Поезия - любовна лирика, бели стихове, хайку, стихотворения за деца

Молбата на един бохемски размирник

Моля ви,мила госпожо!Престанете да ми четете
листата!Животът е възможен да съчетава и двете:
уиски с лед,бира,топла храна!Пейзаж от морето...
И в зноя със синият взор на жена!Живее момчето,
макар че годините с взлом душата му не щадиха! ...

Ranrozar

Поезия » Хумористична

2024-07-22T05:44:04+03:00 691 3 7

Силикони...?

Крещи, Боже, крещи...
в мен тишината крещи!?
А в лунната нощ... сърцето тъжи.
Лековерници!?Кой ,кого,наранява?
Тишина, сблъсък, мъгла... ...

aap

Поезия

2024-07-21T23:50:23+03:00 407 1 2

Удобството на крайността

Днес е пак на мода да си фанатик,
мисленето трудничко ни се отдава.
Страстно се делим и всеки е критик,
човекът в антагонизъм е удавен.
Другарството е крайно неудобно, ...

ValentinStaykov

Поезия » Гражданска

2024-07-21T23:47:56+03:00 550

Спомен за отлетелия Човек

СПОМЕН ЗА ОТЛЕТЕЛИЯ ЧОВЕК
Тъй както клечката кибрит
изгаря с жалостно пращене,
ще изгоря – и ще сме квит
със ледения свят край мене. ...

Валери_Станков

Поезия

2024-07-21T20:33:37+03:00 430 2 2

Изповедта на лудия

Писна ми.
От хора неразбрани.
От такива, дето искат,
а не знаят как се ближат
рани. ...

ЖивкоДелчев

Поезия » Гражданска

2024-07-21T20:28:00+03:00 488

Политически некоректно

На безсрамната наша държава и безсрамните родни апаши
не разбирам защо да прощавам! От лъжата огромна се плаша!
Предпочитам да бъда обесен, но да бъда морално опазен
от лъжите на тяхната песен, от лъжите, с които ни газят!
В кабинета на гнилите чувства са узрели нечестни милиони! ...

thedac

Поезия

2024-07-21T20:27:34+03:00 604

Недей, не казвай

Недей, не казвай, че така е редно!
Дългът не бъркай с обич – въжен клуп.
Сред прашните химери в крайна бедност
умират и мечтите ни. Накуп.
Недей, не казвай, че така се прави! ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2024-07-21T20:25:48+03:00 388 2

Обреди на словото

Като обезумяло е слънцето
в петите събужда трепети
и стеле зной и пожълтяло време.
В листите на бит, народност и култура
хората - единствени, каквито са ...

vitality2

Поезия » Гражданска

2024-07-21T20:25:48+03:00 626 2 4

Родино моя, България

Хиляди българи те напускат,
Всеки ден, всеки час,
Но какво има там за тях,
Което тук да не може да поискат.
Нима има по-красиви планини, ...

VickysPoetry

Поезия » Свободен стих, Друга

2024-07-21T16:48:37+03:00 620 1

След десет години /на моя скъп 12 А клас (Випуск 2014г.)

Пак след десет години се срещнахме,
всеки сграбчил живота в ръце.
И към спомени мили погледнахме
с разтуптяно от трепет сърце.
Всеки своята приказка има - ...

natiii

Поезия

2024-07-21T16:48:08+03:00 472 2

Хубава мечта

Омаян от невинността ти, дете,
аз унесох се в приказни мечти!
Благодаря на Господ за късмета
теб да срещна, душа да полети!
Аз сред страдание, тъма живях, ...

hcs

Поезия » Любовна

2024-07-21T16:47:48+03:00 671

Слънчево, слънчево...

Така е хубаво да нямаш грижи,
в черупка да затвориш своя ден
и с хубави неща да го нанижеш,
от простотата му да си пленен.
Дали ще споделиш море и пясък ...

Аделаида

Поезия » Друга

2024-07-21T16:46:29+03:00 600 2 7

Реката на живота ни влече

Реката на живота ни влече
към брегове далечни ни отвежда
забравата след нас ще потече
от дните, нявга чакани с надежда.
Аз търся пристан на незнаен бряг ...

Огнян_Железов

Поезия » Философска

2024-07-21T16:46:01+03:00 728 2 8

Автопортрет със сладолед

АВТОПОРТРЕТ СЪС СЛАДОЛЕД
... днес бях се барнал с бялата си ризка,
и – както си вървях по "Филарет",
нали момченце съм, ми се прииска,
и тутакси си купих сладолед! – ...

Валери_Станков

Поезия

2024-07-21T10:48:02+03:00 354 1 3

Oслепяла от обич неделя...

Тихо стъпвам на пръсти, че вън
котарак сред тревата заспал е,
мърка песничка нежна насън,
той – бродяга, от век непогален.
По кожухчето всеки бодил – ...

Patrizzia

Поезия » Друга

2024-07-21T09:58:03+03:00 396 4

Беше отдавна

Беше отдавна
Беше толкова отдавна,
в миналото те видях
и тогава със сърцето,
че обичам те, разбрах. ...

MariaMustakerska

Поезия » Любовна

2024-07-21T07:55:42+03:00 441 1

Прочит на огледалото

ПРОЧИТ НА ОГЛЕДАЛОТО
Не бях се гледал скоро в огледало, и днес бях в потрес, като се видях,
печално старче – вече побеляло! – пък и отдавна станало за смях,
потънах из дълбоките си бръчки, раздрани с най-зловещия молив,
с мен Времената бяха много мъчни, а пък и аз не бях из тях щастлив, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-07-21T07:05:18+03:00 303 4 2

Корали

В розовия цвят на Егейския следобед
аз не мога прегърна този който ревностно обичам.
Мек и влажен е неговият меден поглед,
но сълзите му като солената вода се мудно стичат.
Защо те няма тук при мен във тоя миг, ...

makedonskodevoiche

Поезия » Любовна, Пейзажна

2024-07-21T06:58:43+03:00 547 1 2

Горещници, Боже опази

Легна слънце и луна през облаци вечер крие се
събори огласяват що сме останали по села
кой че се бори у тая Родина
що сме останали тука - кураж дружина
Дух да има ...

Stew_Carrey

Поезия

2024-07-21T06:58:13+03:00 507

Илинден

Горещината лизва като огън.
Потапя душите в адския казан.
Отвсякъде се чува тъжен вопъл.
Дихание сред природния капан.
Спасение, сламка в живота горък ...

Spring_sunrise

Поезия » Гражданска, Строги форми

2024-07-21T06:57:54+03:00 721

Лека нощ, любими

Прекрасна нощ. Дъждовна, пълнолунна
душата съм на този сънен град.
И нека вместо мене те целунат
акордите, в които непознат,
светът от вчера тихо се възражда ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

2024-07-21T01:43:17+03:00 598 1 2

На себе си единствено приличам

Намерил себе си, на себе си приличам -
свърталище на тъмни бъднини.
Душата ми е толкова различна,
но в ранна утрин към пръстта кълни.
И я прегръщат с воя ветровете - ...

vega666

Поезия

2024-07-20T21:56:08+03:00 569 8 6

Ода за Мотиката

Тя бе оръдие в ръцете на човека.
И мъкна я на гръб той много века.
Забива я в земята плодородна
и точи я да бъде модна.
Но времето на къра се изниза, ...

LyudmilaStoyanova

Поезия » Хумористична

2024-07-20T21:00:15+03:00 620 3

Човекът с книга

ЧОВЕКЪТ С КНИГА
... когато Светлината на света започне страшно да не ми достига,
затварям се – и почвам да чета написана от стар приятел книга,
пропадам в бездни, виещи от мрак, или летя със птиците в простора,
и връща се надеждата ми пак, че нямат край добрите, светли хора, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-07-20T14:35:48+03:00 401 5 5

Адска жега

Адска жега
Слънцето лятно пече ли пече
и няма тъмни облаци на небето.
Горещо лятото е за голям и за дете
а хората жънат житото в полето. ...

valcanyon

Поезия » Философска, Гражданска

2024-07-20T12:37:25+03:00 620 2

Расова полит свиня

Дебелогъзата полит свиня
тресе сланини от корупция,
грухти с лъжливата уста
и след морална липосукция
уроци за морала води, ...

mislitel

Поезия » Гражданска

2024-07-20T12:36:23+03:00 491 11

Рисува ми се дъжд

Рисува ми се дъжд, стрехата споделена,
разхвърляни на пода дрехи…
признание как ни болеше разделени
и как са топли пак ръцете ти и меки…
Рисува ми се тъмен натюрморт – ...

АлисЛарк

Поезия » Любовна

2024-07-20T12:13:47+03:00 809 2 6

Разходка

Събирам си живота
в шепи
и мислено вървя назад
комедията свършва
ето, виждам края ...

Соларе

Поезия

2024-07-20T12:10:59+03:00 610 4 5

По "Приказка на Братя Грим"

Един самотник в нощта бленува...
Животът е прекрасен филм.
Душата му любовно ехо сънува
с "Приказка на Братя Грим."
Нима и аз съм самотен зрител? ...

Ranrozar

Поезия

2024-07-20T12:09:35+03:00 400 2 3

Армията Такасаго

“Войници, родината и императорът ви зоват!”
Но чия е тази родина?
Изгрява червеното слънце върху техните потни и уморени чела,
с трепетно, печално сърце подминават другарските тела.
“Безконечна да е Японската империя!” ...

Алфард

Поезия » Друга

2024-07-20T09:33:37+03:00 640 2 2

Ще дойдеш ли

Ще дойдеш ли,
когато ме няма?
Ще носиш ли цвете,
каквото и да е?
Ще седнеш ли до спомена за мене? ...

kristalchetoo

Поезия

2024-07-20T06:59:50+03:00 625 1 2

Спомен за лятото

Лято. Русо мое лято,
ожарено от слънчеви лъчи.
След отлитащото ято
аз гледам с чакащи очи.
И пак искам щурците да засвирят ...

ЖивкоДелчев

Поезия » За деца

2024-07-20T06:58:18+03:00 487 1

Край на скандала, или скандален край

Не ми крещи, не обиждай,
не прекалявай, недей.
Не си на себе си.
Не съм и аз.
Не е честно, знам. ...

ValentinStaykov

Поезия » Любовна, Свободен стих

2024-07-20T06:57:19+03:00 554

Малко е късно, но се молете!

Имам безброй причини да се обърна
с благодарност към вас, любови.
Аз изобщо не ви се сърдя,
че ме обичахте наготово!
Кой не би оздравял - от болен, ...

diesto

Поезия » Философска

2024-07-20T00:36:35+03:00 787 2 2

Когато много ме болеше

Сценария не зная кой е писал
и колко са солта му и пиперът.
Събитията носят тайнствен смисъл,
на мен остава ми да го намеря.
Уроците трънливи да науча ...

yotovava

Поезия » Философска

2024-07-20T00:33:34+03:00 547 5 10

Четене на Артюр Рембо

ЧЕТЕНЕ НА АРТЮР РЕМБО
... тъй както котето в панера
се кротва тихо на кълбо,
а ти прелистваш – не от вчера,
край него томче на Рембо, ...

Валери_Станков

Поезия

2024-07-19T20:10:15+03:00 316 3 4

Аз съм дивата болка, чернея в стърнищата

Стари влъхви опърпани дните горещите,
в пепелищата ровят, миришат на смърт и на дим,
а очите в им празни раздели са срещите,
след които не знаем дори накъде да вървим.
Те в душите отглеждат пожари и гарвани, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

2024-07-19T19:16:51+03:00 442 2 4

Лято бе

Лято бе -
а тя сама с безкрайното море.
Лято бе -
усеща се кръженето на птици.
Лято бе - ...

bubulinabe

Поезия

2024-07-19T16:54:25+03:00 576 1

Пожар

Село Воден днес гори,
каква ирония, нали?
Хора, животни, бягат,
някак да се спасяват.
Но огънят ги обгражда, ...

ЛюдмилаДанова

Поезия

2024-07-19T16:53:35+03:00 719 1 12

Пожарите

В моменти на изпитания се вижда
каква стойност имаш, дали си годен!
На пострадалите никой не завижда,
тежка е съдбата на човека народен!
На хората къщите пламъците изпепелиха, ...

hcs

Поезия » Гражданска

2024-07-19T16:53:19+03:00 640