Стихове и поезия от съвременни български автори

254.6K резултата

Оплетени в дантелените ти бикини

Бикините ти от дантела
с размер са на рибарска мрежа,
и в тях така си ме оплела,
а до мене, гледам, Пешо,
Митко, Румбата, Иван, ...
615 2

Когато Камъчко пише приказка

Тъй както се търкалят заоблените думи
попаднах аз пред малките крачета.
Едно детенце взе ме, а после ме целуна
и ме прибра във джобче на райета.
Там имаше и други мъници най-различни. ...
605 6 15

Целувката 2

Целувката 2
Поех пеша отново пътя към дома
в селцето малко сгушено в планина.
Пак отворих си сам пътната врата
и спомних си за дядо и баба, за някога! ...
539 1

Луната свети

Отново си отчаян и сломен
и идваш с мисъл тежка, да се гръмнеш.
С любимата жена бъди тандем
и гледай ти, как нежно да прегърнеш.
Бъди до нея често, смело ти, ...
538 3

Новото варварство

Н О В О Т О В А Р В А Р С Т В О
"Поради липсата на спокойствие
нашата цивилизация се изражда в ново варварство."*
Какво далновидно пророчество
за нашето днескашно настояще? ...
333

На Белла

Моя малка, моя ненагледна.
Днес навърши ти едно лето.
Слънцето, щом в тебе се огледа,
грейна и дари те с лъч – крило.
Да летиш над облачни простори. ...
493 5 7

Бурята

Бурята на Шекспир изкарва наяве
фалша на неговите герои,
а днескашното, наше, фалшиво съвремие
генерира природните буреносни устои.
Свят започва, да ми се вие, ...
308

Кафявото

Кафявото не винаги е шоколад...
и носи странен аромат!?
В живота не винаги радост носи
туй що не задава ти въпроси.
И черното не е само траур, но и мода. ...
382 1 4

Ленен хлад

Силен повей ближе непрестанно
недомислено оголения врат.
Стъпвам устремено в утро ранно
високо над подремващия град.
Чувството в мен е някак странно. ...
545

Непростимо

На Зори - да се събере и да продължи по пътя си!
Never free, Never me, So I dub thee unforgiven (Metallica, 1991)*
Разпилях си последните атоми,
вече нямам космичен заряд.
Побеля твърде рано косата ми, ...
749 6 7

Снежинка

Същинска снежна пеперуда
кръжи в небесния си танц,
родена там... далеч от юга
със своя хубост в скрежен гланц.
Палува с,своите сестрици, ...
551 2

Две любовни стихчета

Изложба
В изложба видях портрет на жена и се влюбих.
И как да не се влюбиш – млада, красива,
усмихната, със слънца в очите.
Гледах – реших : на картината ще и подхожда стих ...
475

Оптимист

Колкото си исках
бях си аз наивен.
Ни в пари се плисках,
нито бях пробивен.
И не бях страхотен ...
622

Влакът към зимата

ВЛАКЪТ КЪМ ЗИМАТА
Мисли за мен, че съм се метнал
във някой ненадеен влак,
душа – безпътна и несретна,
напъхал в смачкания сак, ...
425 3 1

Измислих те...

Измислих те... Аз... имах нужда,
пред някой да разкрия – мен.
Измислям те... Не ме събуждай...
Навън Светът... е спрял... съвсем.
Измислям си, едно и също... ...
1.2K 15 24

Пепелник

С юмрук сломи ме ниско и жестоко,
Ще мине време, за да се изправя.
Сама съм си виновна за порока,
Да те допусна и да трая.
Кажи на всички твои близки ...
558 1 2

Път към Бог

В пространството се леят тихо
мисли, спомнящи за дните,
дето на Земята стихват
и се сливат със звездите.
След като настъпи краят ...
809 1 6

С примамливия дъх на мандарини

И ето пак съм мъничко момиче,
и пак е Коледата светла и добра,
а мама топла баница изпича,
блести свенливо скромната елха.
А баба вкусен бобец е сварила, ...
963 3 20

Бивша Снежанка

Традициите не са това, което бяха.
Менят се времената ден след ден.
Аз бивша вече съм… Снежанка,
а дядо Коледа… живее с мен –
в апартамент, но без джуджета, ...
859 6

На прах

Душа, устискай и бори се!
Мини през Ада, после прероди се!
Отново сграбчиха те злите пръсти,
Премазвайки те с хъс, чевръсто.
Душа, не те измъчват първи път, ...
615 3 2

Зимен блясък

Красотата на зимното слънце
тъй примамливо лъже деня.
Заблуди и самотното зрънце,
затова аз без глас го виня.
То надигна отрано главичка, ...
652 7 6

Класното по Български език

КЛАСНОТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
Шапката започна да ме стяга
и ще си я грабна някой ден,
ще нарамя пътната тояга
с ризи две в торбето си от лен, ...
424 3 3

Празникът ми замириса

Много здраво се сащисах
покрай тази Коледа!
Празникът… ми замириса
на любимите неща!
С аромати… най-любими ...
551 1 12

Мълчание

Помълчи със мен.
Нека чуем тишината.
Долавям мислите ти,
а ти навярно моите.
Топлата ти кожа ...
526 5 3

Коледно стихотворение

Коледна магия завладя Земята,
Рождество Христово срещаме с душата,
няма по-щастливо от виното и хляба
и благословия Божа да ни радва.
Нека да е здраве, нека да е леко, ...
679 3 5

Езерно стихотворение

Не мога да запазя този миг,
а само да го вдишам и издишам.
Такъв пастелен езерен светлик
не зная как се снима или пише.
Не зная как се пише светлина, ...
786 9 17

Вече съм голям

И днес, и утре, все растя,
превръщам се полека в мъж,
достигнах вече голям ръст
и колко е, ще споделя.
Със масата се изравних - ...
589

Пролетен смях

Сърцето плува - влюбен порив
в най-нежния възторжен миг
и зимата ще се отвори,
през преспи сняг до слънчев вик,
и зимата ще заприлича ...
424

Едва ли

Между четири стени... така ли?
По божие подобие?... едва ли!
Свободни, да са роби на чакали.
Незнаещи, че просто са се дали...
Душите плачещи в калта ли? ...
387

Утро

И ето утрото настъпва пак
Денят над мене тягостно увисва
Животът ме е сграбчил в свойта длан
И гърлото ми яростно притиска
И знам, че ще потъвам с всеки дъх ...
541

Коледно писмо

У дома ухае пак
на меденки и на бисквитки,
а навън натрупа сняг.
Коледа посрещат всички.
На прозореца оставих ...
903 3 9

Без небе най-силно се обича

Скитнице, любов, ти победи,
днес и късче небосвод ми стига,
ала ме познаваш от преди,
знаеш ми душата – на авлига.
Знаеш всяка песен, всеки стих, ...
401 3

Нов адрес: На ръба на дъгата...

И понеже съдбата си смеси
с тази, моята – скръбна и жална,
гледам – месецът нос е увесил
и си мисля метлата да пална.
То добре ще летя, но сама ли? ...
429 1 4

Будна кома

БУДНА КОМА
Без теб живея – сякаш в будна кома.
Но и това е, все пак, „C'est la Vie“.
И моят ден се влачи – все по-тромав.
А в нощите ми сън не ме лови. ...
398 1 3

Искам...

Аз искам да съм цвят – дъга,
да танцувам по треви зелени,
сетне да съм стон – тъга,
да се стичам с кръвта студена.
Аз искам да съм вир – река, ...
526 2 1