Стихове и поезия от съвременни български автори
Енигма
звезда подплаши и се притаи...
Дали нощта угасна, че веднага
Луната зад прозореца се скри?
На бягство някак, много заприлича! ...
Бащински наратив
На синовете ми Петър, Стефан и Иван Станкови
… дечица мои, аз не знам какво запомнихте от бащиното слово? –
когато отсечем едно дърво, да засадим във дупката му ново,
по своя друм, настигнем ли човек, с Любов „Добра ти стига!“ да му кажем, ...
Тя е...
На младежа – трепетът непознат.
На мъжете чувството пролетно,
внесло в есента им свеж аромат.
Тя е непокорство! И болка отляво! ...
Една мечта мечтая
нищо се не ражда в моята глава!
Аз дори не я видях
на север ли замина, или на юг!
Чух само кресливият ѝ смях. ...
Безпристрастно дръзко
На ненаситните,
вечно гладни за власт и пари,
мръсно "изпрани" от чуждия труд,
на честните " малки", ...
Две за лев
и един български лев"
Стоим на опашка –
зареждали днес магазина.
На мен ми е страшно. ...
Опитай
звукът на тишината.
Опитай да откриеш
блясък в тъмнината.
Опитай да опитомиш ...
Завинаги
аз толкова лета без теб живях,
вървях по път със радости и грижи
и носих те в душата си без страх!
Не те зачеркнах... Как ли да го сторя, ...
Январское утро 🇷🇺
Гуси в избушке в оконце глядят.
Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,
Пень, что в грибах, ветерок в снег зарыл.
Утро красоты свои показало, ...
Пролетно
мартенски разцъфва, свети,
в ден усмихнат, ден учуден
щастието се събуди,
после всичко преобърна ...
Малката църквичка в град Неврокоп
Божият син - предаден и разпнат жестоко на кръст.
И ето ме - аз пак се намирам в малкия град.
Избягах от страшния, безжизнен, мрачен ад.
Навън е прохладно и ситно вали. ...
Животът диша в рими тихи
понякога с усмивка бледа.
Понякога със гръм и вихри,
но винаги със лъч надежда.
В очите светят сто вселени, ...
18+ Редовно чупя Тъпомера
чупя често Тъпомера,
и от доверие безкрайно
пращат ме в поредна майна.
Да разчиташ на коректност ...
Мечта
Да си витая нейде в небесата.
Храната ми да струва само левче.
Тъй простичка ми е мечтата.
Една жена приятна, не капризна, ...
Мишка с Книжка
А зад нея - котарак.
Вързан с кучешка каишка,
Гледа лошо - няма как.
Хрупа книжка малка мишка ...
По-силно от живота
Сега изпих горчивата си чаша.
До днес не зная как с вкуса се свиква.
Дали с мълчанието си изплащам
страха от непредвидената битка? ...
12 грама злато
... в развихрени космически спирали след теб изгубих сетната си RAM,
дали ме виждаш – питам се? – едва ли, живея ли без теб, дори не знам,
приличам на златотърсач в Аляска, пресял незлатоносните реки –
опастрих подир топлата ти ласка дванайсет грама злато – за халки, ...
Созерцание природы 🇷🇺
И край ночной, мчащий к рассвету.
Узреть ночь в день, и день в ночи,
Глядя в блаженстве на ручьи.
Узреть лесную благодать, ...
Молитва към единосъщата Жена
Дори не знаеш колко ме боли,
тотално съм готов да смъкна гарда –
в потоците връхлитащи коли
в див ужас да крещя на булеварда, ...
Ако не дойде утре
на пейка поприседна,
и стиска в двете си ръце
надеждата последна.
Дано под топлия му дъх ...
Не чака прошка тя. А ти?
пришивах я накриво, на парче.
И мислех: Колко да са умни умните?
А нямаше и кой да ми рече:
Поспри за миг ти – луда, необичана, ...
Отломки от любов
прегръщам спомени,
а по вените ми текат разстояния.
В пулса ми туптят шепоти отровни,
а сърцето ми, че трябва да те пусне ...
Трети март
искаше свобода и слънчеви лъчи,
искаше да каже край на тази роля -
робски, покорно, кротко да мълчи!
За правдата беше жаден народа ...
Когато тихо Времето тече
... дали защото, казано в прав текст, взе старостта със мен да се гъбарка,
не пия вече биричка след секс, спрях да въртя и кросчета през парка,
не плувам вече четири по сто делфин и бруст за скорост – във басейна,
пропих и чай от риган току-що! – че хълтам в зима – ледна, не ...
Тиха милостиня
там дълбоко някъде лежи.
Покорила склона на скалата,
вперила в иконата очи.
Изтърпяла своите неволи, ...
Моя Българийо
Когато Балабанов те прославя,
когато през сълзи те велича,
като трохи събирахме България
от натрошената геройска свобода. ...
21-ви век
Когато се събудиш сутринта
Да станеш на живота член
Обличайки дрехите на почитта.
А ти си пълен с енергия и мнения ...
и почука тъгата в дома ни.
Уж ги нямаше вече онези
мисли, дето терзаят ума ми.
И не зная, как тъй без причина ...