20 366 резултата
Каквото и да съм ти дала,
каквото и да си ми взел,
знам, че непоискано, доброто
наказват с ешафод.
Отсичат му безмилостно ръката, ...
  81 
Аз често нощем под звездите,
подминал къщния квартал,
съзирам гробищата тихи
с кипариси под полъх вял.
Параклисът, скамейки каменни ...
  74 
Не навива будилник, но винаги става във пет.
Той е стар и ръждив, със стрелка от артрит изкривена.
От години в долапа държи го, ей тъй, за адет.
Във вързопа от грижи не помни една споделена.
Подранилият изгрев я буди със първи лъчи. ...
  266  21 
Духът смутен към тялото изрече:
"Тъй лесно е за теб на този свят!
Живееш в своето блаженство
живот на много радости богат.
А аз нещастен бродя по света, ...
  104 
Ветеринарният лекар носи кръста на тъгата,
пред невинността на животните,
техните очи — прозорци на доверие,
без думи, но с неизказани молби за помощ.
Невинни души, в които няма измама, ...
  72 
Помня как с насълзени очи
пийнал, татко през зъби ми каза:
"Чуй, от мен запомни - не бъди
тиха, кротка трева - да те газят!
Трън бъди - и зъбат, и бодлив, ...
  194  12 
В живота – изречението сложно –
под слепи думи скупчват се мечтите.
И сбъдването тяхно невъзможно
изглежда. Но примамват висините
крилата им и с дързост ги даряват. ...
  200 
Колко ценно е да съзерцаваш
там - в две кехлибарени очи,
светове, може би създадени
още отдавна, още отпреди.
А тогава ти дали ще видиш ...
  119 
Спри, сърце! Недей ми говори!
Зная вече всички твои тайни!
Даже и гласът ти да мълчи,
чувам те по начини незнайни.
Неспокойна правиш ми нощта, ...
  118 
Сребристи примки и блестящи нишки,
мъгли от горест, отлетели птици,
очи премрежени, тъги, въздишки
надраскан блок, осиротели скици.
Навред светът от разгневени хора ...
  342 
Раз и животът започва.
Раз и те обгръща в доброта.
Раз и те подготвя за своята грозна игра.
Принуден си да играеш в нея, защото няма да има ,,два".
Но какво ти знаеш за това, воден си от една сляпа мечта. ...
  82 
Заспиват ниви, спомени предишни,
сънуват своето си тежко злато!
Останаха ли дирите излишни?
Как раждаше земята ни богато?!
Нали се пълнеха докрай хамбари, ...
  133 
Не чуваш ли душата ти как плаче,
залостена от теб зад хиляди врати?
Измъчвана от глад и силна жажда,
на две превита от болката скимти.
А ти обличаш я с одеждите на фалша, ...
  120 
По реката на времето се нося,
сред водопади и стръмни скали.
Кармата със мен си нося.
Враг с приятели,
приятел с враговете зли. ...
  96 
Когато цъфнат теменугите
и работите тръгнат зле...
П. Пенев
Когато цъфнат теменугите
и няма здраве и късмет, ...
  123 
Не исках да ги връщам. Не назад,
стрелките, но ги върнах. Отмаляха.
И също като сбъркания свят
часовникът е кукувича стряха.
Излюпват се на всеки кръгъл час, ...
  153 
Тугина
Една дума създадена от родина и тъга,
и да се аз скитам дълго по света,
ти ще останеш в мен, в моята душа,
ще се обръщам и връщам в България! ...
  113 
Димитровден
Днес празник е народен, празник голям,
на Свети Димитър той е назован.
Празник на овчарите и на ратаите
лятото свърши и реколтата е в хамбарите. ...
  100 
Тя ми каза: Всички влакове
спират някъде с причина.
Не искай да съм във очакване,
нали отдавна си заминах?
А то си беше любопитство! ...
  108 
Понякога се случва и това,
нощта да свърши в тъмното,
да чакам
да се събуди розова зора
и ме спаси от лоното на мрака. ...
  103 
Върви октомври сам и птичата му свита,
над него за последен път сега лети.
Ноември идва тихо и за пътя пита,
извадил тръните от босите пети.
Октомври няма своя улица и къща, ...
  126 
В гора дълбока пълна с цвят
Аз гледайки в небето виждам тъмен мрак
И страх изпитвам аз вроден
От тъмното, нощта и тъгата в мен
Мъгла дълбока вдига се в гората ...
  92 
„И с поглед вечно устремен
напред към утрешния ден“
„Копнение“ – П. Яворов
Огромна сила Яворов е имал
и гледал с мъдрост винаги напред, ...
  171 
Добре си ми е там, сред нафталина,
сред книгите ми. Тиха и добра.
И няколко столетия да минат,
рода човешки как да разбера?
Добре си ми е с музиката само. ...
  219 
По кожата на бял агнец
историята скръбно пише
с писец от трън на чер венец
последното четиристишие.
Видение на луд пророк ...
  140 
Все по-малко останаха старите
със набръчкани, сухи лица.
Посивяват без тях тротоарите
и изгряват студени слънца.
А довчера в тополи и в кестени ...
  149 
По малките ми длани има кръв.
Мечтите ми ли тихо изкървиха
и поривът последен като пръв
се спотаи сред няколкото стиха?
Поведе ги сред бури, град и киша, ...
  174 
Есента ръси злато край мен -
мек килим от листа пожълтели,
резен слънце, с любов напоен
в октомврийската късна неделя.
И не мисля за нищо, освен ...
  240  12 
„И който приема едно такова дете
в Мое име, Мене приема“ (Мт. гл. 18)
В лошата приказка майка оставя
рожбата друг да я гледа – сама.
Скача сърцето ѝ или забавя ...
  211  14 
Спокойна съм и хлябът не горчи.
И все се търся в песен или книга.
Света поглеждам с искрени очи,
любов си имам, мъничко, но стига,
за два живота стига, но нали, ...
  281 
Тъмното петно, когато е сърдечносъдово
пропълзява с паешки крака в очите
и като влечуго грозно, гърбаво,
отнема светлото от дните,
цветното от тях и красотата, ...
  156 
"Жената на скръбта"
Сърцето ми тежи като камък студен,
напукано в мъка, обвито в плен.
Очите ми са червени, пламтят от плач,
като дяволски огън, горят без прах. ...
  113 
#1
Гледам и се чудя,
Защо в мен нищо
Те не будят.
Нежно и спокойно
Да лежат, ...
  174 
Да работя или да не работя --
туй е въпросът...
Кое е по-достойно -- да понасям
несгодите, мизерната заплата
или изправен пред море от бизнеси ...
  89 
Последният щурец
Един човек с китара в ръка
с музиката си радваше хората!
Усмихнат човек с дълга коса,
раздаваше себе си, своята душа! ...
  145 
Изкривеният бод на съдбата
стана труден, съвсем се нащърби.
Някой реже в душата крилата.
Състарена надеждица – хърба –
след мечтите задъхано крета. ...
  209 
По жарава вървим ден след ден, като вричане.
Без посоки кръжим, плачем, мразим,обичаме.
Следва пуст кръстопът - после вече ни няма...
Иде стар кръговрат: след душата - камбана!
Със сърцата вървим - крачим, падаме, ставаме. ...
  114 
Аз умирам и светло се раждам –
разнолика, нестройна душа.
Димчо Дебелянов „Черна песен“
Да млъкна иска тишината,
гълчавата – да вдигам шум. ...
  124 
От всичките си безнадеждни случаи
възкръсвам все по-силна и напук.
Дали защото на любов се уча и
превръщам всяка ласка в стих и звук?
От всичките стени от мен съборени ...
  155 
Спете в леглата си без да се будите,
времето връщам години назад.
Вече не знам остаряват ли лудите,
или живеят те в своя си свят.
Вашите делници, думите грубите, ...
  144 
Предложения
: ??:??