Стихове и поезия от съвременни български автори
Ако сред зима мълния удари
верига сложих. Тежка и ръждива.
Навярно на безмълвие се уча.
Покорството ли? Взе да ми отива.
Далече скрих и всичките огнива. ...
Зимни епидрами
Народът зимно дефилира:"С твойта мама!"
***
Голяма е радостта ти,мой обичан народе!
Хранят те с илюзии.Живееш в пародия. ...
Дишай
Има рано избягало детство.
Дори и когато си готов,
нищо не идва лесно.
Няма минало свършено време. ...
Романс за нощна Варна
... вместо да върви на село, там да копа с пот на чело,
в Шишковата ми градинка наркоманът спинка.
Хищни нощни невестулки – дебнат градските патрулки,
джендър в рокля със дантела зъзне пред хотела. ...
Време и вечност
Брезата тревожно извива снага.
Връхлитат въпроси, куп... Милиони!
Дървото въздиша- дълбок е снега!
Бавно отпуска клони приведени, ...
Време златно за Жътва Велика
Когато си тръгнал от нищото
и си се възкачил на върха,
не забравяй,че и други същото искат
и са готови,да ти забият нож във гърба. ...
Пепел
в плащ от гордостта си, рани тежки крия.
Никой не допускам, там дълбоко в мене,
дето светлината тихо, кротко дреме.
Дълго се повтарях, в грешки сладко стенех, ...
Додето през света се ветролея
… аз сякаш съм се проснал по очи във храма, който съградих от рими,
и Бог над мен загадъчно мълчи, доде Го моля: – Боже, помогни ми?
Поне за миг ми протегни ръка? – да стана! – и да Ти вървя по Пътя.
Да плискам всяка Твоя светлинка! – и нищо моя взор да не помътя! ...
Новогодишна аритметика
от кахъри недей да оставяш и сетния помен.
Отърси се напълно от външния натиск огромен,
музика и молитва слуха ти да галят по име.
Събери обичта си от дребни отломки до цяла, ...
Топлина
тук сме заедно хората от селото, от рода.
Всички сме заедно хората от село Тополница,
празника Коледа да уважим ние Бога.
Топлина усещам между над хората, ...
Островръхчо и Заобленчо – 6
разказа ли ти приказка красива?
От майка си то много е научило
и да говори иска, не заспива.
Но нека при кутрето се завърнем. ...
Предизвикан отговор
... твърде късно ми е вече да променям своя стил,
и съм демоде човече – в ямб, хорей, или в дактил,
виж, сегиз-тогиз ги мешам амфибрахий с анапест,
и тогава ставам смешен, плача – тъжен и злочест, ...
Равносметка
минаваме през време и простор.
Минутите - от злото претеглени
годините - белязани с укор.
Дали живяхме със сърца отворени, ...
Сатанинско хайку
а е в нашествие
с куп произшествия
Шестсрично хайку с шестсрично заглавие, акростих, мезостих и телестих от отделни думи.
Произведението участва в Първи национален конкурс за хайку на свободна тема в памет на София Филипова, 2024 и не спечели награда.
Ще скоча!
стояща с разперени ръце,
вятърът отново брулеше моето лице,
може би мислех ще ми пораснат криле,
ала от тези неподвижни, черни, ...
С благодарност за това, че те имах!
Дойде и краят… Сбогом! Заминава.
За някои несбъдната, проклета,
а други ще я помнят, благославят!
Признавам си, не беше идеална. ...
Сънувам те в светулкови коруби
... снегът ще запечата до април
пропуканите мои керемиди,
ще си изчезна – тъй недраг-немил,
без никаква надежда да се видим, ...
Сиво е
Няма слънце, птича песен, аромат на мак!
Блоковете, мрачни великани -спят!
Дремят и хората с отворени очи!
Като мравки пъплят по задачи, ...
Пързалки преди и сега
Покривите - заснежени.
Раничко е за шейната
и пързалки споделени.
Тъкмо този стих написах ...
На мен ли се сърдиш, море?!
Обичам те толкова силно!
А ти - неприветливо все,
отблъскващо, злобно...
На мен ли се сърдиш, ...
Виелици
Снегът прехвърча в този късен час.
Тълпата знае, всичко е решено.
Тълпата знае. А дали го зная аз?!
Нозете ми в снега остават дири, ...
Свобода чрез прошка
Прости им в себе си и замълчи.
Нали те виждат? Само че треската!
Гредата ги премазва. И личи!
Небето им изпрати бурен вятър, ...