Разкази

15 резултата

Пръстенът с червения камък

Не, не съм от тези, които държат да се показват накичени със златни бижута! Винаги съм се учудвала, когато видя високомерно или екстравагантно протегната ръка, носеща по един, че и по два пръстена на всеки пръст. За да дефилира с прекомерния си нарцисизъм и стане по-забележителна пред изумения ми по ...
352 8

Прокълнати угари - 3

Евдокия Траянова бе несловоохотлива, унесена в мислите си жена с благ характер.
Изгубила съпруга си едва тридесетгодишна се бе научила да преценява трезво ситуациите, и да стои близо до рода си.
Наследството, което получи от покойния си съпруг, бе кроячницата, в която той до последно даваше силите с ...
444 8 14

Нереален разказ 8

О, от вчера Емайл...
'' Петро след три седмици ще има избор на Председател на КС, ще ни чакаш ли на летището ''
'' Да мис Августа, заповядайте. Само ми съобщете кога пристигате. Удоволствието ще е за мен'', отговорих веднага.
Съобщих на Роузи, тя се поусмихна, щипна ме по бузката.
- Да Петро, трябва ...
284 3

Прокълнати угари- 2

След секунда Илия изхвръкна от кантората, и в бързината едва не отнесе стъписаната си племенница.
Милана се повъртя, после се престраши и плахо надникна в кабинета на нотариуса.
Хванал с ръце главата си, възрастният мъж се взираше в някакви документи, разхвърляни на бюрото.
После вдигна поглед и мъл ...
355 7 11

Нереален разказ 8

Почукване по вратата ме отрезви.
- Петро, спиш ли - чорлавата глава на Роузи - Днес е неделя ако не греша.
Скочих полусънено, но все пак успях да сложа ръка пред щръкналото си.
- Роузи, извинявай, имаме време, т.е. имаме време да те откарам за неделната литургия
- Ох, милият ми той, помолих се и ми ...
284 1

Спомен от онова ( незабравимо) лято

Още помните онова ,, лудо " американско лято на 94 та, нали?
В главата ми, освен радостта, еуфорията, особеното чувство на национална гордост, изскача и един въпрос:
- Господи, нима минаха 30 години оттогава?
И родените през тази година вече са големи, зрели хора, поели по своя житейски път.
Но, нек ...
311 5 8

Нереален разказ 7

Тя се прекръсти и усмихна загадъчно.
Напръсках с бензин бравата, резето, после с машинно масло да не заяде ключа.
Решавашата неделя дойде. Какво ли има вътре, няма изгледи от взлом или някой да се крие вътре, но за всеки случай държах в ръка бейзболна бухалка. Раздвижих ключа плавно, резето прищрака ...
335 2

Старецът

Мария влезе в кухнята, седна, запали цигара и преметна крак.
Заприлича на буквата Г.
После впери натежалият си поглед в жената пред нея и си разбърка кафето.
-Уморена съм, каза тя.
Взел да чете библията на 80. Сетил се.. ...
321 5 4

Нереален разказ 6

А дните продължаваха да текат монотонно...
Познати ме викаха за работа следобеда, да пренасяме инертни материали, цимент из етажите на строящите се кооперации. Тежичко, но плтено.
Тъкмо се бях прибрал след такава гимнастика, тоалет, вечеря и звъни скайпа.
- Добър вечер Петро, Августа е - появи се на ...
332 3

Нереален разказ 5

Гледахме се като откриватели...
- Петро, ти не се интересуваш, коя съм всъщност, отговарям ли на твоите мечти или оставяш разочарованието за по-късно - шепнеше тя
- Августа, не смея да те нарека само Августа, да те попитам същото и аз, отговарям ли на мечтите ти. В момента и двамаъа изпитваме друго ...
291 4

Нереален разказ 4

Позвъних в 10 без 5 на входната врата.
- Отключено е - дочух в домофона
- Кирия Августа, Петро е - представих се в коридора.
Къде се е дянала филипинката, а няма да казвам, че е като сянка или вярно куче, защото си гледа работата и то съвестно.
- Идваам - долетя отвътре - Роузи днес и утре почива, н ...
297 2

Прокълнати угари- 1

С леко издължена, почти кокалеста снага и недодялани движения израсна Милана.
И дали щото я отгледа дядо ѝ Панко, но и нравът ѝ не беше като на другите момичета.
Все бързаше, и свела плахо поглед подминаваше мълком, срещнеше ли някой в пътя си. Странеше от външни хора, и не се научи нито да борави с ...
525 12 15

Новият адрес на съдбата

Не обичаше да се мести от квартира на квартира. Беше го правила толкова много пъти, че вече не ги броеше. Стоя до късно през нощта да опакова всяка вещ, която после внимателно поставяше в кашони. Плашеха я тези шумолящи опаковки, зад чиято бъбривост се сгушваха чувствата. Във всяка следваща стая, ко ...
498 5 17

Нереален разказ 3

Погледът ми попадна на визитната картичка в рамката на огледалото.
Брей, утре е, ще се е върнала ,... защо да не й се обая.
Лъснат, бръснат, прилежно облечен, с букет гладиоли бях в Кифисия. Надникнах в едно такси.
- Бихте ли ме закарали на този адрес - попитах, подавайки визитката
Спряхме пред врат ...
305 3

Нереален разказ 2

Започнах работа в Асоциацията, Асоциация ''FREE LAND'' основана на дарителска основа от доста крупни собственици на недвижимости, задгранични инвестиции...
Харесвах работата си. Е, малко ми беше зорно докато разбера кой какъв е, освен че е грък и каква роля играе в Асоциацията. Всеки се прави на нач ...
315 4

Нереален разказ 1

.. Роди ме мамо с късмет, па ме хвърли на смет...'' из народния епос
Летище ''Венезелос'' Атина...
Стоя пред огромното информационно табло в залата с паспорт и билет в едната ръка, и малка чанта ръчен багаж в другата.
В очакване. Къде отивам всъщност. Отново скок в неизвестността пълна с препятствия ...
342 1 7

Сълзата

Причината бяха хората. Поводът беше една невинна детска сълза, която тупна глухо на земята, но удари със страшна сила.
Сълза, родена от отчаяние.
Деветгодишната Ана стоеше боса върху напуканата пръст, заобиколена от обгорени треви и смълчани дървета.
Ана беше изгубила майка си в последната буря - не ...
407 3 3

Точка на пречупване

Мечтата на племенницата ми, родена в Русия, беше да види морето. Тя беше чела и слушала много за него, но никога не го беше виждала на живо. След като дойде на гости в България, първата ми работа беше да ѝ осъществя мечтата. Заведох я във Варна и, хванати ръка за ръка, се озовахме на централния плаж ...
393 7

Едно необичайно лято 4

А идеята ми за фиторио не ми даваше мира. Ще се обадя на дядо.
- Дядо, оня парцел на леофоро Месогеон, продадохме ли го, гледам все така стои празен, а е на много добро място
- Не е продаден, вижда им се скъпо, искат да го купят на два парцела,... Защо намери купувач ли
- Не дядо, влюбен съм в едно ...
291 5

Едно необичайно лято 3

Нее, по-скоро бях влюбен, но не си го признавах.
След няколко дни се обади Артемис по мобилния
- Петър, нали помниш къде живея , мама и татко те канят на вечеря и искат да се запознаят с теб. Заповядай в 19 часа, чакаме те.
Тръпки ме побиха, като студент хванат да преписва от пищовите си.
Дежурните ...
345 7

На къра

Някога, преди доста време вече, като бях дете...Леле, как странно звучи: Като бях дете.
Сега ми се струва почти нереално, в друг живот, на друга планета. Сякаш, не аз съм преживял това време, а друг човек. Но тези спомени са живи и до днес. И колкото повече време минава оттогава, сякаш стават по-ярк ...
306 3 4

Лунната градина

В едно далечно кралство, скрито сред меките облаци, имало вълшебна градина, която цъфтяла само нощем. Наричали я Лунната градина, защото цветята ѝ светели със сребристо сияние, а ароматът им носел най-красивите сънища на тези, които го вдишвали.
Малката принцеса Мая обичала да се разхожда там преди ...
233 1

Едно необичайно лято 1

Новият ден...
Обичайните закуска, кафе на верандата в къщи, съпроводено от гръцка музика. бутилка студена вода, шише замръзнало фрапа, сандвич в колата и съм готов.
Вмссто да завия наляво за Луца, завих надясно за Нео Даскалио, и там е вода и пясък, чадъри и шезлонги, и може би не така пренаселен, з ...
369 5

Преразказана история

Искаше ми се днес да напиша нещо свое, позитивно. Неделя е все пак. Почиваме си. Веселим се, или по някакъв друг начин, прекарваме приятно времето си.
Но..., ах тази случайност!
Попаднах на една притча, която много ми хареса, и ме накара да се замисля.
Реших да я споделя с вас.
Надявам се да ви харе ...
364 5 12

Да се докоснеш до твърдини.

Насреща по горския път иде коняр с накривена капа.След него тропотят два поизмършавели, дорести коня. Той спира и сякаш сме стари познайници ми доверява с беззъба блага усмивка как снощи ходил у комшията за домашна ракийка. Заковавам се и аз , онемял от изненада. Чичото продължава: " Ма на забравил ...
278 2

Коридорът и аз

Застанал си в коридора на спомените и ни напред, ни назад, заседнал между днес и утре.
После се чудиш какво става с теб, ама отговор няма, че кой да ти отговори, като там в този коридор си сам!
Решаваш да извикаш — ЕХОООООООО, ама чуваш само ооооооо, ооооооо, оооооо и разбираш, че единственото решен ...
358

Сто и два градуса по Фаренхайт

Жега, жегаа,... жега я, лятно време е, жетва е. Даже и листата на трепетликите не помръдваха
И мързел.
- Петрее, Петре бре - провикна се на портата лель Марийка - Къде си бре...
Хм, какъв ли зор има леля Марийка в тази жега, да се влачи из прахоляка по улицата. Знаех само, че е вдовица, децата й зап ...
360 2 11

Клечка за зъби и Ом Шанти, хайде с мир

Много време се мина, драгий читателю, откак съм ръждата свалял и сменял маслото. Та време е, па дано мина техническия преглед (изгорял е и задния стоп, ама туй го не казвай на тенeкиджията, че ще да нарами един чук и колата ще ми върже на възел). Та, днеска моя милост Зигфрид Философ, Зигзаг Фройд, ...
668 10 37

На локалите с любов

Две, три счупени плочки за малко щяха да го спънат. През деня успяваше да ги избегне, но нощем не ги вижда. Вродената му кокоша слепота често го подвеждаше.
Корените на старата липа бяха надигнали няколко от тях. Добре, че отблясъка от уличната лампа му позволи да ги види навреме. Бе загубил съня си ...
520 3 14

Лавина

Катеря се към върха, а спомените ме дърпат надолу към миналото.
Още една крачка и пулсът ми ще експлодира през тъпанчетата...
Толкова неестествено го усещам в тези кратки мигове, връщайки съзнанието ми назад, че въздухът ми е на свършване.
Поглеждам бегло към ниското.
В стремежа към върха няма значе ...
492 8 14

Жълтата рокля на цветчета

ЖЪЛТАТА РОКЛЯ НА ЦВЕТЧЕТА
разказ
Като всяка отговорна домакиня, освен основното пролетно почистване на къщата, не пропуснах да изчистя и стария дрешник. Разтворих напълно прозорчето и вратата на малката стаичка и започнах основно да преглеждам нещата, съхранявани в него. Изнасях ги едно по едно на т ...
272 1

За обичта 3

Хапнахме в крайбрежна таверна по полувин печено пиле, салати, студена бира.
- Харесва ли ти - попитах
- Ох, не съм си представила никога, да ям и пия с настървение и то осолена цялата, здравословно е нали - през смях отговори.
В къщи пръскалата работеха, миришаше на свежест.
- Радост, има топла вода ...
328 5

Авлигите

Пролетта беше разцъфнала с цялата си прелест. Слънцето вече се беше издигнало над хоризонта и през отворената врата и прозорци нахлуваше свежа, приятна топлина. От близката гора идваше ухание на зеленина и се чуваше птича песен. Две градски врабчета кацнаха на парапета на терасата, припряно изчурули ...
336 1

За обичта 2

- Ще ти кажа, ние с Радослава сме с много добри впечатления от теб, разказвала съм й детските ни преживелици...Петьо, и тя те харесва...
Направих се, че не съм чул или разбрал.
- Знаеш ли - продължи тя тихичко - С Радослава искаме да сме семейство, искаме да имаме дете,... но физиологически трябва ч ...
333 2

Залеза си спомня, изгрева мечтае

1.
Малко преди залез, когато вечерта плавно заменяше с по-меките си топли талази онази палещата убийственост на слънцето, хоризонта се насищаше с кървава мътилка в която поаленялата звезда плуваше призрачно, но устремено надолу. Пустинята потрепваше от рояците на медните отблясъци, хукнали по пясъци ...
263

За обичта 1

За Обичта с голямо ''О ''
Отшумя и последният училищрен звънец. Децата с трепет разгръщаха бележниците си, примираха от удоволствие, мигаха по-често, невярвайки на по-високите оценки и с нетърпение очакват обещаното от мама и тати, екскурзия извън страната, почивка на море или електрическа тротинетк ...
409 5

Неизмислена история

Тази история на мнозина ще се стори измислена, фантастична, или пък взаимствана от някой индийски сериал...Но се случи наистина.
Годината беше 2016, сезонът-късното лято, а месецът-септември.
Мястото-едно китно, средногорско градче почти в средата на България.
Имаме такава традиция, създадена през г ...
337 3 8

Поклон, Апостоле!

ПОКЛОН, АПОСТОЛЕ!
Около рождената дата на Апостола – 18 юли, около датата на обесването му – 19 февруари, а и без поводи си спомням разказа на баща ми за това, че дядо му Иван му е разказал, че Васил Левски е идвал веднъж в родното му село – Слатина, Ловешко в неговия дюкян-кафене с още двама мъже. ...
306 1

Кървава невеста

Някъде над Копривщица.
Май, 1876 година
- Тъмно ли е, чедо? Или бури кършат просторите?
Тинко избърса потта от челото на възрастната жена и приседна на пода до сламеника.
- Светло е, мале...Светло. ...
1K 16 39

Дарът на парите

Димчо Ковачев не обичаше да му говорят за въздуха.
Особено когато му миришеше на пари.
– Пак ли ще ми врещят тия еколози? – провлачи той и отпи от кафето си. – Малинов да отиде. Да им дрънка за зелена енергия, фондове и всякакви други глупости. Знаеш как е.
Секретарката му само кимна. Беше свикнала. ...
291 4 2