Стихове и поезия от съвременни български автори
Ще дойде пролетта
Ще дойде пролетта като магия,
сърцето ти на мен ще подари.
Във цветовете тебе ще открия
с усмивката на твоите очи. ...
Като в песен стара
Макар... на вид да не личи.
Душата ми – самотна гара.
Посреща бури и лъчи.
Там влаковете кротко дишат. ...
Комети и свещи
а колоните внезапно побеляха.
Нощта забрави май да спомене-
звездите тихомълком се прибраха.
На топло и таванът е небе, ...
Господи, така се наживях!
Как да събера в едничък стих
ей това, що нивга не умира –
лозенцето, дето го садих
някога със тати на баира, ...
Софийска нощ
Дълбока нощ накрай света.
Жълт светофар на пресекулки.
Град със затръшнати врата.
Таксита две. И три патрулки. ...
Кръговрат
С теб търсихме нови земи, светове..
Сега плодовете узрели берем,
а Слънцето в своя зенит ни зове.
Щастливи, обичащи, търсещи брод – ...
Търкулнатия миг
... от ден на ден превръщам се в реликва, затворена като в обран музей,
и всяка нощ небето ме привиква – отваря ми вратите със: – Здравей! –
добре си знам какво Отвъд ме чака! – не ми се тръгва скоро за натам,
кодирана – Държавата на Мрака е безгранична! – в светлата ми RAM, ...
Самореклама
друг предлага чорапи....
Аз, съвсем без преструвки
пиша стихове - всякакви.
И събирам ги в книги, ...
Завръщане
молитва благодарно във мен зазвуча.
Замълчаха гласове, във душата ми спорещи -
съзерцателно, тихо сърцето примря.
Излетяха със устрем ято патици диви, ...
Участ
очите ми, с едното примижавам.
Това е опит да не се изгубя
в ласкателствата. Да ги надживявам.
А сигурно е правилно да бъда ...
Синя целувка
целува морето...
се раждат вълни.
Устите им сини
се сливат красиво. ...
Мазата с отлетялото ми детство
... днес годините ми детски върнаха се, Боже мой! –
с шепичка значки, съветски! – Ленин, Гогол и Толстой,
с перодръжката ми черна с месинговото перце –
сякаш ризката си мернах – бяла! – с черно петънце, ...
Безвъзвратно
без да искам и без дълг.
Приемам те такава – крехка,
буря, пламък, светъл лъч.
Показвам ти – с очи, с ръцете, ...
Самураят
на конят качен да ме очаква,
между храстите в гората да притичва,
към небето очите да издига.
Самураят на моята душа ...
Гадаене по... облаци
прилича на утайка от кафе.
Съдбовни знаци, свити на кълбета,
търкалят непознати богове.
По облачните ръбове се стичат ...
Махленски панаир
които нагло тъпчат свой народ.
Развързали просташките редици,
загърбили парламентарен вот.
Потъпкали закони и моралност ...
Неизказано
и дете до него.
В тая зимна тишина
изчезва всяко его.
Бяла звездна светлина, ...
Българио, ти си жива!
Реките от душата ти извират,
и горите разцвета си откриват.
Планините ти в зората се простират,
и мъждеят ярко в лъчите. ...
Признание
за мен си най-любимия поет,
косата ти е къдрава и свети,
когато с мен си истински зает.
Мълчанията леят нежни думи, ...