247 121 резултата
През други... Очи...
Откакто се срещнах... С Душата...
На всички злодеи... Простих...
Изкупих им, даже вината...
И после зачеркнах... Изтрих..! ...
  237 
Да съм есен ми е пряко сили,
нощем хладна, призори студена.
Обичливостта ми е вродена –
слънчеви лъчи, мъгла пробили.
Да съм спомен още ми е рано. ...
  290  14 
В квадратното прозорче търся смисъл,
затворило частицата небе,
прорязано от хванатата в кадър птица,
която от флуида син гребе...
Крилата й са само тъжен символ, ...
  357  14  20 
БЛАГОДАРЯ ТИ, ГОСПОДИ!
… забравих вече колко време мина, откакто съм дошъл на този свят,
обаче с всяка следваща година, сполай ти, Боже, ставам все по-млад! –
вървя по праведните Ти пътеки! – загърбил слава, власт – и суети,
щастливец съм да бъда Твой навеки, че с много Обич Ти ме приюти. ...
  234 
Страхувам се
Страхувам се да те погледна,
от погледа ми ще личи
любов красива и неземна,
любов от дълги летни дни! ...
  236 
ЕДНО ЛЕТЯЩО СТАРЧЕ
... а напоследък взех и да мъдрея – и на това дойде му вече ред –
не соча с показалец полилея, когато давам някому съвет,
в сълзицата на всекиго се вглеждам и, ласкав като вятър през април,
не тъпча върху ничий стрък надежда и не сека, преди да съм садил, ...
  414 
Погалва Слънцето снагата
със мека майчина ръка.
Отпуснато трептят платната
без вятър в младата душа.
И корабът се носи леко, ...
  238 
Разказвачът на приказки
На А.
Не знам кога научих се приказки да ти разказвам
И истински красивото за мен да ти показвам
Знам обаче, че без теб до мен ...
  422 
На „Обеля“ един травестит ми се скара, че нямам цигара.
Аз, втрещен от ужасния вид, запечатах ленивата Клара
в чекмеджето на смелия ум, уморен по земи да пътува,
да се люшка на тихия трюм, в океани дълбоки да плува.
Вън небето танцуваше валс с непознати, които видя ги ...
  251 
Българският род
Вървя и гледам моите българи сега,
навели върху телефон своята глава.
Нищо друго не е важно за тях сега,
харесват на някой непознат история! ...
  277 
ТАТУИРОВКА
Отмина пощальонът тая заран.
От теб отдавна нито вест, ни кост.
И иде ми да къртя тротоара
с две кирки, с три лопати, чук и лост. ...
  215 
Живях в необявени състезания
под сянката на умните поети.
Във книгите им - свойте оправдания,
намирах да съм втори или трети.
Да беше в поетичното ми творчество, ...
  274 
Край Темза вървя...
Уйлям Блейк
Това пътуване към Лондон
е доста непредвидимо. Мъгливо
е там. И вавилонско е също. ...
  365  23 
Ръка положи в мойте длани
и пръсти в косите ми зарови.
Подплашила кресливи врани,
есента със цветните балони.
Тъга и радост в мен напират, ...
  383  24 
Казват, че съм непослушко!
Не е вярно, а лъжа!
Няма като мен кротушко,
най-добрият при това.
Е, понякога се случва, ...
  930  25 
Дали бях аз, дали ме ти догони,
дали случаен беше този час?
Сърцето ти е пълно с вихрогони.
Те носят мен и теб, те носят нас.
Летим в безкрайност от любовни думи ...
  265 
Всичко е преходно в този живот,
снеговете потичат в буйни реки.
Един благоденства, друг пък е скот,
плуват човеците в свои води.
Всичко е преходно в този живот. ...
  341  10 
Тъжно ми става като гледам
как тук и в Африка гладуват,
зарад чужда слепота страдам,
за друг свят тез хора жадуват!
Много в излишества тънат, ...
  444 
Брат и сестра
танцуват в самота...
В тъмата на нощта,
под лунна светлина,
танцуват в самота ...
  225 
Вечно пърхат в мен идеи
за момета по света.
Сред… цъфтящи орхидеи
и под палмови листа!
Но аз днес реших, че няма ...
  812  12 
Тишината ми дойде на гости...
Секнаха във пощата писмата...
Телефоните замлъкнаха... Умряха...
Никой не почуква на врата...
"Приятели"... И близки дето бяха..! ...
  311 
БЛАТО ОТ ЛЪЖИ
… започнах да прощавам все по-често на всеки, който ме будалка с кеф! –
не ми ли върнат в магазина ресто – там вечно ме пързалят на верев,
когато вечер просякът пред храма се качва в своя черен „Мерцедес“,
или пък – че вечеряла е мама? – със три яйца и шунка! – хемендекс, ...
  189 
Една секунда в мен въз/
върна спомен за писмо.
Сред лехи захвърлено
свито на едно.
Поднесено с честност и силно минало ...
  290 
СЪРЕВНОВАНИЕ ЗА ЛУНАТИЦИ
Безсилна съм да пея за смъртта.
Пък и не знам дали над гроб се пее?
Какво тук значат сан и суета? –
сред сенките щом бродиш – ненадеен. ...
  231 
Рискът е приел формата на твойто тяло,
на него мога ли да устоя?
Къде се крие разковничето на моя кръстопът?
Умът ми сякаш пробождан е от най-острите игли,
мислите за теб пронизват ме жестоко, ...
  199 
Пролетен дъжд
На А.
Дъждът по прозореца ми трополи
Безбройни малки капчици-очи,
Които в миг пречупват светлина, ...
  237 
Добротата се бори за чест,
за достойно изпята симфония,
но залива я злото с превес
и я тласка към свойта колония.
А доброто не свежда глава ...
  337 
Щедра е есента
на разноцветни бои,
и твори красота
в шарените си дни.
Прерисува пейзажа ...
  253 
Любима моя сладка Бет
Какви ли пакости ще сътворя?...
С това че искам да ти дам в комплект
моето Сърце, Душа и Любовта...
Вземи ги ако искаш или не... ...
  251 
Събирам луната във двете си шепи
и правя си малка вселена,
две щипки див вятър, блуждаещи слепи,
вълнá от прибоя, солена.
Добавям и радост, безгрижие, младост, ...
  329 
пръстите на дъха ти
галят всичко зло в мен
галят ме, цялата съм в плен
галят, чакат да стане ден
и слънцето да разцъфне ...
  713 
О, зов, зов си призори
и потъвам в ръцете ти.
Пясъкът е нашето легло,
и ухае на море и сол…
О, зов, зов си в нощта, ...
  252 
Днес тъжни са и свъсени сивеят
прихлупените ниско небеса
и сякаш дом за птиците не са,
притихнал нейде е и суховеят.
А есента палитрата, боите ...
  253 
ТИ ЛИ ЗАСТРЕЛЯ АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ?
… тъй както снощи скитах по „Леге“, си рекох: – Много лош късмет, Валерка! –
не щеш ли? – най-зловещото ченге! – ми каза: – Лична карта за проверка!
Изгледа ме със поглед див на рис! – записа ЕГН, адрес – и логин.
На помисъл и дело аз бях чист! – такъв си дишам цял жив ...
  177 
Една открита яростна война
в селцето ни се води от години.
На попа Ставри дългата брада
трепери щом знахарката премине.
А баба Злата всички ни цери. ...
  912  29 
... навън, когато падне тъмнина
и звездите пак изгреят,
а до мен липсва твоята топлина
... и само мислите по теб лудеят...
  573 
Изтлели бяха първите мечти
с надеждите, от друг неразгадани.
Животът ми залиташе, но ти
сърцето си ми даде да се хвана.
Повярвах аз на пустия живот, ...
  399  17 
Във някакви върховни мигове,
когато предусещам удоволствие,
(почти, като завършека на стих)
е мисълта, че нежно те докосвам...
Но някак си ръцете ми са тъжни. ...
  221 
Понеже все не беше като другите,
че кой ли е избирал сам рода си?
Реших да съм домът ти и съпругата,
година-две родата ми се въси.
Понеже бях онази – вечно чуждата, ...
  693 
Младостта внезапно събра ни
и толкова лесно ни забрави,
мрачни ни направи..
Подминавам те умишлено,
а се опитам да намеря нещо смислено ...
  211 
Предложения
: ??:??