Стихове и поезия от съвременни български автори
На Е. К.
Ти си пролетта с косите си нежни като ябълков цвят…
Ти си с мирис на цветя - уханна градина с божествен аромат…
Ти си и рядко цвете, поникнало след дъжд насред пустиня…
Ти си всичко :и любов, и болка, и гняв, и тъга… ...
Тя и Той. Предчувствие за белег
Разголвам те. До болка. Примитивно.
И вземам волята ти. До живец.
Сакрално е… дълбоко… хипнотично.
Усещам те с нагона на жребец, ...
Напаст
Сънувам постоянно поезия,
събудя се,насреща ми отново е Тя,
изобщо,напоследък пътя ми целия
е направо заринат от противните й цветя. ...
Априлски шеги
чертае пътека в небето.
Тихо шепти с нежен брътвеж,
пролет е, намига лалето.
Земята е с пудра в зори. ...
Небесно кимоно
листенца от накъдрените вишни!
Прегръщат се, а после зазорява
над покриви и сънища предишни...
Преди да плъзне светло по небето, ...
Спомените ме водят през сънища и ден
Да паднеш в скута на друг,
И какво стана с вас?
сърцето ти знае,
Но любовта остава, ...
Автоиронично
че конкурсът има край!
Утре весела, засмяна,
своя принос тука дай!
Темата е най-забавна: ...
Осъзнаване
Пролет, лято, есен, зима
с влака, с рейса и пеша,
бях далеч от дом, любима,
с тъжни мисли се теша. ...
Човешка комедия
уж мълчим, а при възможност на драго
сърце рецитираме,
уж сме си верни, а като паднем няма
опора да ни изправи. ...
Вкиснато
Мразя и вèчерите.
През деня просто съществувам,
като смачкана цигара в пепелник на мотел.
Животът ми мирише на евтино кафе ...
Дали…
Дали пак дълга е нощта?
Дали Луната пак ще плаче с мен?
Дали изгрева ще е студен?
Дали ще бъде мрачна сутринта? ...
Палитра
Откъснах бяло облаче – за кръпка,
игличка взех си – нокът от глухарче.
сълзичка от еленовата стъпка,
конецът – златна паяжинка в здрача. ...
Летен етюд
Дъжд по прозореца почуква,
пише мемоарите си на машина.
Вятърът шиба дървото отсреща,
на едно листо богомолка се моли горещо. ...
Графоман
Помислих си - защо не драсна аз един куплет?
Прочетох го, и взе че много ми хареса
на листа бял разиграната в куплет пиеса!
Написах после втори, трети. Стана още по-добре... ...
Вечният миг Любов
... отиде си – и вятърът след миг
на дипли вейна роклицата твоя,
събрал душа в един прощален вик,
със шапката ти махах на завоя, ...
Пример за подражание
да ви решава точно, перфектно проблемите,
а вие да отсъствате заради кариерата вечно от час,
меко казано, разкатана ви е напълно системата.
С подобна табелка върху фасадата ...
Бий му пърта!
ще те ползвам май за справка.
Вчера, някъде - тъдява,
портфейлът ми изневерява.
Вечер взел е май да кръшка, ...
Обречени ли сме?
„Отдавна истински не съм се смял!
Тъгата ли е станала заразна
или пък може би съм остарял?
По-други са на хората лицата, ...
За животните
Велики същности
Вселенски, инкогнито -
Чрез животните
Идват на земята да ...
Излишна
Април
Грее дъгата в стъклата.
Вятър танцува моряшки кадрил,
пее реката в душата.
Полет на дух и на птичи крила ...
Приключение
Ей тъй, както си висях
някъде в мъглявината
Андромеда.
Спомням си какъв ...
Вещичка
това си ти за мен.
Моята нежна песничка
и изгрев прероден.
Твоята весела магия ...
Четвъртини
а земята все е тъмна, разпокъсана.
И земята все не иска
да ни върне там при изгрева.
Четвъртините на нощните ни страници, ...
Писмо от една пеперуда
Откакто се разведохме със теб, и дните ми не са тъй вече светли,
живея като пеперуда в кеп – към Нищото летяла с километри,
не иде – нито в нощите ми сън, ни дните вече носят ми утеха,
приличам на един изкъртен пън – годините ми своето си взеха, ...
Питаш ме, дали те обичам
сърцето ми отговоря тихо.
Никога не съм спирал,
любовта е вечна и истинска.
Това не е просто избор, ...
Илюзия
Спомена за теб в мъглата изчезва!
Кротко към мене се спуска потеря,
но снежната топка по тях ще замеря...
... и ето, виждам през очите на слепец, ...
Егоцентрично поклонничество
Когато се мислиш за центъра на Вселената
и отвсякъде напълно си издишал и изтрещял,
не знаеш каква грешна,фатална посока поемаш,
превръщайки всемогъщия Господ в свой личен слуга. ...