247 126 резултата
С Вапцаровска вяра аз дишам,
мечтая в простора на небосвода,
тъй както знам стихове пиша,
обичайки твърде силно живота.
Разстрелян жестоко поета - огняр ...
  247 
"Аз съм Нютон, аз съм Айнщайн,
ти си роб на Путин, ти си сатана,
какво ми се перчиш с тоз комбайн,
стига си подпомагал руската страна!
Какво ми пука за производството родно, ...
  343 
Лято гнездѝ на септември в сърцето.
но измамна е тяхната късна любов.
Обич с отсрочка или кратка забежка?
Лято циганско е, пети сезон!
В него бушуват в страстно кресчендо ...
  282  16 
От мислители без мисли ми е писнало,
от философи също, без послания,
и от бъдеще без минало,
и от гаврите на силните със слабия.
Все неща от това ежедневие, ...
  471 
„Кой е, майче, за
презрение достоен?“ -
„Чеде, свише ще
решат и ще го - по̀ от
теб достойно - възмездят."
  241 
Нахлузила хомота стар,
вървя с приведена глава
към факела на обичта.
Отивам, знаейки жестоката съдба,
прибавила и черното си расо, ...
  199 
За какво са ти тези стени?
Кръгозорът те тегли нататък.
Три напред и една настрани,
оптимизмът– потомствено кратък.
Неудачите си забрави, ...
  647 
Чакам всеки божи ден
нещо да се случи с мен.
Я пари да припечеля
или любовта намеря.
Ала, не играя тото... ...
  182 
Бе тъмно,
въпреки че бе валяло.
И само бъдещата светлина
се преобличаше във бяло.
Преди със блясъка си да целуне мрака ...
  202 
Целуни ме с поглед
Целуни ме с поглед, с устни!
Светлината ми дари!
Донеси ми утрините сини
и вълшебните мечти! ...
  303 
Запази всички мисли във тебе.
Премълчи всички тежки слова.
Няма човек, който да вземе
твоите болка, сълзи и тъга.
Спри! Не казвай истини. Явни. ...
  178 
Ръждата
Какво е ръждата - окислено желязо, и то не е вече желязо.
Праховидна обвивка – среда, пелена на самото желязо.
Ръждата всичка когато излезе от желязо в земята зарито,
Ковали са Сари и Скуфи мечове здрави. ...
  274 
Когато не искаш да спиш...
Потопи се спокойно в съня...
Аз ще дойда при теб във леглото...
Ще целувам врата ти... Плътта...
И ще свалям от тебе бельото..! ...
  602 
С И М Е О Н
София,Шеснайсти Юни,
годината е тридесет и седма,
пред двореца...весело и шумно,
към балкона царски всички гледат... ...
  159 
Сърце, не заспивай когато те боли
широко отвори очи и поплачи.
Позволи си злото да излезе от теб,
в огледален свят да се прероди
в добро и всичко да утихне от само себе си. ...
  820 
МЕЖДУ МЪДРЕЦА И ГЛУПАКА
… доде глупакът плямпа, но какво? – дори и той, горкичкият, не знае,
мъдрецът си мълчи по същество – тъй ни налива ум! – безлихвен заем,
вторачен кротко в нашите очи, претегля всеки жест! – и всяка дума,
готов е сякаш да ни заличи – да ни изтрие! – с блага хлебна гума, ...
  352 
С направени - в Русия две девойки,
аз лятото в Бургас се запознах.
Не ги броях - рускините за бройки,
но въпреки това до тях се спрях.
По-здравата мамашка беше само ...
  621  18 
със свобода да
се зареждаш - значи - да
не се навеждаш
.......................................................
друга подредба ...
  229 
По-красива мечта не познавам
от дълбоките твои очи.
В тях светът се побира огромен
със лазура на летните дни.
По-красива душа не познавам ...
  214 
ПИСМО ОТ РАЯ
... добре живях на Синята планета –
знам как се кара с двеста – и със две,
събрах пари – и купих колелета
на моите прекрасни синове, ...
  190 
Лятото се връща.
Каза го сега.
Есен, що се мръщиш?
То не е врага.
Топла пò те прави, ...
  240 
Гледам в таз Държава,
че Народа ни за всичко става...
питам се, защо тогава
мачкат нашата Държава.
Грях ли е, че още нас ни има. ...
  601 
Виж, как сезоните редят се,
като приказки нареждат се.
Виж, как времето си върви,
но за нас то прости е спряло.
Виж, дъжд вали в очите ти, ...
  262 
Стопи се лятото - неволно отлетя.
И както винаги ме изостави.
Да бе останало, дали с цветя
от мен щастливец щеше да направи.
Не страдам днес за земните неща. ...
  379  18  12 
Една антена под звездите
е стълбицата ми към тях;
лозите като лабиринти
са вплели своите стебла.
Аз тръгвам без да зная нищо ...
  598 
Есента се оказа пристан за топли души,
неизгубили вяра и надежда открили.
Без любов и без рими, знам, умират звезди,
приюти ни небето, до болка раними…
Крилете ни пазят още своя волен размах, ...
  365 
Превърнах душата си във пепел…
Изгорих я… От безумие и печал…
Виж въглените… Как още светят…
Ръми в очите… Тихо съм заспал…
Как липсва… Там, облаците бели… ...
  268 
Да имах някой ближен, но не би,
това ми е отсъдено, от Бога,
сама да съм и в радост, и в тревога -
една жена, а хиляди съдби.
Напразно над главата ми тръби, ...
  467 
Омръзна ми безспирно да говоря,
и някому да давам обяснения
за факта как - лирически герой
в живота не чете стихотворения.
И после да разбивам сто клишета ...
  285 
РАПСОДИЯ НА КРУШОВО ЛИСТО
... когато си отиде панаирът
и сгъне циркът гнило шапито,
и листопадът почне да жонглира
с последното от лятото листо, ...
  204 
Родният ми град Лом празнува в днешния празничен Ден на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов!💖🌞
.......................................................................
С три букви само е твоето име,
а толкова обич в тях се побира.
Мама и татко, приятели, дом - ...
  284  10 
Осъзнатостта, е лишена от говор...
откъм физически и душевен дебат.
Устата мълчи, умът спира да спори
сред тишина предоставила своя обхват.
Елегантна и силна, сетивата дарява ...
  194 
Лятото
Лятото си тръгва босоного
по откъснати листа от маргаритки,
Лятото е пълно със въздишки
и ляга залезно, есенно на дните! ...
  343 
Дядо ми е стар моряк,
и в морето влезе пак
рано, рано, в зори
с мрежи риба да лови.
От пристана отплува в тъмата ...
  471 
Ще дойда призори, а ти сънувай.
Ще дойда жадна за любов.
Очаквай ме, очите ми рисувай,
по гълъбите пращам своя зов.
Ще дойда, мислите ти ще разбъркам, ...
  405  10 
Върти ми се в главата празна
(като хамстерче на колело)
идея някаква разнообразна,
за мъжката ни орис и тегло.
Естествена е връзката с жените, ...
  252 
Мисля си за теб, но далече съм уви,
ако бях наблизо, щяхме да се грабнем на мига, нали?!
Щях да те целувам по гърдите,
да те галя със ръце,
да потъвам във очите и да докосвам твоето сърце!... ...
  852 
Как да спра, какво да сторя?
Обяснете ми как е възможно това -
че вечно със себе си да се боря
е моята втора природа сега?
В ума ми мрак властвува. ...
  173 
Тя го знае
От първи поглед ти ме завладя
и облада сърце осиротяло!
Отново слънцето при мен изгря,
и всичко ще започна от начало! ...
  201 
Изгубени...
Често в Живота, се губим...
Изоставяме всичко почти...
И заспиваме, без да се будим...
Изморени да гоним... Мечти..! ...
  283 
Предложения
: ??:??