3 032 резултата
Дъждът навън вали. Сипе се като поточе в планината.
Колко приятно е да седя на прозореца и да го слушам.
Да слушам дъжда. Колко по-голям мир чувствам сега.
По-спокойна съм. Моята утеха сега е шумът на дъжда.
След теб моето спасение е дъждът. ...
Колко приятно е да седя на прозореца и да го слушам.
Да слушам дъжда. Колко по-голям мир чувствам сега.
По-спокойна съм. Моята утеха сега е шумът на дъжда.
След теб моето спасение е дъждът. ...
1213
1
4
Мракът в моята душа
изчезна от твоите слова.
Даде път на радостта
и осмисли любовта.
Даде ù криле ...
изчезна от твоите слова.
Даде път на радостта
и осмисли любовта.
Даде ù криле ...
1306
1
- Всеки рисува.
- Какво?
- Зависи от ситуацията.
- Не, какво каза?
- Казах, че всеки рисува. ...
- Какво?
- Зависи от ситуацията.
- Не, какво каза?
- Казах, че всеки рисува. ...
1017
1
6
Хубаво е човек поне да има един истински приятел, който да го разбира, да му помага в трудни моменти, да се забавляват през всяко предоставено време.
Но е лошо, когато човек няма приятели и остава неразбран. Чувствайки се половин човек и ненужен. Трудно е наистина в този объркан свят да намериш наис ...
Но е лошо, когато човек няма приятели и остава неразбран. Чувствайки се половин човек и ненужен. Трудно е наистина в този объркан свят да намериш наис ...
1014
2
Сега разбирам,
че от болката умирам.
Очите вече очи не са,
а езеро от сълзи.
Те отдавна не знаят блясък ...
че от болката умирам.
Очите вече очи не са,
а езеро от сълзи.
Те отдавна не знаят блясък ...
1244
2
Някога търсех сърце,
което да тупти за мен.
Някога търсех вълшебната страна на чувствата,
a намерих тяхната самота.
Някога търсех обич, ...
което да тупти за мен.
Някога търсех вълшебната страна на чувствата,
a намерих тяхната самота.
Някога търсех обич, ...
1527
5
Хората... понякога не знаят какво крият в себе си. Понякога може да е усмивка... понякога тъга... понякога груба дума или цинизъм (червена точка) Хората са еднакви, различават се само по външност и качества. Объркана съм. Тишината ме раздира. Само онази тъжна мелодия кънти в съзнанието ми и не спира ...
997
2
Рисувам по ръцете си, забравили ласките... рисувам картини, останали назад във времето... мечтая да се върна пак там... където не рисувах, а чувствах... а сега тук е само ужасът на безвремето, въплътен в плътта ми - безплътна, но плътна, уплътняваща нищото... превръщайки го в нещо истинско - истинск ...
1124
Днес е вторник, един никакъв ден от седмицата, малко в началото, малко в средата, неориентиран е, ми се струва. Дали когато хвана котката и я поразтъркам, ще се превърне в лампата на Аладин и ще ми изпълни не 3, а поне едно желание? Опитвам се и не става. Тази сутрин темерутлъкът ме е ударил много д ...
867
Картините се сменяха пред очите ми, а образите бяха едни и същи. Всичко бе снежно и бяло. Дърветата бяха свели ниско клоните си, сякаш ридаеха безмълвно. Снегът като че бе затрупал и грижи, и проблеми, и болки.
А напролет? Когато слънцето мъчително го разтопи с лъчите си? Борбата започва отначало. З ...
А напролет? Когато слънцето мъчително го разтопи с лъчите си? Борбата започва отначало. З ...
835
2
Беше дъждовна ноемврийска сутрин. Заедно със едно съседско момиче бяхме се запътили към къщата на една съученичка.
Когато стигнахме, видяхме баща ù, който трескаво подреждаше документите на колата си, защото явно вече закъсняваше за работа. Щом го видя, нашата приятелка му извика:
- Тате-е-е, закара ...
Когато стигнахме, видяхме баща ù, който трескаво подреждаше документите на колата си, защото явно вече закъсняваше за работа. Щом го видя, нашата приятелка му извика:
- Тате-е-е, закара ...
848
4
На този свят сме, за да се събудим сутрин, приели фактите за константи...
за да усетим душевните емоции - дадени ни като дар,
за да видим материята, но и криещото се във въздуха,
за да се заслушаме в шепота на миризмата и гласа на глухарчето,
за да проникнем в плиткото и да се загубим, ...
за да усетим душевните емоции - дадени ни като дар,
за да видим материята, но и криещото се във въздуха,
за да се заслушаме в шепота на миризмата и гласа на глухарчето,
за да проникнем в плиткото и да се загубим, ...
1420
2
И пада сняг.
И обичта се рони,
но късчета остават по снега...
А снежинките любовта не гонят -
остава вечността... ...
И обичта се рони,
но късчета остават по снега...
А снежинките любовта не гонят -
остава вечността... ...
1428
1
2
Представям си как в пространството, където душата ми играе - вали... тогава ми става сякаш по-леко... капките, с тежест, падат по нажежената от болка почва... където буци се търкалят и доразраняват безплодието... където огнени спомени са единствените изкопаеми - огледала на рубини с протъркани от съ ...
1553
4
Целувката му ме остави без дъх. Толкова нежна, така топла и сладка. Гледаше ме. Очите му ми се усмихваха. Лицето му сияеше. Нямаше нужда да казва каквото и да било - блясъкът в очите му го издаваше. Аз вече знаех. Целуна ме отново. Беше толкова хубаво! Да можеше този миг да продължи вечно! Без излиш ...
1306
2
Една изстрадала душа
търси пътя към радостта.
Не искам много неща,
а само една сбъдната мечта.
Да съм волна птичка ...
търси пътя към радостта.
Не искам много неща,
а само една сбъдната мечта.
Да съм волна птичка ...
1043
Огледална подкрепа
Пролетта дойде и първите слънчеви лъчи докоснаха смръзналата се и студена земя. Природата се разбуди и цветовете на дърветата и храстите създадоха нова картина в очите на хората. Наред с това и птиците започнаха да се завръщат и огласят с хубавите си песни всичко наоколо.
Днес, за ...
Пролетта дойде и първите слънчеви лъчи докоснаха смръзналата се и студена земя. Природата се разбуди и цветовете на дърветата и храстите създадоха нова картина в очите на хората. Наред с това и птиците започнаха да се завръщат и огласят с хубавите си песни всичко наоколо.
Днес, за ...
1109
1
Аз съм толкова широко скроен човек, че винаги ще ти се иска да можеш да ме прегърнеш.
1011
4
ЕПИТАФИЯ
Беше роден боец.
Пребори се с живота си
и го премаза.
Беше роден боец.
Пребори се с живота си
и го премаза.
979
3
Преди и сега
Преди времето с теб минаваше бързо,
никога не беше достатъчно – исках още и още.
Сега времето сякаш е спряло,
всичко е едно и също. ...
Преди времето с теб минаваше бързо,
никога не беше достатъчно – исках още и още.
Сега времето сякаш е спряло,
всичко е едно и също. ...
1077
1
Искам да те докосна с пръсти, за да видя дали си реален. Искам да видя дали си от плът, какво има в теб, искам да надникна под твоята обвивка и да я накарам да се разтвори като цвете след дъжд. Искам да живея и да дишам, да говоря истината от извора на сърцето, от дъното на душата. Искам да сме заед ...
929
Усещаш ли днес, че идва пролетта, пристъпя топла и обятията си разтваря, килим от люляци и божури ти постила, омайва те със свежест. Готви се, пътнико любими, готви се за пътя на пролетта, за нейния венец от нарциси и от зюмбюли. Отдай се и тръгни по пътя на пролетта и нейното тръпно ухание, чуваш л ...
954
1
1
Слънце, Слънце, Слънце… Нощ!
Луна, Луна, Луна… Ден!
Едни лъчи ме галят нежно. Казват ми: „Иди, гони Щастието… Любовта!”
Пей, Слънце, нека целия свят чуе песента ти! Звънкият ти глас достига до мен… Прегръщам те… и слушам мелодичната ти песен.
Грей, Слънце… Нека погледите ни се слеят! Искам да видя с ...
Луна, Луна, Луна… Ден!
Едни лъчи ме галят нежно. Казват ми: „Иди, гони Щастието… Любовта!”
Пей, Слънце, нека целия свят чуе песента ти! Звънкият ти глас достига до мен… Прегръщам те… и слушам мелодичната ти песен.
Грей, Слънце… Нека погледите ни се слеят! Искам да видя с ...
1032
1
Колко различни неща можеш да направиш за себе си?
Много чувстваш, много виждаш! Много искаш, бленуваш, събуваш, мечтаеш, чакаш, очакваш, желаеш. Но нямаш! Така като се загледаш, наистина са много, нали? Спомняш ли си когато за последно дефинира думата "инциатива" - когато каза, че ще я поемеш в свои ...
Много чувстваш, много виждаш! Много искаш, бленуваш, събуваш, мечтаеш, чакаш, очакваш, желаеш. Но нямаш! Така като се загледаш, наистина са много, нали? Спомняш ли си когато за последно дефинира думата "инциатива" - когато каза, че ще я поемеш в свои ...
999
1
Мога ли да забравя времето, прекарано с теб и да изтрия ей така щастливите дни...?!
А мога ли да забравя, че те обичах и че давах живота си за теб?!
Всичко друго бих забравила, но не и това! И сега те обичам, но е различно!
... беше някога, вече не е!!!
А мога ли да забравя, че те обичах и че давах живота си за теб?!
Всичко друго бих забравила, но не и това! И сега те обичам, но е различно!
... беше някога, вече не е!!!
1072
Момичето
Аз не съм единственото,
а поредното момиче с разбито сърце,
което страда по своята
несподелена любов. ...
Аз не съм единственото,
а поредното момиче с разбито сърце,
което страда по своята
несподелена любов. ...
1346
1
Нарисувай ме като картина на морска тематика! Нарисувай очите ми - две тъмни, лъскави камъчета на дъното на океана! Нарисувай устните ми - перки на хищна акула! Нарисувай ръцете ми - две тънки стъбла на водорасло, копнеещи да погалят слънцето! Нарисувай мечтите ми - чайки, зареяни в облаците, слели ...
1059
Сама
Виждах я как се усмихва,
говори и смее...
Изглеждаше щастлива,
сякаш нищо не се беше случило ...
Виждах я как се усмихва,
говори и смее...
Изглеждаше щастлива,
сякаш нищо не се беше случило ...
1277
5
Промяна за миг
Толкова думи неказани,
толкова мигове, оставени в миналото.
Целият ми свят около теб се въртеше,
сърцето ми само за теб туптеше, ...
Толкова думи неказани,
толкова мигове, оставени в миналото.
Целият ми свят около теб се въртеше,
сърцето ми само за теб туптеше, ...
1226
1
Една целувка, едно докосване, а аз съм тъй щастлива. Ти винаги се появяваш в точния момент и сякаш всичко е една илюзия. Твоята спонтанност ми действа страхотно, стига с еднообразието, нека започне ново начало. Само едно лице като погледна и се чувствам желана и обичана. Всъщност причината за усмивк ...
1029
Имало едно време...
хората убили времето...
настанало безвремие...
всичко било прекрасно...
сивота погълнала света... ...
хората убили времето...
настанало безвремие...
всичко било прекрасно...
сивота погълнала света... ...
1773
1
1
ЩО Е ПОЕТ?
Душевен ексхибиционист, който без мъка трудно пише.
ПОЕТИЧЕН ПОДЕМ
Състояние, в което изпада поет, нападнат от стадо музи.
ПАРАДОКС ...
Душевен ексхибиционист, който без мъка трудно пише.
ПОЕТИЧЕН ПОДЕМ
Състояние, в което изпада поет, нападнат от стадо музи.
ПАРАДОКС ...
1006
4
Дъжд
Капките се стремяха да се докоснат. Съвършенство кратко, крехко и готово да се прероди в ново. Разделена цялост размита по прозореца ми. Дъжд, събрал тъгата на цял един ден.
Бавно затихващото монотонно ромолене изчезваше в тишината. Плашеща и равнодушна тишина. Кой ли звук би могъл да я уплаши?!
Капките се стремяха да се докоснат. Съвършенство кратко, крехко и готово да се прероди в ново. Разделена цялост размита по прозореца ми. Дъжд, събрал тъгата на цял един ден.
Бавно затихващото монотонно ромолене изчезваше в тишината. Плашеща и равнодушна тишина. Кой ли звук би могъл да я уплаши?!
926
2
931
2
... Може би по-доброто съчетание 3 в 1 е: Да отиваш на работа с желание, да си тръгваш с удовлетворение и да се прибираш с удоволствие...
1205
9
Зелено жито, морни хора. Жълто поле, палещо слънце. Ясни очи, ясна песен. Леден вик, свъсени лица. Червена забрадка, червена кръв. Мило лице, стъклени очи. Морни хора, тежък труд.
Тежък живот, лека смърт.
Тежък живот, лека смърт.
1049
1
- Нямам думи! - възкликна безработният речник.
1307
5
Дребна душица
Една дребна душица се събрала с друга дребна душица.
Родили си мижитурка...
Подарили свободата на една дребна душица.
Свободата я смачкала... ...
Една дребна душица се събрала с друга дребна душица.
Родили си мижитурка...
Подарили свободата на една дребна душица.
Свободата я смачкала... ...
4848
3
Дали само като мечтаеш, можеш да постигнеш това силно желание, което те изгаря отвътре?
Дали само вярата в нещо недостижимо и така желано ще ти помогне да стигнеш до него? Да го докоснеш с две ръце и почувстваш с истинско сърце.
Дали един миг си струва да загърбиш миналото, да се отдадеш на бъдещето ...
Дали само вярата в нещо недостижимо и така желано ще ти помогне да стигнеш до него? Да го докоснеш с две ръце и почувстваш с истинско сърце.
Дали един миг си струва да загърбиш миналото, да се отдадеш на бъдещето ...
1163
4
ВЯТЪРНИ МЕЛНИЦИ
Сънувах вятърни мелници. Аз бях голям рицар и знам, че бях много известен, но не мога да си спомня как ме наричаха. Моята цел бе да се преборя с мелниците.
Отначало те бяха малки, съвсем мънички. Почувствах се пред тях като великан. Смазах ги с крак.
Но тогава пред мен се появиха дру ...
Сънувах вятърни мелници. Аз бях голям рицар и знам, че бях много известен, но не мога да си спомня как ме наричаха. Моята цел бе да се преборя с мелниците.
Отначало те бяха малки, съвсем мънички. Почувствах се пред тях като великан. Смазах ги с крак.
Но тогава пред мен се появиха дру ...
1371
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
