483 резултата
Следващата седмица ми се стори протяжно дълга. Шефовете бяха изнервени, а офисната работа извираше като досаден водопроводен теч. Господин Казанова отбелязваше присъствие в социалните мрежи и се плезеше дяволито от прозорците на месинджъра. Ама какво изобщо намирах в него? Нито беше красив, нито беш ...
  1537 
"Ще те чакам след работа. Майка ми ще ми идва на гости, така че можеш да останеш само два часа." В отговор на екрана на лаптопа ми изскочи игриво изплезено човече.
Беше упорствал цяла седмица да се видим, за да се запозная с вездесъщия му език. Не спираше да ми пише по цял ден, за да рекламира умени ...
  1489 
Уговорихме си среща на езерото в парка. Майската вечер беше хладна и ветровита след неприятния кратък дъжд. Приближих пустото езеро, уютно загърната в тясното си кожено палто. Чакаше ме изправен до една пейка, с дълъг черен чадър, закачен на бледата издължена китка. Не беше по-висок от метър и седем ...
  1617 
Таксито спря пред блока. Тя плати на любопитния шофьор и слезе, като умишлено позволи на полата си да се вдигне повече от нормалното, за да разкрие съвършените бедра. Нека да я наречем госпожа Енева, не защото това бе фамилията на нейния съпруг, а защото искаме да бъдем дискретни към тази изтънчена ...
  3564 
Една незабравима нощ
Влязох в стаята си и се огледах. Беше много разхвърляно, но не обърнах внимание. Беше късно през нощта и той ме чакаше. Имах време само да облека една от неговите тениски, да си измия зъбите и да намеря подходящи панталонки. Разбутах дрехите от леглото и бързо намерих каквото ми ...
  2017 
Небе пълно със звезди
Небето беше изпълнено с безброй звезди тази вечер. Не помня цялата история, не помня дори и части от нея, само тази красива безоблачна нощ, в която се събудих до него. Не знам как се озовах до този човек, нито защо точно него бях избрала, но дъхът му по кожата ми ме оставяше с ...
  1586 
Тя наблюдаваше как той спи. Беше 4 сутринта и все още беше тъмно. Сънят за нея така и не дойде, защото просто не можеше да откъсне очите си от него. Спящ сънливко. И се беше сгушил до нея, прегръщайки я закрилнически. Пфу, закрилнически... По-скоро като една голяма мечка, уловила плячката си. Но тя ...
  1644 
Музиката в бара заглушаваше всичко наоколо. Беше толкова силна, че едвам чувах собствените си мисли. Бях адски изморен, а нощта бе в разгара си. Хората прииждаха и бях затрупан с поръчки. Беше тъмно, горещо и задимено от цигарите. Приятелят ми, който работеше до мен, от половин час флиртуваше усърдн ...
  1202 
Големия усещаше, че са му скроили номер. Беше го яд и му идеше да откъсне главата на някого. Подозираше кой е инициаторът на шегата, но не беше абсолютно сигурен. А и да беше сигурен, какво? Онзи можеше да прави каквото си поиска. Нали беше шеф.
Големия беше висок 207 сантиметра и тежеше 146 килогра ...
  1954 
- Ау, виж го, виж го! Много ме кефят с тия дългите шии и петната! - Каза Цвети в захлас, докато гледаха жирафите.
- Мхм, големи са сладури. Я, виж ей там до фонтана има каширана пейка. Ела да поседнем малко, коте. - Той я хвана за ръка и заедно тръгнаха към пейката.
- Ама тъкмо ей тук е аквариумът с ...
  14137  11 
In some days her love is like a chamomile tea...
she make him relaxed, feel melted, peaceful.
In days like this they spend the day in bed –
kissing and caressing, hugging observing their peaceful faces and bodies.
Listening to nice music. Sometimes he will stand up and play piano for her, ...
  2382 
Лежаха прегърнати в спалнята. Навън валеше силен дъжд и се чуваше как едрите капки падат и се разбиват в земята във водна експлозия. Прокрадваше се лек хлад, който сякаш ги наблюдаваше и се опитваше да ги смути със студенината си, но телата им горяха без никакво стеснение под завивките. Тя се беше с ...
  2491 
Те ме разкрачиха. Разкрачиха ме неприлично, а това ме мъчи повече от всичко останало. Което сигурно е глупаво, защото начинът, по който се отнесоха към мен, със сигурност не е най–големият ми проблем в момента. Но човек понякога просто не може да се отърси от притесненията си, още повече когато не е ...
  4285  10 
Телефонът звънна. Тези дни беше затрупана с работа. Нямаше време да си поеме дъх. Беше той. Усещаше кога се обажда. В секундата, преди да чуе нежната мелодия на Una Palabra, в секундата преди телефонът дори да завибрира, знаеше, че е той. Искаше да потъне в дълбочината на гласа му. Обичаше да го чув ...
  1984 
Знам, че сега спиш. И ми е странно. И малко ме боли. Че не съм до теб. Свряла се под завивките, наполовина под теб, наполовина върху теб. Странно се чувствам като знам, че си се отпуснал на мекичко и топло. Дишаш бавно и спокойно. Едвам усещам как дъхът ти, топъл и ароматен нежно си играе с косите м ...
  2426 
По бизнес
Аз съм слаб и висок. Работя в една известна мултинационална компания. Заемам достатъчно висока позиция, за да мога да си позволя пътувания до екзотични дестинации и да си купувам маркови дрехи и обувки. Карам скъпа служебна кола, в която прекарвам половината си ден. Смятам себе си за талан ...
  1607  19 
Той спря двигателя на колата и зачака. Бяха се уговорили до пет минути да излезе, а времето сякаш беше спряло.
Денят бе от онези снежните, които тя обичаше. Кристина отвори вратата на жилищния блок и погледна нагоре. Снежинките падаха по лицето ѝ и се топяха. Усмихна се и побърза да нахлупи шапката ...
  2793  16 
Навън валеше
Навън валеше. Не порой, но не и съвсем слабият, протяжен ромон, характерен за тази топла, ранна есен. Дъждът беше свеж, спокоен и някак пречистващ. Повечето почиващи се бяха завърнали към града отегчени от валежите и принудени да изпълняват служебните си задължения. Все повече пъстри, ч ...
  2452 
... до непознатия в леглото ми
Събудих се, а устните ми бяха подути и сухи, тялото уморено, изтощено от секса, който си мислех, че ще продължи вечно. Мъжът до мен, все толкова загадъчен, колкото беше и снощи, спеше дълбоко на възглавницата до мен. Не исках тази фантазия да приключи. В атмосферата ощ ...
  1721 
В ЛИЛАВО
Легнахме си. Чаршафите бяха лилави – някак леко мистични и нежни…
Обикновено спях в ляво, но не и тази вечер. Обикновено лягахме, слагах глава на гърдите му, гледахме телевизия, после секс, след това: „Лека нощ, миличко!“, открадната бърза целувка и заспивахме. Но това беше обикновено. Случ ...
  935 
Морско оранжево
Най-накрая се решихме да отскочим до морето с жена ми. За последен път бяхме преди цели шест години. Нали се досещате за причините, довели до тази достолепна пауза. Да, точно така - работата, кризата, децата, ремонтът на семейното жилище, абитуриентските балове и не на последно място ...
  2251 
Чат закачка
Работният ден приключи. Тя се прибра отегчена и леко уморена. Качи се в спалнята си, простна се на леглото по гръб и няколко минути зяпаше тавана, без да мигне. След това си направи голяма чаша ароматно, горещо кафе, настани се на фотьойла в хола и взе лаптопа в ръцете си. Разгледа някол ...
  2998 
Вървя си из улиците пусти на моя град.
Разхождам се, а вън е смразяващо хладно и тихо. Аз вървя, но спирам на малката и
затънтена уличка, особено зловещо самотна. Сядам на отсрещната пейка. Звукът на птиците в тишината отеква и украсява есенно-зимния пейзаж. През мен се появяват котки - две, три, а ...
  1492 
Бързо и неусетно лятото отмина като перце, което понесено от вятъра се беше изгубило из безкрайното синьо небе. На мястото на топлия и усмихнат Август сега царуваше сивият и студен Ноември. Той отмъкна ярките слънчеви лъчи и ги скри зад големите си натежели и мрачни облаци, покриващи цветното някога ...
  1969 
Правилата на играта
-И повече откази не приемам! Стига си се оправдавал с тази твоя работа, че не сме се виждали от по-миналата зима. Последния път ние бяхме у вас, сега е ваш ред! Казвай за кога да го планираме? - сърдито нареждаше приятелят ми в телефонната слушалка.
Прав беше, да му се не види! П ...
  2896 
Миа не се заблуждаваше. Обичаше да се наслаждава на усещанията си, на младото си и стегнато потящо се ежедневно във фитнеса тяло. Все пак защо иначе биха били всичките диети, упражнения и какви ли не разкрасяващи терапии.
Бягаше по пътеката във фитнеса, замислена и вглъбена в себе си. Бе на 23, а им ...
  1197 
- И какво ще правим сега? - попита тя, когато вече бяха почти приключили промяната ù, а денят беше към края си.
- О, скъпа моя Сали! - възкликна той и обви лицето ù в шепите си, поглъщайки я със стъклените си очи. - Има още много път да извървиш.
Стояха по средата на улицата. Тя тръпнеше в очакване ...
  1308 
1
Погледнах през шпионката и видях миловидното лице на съседката от апартамент №10. Зачудих се защо ме търси. Познавахме се бегло, общо взето бяхме на „здравей – здрасти”, откакто се бе нанесла в съседния апартамент преди около месец.
Отворих вратата и примигнах от изненада. Двете ù ръце бяха гипсир ...
  2651 
Съседи бяха. Той живееше на горния етаж. Не си говореха много. Всъщност май бяха само на ''Здравей!-Здрасти!" Няколко пъти се бяха засичали на партита. Нямаха и общи теми за разговор. В пълния смисъл на думата бяха просто познати. Просто живееха в една и съща сграда. Май това се и оказа фактор за он ...
  2330 
Провокирана провокация.
Момчето работеше упорито, някак монотонно. Работата изискваше повече инат и издръжливост, отколкото бързина и майсторлък. Трябваше да се изкопаят няколко метра траншея за отводнителната канализация към една селска къща. То беше някъде около двадесет и пет годишно, със стройно ...
  5025 
ІІ последна част
Eliboto
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!
Лежаха гушнати и мълчаха. Дарина не смееше да помръдне, защото се страхуваше, че ще го събуди и ще развали магията. Искаше ù се този миг никога да не свършва.Той също не спеше, лежеше със затворени очи, дишаше равномерн ...
  2835  17 
Продължение на разказа „Завинаги е днес”
Eliboto
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!
Събуди се. Дишаше тежко, накъсано, възбудено. Опитваше се да пробие през пелената на съня. Някакъв звук дразнеше замъгленото ù съзнание. Телефонът звънеше.Протегна се уморено, мъчеше я главоболие ...
  2703  13 
Реплика на разказа „Гласът”(Разказ в две части, съвместна продукция на eliboto и suleimo)Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!ІІ част от suleimoПродължение от І част на eliboto Няколко нощи подред сънуваше един и същи сън:
Полунощ. Вали проливен дъжд. Движат се по магистралата със ...
  2294 
Реплика на разказа „Гласът”
(Разказ в две части, съвместна продукция на eliboto и suleimo)
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!
І част от eliboto Дарина се стресна и се събуди. Огледа бавно стаята със замъглен поглед като фокусираше всеки предмет изпречил се пред очите ù. Беше плу ...
  1759  12 
(Разказ в две части, съвместна продукция на eliboto и suleimo)
продължение от първа част на елибото
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!
SULEIMO
До сега не се беше възбуждала от разговор с клиент. Но в този глас имаше нещо. Усещаше го като котешки лапички по гърба. Желанието ù мал ...
  1757 
(Разказ в две части, съвместна продукция на eliboto и suleimo)
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна! І част от eliboto
Дарина се събуди с усещането, че днес ще се случи нещо хубаво. Протегна се под завивките и докато сънят се отцеждаше по дългите ù мигли, тя си припомни всичко случ ...
  1899  22 
Нещо ме събуди посред нощ. Извърнах се и с мъка фокусирах очите си в циферблата на часовника. Един и тринайсет. Първата ми реакция беше да изпсувам звучно, което действие съпроводих с не по–малко звучна прозявка. Беше ме събудил някакъв шум, долетял откъм горния етаж. Не знаех защо съм толкова сигур ...
  1949 
- Ще хвърлим ли въдиците или ще разпъваме смотаните палатки? – извика най-нетърпеливият рибар между нас, от самия бряг на язовира.
Денят прегаряше и във въздуха се носеше аромата на сухи треви и стърнища, примесен със свежестта на водата. Току-що пристигнахме и само защото все още беше лято, можеше ...
  2720 
Знае ли човек...
Събота късен следобед. Точно като в песничката. Пролет е и децата са на разходка, по магазините. Вече е така, вместо на Витоша – хукваш по хипермаркетите, а там има всичко!
Ние с жена ми сме си в къщи. Идиличната атмосфера се подсилва от липсата на каквито и да било планове за ополз ...
  3763 
От монотонното подрусване почти ù се доспиваше.
Но едва ли можеше да заспи. Часът бе 3 без 15, а вече близо час и половина седеше, загледана в оттичащите се зад замъгленото стъкло на прозореца дъждовни капчици. Беше едно от онези пътувания с влак, по време на които нито ти се чете, нито можеш да зас ...
  1111 
Предложения
: ??:??