1
Неизмеримо
Докато вървеше по улиците, хората я гледаха странно, защото валеше като из ведро, а пък тя не беше разперила чедъра да я пази, а го държеше в ръка. Сега градът, приветлив и слънчев през деня, и се струваше черен, плашещ и депресиращ в тази тъмна нощ. Всички млади хора и тинейджъри вече бя ...
Докато вървеше по улиците, хората я гледаха странно, защото валеше като из ведро, а пък тя не беше разперила чедъра да я пази, а го държеше в ръка. Сега градът, приветлив и слънчев през деня, и се струваше черен, плашещ и депресиращ в тази тъмна нощ. Всички млади хора и тинейджъри вече бя ...
868
2
Изваляха се последните жълти капки на листопада. Голотата завърза знамена по клоните. Самотата се просмука в душите със северния вятър. Изцъклените улици - сякаш слепи очи - не виждаха посоки около себе си. Възел от не сбъдване се оплете в сърцето ми.
Ръцетe, като махала на часовник, се клатеха и от ...
Ръцетe, като махала на часовник, се клатеха и от ...
872
9
Отварям очи. Поглеждам света. Различен е. Нещо се е случило, нещо витае във въздуха. Някакво нежно докосване, някакво ухание, една усмивка, две очи, две звездички.
Твоите очи, твоята усмивка ме гали. Закача се и ме кара да се чувствам щастлив. Витае обичта и нежното й докосване. Сякаш гали с хиляди ...
Твоите очи, твоята усмивка ме гали. Закача се и ме кара да се чувствам щастлив. Витае обичта и нежното й докосване. Сякаш гали с хиляди ...
1942
1
8
Вървя по надолнището, взирайки се във всяко камъче.
Не съм сигурен, че ще намеря подходящото, но съм убеден, че ще харесам някое...
И ето, че то се появява почти на края на пътеката - обикновено, червеникаво, подритвано хиляди години, мъниче...
Навеждам се, пръстите ми опипват внимателно грапавините ...
Не съм сигурен, че ще намеря подходящото, но съм убеден, че ще харесам някое...
И ето, че то се появява почти на края на пътеката - обикновено, червеникаво, подритвано хиляди години, мъниче...
Навеждам се, пръстите ми опипват внимателно грапавините ...
1301
5
Eдин миг и любовта отмина. Спрях се и се замислих... Задавах си въпроси,
а отговорите не открих. Разбрах едно: нещата просто се случват...
Не можем да контролираме всичко, не можем да знаем винаги
Но можем да се пуснем на течението, плувайки в океана от случки и хора
и да се учим от всичко, ...
а отговорите не открих. Разбрах едно: нещата просто се случват...
Не можем да контролираме всичко, не можем да знаем винаги
Но можем да се пуснем на течението, плувайки в океана от случки и хора
и да се учим от всичко, ...
1009
2
Намерих ли те?
Намерих ли ръцете?
Намерих ли това, което търся - призрак в мрака?
Принцесата, която не съм виждал. Или отново е илюзия, игра на светлина. Игра на черна магия, решила да се полюбува на хвърлените стремглаво напред надежди и желания.
Не искам да се лъжа. Не искам да те лъжа. Какво ще н ...
Намерих ли ръцете?
Намерих ли това, което търся - призрак в мрака?
Принцесата, която не съм виждал. Или отново е илюзия, игра на светлина. Игра на черна магия, решила да се полюбува на хвърлените стремглаво напред надежди и желания.
Не искам да се лъжа. Не искам да те лъжа. Какво ще н ...
1677
5
... Като те гледам, боли ме като ти слушам гласа, боли ме като те докосвам, боли ме като говориш, боли ме като ми мълчиш, боли ме като се усмихваш, боли ме като си тъжна, боли ме като ме прегръщаш, боли ме като ме целуваш, боли ме като се натискаме, боли ме като не се натискаме, боли ме като свирим ...
1333
2
Да спра и да погледам
Вече не знам какво е мързелът. Наричаш ме мързелива, но аз даже не знам какво значи това? Забрави го. По-ужасно е, че съм забравила какво е почивката. Да поседя на едно място и да си клатя краката, както съм виждала хората да го правят. Не мога дори да се опъна на леглото и да ...
Вече не знам какво е мързелът. Наричаш ме мързелива, но аз даже не знам какво значи това? Забрави го. По-ужасно е, че съм забравила какво е почивката. Да поседя на едно място и да си клатя краката, както съм виждала хората да го правят. Не мога дори да се опъна на леглото и да ...
885
Тя често ходеше там. В онзи свят, за който само тя знаеше. Облаците там бяха розови, тревата бе захарна и се разпадаше в ръцете и, а въздухът ухаеше на невинност.
Ала този свят не бе истински, защото истината е тъжна. Тя убиваше сърцето и всеки ден. То бе твърде крехко, наивно чак до глупост. Копнее ...
Ала този свят не бе истински, защото истината е тъжна. Тя убиваше сърцето и всеки ден. То бе твърде крехко, наивно чак до глупост. Копнее ...
984
3
Пътят бе прашен и пуст...
Добре познатият, вечният път...
От време на време някоя кола профучаваше,
прахолякът се разнасяше, но после прахът пак се разполагаше удобно върху нагорещения асфалт.
Капеха сълзи... Безброй съзли... ...
Добре познатият, вечният път...
От време на време някоя кола профучаваше,
прахолякът се разнасяше, но после прахът пак се разполагаше удобно върху нагорещения асфалт.
Капеха сълзи... Безброй съзли... ...
1222
В тъмната нощ блесна светкавица. Звукът от падналата гръмотевица стигна заглушено до свитото момиче. През прозореца се виждаше с кристална чистота развиващата се буря.
Тя стана и дръпна дантелените завеси. После отвори прозореца. Малки капчици започнаха да пръскат по дървения под. Вятърът със злоба ...
Тя стана и дръпна дантелените завеси. После отвори прозореца. Малки капчици започнаха да пръскат по дървения под. Вятърът със злоба ...
1127
1
На площада в нашия град имаше едно дърво. То просто си стоеше там и наблюдаваше хората. Наблюдаваше ги, но те не го забелязваха. Минаваха всеки ден покрай него и никой не му обръщаше абсолютно никакво внимание. И така стоеше си дървото, а хората го заобикаляха и не му обръщаха внимание. Но ето, че е ...
851
Няма го Кадим. Убили го. Убили го белите хора. В една черна нощ. Онова черно момче от Сенегал, което ми подари жълто-кафяв гердан от стъклени мъниста - жълти като малки слънца от Африка и шоколадови като децата й. Стъклени мъниста, нанизани като върволица от роби. Когато го взема в шепата си, в нея ...
1106
5
Навън е нощ - тъмна и непрогледна. Сетивата са изострени. Търсят нещо в мрака. Може би това е инстинкта на звяра, търсещ плячка. Преминал през вековете. Останал в нас, някъде много дълбоко стаен, потаен.
Може би не е звяр, а просто е желание за близост. За нежна ръка, която да докосва едно тяло, коп ...
Може би не е звяр, а просто е желание за близост. За нежна ръка, която да докосва едно тяло, коп ...
1723
2
- Дай ми ръка... - гласът му я накара да потрепери.
Слабичката й, трепереща ръка с прозиращи през бледата кожа сини вени, се изгуби между дългите му слаби пръсти.
Вятърът сякаш можеше да пречупи и двама им. Духаше силно, духаше пронизващо, духаше безцелно...
Само за да извива голите клони да дървета ...
Слабичката й, трепереща ръка с прозиращи през бледата кожа сини вени, се изгуби между дългите му слаби пръсти.
Вятърът сякаш можеше да пречупи и двама им. Духаше силно, духаше пронизващо, духаше безцелно...
Само за да извива голите клони да дървета ...
1765
5
Навън заваля сняг. Не знам защо, но ми навя малко тъжни мисли. Надявам се, че няма с написаното по долу да направя същото с теб. Приеми, че расъждавам на глас. Така е по-лесно, а и не се знае дали някой някога ще го прочете. Може да се изгуби по пътя и да остане вечно в мрежата да обикаля, както нав ...
1109
1
- Би трябвало да съм щастлива. Нали? - тя замълча за миг. - В смисъл такъв - вече го получих. Взех това, което исках.
Умислена, тя започна да си играе с покривката на леглото. Беше се излегнала на една страна, с дълга гарваново-черна коса, която беше разпиляна около нея, глава, подпряна на ръката и ...
Умислена, тя започна да си играе с покривката на леглото. Беше се излегнала на една страна, с дълга гарваново-черна коса, която беше разпиляна около нея, глава, подпряна на ръката и ...
1478
Това е историята на всеки един човек. История, която всеки иска сам да напише за себе си. Всеки, който държи на себе си. Всеки, който държи на свободата и независимостта си. Всеки, който държи на своята чест, на своето достойнство.
Всичко започва с раждането, минава през израстването и завършва със ...
Всичко започва с раждането, минава през израстването и завършва със ...
1158
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
