Философска

20,9 резултата

Откровение

Коя съм Аз се още питам,
къде е мястото ми в този свят?
Времето безмилостно отлита,
спомените връщам си назад.
Дете съм, още аз дете съм! ...
455 2 2

И гледам ги – паун са до пауна

На бога Янус копия двулики,
надскачат сянката си... Спри, човеко!
Животът ни измерен е до миг и
от гроба не ще стигнеш по-далеко.
И гледам ги – паун са до пауна, ...
216 1 2

Света Вероника

Нарамил кръста към Голгота вървеше,
сина на Бога отиваше към гибелта.
Край пътя му млада жена стоеше,
тя гледаше го с мъка и много тъга!
Вървеше бавно а кръстът му тежеше, ...
279 3

Незабрава

/на Тихчо - моето ангелче/
Образът ти... в спомените скрит е,
с очи на палаво дете,
с искрици взети от звездите,
в шепи сложил своето сърце. ...
532 9 13

Бях разсеяна

Не можех да спра вината своя.
Не можех да обърна гръб сега.
И да разбера, че всъщност котва
беше ти и всичко между нас.
Заливаха ме вълни от щастие ...
372 2

GPS-а на сърцето

Обожавам GPS-а мъдър и премъдър на сърцето,
предало грижата за себе си на Бог, което
не се скъпи да чувства, да тупти, да се раздава, да обича;
не се страхува от скръбта и даже
доста често на скърби и на болка себе си обрича. ...
240

Двамата

ДВАМАТА
Прегърбени, но хванати ръка за ръка,
под тежестта на годините пристъпят едва,
младостта отдавна за тях е мираж,
но заедно щом са си вдъхват кураж. ...
164

Казино "Живот"

Този свят е казино. Статист си. И в ъгъла – сам.
На зелената маса избраните лудо наддават.
Предизвикват с безочлива ярост съдбата. Без срам!
И до кръв са готови за плячката да се сражават.
Те са алчни и нагло надцакват. Но срещу кого? ...
334 2 8

В окото на времето

Бързат микросекундите, бързат,
в окото на времето ще се скъсят,
ние ще бъдем ли същите, свързани
с новия облик? Смени се светът.
Има небесна идея на Бога ...
247 1 2

Живееш с нас

/на Тихчо/
Дванадесет години си сред нас,
макар да идваш само във съня ни,
там само... с топлия, момчешки глас
повеждаш ни по чисти, светли друми. ...
353 5 13

Рибена кост

Остра костта е. От риба.
И е заседнала в гърлото.
Въздухът стене... Вибрира...
Дращи небцето ми..! Пърли..!
Спъвам се в теб. Отмалявам... ...
409 4 13

Времето

Времето е толкова различно -
една цигара време,
един събуден сън,
набъбнало критично,
посреща те навън. ...
273

Запомнена с любов

(на Петя Дубарова)
„Не за да бъда всевластна незнайница,
нито с човешки съдби да играя,
а да гребете от мене и никога
да не ме изгребете докрая!“ ...
339 4 10

Най-добрият ден

Днес е моят ден рожден,
най-добрият ден за мен.
На този ден аз съм се родил
и Господ Бог ме е благословил.
За Него аз пиша свойте слова ...
291 3

Прозрение

Златоструйна светлина
ме посреща с чудни краски
и прохладна ведрина
ме дарява с бодри ласки.
Ароматни цветове ...
234 2

Безглаголен портрет

Слънчевоискрена,
щедра, разлистена,
зеленооко добра,
палавонежна,
пясък крайбрежен, ...
396 5 15

Сервирам го за вас

Извадих го и публично, пред вас,
на масата го удрям с всичка сила!
Парче месо набъбнало от страст,
а също много тайни вътре скрило...
Огледайте го! Дайте му оценка! ...
308 2 6

Изгрев

Изгревът носи надежда една
той донася на денят светлина.
С него ражда се началото деня,
слънцето изпраща лъчите си сега.
То очертава на морето пътека, ...
276

Не...

На Б.
Не съм поет, не съм, а исках.
Може би да слушам по- ме бива.
Не съм и фотограф, а стисках
до болка пред мъглата обектива. ...
462 2 11

Как ще го позная

Търся нещо във Някъде,
а какво ли? Не знам...
И обходил съм адове,
и съм бил ад и сам...
Търся нещо във Никъде, ...
319 6

Дар

Аз знам, че всеки миг е дар
и всеки миг благодаря.
От ден на ден по-стар
по-силно го усещам и ценя.
По-просто всичко става, ...
260 2

Пирати и(ли) Крилати

Лица и съдби, лица непознати.
Красиви лица - лица на пирати.
Лицата на хора с' съдби непознати -
красивите хора с съдби на пирати.
Сърца и очи, очи тъй познати ...
240

Житейски етюд

Не държа да бъда забелязвана -
обичам вече себе си достатъчно.
Достатъчно обичана и мразена -
егото ми вече е остатъчно.
Животът ми показа ясно грешките ...
194 1 1

Стихотворението, което написахме заедно с АИ

След час, или два разговор, предложения, корекции, успяхме да напишем този стих, много ми е интересно, какво мислите.
Думите са отражение на твоята същност —
огледало, в което се криеш,
дъхът ти ми носи нежност,
тази, която съм аз. ...
280 1 1

Спомен

Към минал живот по лелеяна тучна пътека вървя.
Тежи цветът на бадемите, цъфнали весело в двора.
До момиче с две плитки и рокля на ситни цветя
се смалявам за миг и съживявам невидими хора.
В двора изниква внезапно излак със сладка вода, ...
226 2 2

Наивно моят вик ли ви звучи?

Несигурно, на глинени нозе
светът отзад в обоза се клатушка,
по пътя си решение не взе,
дали отрова, бомба, или пушка.
А никой не се ражда за войни. ...
267 2

Донка войвода

Една горда българка, силна жена,
захвърлила фустата и уюта на дома.
В ръка със сабя а в другата с пушката,
борила се в едно с мъжете за свобода!
Не с кърпа а с мъжка шапка на глава, ...
272 1

Самота

Бледа лунна светлина.
И самотна, мъничка душа..
Някой тихо в мрака плаче.
А страхът е толкова голям.
Пълен дом със хора, спящи. ...
303 2 5

Всичко що ти трябва е любов

Винаги е тук. Една и съща.
В най-самотните сърца тупти.
В порив за летене се превръща
грабне ли те всеки крах и срив.
Винаги е тук. За всички луди, ...
225 2

Селянин от градски произход

Отдавна, някога родил съм се в града,
в столицата наша, за много е тя мечта.
Тук съм живял но на село е моята душа,
ваканциите бях там, спомени от някога.
Сега съм селянин но още живея в града, ...
286 1

Какво ли ще откриеш тук

Поезията е огледален свят,
дори когато всичко изкривява
и рая отразява, като ад,
или обратното във нея се явява.
Тя с меч разсича невъзможни паралели, ...
284 1 8

Хапещо слънце

В големия залез на чувствата
любовта се превръщаше в хищник.
Не опазих от бясното куче
нито обич, ни спомени. Нищо!
Затова щом усетиш, че вече ...
362 4 9

Мъжка молитва

Като вечен странник в този свят голям
натрупал опит и доволно срам,
заставам днес пред Твоя трон, о, Боже,
и моля с думи прости — ако може.
Дари ме с поглед остър и суров, ...
345 1 3

Светулки в мрака

В тъмната нощ те проблясват в мрака,
едни мънички звездички, те летят.
И сякаш ни показват пътя, те са знака,
а после на други ще показват ще отлетят.
Като светулките поетите пишем слова, ...
239 1

Смирение

Препуска животът забързан
към утре, към нови мечти.
Замръкват край него смирено
в сумрака потънали дни.
Търкулва се слънчева пита, ...
305 1 4

Секс на плажа*

Аз съм плажен гларус
малко странен и дебелоклюн.
Обичам питиета с висок градус
и философствам (често) с птичи ум.
И затова ви казах, че съм особняк, ...
399 6

Камък

… което тежи като камък на сърцето ми…
Какъв е този камък?
И защо тежи?
Защото носи в себе си тъй много,
тъй много повече, отколкото е поносимо за човека.
185

Не вали

Как не иска да капне
нито капка сълза,
пак дълбае навътре
неизтляла тъга.
Как усмихвам се само: ...
263 3