Стихове и поезия от съвременни български автори

254.6K резултата

Прибирам се във своята душа

ПРИБИРАМ СЕ ВЪВ СВОЯТА ДУША
… Природата започна да злобее – суграшица и преспи тежък сняг –
и вятър вие – все по-ненадеен, нехранимайко зъл! – немил-недраг,
зад облаците слънцето се сгуши, харман мъглата просна – сур солей,
и няма кой под кривите ми круши да ми рече поне едно: – Здравей! ...
399 3 1

Способност

Защо ли нощем във сънят ти, идвам за подслон?
Защо от тебе искам да отпивам?
Имам точната
"способност"
за любов, да си избирам онази – "невъзможната". ...
633 3 4

Моята кралица

Кукличка с кукленски къдрици,
прическа направена във стил,
ходиш сред много хубавици,
но най-хубавата си оставаш ти!
И смееш се, играеш, ...
506 2

Предколедно

Обичам да съм сам със тишината
когато вятърът навън фучи!
Когато те прегръща тъмнината
и всичко в миг потъва във мечти!
Обичам аз във нощите студени ...
658 3

Вечният зов

ВЕЧНИЯТ ЗОВ
Американският либерализъм поведе хорото,
с лого на президента-боклукчийския камион,
комично двуличие с посока оскотяване на обществото
в тъмните дебри на американския Вавилон. ...
325

За истината и прошката

Избрани или не... живеем.
Търкаляме съдбовната си пита.
Ту плачем, ту в усмивки греем,
а времето невидимо отлита.
Понякога редим пак рими ...
978 4 16

Изречено във виртуала

ИЗРЕЧЕНО ВЪВ ВИРТУАЛА
Нима живея в свят на глухонеми?
Кому да кажа тихичко: – Здравей!
По улиците бродят джи-ес-еми! –
вторачени във своя тъп дисплей. ...
466 3 4

Заключени двери

З А К Л Ю Ч Е Н И Д В Е Р И
Всичко зад тях е на ужким,
но дефакто си е жива реалност,
в която за разлика от другите
аз малко по инак попаднах. ...
417 1

Тръгвам. Дръзка и боса

Тръгвам. Дръзка и боса.
Току-що се родих.
Сто усмивки си нося,
сто надежди и стих.
Ще вървиш ли до мене? ...
414 3 2

Бяло в очите ми

БЯЛО В ОЧИТЕ МИ
Всеопрощаващ беше този сняг
и ние – две настръхнали врабчета,
преминахме греховния му праг,
преди виелицата да зашета. ...
523 1 7

Дюшеш за дядо Валери

ДЮШЕШ ЗА ДЯДО ВАЛЕРИ
... все по-често напоследък се усещам адски стар,
вече не звъни съседът, не излизам на пазар,
в пощенската ми кутия паяк примки си плете,
бира спрях дори да пия със картофките соте, ...
389 2 1

За празниците вече иде време

От календара лист последен на стената
показва дни до Новата година
безспир нататък се върти земята
и времето на старата отмина.
Какво да пиша в дневника за тази: ...
580 2

Дълбокият ров

Неделя е. И пладне превал`я.
На двора седем кирки тъпо бухат.
Мъже, с разголени до кръст тела,
пръстта разбиват и кънти на кухо.
Не кладенец копаят – тъмен ров! ...
747 3 11

Обичаният човек

Обичаният човек е светлина в нощта тиха,
лъч надежда, спокойствие - тишина.
С душа като река в безкрая изтича,
прегръдката му лекува всяка болка, тъга.
Той е пристан в бури и ветрове, ...
545 9 19

Слънчев кръговрат

Слънцето на младите ми дни
потъва в зимната панорама.
Останали сами с теб,двамата
се питаме:кой от нас се промени?
И искат ли чувствата ни днес ...
522 5 16

Жена ми

Жена ми - роза бодлива.
Случайно ще я зърнеш - погледа ти ще улови.
Ще ѝ се чудиш - Боже, колко е красива!
Аромат на нежност, цвят на радост - ще усетиш, че е жива.
Ще мечтаеш да усетиш дъха ѝ, ...
600

Обичам

Обичам
Обичам във бялата зима
звънчета да пеят за мен,
следите от теб да открия,
забързана в белия ден. ...
661

Причастност

Причастност
Към света, към човек,
Към група желана, към
Всяко същество, растение,
Ил стихия, причастност ...
641

Чети го стиха ми, на глас го чети

Проклетият дъжд все вали и вали.
Рисувам пътеките бèли.
Все някоя води към тебе... Дали?
След толкова мокри недели.
Преди да им вземе душата снегът, ...
674 8 12

Пелена

Подаръци избирах за Коледа и теб,
Красиво опаковах ги и сложих ги в колет.
Но най-скъпоценното нещо на поета -
Това е да си подари сърцето.
Цялото оставям го на теб - няма драма, ...
535

Снежен повой

Срещу мен –зазидана стена,
имаше врата на нея вчера.
Вечно се оплаквах от студа,
но къде пролука да намеря?
Този сняг се сипал не насън, ...
648 3 10

Бяло

Отново приказка извая,
снегът изсипал се отгоре.
Града не мога да позная,
напълни се със снежни хора.
Врабченце чурулика гневно, ...
645 1

Пред иконата в навечерието на Коледа

Иконата сияе в мрака.
Проблясват меко ореолите.
Със благославящи ръце
душата ми докосвате.
И двамата във мен ...
627 1

Влюбена поезия

Обичам те като поезия
от къдрава щастлива лава,
как тихо и красиво влезе и
във всеки миг растеш, изгряваш,
и свети ти косата нежната ...
418 2

Сега вали в душата тиха нежност

Със себе си спорих до изнемога,
между: Не бива! Няма! И не си!
Гасих го с голи длани онзи огън,
но как за бога клада се гаси?
Гнездо за кукувици сякаш стана, ...
492 5 6

Предколедно писмо

Тази година вече реших...
ще напиша писмо вместо стих,
ей така, да се разберем по човешки
до Снежанка, та да откликне по женски.
За послушна по-по-най от мене няма, ...
602

Докога

Струни недоизпяти, думи недоизживяни,
светове непребродени и пътища неизвървяни.
Безкрайни нощи - копнеж на сетивата,
забързани дни, бягство от самотата.
В утрото е надеждата, залезът е спасение ...
853 1 10

Оптимизъм

Победите се бурно празнуват,
загубите са дълбоко осмислени пъзели
за да може вятъра пак да надува,
платната изпрани с шампанско и сълзи.
Така се най-добре поумнява ...
332

Към Бога

Към Бога
Боже що да сторим!?
Виждаш ли ги тия?
Те от твоята щедрост
правят търговия. ...
719

Цигулката на вятъра

Снежни друмите светят, нощем стъпките бдят,
трупат време за полет, тишината зазиждат,
от гнездото ти, ветре, от мъгла правих свят,
от „здравей“ се научих да казвам „довиждане“.
Дъждовете не слушах и къде ли не бях: ...
765 8 17

* * *

Приседнал си на камъка до мене,
опърпан, почернял си и унил,
за моята душа си заменил,
крилете си. Не ти е до летене.
И бяла смърт, додето тихо стене ...
479 3 5

Не става!

Недей ми влиза драга, мила,
как те е майката родила.
Не са ми ангелите слаби
като на стогодишни баби.
Аз направо съм бетонен. ...
997

Детински спомен

ДЕТИНСКИ СПОМЕН
… не знам що значи думата омраза, пред никого не рекох сквернослов –
когато бях момче, баща ми каза: – Светът е, сине, място за Любов!
Донади сетне: – Искам те добричък! Такъв да те запомни този свят.
Така я карам, тате – светъл птичък! И – ей ме! – вече старец белобрад. ...
437 4 4

Само любовта

Само любовта
Чувствата изпепелени
скрива ги мъгла.
Всички тайни са разкрити,
заличени от нощта. ...
553 2 2

Хубава си!

Това обичам най-много:
да прекъснеш съня ми, за да те зърна.
Косите ти – неподредени , разпилени по раменете ти леки,
като бели разпокъсани облаци по небесното платно.
Усмивка – на дете, крещяща: "Виж ме, виж ме!". ...
582 1

Така ми липсва истинската зима

Къде е зимата от младостта
със преспите, като вълните морски,
със цъфналите по прозорците цветя,
със белотата на пейзажи горски?...
И танца на снежинките го няма, ...
481 6

Коледно ухание на курабийки

Коледа ухае на канела,
на мед и портокалови кори,
които баба ми омеси вчера
в бисквитки с вкус на детство и мечти.
Остави ги в тавата да изстинат, ...
806 3 16

Жената на Лот

Обърнах се.
Исках да ги видя как горят.
Тях- грешните
и аз - праведната.
Обърнах се. ...
570

Защо мълча

Не мълча защото ме боли,
и вътре в мене болката дълбае!
Сърцето плаче ала без сълзи!
Какво е във душата тя си знае!
Не мълча защото ми тежи ...
538 1

Малеби

Зима, ток, война... водата не достига!?
Смърт, изгубени деца... Коледа пристига.
За пенсиите парите не достигат...
Но намират се клетите пастири.
Е, че то, това го знаем всички. ...
458 2 6