Повести и романи - Проза

Едем XIV

Тази есен в Едем бе особена. Тази есен бе горещо огнена и залезът на седемте Еола облизваше върховете на Олимп със огнената си жар.
Тази есен бе последна..
Вечните кръжаха тревожно в огнените отблясъци на снижаващите се светила. Демиурзите не намираха поводи за вдъхновения. Дори архангелите се носех ...

йеромонах

Проза » Повести и романи

2013-12-27T19:55:33+02:00 725

Едем XIII

Водицата на Извора е намаляла. Но как, нима ще пресъхне?! Какво е това проклятие, което тегне и върху най-святото, най-чистото и истински непреходното? И тази ли последна Надежда ще изчезне?
Това ще бъде истинска катастрофа. Листята на Рапорта са с цвета на снега Олимпийски, от най-качествена Пергам ...

йеромонах

Проза » Повести и романи

2013-12-27T11:06:21+02:00 730

Емилия и Борис-9

Емилия и Борис
Глава девета
Старият часовник отмерваше времето почти от столетие. Навремето дядото на Емилия го беше донесъл от хаджилъка. Сега тя се готвеше да става баба, а часовникът с махалото все така равномерно броеше минутите и часовете. Нито часовникът, нито времето избързваха или изоставаха ...

gudman

Проза » Повести и романи

2013-12-24T15:52:46+02:00 815 6

Игри на съдбата - ІV

ІV
... Мики си беше изгризал ноктите от яд и безсилие. Времето течеше, а от яхтата нямаше и следа. В пристанищния офис му бяха казали, че “Qween” - така се казваше яхтата - е отплувала много рано сутринта и тъй като беше наета само за деня би трябвало вече да се върне. Очите го боляха от безкрайното ...

reinbow

Проза » Повести и романи

2013-12-22T13:32:43+02:00 911 1

Едем XII

Валеше. Над калните улички, криволичещи сред мокрите тухлени стени се нижеха въжета от лепкав, непреставащ дъжд, който се стичаше в мътни нездрави вади и затлачваше вонящите канавки. Средновековния град, такъв какъвто можеше да срещнеш из цяла Европа тънеше в непрекъсвал от дни пролетен дъжд. Мокрит ...

йеромонах

Проза » Повести и романи

2013-12-22T13:29:33+02:00 811

Игри на съдбата - ІІІ

ІІІ
... Мирела рязко натисна спирачките. Някакво шесто чувство я изтръгна от унеса. Гумите изсвистяха, колата поднесе леко и спря.
Къде беше?
Очите ù все още бяха премрежени от сълзите и тя не можа да види добре, но някакво проблясване ù подсказа, че точно пред нея е морето. Не беше сигурна, за това ...

reinbow

Проза » Повести и романи

2013-12-21T19:37:54+02:00 793

Едем ХI

"Артишок и пресни аспержи. Онзи магьосник обича аспержи. И трюфели, много уханни трюфели за гарнитура на прясното еленско. Добре, че Оргич удари онова малко и крехко еленско яре в горите на Барона. Ама са му точни тетивата на този Оргич, мътните да го вземат. Млад и силен е, добър дявол ще излезе от ...

йеромонах

Проза » Повести и романи

2013-12-19T20:36:07+02:00 761

Игри на съдбата - ІІ

ІІ
... Мирела неистово натискаше педала на газта, без да съзнава накъде кара и с каква скорост се движи. Очите й пареха от сълзите, а главата и щеше да се пръсне от постоянно връхлитащите я спомени, мисли и чувства. Колата буквално летеше по пътя. Светлите петна от крайпътните лампи прелитаха покрай ...

reinbow

Проза » Повести и романи

2013-12-18T22:30:34+02:00 945 1

Едем X

Посрешна Го спокойното уединение на Кабинета Му. Рафтовете с безбройни издания, подвързани в най-луксозни подвързии създаваха онова академично чувство от младостта, което Му бе нужно за правилната атмосфера. Всичко бе в главата Му. Всички знания, науки, пътеписи, рецензии, анализи и реферати. Всичко ...

йеромонах

Проза » Повести и романи

2013-12-18T22:03:40+02:00 797

Игри на съдбата - част първа І

"Игри на съдбата"
роман
Част първа
І
„Съдбата е глезла, ...

reinbow

Проза » Повести и романи

2013-12-17T22:42:26+02:00 1.4K 1 5

Дъжд - Трета глава

Не можах да се задържа на краката си, те се разтрепераха и седнах на земята. Бях ужасена. Рейн не помръдваше.
-Да повикаме някого. – каза Марчела.
-И какво ще обясним, когато дойде някой? – запитах я многозначно.
-Ще кажем, че просто сме го открили...както беше в действителност...
-А какво сме праве ...

Nightingale

Проза » Повести и романи

2013-12-15T21:36:13+02:00 891 2

Едем IX

Стъпката бе направена. Думата бе казана. Делото започна. Святите, или поне тези, които още заслужаваха това име бяха известени. Низшите Го очакваха, тлените нямаха на какво друго вече да се надяват.
Спомняше си първите дни на Адама. Времето, когато го създаде от глина и му вдъхна живот. Беше млад, п ...

йеромонах

Проза » Повести и романи

2013-12-15T20:18:50+02:00 738

Едем VIII

провокирано от Тома Троев
Кой е той? Какво прави? Къде е? Въпроси. Отговорите са очевидни. Взаимовръзките - последователни.
Сфери, граници между светло и тъмно, напред и назад. Причини и следствия. От младостта си обичаше да пътува между сферите. А беше ли някога млад? Сега още ли е млад? Имал ли е ...

йеромонах

Проза » Повести и романи

2013-12-15T18:31:19+02:00 660

ЕДЕМ VII

Самотен зловещ хълм на кървавия изгрев издига самотно снагата си.
И две фигури, всъщност двама братя натоварени като впрегатни животни крачат, по-скоро пръхтят качвайки се по стръмния наклон. И двамата носят плода на своя изнурителен труд. Единия, по-стария е качил на раменете си с кожени ремъци дъл ...

йеромонах

Проза » Повести и романи

2013-12-13T21:06:00+02:00 708

Ограбен живот - продължението - 16-та част

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 16-та част
Когато пристигнах в Пловдив беше късния следобед или началото на вечерта може би. Емоционално бях смазан. До такава степен, че усещах физическа болка навсякъде по тялото си. Значи така боли душата. Бях празен отвътре, такова ми беше усещането ...

emo2

Проза » Повести и романи

2013-12-13T20:11:11+02:00 906 5

ЕДЕМ VI

-Къде се погуби, Гавраиле? – възпря с ръка надигащия се в очите на Архангела страх – тъкмо си помислих, че ще се наложи да се наслаждавам на чудесния ферментат сам. Кой е в твоята компания?
Закачуления седи неподвижно и голямата черна качулка изглежда като празна.
-Вестител е Б... – мълниеносния му ...

йеромонах

Проза » Повести и романи

2013-12-11T14:05:45+02:00 735

Едем V

Вътрешността на странноприемницата Го обезоръжи.
Беше си представял опушени стени, възкисела миризма на повърнат ферментат и небесни обитателки с леко поведение да го посрещнат още на прага ù. Но това не се случи. Не е такава, каквато си я представяше.
Сега осъзнава, че това Го възпираше дълги годин ...

йеромонах

Проза » Повести и романи

2013-12-10T22:09:29+02:00 659

Мак - Глава 1

Оказа се, че просто съм сънувала. Но за първи път сънувах... Звуци.
В началото бяха съвсем тихи и неразбираеми. Първото, което успях да уловя бе приспивната песничка, която мама ми е пяла, като съм била малка. Но едва я чувах, като шепот. Ако не я бях слушала толкова много пъти, едва ли щях да я раз ...

JessyPiano

Проза » Повести и романи

2013-12-09T11:50:52+02:00 1.1K

Анелия и Людмил-глава 8

Анелия и Людмил
Глава осма
Снегът заваля още в началото на ноември. Мокър сняг, който беше превърнал софийските улици в кални локви от киша и разстопен сняг. Часът беше 7 вечерта, а валежът не беше спрял през последните 24 часа. Мръсните прозорци на трамваите не позволяваха на пътниците да видят на ...

gudman

Проза » Повести и романи

2013-12-09T02:34:51+02:00 1.3K 2 5

Едем IV

- Ела, Гавраиле. Стига с тези проблеми! Тази вечер ще се повеселим – прикани го нетърпеливо и тръгна по криволичещия калдъръм от прозрачни речни камъни, обкраен със бели мраморни бордюри – важните работи ще ги оставим за друг път. Сега съм решил да изпитам някои земни съблазни. Мога да си го позволя ...

йеромонах

Проза » Повести и романи

2013-12-07T20:01:40+02:00 718

ЕДЕМ III

Свечерява се. Заникът е пурпурен зад блестящите облаци в Едем. Рояци Крилати бързат да се приберат и тихото шумолене на крилата в ниското слънце прави градината още по-омайна и вълнуваща. Тежките венчелистчета на Гигантската арония се затварят за нощта. Нектарът й попива в дълбоките цветове и закъсн ...

йеромонах

Проза » Повести и романи

2013-12-05T22:41:00+02:00 678

Ограбен живот - продължението - 15-та част

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 15-та част
Шофьорът на автобуса направи поредната маневра, за да паркира на сектор пристигащи на автогарата в Нова Загора. Седях някъде по средата на рейса, седнал на седалката до прозореца и гледах навън. Времето беше прекрасно. Слънчево, приятно, весе ...

emo2

Проза » Повести и романи

2013-12-05T22:00:12+02:00 909 7

Борис и Анелия- глава 7

Борис и Анелия
Глава седма
Водите на Рилската река скачаха от камък на камък, спускайки се от снежните върхове на планината към обширните поляни осеяни с Рилска иглика, мащерка, Йорданова незабравка и Давидово винче. Обградените с вековни борове поляни, насищаха въздуха с незабравими аромати, чиято ...

gudman

Проза » Повести и романи

2013-12-05T15:09:34+02:00 1.3K 3

Едем II

Спокойствие. Някъде до лазура мирно прошляпват спокойни крила. Денят в Градината е тих и уравновесен. Белеят одеждите на щастливи Крилати близо до Трона на Върха.
Връх, принадлежал някога на Повелителя, на Безсмъртния сред безсмъртните, на Предводителя на Гръцкия Пантеон. Гръмовержец, Бога от който ...

йеромонах

Проза » Повести и романи

2013-12-04T15:09:48+02:00 627

Дъжд - Втора глава

Втора глава
На сутринта, немигнала цяла нощ, имах отчаяна нужда от една чаша горещо кафе. Въпреки че беше 14 юли, когато погледнах през прозореца, навън валеше като из ведро. Устата ми се изви в широка усмивка – това бяха любимите ми дни... поправка, любимите ни дни. С Марчела обичахме дните, когато ...

Nightingale

Проза » Повести и романи

2013-12-04T13:59:28+02:00 1.1K 3

ЕДЕМ I

От днес започвам публикуването на няколкогодишния ми труд, озаглавен "ЕДЕМ"
Въздъхна. Отми няколкоседмичните следи пот по лицето си. Присяда. Сянката на Дървото е рехава, но пак е нещо. А дървото е хилаво, плодовете му са го изпили. Познание. Истини. Кърваво червени късове от мъдрост, били тук и пре ...

йеромонах

Проза » Повести и романи

2013-12-04T13:44:59+02:00 783

Дъжд - Първа глава

Дъжд
Първа глава
- Виждаш ли червената светлина? – попитах я аз.
Със страх в очите Марчела погледна към тъмнината в тунела – Да бягаме! – едва изрече треперещият й глас.
Тя понечи да пусне ръката ми и да хукне към стълбите, но аз не й позволих. Тази малка червена точица, която преди малко се виждаше ...

Nightingale

Проза » Повести и романи

2013-11-29T16:12:51+02:00 946 2

Анелия и Емилия-глава 6

Анелия и Борис
Глава шеста
Анелия Димитрова Беремлийска, по мъж Тимова, беше родена в София. Родителите й бяха учители и имаха желание единствената им дъщеря да поеме щафетата на трето поколение софийски учители. Един от чичовците на баща й е бил директор на Първа мъжка гимназия. Тогава то е било на ...

gudman

Проза » Повести и романи

2013-11-22T21:07:03+02:00 1.3K 2

Ограбен живот - продължението - 14 - та част

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 14-та част
Дълго време стоях така. Легнал и притиснал нощницата до гърдите си. Сълзите отдавна бяха пресъхнали и вече не мислих за нищо. Само гледах нагоре към тавана, а сенките по него играеха, когато лекия августовски вятър, разклащаше нежно клоните н ...

emo2

Проза » Повести и романи

2013-11-20T20:59:24+02:00 909 4

Любовта на Кал

„Любовта на Кал”
1.
В една ветровита местност, където облаците рядко разкривали Слънцето, живеели най-различни птици. На някои от тях вятърът им пречил и в по-буйните сезони забягвали в по-топлите съседни области. Имало и такива обаче, които оставали целогодишно. Лястовичките били от тези птички, ко ...

KaloyanPaterkov

Проза » Повести и романи

2013-11-20T20:10:33+02:00 893

Ученикът (1)

- Миличка, моля те поеми един нов ученик! – помоли ме майка ми, докато вечеряхме. Тя беше частен учител по английски на току-що преместили се в Лондон семейства. Понякога ме моли аз да обучавам нейни ученици, ако ù се съберат много.
- Оф, мамо, пак ли? – запротестирах – Разбери, аз съм на 17 и искам ...

gabitoop

Проза » Повести и романи

2013-11-20T19:45:15+02:00 1K 1

Анелия и Емилия-глава 5

Анелия и Емилия
Глава пета
Архитект Анелия Тимева паркира колата си на площадчето пред кооперацията с паметна плоча на голямия български актьор Константин Кисимов, който беше живял тук. Днес тя беше с друга кола. Ярко червеното спортно “Алфа Ромео” се открояваше на фона на другите коли. Когато врата ...

gudman

Проза » Повести и романи

2013-11-17T15:20:28+02:00 1.4K 2

Ограбен живот - продължението - 13-та част

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 13-та част
Взех телефона си в ръце и влезнах в последно набраните номера. Избрах желания номер и се спрях. Чудех се дали да му звънна или да изчакам. Избрах второто. Оставих апарата на масата и се отпуснах назад към леглото. Започнах да мисля. Колкото п ...

emo2

Проза » Повести и романи

2013-11-16T21:45:49+02:00 839 4

Ограбен живот - продължението - 12-та част

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 12-та част
Опитах се да се надигна от легналото си положение, но успях да си помръдна само задника. Както се казва ,,Гъз се вдига, главата не ще,,. Направих нов опит и този път успях да се докопам до дивана. Въздъхнах тежко:
- Малеее…мале, как се осрахм ...

emo2

Проза » Повести и романи

2013-11-16T20:12:50+02:00 810 3

Нищо не е каквото изглежда (3)

3-та част
Неделя 08:30.
- Ставай, поспаланкее!
- Още е рано, да полежим още малко... - казва сънено Клеър, заспала в прегръдките на Брайан.
- Не може, ставай да закусим и да хващаме полета до Ню Йорк. ...

ellennaa

Проза » Повести и романи

2013-11-16T19:59:50+02:00 1.1K

Нищо случайно не е случайно Част 4 (финал)

Нищо случайно не е случайно
ПОСЛЕДНА ЧАСТ
Робин отговори на въпросителните погледи:
− Нещо се е объркало. Не могат да включат координатите. По дяволите! Доближете се, за да видим видеата. Наблюдавайте внимателно. Трябва да открием блокажа.
Всички се струпаха и наостриха сетивата си. Започна първият ...

maqpam

Проза » Повести и романи

2013-11-16T19:41:39+02:00 1.2K 3

Нищо случайно не е случайно Част 3

Нищо случайно не е случайно
ЧАСТ 3
Баба Димка се беше подпряла на бастуна си и с присвити очи наблюдаваше наближаващата кола:
− Яяя, кой ни е дошъл на гости.
От колата слязоха трима млади мъже с широки гърбове като трикрилни гардероби и бичи вратове. По главите им имаше едва набола коса, а очите им ...

maqpam

Проза » Повести и романи

2013-11-14T18:30:37+02:00 1.5K 4

Постановката 5 Финал

13
Изведнъж витрината, пред която бях застанал се пръсна с трясък. Инстиктивно погледнах нагоре, а на покрива на отсрещната сграда един червен шал се развяваше от лекото подухване на вятъра. В следващата скунда бицепсът ми пламна. Кръвта шурна моментално, напояваяйки сакото ми. Отскочих встрани, пре ...

redeems

Проза » Повести и романи

2013-11-13T23:14:33+02:00 2.4K 3

Ограбен живот - продължението - 11-та част

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 11-та част
Когато спрях пред входа на високия блок, видях детектива да стои облегнат на пощенските кутии. Щом ме видя се приближи към мен.
- Готов ли си? – попита ме така, като че ли се надяваше да се откажа.
- Напълно – отговорих аз. ...

emo2

Проза » Повести и романи

2013-11-13T23:11:19+02:00 958 4

Нищо случайно не е случайно ЧАСТ 2

Нищо случайно не е случайно
ЧАСТ 2
На следващата сутрин стана рано, за да може да излезе докато в кабинета на доктора има много пациенти. Запъти се към гората, а по път пусна през оградата на цветината къща бележка:” Приятелко, спешно имам нужда от теб. Вземи и кучето.”
Към 14:00 тръгна към болницат ...

maqpam

Проза » Повести и романи

2013-11-13T22:56:28+02:00 1.3K 3