Стихове и поезия от съвременни български автори
Оставам тук
завинаги затворя,
когато животът труден
спра да боря,
когато за мен угасне и ...
Направи го
прави го със сърце горещо!
Нека огънят те пари,
силно - там, където свари.
Пламъци високо да се вдигат, ...
Да те докосна
с душата искам аз да те докосна!
Плътта е скапващо се бреме.
Душата вечна е! Душа не се гàси
от полъх на реалност смъртоносна, ...
Самотното море
няма ги хората, мрачно е твоето небе.
Само морските птици, твоите чеда
прелитат над теб, махат ти с крила!
Вълните ти са тъмни и буйни сега, ...
Как изглежда Райската градина
Мисля си за нея, че да мога да заспя.
И как се моля все на Господ да ми позволява
всяка нощ да мога във съня си да я посетя.
Но дали е тя градина всъщност ...
Мълчанията викат
... дали защото минах на диета,
във форма да съм, както по-преди,
заслабна, залиня във мен Поета! –
все по-печални взе да ги реди. ...
Вас - съветското знаме роди ви
и не ще ви уплаши студа,
докато във Москва сте с роднини:
тамошната фашистка тълпа.
Тук ви плащат: от шесто ченгета, ...
Пробито билетче
Но съдбата ми даде пробито билетче -
Полуглух, куцокрак след една злополука.
Знам, че можех да бъда за някой късметче.
Щях да мъркам доволно до мама в кревата, ...
Родна земя
и будиш ме в светлия ден,
родино - с любов си богата,
от нея съм аз окрилен!
Вървя под звездите ти ясни, ...
Ретро сюжет
припламва ярко уличен фенер –
сюжетът е почти за късни срещи,
а сцената почти е по Превер.
– Целувам Ви ръка! – изричаш тихо. ...
Човекът, който открадна
тегли мрежите към небето
притварям очи
златни рибки (между ресниците) трептят по вечно
зеленото дърво ...
Поетът и жените
Жените поетите ги не обичат,
те искат ги за себе си само нали.
Поетите са горди, на Любовта се вричат,
на всички са, любими на всичките жени. ...
По Антоан дьо Сент Екзюпери
но радиуса всеки ден скъсявам.
Съгласна съм с любезен господин,
когото, всъщност, лично не познавам.
Уверен е в теорията той, ...
Сто години самота
… навярно съм осъден да живея без теб на сто години самота –
да се търкалям привечер на кея – и рими до зори да ти плета,
през прерии, пампаси, степи, тундри след теб надавах вълчия си вой
и молех се – за няколко секунди да бъдеш моя! – и да бъда твой, ...
Снежно
капе сняг - щастлив, унесен,
всичко чисто, всичко бяло,
всичко нежно засияло.
Мирисът на сняг е пресен, ...
Тревожен свят
разкъсан от безбройни ветрове.
Звездите гаснат в нощен кръговрат,
а утрото мълчи без гласове.
Вървим сами сред сенки и тъга, ...
По Стивън Кинг
кафето – на терасата.
Студ, мрак, луна. Зловещо.
По Стивън Кинг – нагласата.
Гледам, седят си чинно, ...
Винаги ми беше мила
Винаги ми беше мила,
сърцето мое ти пазеше.
С любов и нежност ме закриля,
в дните светли и тъжните. ...
Ден като всички други
Когато Бог яви се най-подир
и каза, че денят ще бъде харен,
в бодилите на Черния баир
уши предеше моето магаре. ...
Бил ли си някога?...
Някъде, където...
Всички са на върха
А ти още плуваш в морето
Някъде, където... ...
Домашен Котарак
И беше денонощна веселбата.
Панелен блок на края на града
За него беше Раят на Земята.
Но хората родиха си дете ...
Разговор с Апостола
преди да ти забият нож
и да ти сложат пак оковите
за някой чужд и евтин грош?
Без вяра в Бога и съдбата, ...
Нови времена
кой ли те улучи?
Вече всичко е в мъгла.
Завистта ни учи...
Днеска сме разплетен сноп. ...