247 126 резултата
Броди тихо навън вечерта,
под студения вятър е свита.
Кой ли пътя ѝ тъй начерта?
Леден вятър я тъпче с копита.
А блещукат уютно, блестят ...
  380 
ПОСЛЕДНАТА ЦИГАРКА ЗА ДЕНЯ
… като си пална сетната цигарка – която сръчно Владето ми сви,
присядам си на пейката във парка и тихичко си казвам „С 'est La Vie!“,
допивам кротко третата си бира, додето смислям своя минал ден –
едно печално старче във Всемира! – потънало във залеза над мен, ...
  162 
ПЛАТНО С БЪЛГАРСКА БРОДЕРИЯ
Край стряхата, където вечер
увисваше котленце с мляко
и белваше – подобно глетчер,
зимъс на билото калпакът, ...
  268 
КОТЕТО НА СТАРАТА ТОПОЛА
Не зная как на старата топола
това бездомно коте се качи,
ала събра народ като за МОЛ-а! –
и в небесата вперихме очи. ...
  215 
Мама, много често казва,
че съм умен и красив,
но и… строго ме наказва,
ако аз съм пакостлив.
Щом съборя стайно цвете, ...
  891  13 
да
строшиш оковите
на мрака - Боже -
моля Те - недей протака
да ...
  330 
без
вяра се
служи на звяра
без
вяра е ...
  235 
ЧОВЕКЪТ С ТЪЖНИТЕ ОЧИ
Да запомня Човека, който сяда край мен на кафе
и във своята чашка пластмасова кротко се взира,
и се гушва в ревера на сетрето си – беж кадифе,
да не пукне от студ – самотяга, слетял от Всемира. ...
  176 
Някакъв спомен сърцето ми пак изгаря,
защото до мен не си ти.
Ала обречен съм да горя до края,
защото в главата ми все си ти.
  275 
НИЩО ДРУГО
Навярно в мен душата се смири, преди да литне с облачето бяло –
престанах да си мисля за пари, за своето безценно, вехто тяло,
какъв съм, кой съм и защо бях тук? – не си задавам тъпите въпроси,
дали денят лопатка със боклук, или коматец топъл хляб ми носи? ...
  207 
О, безразсъдни народе,
спри да служиш на чужди.
В битки словесни да влизаш
в разпри опасни, ненужни.
Кога към изток поглеждаш ...
  732  26 
За Нея - за Невинността се моля -
да оцелее в този пошъл свят.
За котенце изпаднало в неволя.
За просяка немит и непознат.
За малката сърничка уловена ...
  527  21  18 
Виолетов воал над нощта бездиханна,
бледи сенки в гората безлистна танцуват,
тъмнината смолиста, приятел отдавна
лунен образ във алени багри рисува.
Нечестивите властват над пламък среднощен, ...
  303 
На древният въпрос житейски -
дали смъртта е път различен,
аз имам отговор Библейски,
но той не стига да те наобичам.
И след последния си влюбен дъх, ...
  233 
Правата са фиктивна абстрактност,
реалност са истинските възможности,
с които можеш да се представиш
и да се отстояваш на сцената на Живота.
Дори най-стриктно да спазваш правата си, ...
  174 
Вълшебното вретенце си го взе,
орисницата ми. И се пръждоса.
А джинът от бутилката с "Розе",
пиянски смотолеви по въпроса,
че приказките истина били, ...
  544 
Опитах... Видях... И разбрах...
Бях сред хората... В тълпата...
Опитах да съм част дори...
А те ме тъпчеха с краката...
С въпроса: ...
  292 
Слънцето ще се намеси
в есенната тишина.
Въздухът се носи пресен,
мирисът му разпознах.
Как ухае ми на нежност, ...
  258 
В този леко меланхоличен сезон
сърцата помнят жаркото лято.
Листопадът е видим от всеки балкон,
а градът облича се в премяна от злато.
Нюанси пъстри в очи и в дела... ...
  218 
Те възникват в края на деня,
когато хоризонта в мечти живее
и цветовете неусетно се менят;
и слънцето рисува последната алея.
И аз си тръгвам от теб,със очи ...
  294  13 
… А някога светът ми се побираше в едничка дума - "ти".
Боях се, че отидеш ли си, в този миг и аз ще спра да дишам!
Но ето, че земята и след тебе продължи да се върти…
Не литна и душата ми от тялото – така реши Всевишният.
Реката на мълчанието бавно ме удавяше, без дъх ...
  743  14 
Баирче с храсталаци голи
заплита горски ветрове,
дошли от планината горе,
от каменните върхове.
По улици те тичат боси ...
  246 
Жената на комшията орално
е много дейна, няма миг умора!
Влече я казаното тук фатално
и тъй е търсена от много хора...
Умела е, баш-майстор в занаята, ...
  265 
В стиховете се разплака
Аз дълго чаках любовта,
а тя вълшебната избяга.
Напусна моя дом сама,
в сърцето ми остави рана. ...
  198 
Провокация - реакция със гняв!
Кой е тука крив и кой е прав?!
Кое е важно : да си прав или човечен?
Това май, че е въпросът вечен!
Но ако замълчиш човешки, ...
  436 
ПЛАЖ, ОКТОМВРИЙ И МОРЕ
Барче. Масичка за двама.
Плаж. Октомврий. И море.
Малка водка. Двеста грама.
Ти – във рокля на каре. ...
  666 
От другата страна
Свърши се! Камбаната удари.
Дойдоха ангелите на мига.
А край ковчега няколко клюкари.
Обсъждаха ми земните дела! ...
  412 
С какво са виновни жените и децата...
вместо да получат грижи и любов,
вместо радост те гинат във войната,
чува се на смъртта страшният зов!
Стига веч кръв, сълзи и страдание, ...
  812 
Лунна светлина
На А.
На лунна светлина, казват, всичко е различно.
Това, което през деня е даже прозаично
Нощем става непокорно, диво ...
  705 
Да преразкажеш нещо минало -
веднъж - с Измама, а веднъж - Правдиво!
Да прерисуваш нещо сринало -
веднъж със Краски, а веднъж - във Сиво!
Да откроиш Истерия - ...
  630 
Мълчи ми се!
Ей тъй ми се мълчи...
Мълчи ми се,
от желание до полуда...
Мълчи ми се, ...
  653 
Когато те няма, ще зная, че можех
да погледна в очите ти тъжни,
да усетя онази детска нужда,
да бъдеш, да искаш, да търсиш.
Когато те няма, ще зная, че имах ...
  497 
Действие първо (1989/1990 г.)
«Партията пред народа
на колене днес да падне!» -
заявих, че бе на мода
критиката безпощадна. ...
  599 
Когато остарееш
и седнеш до камината
с посивели от грижи коси,
вземи книгата със спомени,
отвори и зачети. ...
  233 
Вече съм есен – слънчева, тиха,
а помня и пролет, и лято.
Преминах през мрак, бури и суша...
Устоях на силния вятър.
Бързах по път с неясна посока, ...
  429 
БЕЗПОЛЕЗНА ПРИТЧА
Безпощадна е моята зима
и в огнището огънят стихнал е.
Колко молех: – Ела и вземи ме!
Сега и тук. И да е завинаги. ...
  350  11 
ЗНАХАРИНЪТ ОТ ВАРНА
… изглежда, наближавам възрастта, в която нищо няма да ми липсва –
ще пиша книги, книги ще чета! – и ще си хрупам с биричката чипса,
ще гледам как девойчици вървят на пръсти покрай Седмата ми пейка,
ще им се нежа – старец белобрад! – чиято младост нейде си офейка, ...
  260 
Ти дойде прелестна в съня,
когато тихичко вали дъжда.
Покрита с ореол от светлина.
Воал от капки, тяло на жена.
Тъй тайнствена е пак нощта. ...
  176 
Иска ми се да те мразя,
за да спре да ме боли,
но не мога да поправя
колко много значиш ти.
Колко много те обичах, ...
  619 
Случи се! Беше изненада.
Ерос със стрела удари ни
Не знам дали ни дава той награда…
Или на чувствата нанася рани!
Приятелко, допуснах те до мен ...
  412 
Предложения
: ??:??