Стихове и поезия от съвременни български автори

257.5K резултата

Писмото ми пътува

Описвам тишината с малко думи
за дните без завръзка отлетели.
Не си ме питал щастие отне ли
пороят от минути, лял върху ми.
Без мен си читав, младолик, завършен, ...
573 6

Свободна

Вървя по хълма със цветята,
а вятърът развява ми косата.
Усещам ухание на живот,
и свобода под този небосвод.
Чувам - птички пеят ясно, ...
409

Жената от съседния балкон

ЖЕНАТА ОТ СЪСЕДНИЯ БАЛКОН
С поглед във блуждаещия дъжд
тя на своя тих балкон излиза,
как до днес не зърнах ни веднъж
да простре изпрана мъжка риза? – ...
457 1 1

Забвение

Сред мъглите се скитам като дух изоставен
следвам тихите стъпки на отминал разкош,
бледа сянка ще бъда, че пропаднах безславно
в пропастта на безкрайна и безмилостна нощ.
Слънце тук не огрява, дим и пепел от мисли, ...
438 2 3

Не ме чакаш

Не ме чакаш
на перона на небесната гара.
Шепа череши
върху белия камък.
Слизаш по светлата стълба, ...
523 1 5

Монологът на един (почти) Муз

Зад копринени завеси
скрити, пишат пуйетеси.
Пишат стихчета на голо -
По души де, кротко, Жоро,
че за друга голотия ...
528 2 10

Здравей, живот

Здравей живот! Каня те на среща!
С мен седни да пием по кафе
Събуди кръвта ми в мен гореща
Освети го, това сепаре.
И най дългото приключение ...
403 2

Обител за ранена душа

ОБИТЕЛ ЗА РАНЕНА ДУША
Студ нахлува през моя прозорец –
с тънки пръсти пердето дере.
Искам сутрин – очи щом отворя,
в тях да плиска зелено море. ...
593 4

Нечовекът

Избълвал толкова лъжи,
че сам-самичък си повярвал.
Но пробвай, нещо му кажи,
от него ще изскочи дявол.
Портрета си целува с плам. ...
1.6K 11 22

Утринна песен

Проплакват чайките самотно.
Надува бузи сутрешния бриз.
Небе просветва недоволно
събудено от делничен каприз.
Бръмчи минаващо возило. ...
513 2

Тиха пролет

в памет на Любомир Левчев
Тази пролет ослани овошките в двора.
Бяла мъгла пълзи неусетно до стобора
И неканена срази цветовете на разцвета!
Господи, защо промени градините напети? ...
480 2 7

Миг от къдрава вселена

Лятното е оцветено
с топли морски дълбини,
миг от къдрава вселена
в мен пораства и сладни.
Нежен порив, необятен ...
363

Огърлица на съдбата- Лилит ( част пета)

ПОЕМА ПЪРВА- ЛИЛИТ
17.
Идилия... Човешкото смирение
пред Бога за душата чист е мир.
Адам и Ева в Рай надлъж и шир ...
476

Видение

Сред самотата на времето...
След горчивата, злъч!
След много преглъщане...
ненавиждаш вкуса...
Горчив, натрапчив, фалшив. ...
401 1 5

За Нея

„Тя отсъства и това вече е част от мен“
Понякога си мисля за нея,
както човек си мисли за лятото в средата на зима –
не защото очаквам да се върне, а защото е било истинско.
Погледът ѝ. Смешният начин, по който се ядосваше, ...
584

Откровение на Георг Георгиев

"Защо да не гласувам нелегитимно,
кат няма отпор, кат мълчите чинно!?
Отговорност, забележете, не е поета!
Последици няма, ние сме си пердета!
Законите са за вас, не са за боговете, ...
677

Камък

… което тежи като камък на сърцето ми…
Какъв е този камък?
И защо тежи?
Защото носи в себе си тъй много,
тъй много повече, отколкото е поносимо за човека.
394

Не вали

Как не иска да капне
нито капка сълза,
пак дълбае навътре
неизтляла тъга.
Как усмихвам се само: ...
424 3

Реторично

Дали са с десни или леви
наклонности? Иди познай,
че днес Адамовци и Еви
сред София си спретват прайд.
Познание? Дърво? Какво са? ...
557 3

18+ Аз по-добре да легна със змия

Какви са тея, Еви,
Мадони, кифли, Деви,
аз по-добре да легна със змия!
Макар да е отровна,
змията е гальовна, ...
658 2 16

Въпрос на гледна точка

Във времето ни днешно
съвсем не е погрешно
Адам да сменя Ева със змия.
В извивките ѝ нежни
намерил сили сетни ...
761 5 9

Самодивска премяна

Къпаните в роса треви обгръщаха
босите ми крака и роклята в снежно бяло.
По обед дори скорците притихнаха,
за да станем с природата единно цяло.
Безоблачно небе, но и лека мараня ...
516

Диванче и плаж

Във формата на устни бе диванчето.
,,Да седнем ли ?"-попита Ванчето.
,,Естествено, че то се подразбира!"
А келнерът ми носи бира.
Тя си поръча мъничко уиски. ...
538 2

Съдби, отнесени от вятъра

На мен се пада честта да изкова съдбата си
и годината ми е абсолютно хаотична,
всеки ден е различен
и времето се променя.
И когато задуха вятърът ...
455

Войн

Войнът никога не губи надежда,
независимо битката как му изглежда.
Не очаква смирено шанс за победа,
предизвиква страха - в очите го гледа.
Но битката никога не е приятна, ...
510 1 3

Любовно лято

През лятото всички обичат морето,
събужда сезонът всемирен захлас
и тръпне в любов всеотдайна сърцето,
а слънцето грее с нестихващ екстаз.
Вълните се плискат и носят наслада, ...
416 1

За честната дума

Колко струва честната дума?
И оцелява ли между обещанията лесни?
С какво се търгува – с левове, с валута?
С мълчание или със сделки нечестни?
Зад зъбите се крие неизречена. ...
471 2

Не се опитвай да ме задържиш

"Не свиквай с мен, защото ще ти липсвам,
а аз съм просто... падаща звезда..."
автор Таня Илиева
Не свиквай с мен! Мъглица съм над вир
и лятна мараня, по икиндия. ...
391 1 3

Преливане на бащиния гроб

ПРЕЛИВАНЕ НА БАЩИНИЯ ГРОБ
Надянах, тате, бялата ти риза, от теб със четвърт хлебец по-голям,
без тебе шеста зима се изниза, и седмо лято все тъй зъзна – сам,
доде мълчим като във нямо кино – и все по-тъп ми става този свят,
на кръст преливам гроба ти със вино, любимият ти варненски "Димят", ...
459 5 5

Песен от шепота влюбен

В мене диша птица могъща
и потъват в душата зеници,
тишината крилата разгръща,
във въздух с дъх на обичане.
Светлината се сгушва в наметка, ...
576 6 19

Трансформация на редовете

Написах стих, добре ли се получи?
Започнах да го дзепам ред по ред...
Не ми хареса той, синът му кучи,
не бе достоен за такоф, кат' мен, пуйет!
Реших да барна тук и там, де трябва, ...
544 5

Кървава отрова

Кърваво вино в кристален бокал,
розата алена вехне сама.
Някой нехайно мечтите приспал,
в спомен се дави надежда една.
Шепне безгласно угаснала страст, ...
422

Ти ме обичаш по своя представа

Ти ме обичаш по своя представа
Ти ме обичаш по своя представа,
друга съм аз, разбери!
Маска за мен си измислил,
маска със твои черти. ...
452

Сто години почит и уважение

Парцалев не знаеше,
че народът и днес ще го помни.
Той човешки играеше
и обичаше своите роли...
Не актьорстваше, ...
473

Труден момент с теб 🌐

Когато всичко докрай изгубя
умишлено към внезапно няма да приема
че нямам нищо толкова лесно и необятно
осъзнах че тогава имам всичко
малко и безразлично мисълта ми да завземе ...
458

Той

Той целуна я сякаш беше за последно,
сякаш слънцето нямаше повече да изгрее,
сякаш зимата нямаше никога да си тръгне,
сякаш звездите ще спрат да блестят,
защото очите ѝ вече за тебе не горят. ...
437

Гледане на света

Гледане на света
Погледът е връзка
Със света. С живата
Природа. Погледът
Поражда мисли, ...
557