Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Жасмин

Гледаш към морето,
наоколо жасмин ухае,
грее слънцето в небето,
в пясъка пътека ти чертае!
Красива гледка, необятна, ...

Miro_Кrastev

Поезия

567 1

Амнезия

Забравих себе си нееднократно:почти повярвах, че съм жив!
Нима от правилото златно, ще търся себе си под тих курсив?
Нима случайно търсих и намерих една любов в жадуван сън,
която страда, загубила доверието в показните чувства извън
естеството на живота? И който се лута между фалшивия шум ...

Ranrozar

Поезия

606 8 14

Подредба

Полюшва вятърът нежно тревите
като спокойна зелена вълнà
нежни камбанки прецъфтяващи в дните
помахват за сбогом, тръгнали с пролетта.
А зад поредният залез с оранжев припламък ...

Лютиче

Поезия

490 2

(У)лицата

Градът се буди по свой алгоритъм.
Утрото съблича на нощта пашкула,
търкулва жълтата слънчева пита
и с бързи крачки денят се втурва
като порив, въздишка, светла мечта, ...

ДаниелаВиткова

Поезия

597 2 4

Така се стече...

Така се стече, че родих се Път,
обвързан с цървули и потъпкване
и цялата ми същност се покри с плът,
твърде тротоарна за възкръсване.
Извих се...Тихо раждах камъни ...

nikolaidragiev

Поезия » Друга

628 3 4

Влакът през Черепиш

ВЛАКЪТ ПРЕЗ ЧЕРЕПИШ
Понеже не обичам кроасани,
пък и, нали съм гараджийско псе,
във влака – в Черепишките балкани,
от глад направо взе да ме тресе. ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

556 2 2

С усмивка блага на дете

Чакана среща,
или пък случайна,
трепет има
като детска тайна!
Чакам, или пък не чакам, ...

Dobr_1

Поезия » Любовна

569 1

Прах и клетва

Нима сме прах от звездната вселена,
или сме глас на Бога в тъмнината?
От здрача блика мъдрост и вина,
но кой чете дълбоко във душата?
Нима сме пламък, хвърлен сред безвремие, ...

Varahiil

Поезия » Философска

633 2

Вълшебната жена

Вълшебница си, а вълшебствата си криеш,
магията ти никой не разбра,
а искаш всичкото, което имаш
да подариш на някого... чрез любовта...
Обаче как, когато колко пъти ...

mislitel

Поезия » Любовна, Друга

652 4 11

Балканът за юнаци плаче

За тихите ни революции
ракия люта ни опива.
На сутринта сме слепи, куци и,
каквито сме си – маса сива.
А ти, поете, вей байряци и ...

Patrizzia

Поезия

438 4

Работа

нека
работа поглъща -
творческа и вездесъща
нека
работа спасява ...

rhymefan

Поезия

483 1 1

Обичам те като сияние

Обичам те като сияние
от влюбените светове,
възторг пропит с очарование
все по навътре ме зове
до най-дълбокия лиризъм ...

zelenaradost

Поезия

445 1 1

Разруха

Когато паднах
всички очакваха
да съм завинаги
долу.
Когато бях почти ...

honesty

Поезия » Друга

563 1 2

Царче си

"Ти ли си се, царче, с имот обзавел,
ти ли излъга народа с подлата цел
да си отида чорен от поста си ази,
да срещам туй, що Ленчето мрази?
Що ми отне власт, що я хвана, ...

hcs

Поезия » Пародии

1.2K

След нежните ми многоточия

След нежните ми многоточия
какво ли още да ти кажа,
копнежът зрее и надскочи се,
до шоколад ще се размаже,
до влюбено разнообразие, ...

zelenaradost

Поезия

450 1 1

Козметика за мъже

КОЗМЕТИКА ЗА МЪЖЕ
Понеже копитясах подир теб,
пък и нали си нямам козметичка,
за да не тропам – див мустанг във степ,
си купих – за пети – една пиличка. ...

Валери_Станков

Поезия

401 1 2

Знак: Не пипай!

Детето в мен с най-чистите очи,
към този свят до костите разложен,
поглежда и все повече мълчи.
Това да е домът му? Не! Не може!
Жената в мене (знам ли докога) ...

Patrizzia

Поезия

450 2

Разходка в ада

На разходка бях в ада
и горях като на клада.
Ръцете ми горяха,
огнени камшици бяха.
Лицето ми гореше, ...

Miro_Кrastev

Поезия

494

Полъх на жена

ПОЛЪХ НА ЖЕНА
От магическата ласка на душата,
се поражда във сърцето нежност,
загадъчно тя гъделичка сетивата
и те се прехласват от копнежност! ...

ВасилкаСумева.1

Поезия » Любовна

536 1

Спасов ден

Спасов ден
След дни четиридесет от възкресението на Иисус,
Той възвиси се в небето при Бога, при отеца своя.
Такава е историята от някога и истината моя,
аз нося го в сърцето си, приеми го в душата своя. ...

valcanyon

Поезия

448 1

Зазидана

Седя до тишината си. Разбирам,
че тя се умори да бъде чута.
Сърцето ми разплакано разбрида,
подскачат с тъжен звън у мен капчуци.
Но пак е тихо. Само аз ги чувам. ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Философска

663 7 10

Девет грама свобода

Свободата боли
като изстрел по млади поети.
Свободата кърви.
Паметта буренясва в куплети.
Свободата е гола ...

valiordanov

Поезия

634 3 4

Вярвам й... но е жена все пак

Небрежно седнал съм на празна маса,
или по-точно, с пепелник на нея.
Допушвам си умислено-небрежен фаса
и търся Вдъхновителката фея.
Тя, Музата, нали по пол жена е, ...

mislitel

Поезия » Хумористична

545 1 11

Пасторални видения

1.Днес на лов е тръгнала Диана*
в зелените гори на равна Тракия.
Една девойка весела, засмяна
в Тунджа младостта си къпе.
С лък в лъките е хлапето Ерос*... ...

Ranrozar

Поезия » Любовна

550 4 8

С гребена на добротата

Ако доброто знае да врачува
ще види ли надежда в длани?
Нима е сляпо? Дали чува
кога да тръгне, да остане?
Доброто носи златен гребен ...

ДетелинаСтефанова

Поезия

527 1

Между вечер и ден

Когато денят си отива със вик,
а здрачът рисува със въглени лик,
светът се смалява до шепа мечти,
които съня ни парощално шепти.
И точно когато си мислим: „Добре“, ...

Varahiil

Поезия » Философска

559

Тленност

Сънливо разрошвам коси, потънали в отвъдното.
Премествам празен поглед върху буквите на онова писмо.
Мълча, уловила някак тъгата на прецъфтелите рози.
Тихо и неумолимо е.
Захвърлила юздите на умората, с огнени устни, с уплашен взор поглеждам към познатия глас. ...

Аnna

Поезия » Любовна

576 1 4

Помолих тихичко дъгите, седемцветните

Три коня алени, най-бързите, игривите,
от изгрев чак до залез ги пришпорва юни
и слънчогледи златни втъкнал им е в гривите,
разцъфват макове потайно помежду ни.
Лицето ми рисува нощем в лавандулите, ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

436 2

Когато утре няма да ме има

КОГАТО УТРЕ НЯМА ДА МЕ ИМА
Нали живя щастлив, какво ти пука,
че няма да те има на света? –
дъждовна капка, хлътнала в улука,
търкулнато кравайче в пепелта, ...

Валери_Станков

Поезия

454 3 3

Подшушнато на свечеряване

ПОДШУШНАТО НА СВЕЧЕРЯВАНЕ
Дорде ухае здрачът на липи
и пазвата му зрее – пълнолунна,
и звездно мляко в извора кипи,
ела при мене и ще те целуна. ...

yotovava

Поезия » Любовна

497 1 7

Додето Месецът от хълма абдикира

Додето Месецът от хълма абдикира
по тесните пътечки на смъртта -
Зората като гущер се провира,
щастлива чак до утре сутринта!
Аз виждам как Зората дефилира! ...

Ревов

Поезия

526 1

В булеварден театър

В БУЛЕВАРДЕН ТЕАТЪР
От устни със усмивки фалшиви,
щедро се леят думи лъжливи,
в булеварден театър с жалки актьори,
аплодирани от заблудени клакьори. ...

ВасилкаСумева.1

Поезия » Философска

439

Това, което си е щедрост дивна

За нищо на света не ще извая
аз същността ти днес по чужд шаблон.
Промяната изкуствена накрая
се пука като временен балон.
Под бури и съмнения подслон ...

agferdousi65

Поезия » Любовна, Строги форми

702 4 2

Автобиографично в рими ...

Щом мишена е душата и на показ се излага,
защо ли се съмнявате - за криене нищо няма ...
Свидното ми родно място бивше село е, сега град -
със сладка изворна вода, с гори дъбови прекрасни ...
Тъй детските ми дни летяха с книжки и приятелки, ...

dorageorg

Поезия » Друга

570 3 10

Обич

ОБИЧ
Не искам мигът ни да свършва.
Слънца сме над новия ден.
От тебе страха ще избърша
и пак ще се гушнеш при мен. ...

Шопов

Поезия » Любовна

613 2 1

Истинска история

История ми разкажи,
история обикновена.
Разкажи, но без лъжи,
само истина целебна.
Нека да усетя истината, ...

Miro_Кrastev

Поезия

419 1

Липса

Липсва ми - морето, топлите вълни,
когато не бях над езерото,
което всеки ден кърви.
Липсват ми - крилата неотрязани,
когато оковите не тежаха ...

kompanska

Поезия

553 1 1

Мигът за полет е готов

Обичам те. Това е повик
на най-любимия ми зов
и всичко нежно е и ново,
мигът за полет е готов.
Летенето така увлича, ...

zelenaradost

Поезия

477 2

Размишления

Ние не защитаваме идеи!
Зад личности сме се скрили!!
Знаят го всички злодеи
и затова са дебили!
Кой го е еня за партия? ...

valiordanov

Поезия

564

Един забравен в миналото птичък

ЕДИН ЗАБРАВЕН В МИНАЛОТО ПТИЧЪК
... седемдесетгодишен папардак –
не мога вече сам да се позная.
Тропосвам сутрин варненския бряг
и никъде не му се види краят. ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

458 2 1

Стихове и поезия от съвременни български автори

Жасмин

Амнезия

Подредба

(У)лицата

Така се стече...

Влакът през Черепиш

С усмивка блага на дете

Прах и клетва

Вълшебната жена

Балканът за юнаци плаче

Работа

Обичам те като сияние

Разруха

Царче си

След нежните ми многоточия

Козметика за мъже

Знак: Не пипай!

Разходка в ада

Полъх на жена

Спасов ден

Зазидана

Девет грама свобода

Вярвам й... но е жена все пак

Пасторални видения

С гребена на добротата

Между вечер и ден

Тленност

Помолих тихичко дъгите, седемцветните

Когато утре няма да ме има

Подшушнато на свечеряване

Додето Месецът от хълма абдикира

В булеварден театър

Това, което си е щедрост дивна

Автобиографично в рими ...

Обич

Истинска история

Липса

Мигът за полет е готов

Размишления

Един забравен в миналото птичък

Опашка