Стихове и поезия от съвременни български автори

255.6K резултата

Най-шумната тишина

Най-силният шум между нас
е тогава, когато замлъкнем.
Чуваш се ти, чувам се аз,
а в душите ни - тътен.
И крясъкът помежду ни ...
537

Тамян

Къде е надеждата...
Тази ,същата,дето дава надежда!?
Тази хиена ,на чакала верница.
Злобна лъжкиня,потайница.
Колко свят е залъгала с думи. ...
524 1 7

Равносметка

Щастлив ли съм, или не съм,
сега не искам да узная.
И светлините жълти вън
в перде с отблясъци играят.
Да обявя, че съм щастлив, ...
496 7 4

Hеслучен

Самотен странник през града ни крачи,
очи надолу хрисимо е свел.
Сред толкова случайни минувачи
върви си. Без посока и без цел.
Опърпан силует. Вечерно време, ...
447 1 2

Откакто неделята свърши

Няма крайпътни камъни.
Няма крайпътни треви.
Откакто неделята свърши.
И Небето се изпепели…
Утрото ражда метафори, ...
559 2 2

2#

Бродих по улиците тъмни.
Погледът ми търсеше следа,
но поглеждайки нагоре,
видях самотна, сивата мъгла.
Покрила небосвода пълен, ...
602

Уморих се

Уморих се от вятърни мелници,
от красиви, но кухи Дулсинеи.
Уморих се от сивите делници.
И обещанията на лъжливите феи.
Когато посмея, поглеждам в огледалото. ...
572 1 1

Болка

Понякога изплаквам болка в стих.
Прошепвам я без глас като молитва.
Душата ми е храм – прикрит и тих,
а често с взлом вратата му подритват.
Понякога по-малко уж боли – ...
630 1

В нощта срещу Водици

В НОЩТА СРЕЩУ ВОДИЦИ
Не мечтая за ничий живот.
Моят ми е напълно достатъчен.
Имам дом и красив небосвод –
и не помня дали ми нагарчаше. ...
542 2 4

Островръхчо и Заобленчо – 9

Напъна се и връхчето прекърши,
а с другото успя да се промуши.
Историята тъй внезапно свърши,
но Островръхчо нова май надуши.
Наблизо фурна малка за закуски ...
611 4 10

„Цанков камък“

Само камъкът е Цанков.
Другото – Доганов замък.
488

За миг съм върху въжения мост

ЗА МИГ СЪМ ВЪРХУ ВЪЖЕНИЯ МОСТ
Ще постоя на въжения мост.
Ще гледам как реката си отива.
Спокоен съм. На този свят съм гост,
изпил до дъно чашата горчива. ...
407 2 1

Лъч сред мрака

Самотата като нощ безкрайна,
в очите ми танцува сянка тайна.
Страхът прегръща мислите с лед,
а сърцето шепне: “Тук ли си, поне ти, свет?”
Нещастието в тишина дълбока, ...
547

Приказка за трудна любов

След водопадите на моите коси
ми обещаваше да бъдеш
принц през юли -
единствен, най-неповторим
и лудо влюбен в смуглите ми скули. ...
578 1

След Нова година

Величествен, пристъпва януари – властелин на студовете –
с корона от елхови клонки, вплетена в къдриците му снежни.
Престолът му от ледени кристали е на зимата в сърцето.
Но днес е в настроение – със слънчеви зеници ме поглежда.
Красавец е, признавам, но изключено е в него да се влюбя. ...
820 3 5

Дихание

Шепотът на вятъра тихо рисува
сенки от светлина във душата.
Диханието на утрото пробужда,
изтрива мрака, прегръща земята.
Във пулса на времето - крехка искра, ...
521

Отричане на пролетта

Не вярвам, че животът е лъжа́,
ако лъжа е, как красиво лъже.
Не ми се връзва някак, не можа
от болката да стане зъл и тъжен.
Ръката ти препълва се с любов. ...
702 7 8

Записвам чинно думите на листа

Успявам някак си да го подкарам,
дори и най-баналния си ден.
А чудесата? Дават ми ги даром
онези триста откачалки в мен.
Живеят си в главата ми отколе ...
460 3 4

Боже, в Рая имаш ли компютри?

БОЖЕ, В РАЯ ИМАШ ЛИ КОМПЮТРИ?
… за едничко само си мечтая – по е просто от парче бял хляб –
този свят да бъде топла стая със диванче, печка, стар долап,
с котенце, заспало на миндера – да преде уюта с две уши,
мъките, в които бяхме вчера, Бог в душите наши да стиши! ...
416 1 1

Моят път

Вървя срещу течението, в което
от мечове са ветровете ,
върлуват хищници човекоядни
безмилостни, към който падне,
защото са родени... в нас... ...
481 1 4

Ненаписана история с тромпет

НЕНАПИСАНА ИСТОРИЯ С ТРОМПЕТ
Отмина лятото – с жестока жътва,
изгубих много – страшно ме болеше.
И колко тонове тъга преглътнах.
Дали платих за всичките си грешки? ...
485 2 10

Как липсва ни Вапцаров!

Пак „конника на Крум“, но вече,
да гледаш филм, ще трябва ескадрон...
Но пък героите – от времето далечно:
и лигаво-размазаният Джон,
и Грета – в сексапил „облечена“, ...
583

Счупеното време

Откакто си счупих часовника
съм щастлив.
Стана неочаквано.
Ами сега?
Как така в безвремие? ...
534 5 15

Призвание

Душата на поета е призвана,
да казва Истината в този век.
Гласът му да звучи като камбана,
за да стигне и до сетния човек.
799 6 5

На чаша вино

Ало, приятелко, как си? Здравей!
Да се срещнем на по чаша вино?
Тъжни дни ли? О, моля те, я се засмей!
Да пилеем времето би било непростимо…
Ще побъбрим. Малко клюки… Защо не? ...
673 1 8

Oбиден

Снегът нощес, нетраен като сън,
валя час-два и после си отиде,
за нещо си на спящите обиден,
остави си душицата отвън.
А аз не спях и нежен светещ, тих ...
607

Без скрито-покрито

Ах! Валя Ахчиева – тази свръх правдолюбка,
с валяка си страховит,
беззаконията гони открито
чак и ... в самата им дупка.
480 3

Таванска рапсодия

ТАВАНСКА РАПСОДИЯ
... таванчето, в което си живея,
и трупам в рими своя трудов стаж,
на сто и девет метра е от кея –
пак толкова – до варненския плаж, ...
407 4 3

Така ще е

Повярвайте ми,
няма да се върна в очите ви
по-млад и по-красив.
Годините си -
мога да прегърна, ...
508 1 1

Нетомания

Колко гнет
в този нет,
скъп товар
като дар,
гълтай, екс, ...
479 3

Още колко ...

Мъглата е обзела този свят
и вече няма въздух в дробове́те.
Частици прах подобно опиат
не пускат кислород до умовете.
Това пиянство истински личи ...
648 2 4

Сложно

Омръзна ми да губя най-добрите...
Приятели, хора все добри.
Изчезват в сенките на Царството
подземно, завинаги от нас, уви.
Боли ме, сънувам ги и с тях ...
488 2 7

Търтей / басня /

Ама, че съм хубавец!
Атлетичен, ям медец!
Нито бачкам, мързелан,
за потомство съм призван.
Иска ви се от сърце, ...
583

В сън при теб се приютих...

Всяка дума, всяка песен ту усмихват, ту болят,
в небосвод за птици тесен и в един объркан свят,
тук съм и обичам. Сетне болка съм, бездомна ласка
мълния съм – да ти светне, стих върху небе надраскан.
Мислите – хвърчила в полет. Следват луди ветрове. ...
483 2

Зелено сърце

Постара се доста на мен да ми покажеш
изкривеното си от злоба лице.
Тя отново победи! Ето виж се - вàжиш!
Неслучайно има емоджи зелено сърце ...
И други странно непонятни мен черти ...
627

Доза

ДОЗА
Самотата се пие на глътки –
като силно, горчиво лекарство.
Мракът стиска ме в яки прегръдки,
вместо нейде далеч да митарства. ...
602 2 10