20 067 резултата
Опаковките пленяват
твоята натура
ала да ме извиняваш -
дреме ми ... в пoтурa
Скъп парфюм привлича всички ...
  88 
Не помня вече колко време мина,
откакто уж сбогувах се с тъгата.
След нея се превърнах в чудно бѝле
за болките в сърцето и душата си.
Отдавна бе. Поне, като усещане ...
  119  10 
Не исках тъжен стих, но кой ме пита.
От хумора ми някой пак е крал.
Душата ми, в съдба, на охлюв свита,
не помни вече кой е как живял…
При тебе, дяволе, реших да я заложа, ...
  191  11  16 
Животът никога човек не пита
дали е беден просяк или крал.
От мисли Божии цяла свита,
с тях в добро и в смисъл си живял.
Добротата си не мога да заложа, ...
  201 
Душата ми раздаваш като пита,
аз тебе ли, ти мен ли си живял,
животе мой? От думи вярна свита
ми даде, неспокоен дух – за крал.
Имане нямам, за да го заложа, ...
  224  14 
И няма Онази с косата да пита
ти шут ли си бил или приказен крал.
Дали ти е служила вярната свита.
В палат или в мръсен коптор си живял...
Главата си днес съм готов да заложа, ...
  175  14 
Днес прогоних белия вълк,
но в душата си него оставих -
онзи черният, дето е зъл
и за овчите хора кошмар е.
Днес не диря надежда за бъдеще ...
  95 
True self - trapped in the depths, veiled and unseen,
yet unwillingly, without one's intent.
Lacking the tools to make its way out,
forced to keep it concealed.
Intense and immense, power unmeasured, ...
  83 
Не е от камък душата
и няма плът и кости,
разлятото вино в земята
на кръст за Бог да прости,
не ще измие болката във нея, ...
  46 
Днес никой никого не пита
дали в миналото някога е крал,
защо е има голямата свита,
какъв живот преди е живял!
И аз при дявола душа ще заложа, ...
  162 
По венеца от тръни нехайно разпръсна,
този дъжд диамантите с цвят на дъга.
Сякаш сложи корона на някой възкръснал,
някой там... Не на мен. От преди и сега,
варакосвам грижливо пироните криви ...
  104 
Отдавна примирих се, че те няма.
Стрелките на часовника мълчат.
А спомените дразнещо безсрамни,
по тъмна доба в мислите гълчат.
Но думите изтрити от ума ми ...
  117 
Все по-трудно вървя напоследък
и ме дърпат назад страховете.
Нямам сили и виждам ръба,
а след него нищо не свети...
Но си спомних, живял в тъмнините ...
  98 
"ХОРА МНОГО, ЧОВЕЦИ МАЛКО"
Гневът отвътре разяжда сетивата,
във вените реки от лава се разтича,
нали сме всичките сестри и братя,
а ъгловият камък явява се комата? ...
  165  19 
На мен пък ми се пише всеки ден,
не пиша ли – експлозия грози ме.
Стихът ми, от емоции роден,
не винаги с лице е или име.
Но крие лава, свила и тротил, ...
  78 
Къде си ти, самонадеяност?
Защо ми вдигаш рамена?
Без тебе как да оцелея
във свойта неповярвана съдба?
И как ще издържат очите ми ...
  77 
Не виждам всъщност никаква интрига;
живее всеки според своя нрав
един си лае, други кукурига,
а политикът винаги е прав
Не може във дебат да се пречупи ...
  97 
САМО МОЯ ТАЙНА
Невям светът ми сцепи се надве?
И всяка половина има право?
От болчици едната в мен реве.
А другата – небесна ми е слабост. ...
  105 
Най- ненормалното ли е реалност?
Ято въпросчета все ме подпитват.
Много бих искала всичко забравено.
Ако е в мене… Да се развика.
Но тишината оплела е времето. ...
  235  10 
Осъмнах в две ръце и топли устни,
след сякаш стогодишния си сън.
Бленувах да си истина, а не изкуство,
преди камбаната да бие с троен звън.
Изстрадах те до кръв и тежка болка, ...
  273  14 
Всеки вижда в другите това,
което отразява същността му.
Ако е сладък като баклава:
сладък и дълбок ще е сънят му.
Ho ако e лют като оса, ...
  86 
Прочетен стих съм аз
без глас
останал,
плесен хванал,
изгризан и от плъховете глухи ...
  169  13 
Велики дати има в календара,
ревниво заличили празни дни.
Един живот не струва и пендара,
минава ли без никакви следи.
Един живот не стига, всички казват, ...
  146 
Свещено слово в тихата забрава.
Мигът, най-ярката във Космоса звезда,
изгрява тихо и завинаги остава
смисъл в тайната на вечността.
Ъглови кутии с тъжни спомени, ...
  282  19 
Една целувка от стара жена,
не по бузите а направо в уста.
Целувка мила на жена от рода,
на моята баба, тя целуна ме така!
Защото тази целувка идва от душа, ...
  54 
Сливат се небето и земята,
сякаш искат в миг да се целунат.
Хладен порив избледнял от мрака
на голгота в сивото разпънат.
Бури, урагани ги разделят ...
  144  10 
Денят едва започва,
а вече предвещава края,
не чакам нищо ново,
не се надявам, не гадая.
Ще бъда вчерашната съща, ...
  167  11 
С всяка крачка
сърцето ми умира,
времето ни беше миг.
Смесвам се с тълпата,
но привидно, ...
  75 
ВРЕМЕ ЗА ПРОШКА
Настъпи ли време, когато страхът е невидим
и често приятел пирува с омразния враг,
аз знам, че лодкарят е тука и с прилива иде
да ми грабне душата и да стигнем отсрещния бряг. ...
  118 
В най-мрачните ми дни и дълги нощи,
под дъното отчаяно захлупен,
наум аз виждах хоризонта още,
за страх на враговете ми учудени...
Но, както много често във живота, ...
  151 
Вино си, а имам нужда от вода.
Нощ си, а ми трябва светлина.
Птица си, как ще ме заземиш?
За теб пиша, можеш ли да ми простиш?
Океан беше, когато аз се давех. ...
  174 
Не ме чети.
Какво ли ще научиш
от бледите ми напъни, нали
и без това бездарието те мъчи,
а то при мен ...
  310  12 
Дори, когато и последното листо
Докосне пъстрата земя от шума
Енергията ще стои безмълвна, лека.
Но стъпките оставени от нас ще помним
А всеки допир ще е вече минал ...
  85 
По шевовете вече се прокъса,
принцеският луксознен тоалет.
Завиждам си на силата и хъса,
на бал да съм. В дванадесет без пет.
Напразно блюдолизците се въсят, ...
  191 
Сякаш вчера със тебе се случихме.
Като охлюв безпътен потъвах във времето.
Крих се в кожа на улично куче,
белким някой реши да ме вземе...
Ала вълчия нрав ме издаде. ...
  81 
Понеже пак до вътък промени ме
по женски непокорната съдба,
откъртих я табелата без име,
стрелите си извадих от гърба
и тръгнах, а небето бе посока ...
  144 
Пред лозунгите с дървени клишета
манифестират моите съветници.
Заблуда крачи в неуспеха им,
но кой ли съди устрема на
грешника? ...
  134 
Аз съм само река – отразила света огледално,
водна нимфа душата ми – болка по пътя влече.
Щом звездите свещици в небето среднощното палнат,
се надпявам до съмнало с някое тъжно щурче.
Аз съм само река. Постоянството камък оглажда. ...
  344  18  20 
Вървя със плахи стъпки по земята,
която някога над мен ще тегне.
Уж нямам поводи за срам.
Порокът ми е, че съм беден.
И се ослушвам като в чуждо място, ...
  91 
Кръстопът!
Трудно поносим е пътят към успеха,
затова слабите избират неуспеха!?
12.11.2024г...Виена
  90 
Предложения
: ??:??