Стихове и поезия от съвременни български автори
Чао, амиго
от теб проклето
отново плаче, вика с глас.
Днес сърцето
е там, където ...
Безкрайното всичко
Отговор няма, а ехо кънти.
Планини вечни доброто нагъва
със сила свръхземна сред светли звезди.
Любовта е безкраен и див океан. ...
Догледнѝца
… дано ми станеш нявга догледнѝца, когато остарея някой ден –
да гушнеш под крилото си на птица старчочето, което дреме в мен,
със чай от шипки, мащерка и риган да ме събуждаш в седем заранта,
несръчен стих от сетната си книга със блага Обич да ти прочета, ...
Дали...
към тихите морета на безкрая,
надеждата и вярата таиш,
че път те чака в приказна омая.
А после някъде на двадесет и три, ...
Слънце от жълти листа
вятър и златен килим,
бяга пред мен есента,
двамата с тебе мълчим.
Тръгваш забързан пред мен, ...
Меч в сърцето
Евангелие от Лука
Иде слънцето над нас –
нищо, че е късна есен!
„Късна есен – ранен час!“, ...
Житието на човека-хлебарка
просто лазя
без чувства
из мястото пусто,
което е моя живот. ...
Суета на суетите
Не, не вярвам в това!
Нежният трепет в сърцето
като полъх на вятър смирен,
тъпата болка в душата ...
Задъхано
Да се огледаш.
И да прозреш !
Задъхано,
бързо ...
Огледало за обратно виждане
Застанах пред доброто огледало –
огледах се във профил, фас – и в гръб.
И казах си: – Пич, вадиш страшно тяло,
ама си много прост и адски тъп! ...
Сълзи- по София Хоуп
когато счупи се сърцето ни от мъка
по нещо тъй желано и очаквано
а някак си съвсем не ни се случва
Има сълзи, които проливаме ...
Рикошет
До днес писмо от Рая не получих.
Ни татко, нито мама са ми пратили.
И няма знак от скъпото ми куче.
Ни вест и кост от верните приятели. ...
Минута мълчание
за близки и загинали герои...
Реално или сцена в скучна драма -
почитаме ги, чужди или свои.
Но ако тъй е, нека се помолим ...
В очите
Не поемай път назад!
Гръб пред трудност не се свежда,
а се готви за обрат.
Показност царува вечно ...
Предсказание
ще превзема напълно твоята мисъл.
Ще бъда единствената ти слабост,
:,и най-любимата ти сила.
Ще предизвикам в сърцето ти ненавременна буря. ...
Попътна песен
... живях лета на жежки сенокоси,
развлачих зими – вълна на дарак,
и пролети – с девойки светлокоси,
в дъбрави с риган, мащерка и мак, ...
Роден със правото да съм обичан
а аз пътувам с всеки влак.
Откак се помня, все съм спътник
на орбита с духовен мрак.
Притихнал съм в уютна драма: ...
Илюзии
за простичка обич,
която
да разбуни на
очите синевата ...
Живи картини
слънце, вятър и листа.
Зад пердето, зад стъклата
мержелеят се лета.
Пролетеят се брезички ...
Очите си напълних сутринта
ме изпълни сутринта -
Студ със вкус на люти чушки
вледенил ми е кръвта...
А на спирката... мадама... ...
Упорство
Кучетата си лаят, а керванът продължава да си върви,
все още никой не хвърля камък по безплодно дърво,
Истината постоянно затрупвана бива с лъжи,
все по-трудно достояние е смисълът на истинския живот. ...
Непоискано добро
каквото и да си ми взел,
знам, че непоискано, доброто
наказват с ешафод.
Отсичат му безмилостно ръката, ...