Стихове и поезия от съвременни български автори
Мираж
навярно , стар и уморен .
Ще приседна пред дядовата
къща,
дето спомените цял живот ...
Островръхчо и Заобленчо - 2
а якето захвърли на дивана.
От джоба – уж голям! – за миг се свлече
и търколи Заобленчо. – Що стана? –
проплака той, а после се огледа. ...
Кинонищета
филм български, направен не толкова отдавна –
на прехода в зората. Изглеждаше нелошо.
Там впечатли ме сцена, заснета в зоопарка.
Проскубани камили и лъвове нещастни, ...
Българското стадо
… да бяха ми открили овча чума – или пък нещо друго! – кво да е,
пък аз съм жив и си вървя по друма след втора проба във Монпелие,
а в моя чест копаят два-три трапа – със кеф във Велинградската мера! –
и кметът вчера даже метна капа! – от радост, че във трапа ще умра, ...
Кулинарен кордон
Допуснах пържола. Салата
похапвам. Без захар, бонбон!
Тъй хем ще пестя от заплата!
Наглеждам се зорко чрез дрон – ...
Да се чукнем... за здраве
и няма нужда от покана втора!
Без думи със хормоните ми разговарят,
а не е глупав, да ви кажа, баче Жоре :0))
Добре дошъл, за здраве, да се чукнем - ...
Коледа е толкова красива
Литва приказна шейна!
Тя ме прави най-щастлива
и ми носи бяла красота.
Звън на хиляди камбани ...
Аз снощи посадих една липа
… когато си затръгвам от света, ще литна с ококорени зеници –
и Словото на Бога ще чета – че ние сме ята нетрайни птици,
че сме дошли на този свят за миг и в този миг, за всекиго последен,
след късичкия наш родилен вик си хълтаме във мрака непрогледен, ...
Черна котка на белия сняг
... черен котарак на двора под вихрулка дрипав сняг,
свил опашка край стобора, кротко мърда бял мустак,
пръстите ми щом подуши, ме погледна с поглед мек,
здрасти – каза, аз съм Шуши, ти си много мой човек, ...
Инфлационно
вредом се тя настани –
без референдум, без демокрация
доходите ни замрази.
Но пък цените препускат, подгонени ...
Когато вече няма да ме има
Не съм бедняк. Но и не съм богат.
Живея с туй, което Бог ми даде –
две риби – и коричка чер комат,
и не оставих никой братец гладен. ...
Островръхчо и Заобленчо
стояха си, надвили страх по детски.
Реши тогава да се озове
Заобленчо при брат си по съседски.
Но в този миг сам джобчето проби ...
Сърцето на големия град
сърцето на големия град,
нежно мърка във мрака
и приспива ни пак.
Сутрин се готви за скок. ...
Разгонената кучка на Всемира
Дали защото Поезията
е разгонената кучка на Всемира,
дали защото вековечната й пещера
поетите за крамоли ...
Пиша честно
на терена на Шенген,
от години - много бедни,
с пообъркан явно ген,
тук Бай Ганьо… оцелява! ...
Как искам
Как искам снегът да се сипе,
за всичко на теб да простя!
Душата ми пак да открие
оная красива мечта! ...
Пистолет
Въобще не виждам теб, а пропаст голяма,
В която ме накара да скоча от раз,
Обеща ми дюшек, а чува се “тряс!”
Ти ме засили в тая яма проклета ...
Зима 🌐
Цела ће бити веома занимљива.
Дрвеће је прекривено снегом,
А снег лети са неба.
Птица седи и греје се у рупи, пало је много снега, време је хладно, ...
Маяци
Интуицията е най-близкото разстояние
за душата до реалността на аксиомите-
устрем Божествен от ювелирно внимание,
храм измуруден от никнещи спомени... ...
Днешният ден
Шепа трошици… срещу живот!
Молих се за приятел. За негово здраве.
Но с гълъба вчера си тръгна…
Защо? ...
Пенсионерски секстини
изваждам от шкафа палтото.
Как втръсна ми тоя пуст мрак –
под лампата денем, в леглото
с пѐт-дѐсет завивки, с матрак ...
Бездна от Любов
… защо ли тъй светът освирепя – не смогнах и до днес да осъзная,
забива се във мен – като скрипя! – нелепото предчувствие за края,
защо се трепем в глупави войни, защо един на друг си правим мръсно,
кой нашите надежди подмени – мечтите ни за Обич да възкръснат? ...