Стихове и поезия от съвременни български автори
Грешка
"Открий себе си!"-
Меко казано-тъпотия,
минавайки през Портите Тесни,
се изправяш пред безкрайна,брутална стихия. ...
Котешка Съдба
https://bntnews.bg/news/zhestokost-nad-zhivotni-v-burgas-neizvestni-izvarshiteli-trovyat-ulichni-kotki-s-antifriz-1326334news.html
Угрижен от мисли, с избягала муза,
Облечен в отдавна протъркана ...
Белеещ кръговрат
но да му пея на уше не смея.
Притихнали, колоните вървят,
изсипва цветни облаци тролеят.
Нагазили из калните води, ...
Бял люляк на пъртината цъфти
и зная – няма да ги стоплиш ти,
но кътам шепа пролетни недели,
бял люляк на пъртината цъфти.
Снегът от безнадежност бял се стели, ...
Hесрета
тя стиска ангелски пера,
кокиченца – с любов набрани
щом сипна първата зора.
Стои, трепери, не подава ...
Мъжка сълза
Пусти пустеят се дългите плажове.
Гларуси гладни мълчат на кавга.
Грохнали китове подир преяждане –
буните, тръшнати, спят на брега. ...
Изпята ми е песничката вече
… изпята ми е песничката вече – уверено вървя към своя край.
Като лавина старостта се свлече и аз се свих във нея на кравай.
От мене все по-често се изплъзват желания, надежди и мечти.
И кефя се на всяка глътка въздух, която във душата ми трепти. ...
Кръстопът
разкъсана между две съдби.
Една ми шепне от земята,
а друга гасне сред звезди.
Отляво – спомени горчиви, ...
Никой не разбира моята болка
бурите скрити дълбоко в нощта.
Смехът ми е маска – изглежда красива,
а в мен се разпада една самота.
Никой не чува вика на душата ми, ...
Света и суетата
която да я води към звездите.
По стълбата на свойта суета
разхожда нощите, а после дните.
Понесла факла в двете си ръце ...
Добротворство
да помогнеш на човек в нужда е това.
Тя съставена е от две добро и творя,
да помогнеш на хората изпаднали в беда.
Да помогнеш и с малко но от душа, ...
С внучката ми пием бира
на Рождения ми ден,
както хапваше от кекса
и от еклерите с крем,
грабна халбата ми с бира ...
Най-красивите очи
като твоите очи
и усмихвам се щастлива,
вън реката пак шуми.
Вятърът ми е приятел, ...
На прощаване!
от дим на свещи...
но не това души и изгаря ме
Молитва някаква кънти
...поглед върху празното легло ...
Влюбена спирала
като спирала от възторжен ток
и вътре във спиралата сме ние,
небето близо е, и близо Бог.
Къде ли сме, кога, летим, не знаем, ...
Духовен баща
Сред куп писатели, а дефакто сам.
Отекват спомените тъжно, глухо.
Обедняхме в нашия духовен храм.
Като пастир ти стадото поведе ...
Мила, обичам те много
Малка моя, ти порасна.
Имаш днеска ден рожден.
Лично стихче ти изпращам
Аз, написано от мен. ...
Ода за Гео Милев
сред вопли, куршуми и черни окови,
един глас екна — буен, свиреп,
раздирайки мрака с пламенен треп!
Гласът на огън, на бунт, на стихии, ...
Здравейте, роби на прогреса!
Здравейте, братя и сестри!
Оставихме се да ни впрегнат,
във името на светли бъднини.
Животът ни натъпкан с алгоритми, от ден на ден превръща се в числа, ...
Опустяваща любов
опустяла по светските друми.
Чух стенания, зов,
съкровенно проплакващи думи...
И попитах защо, ...
Луда нощ
Събудена до късно съм и аз.
И слушам, и душата ми въздиша,
че все сина си търся в късен час…
Нощта уплашена далече бяга. ...
Аз защо ли така те обичам
но не знам и за мене е тайна
щом те видя, към тебе потичам,
щом река съм безспир всеодайна.
Който иска да търси причини, ...
Песен, която не става за пеене
Непоносимо е да си
така далече – и заключена,
кварталът да се огласи
от глутница жестоки кучета, ...