Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
3.5K резултата
Небето ли ще чакаме да падне?
И дъвчем пропагандата им куха,
присяда, не присяда – туй е то.
Лъжите им и глухите ги чуха,
превтасаха до клисаво тесто.
И кръстове, надве-натри сковани, ...
От есенни мастила оцветени,
листа празнуват заедно с дървета,
попива есента дълбоко в мене,
макар че лятото в сърцето свети.
Като река ухания ще плисне, ...
Забързах се с възбуда към Морето
от страх, да не изгубя нищо негово!
Да се завърна на брега, където
ме чакат спомени - неизбледнели!
Какво си ти, Море, в самотни нощи? ...
Нощта е тъмнокоса и сама.
Луната пада в облачни прегръдки.
Изтрила от душата си грима,
си мисля колко празна съм отвътре.
Разсейвам се със силно питие ...
Оня човек, цял изваян от кал
с няколко грама душа и надежда
днес е повярвал, че всъщност е крал,
съди, убива, развежда.
И си измисля, че цялата власт ...
И сметище, и купища от думи…
От четвърт век – шизофреничен преход.
В сърцето ти – съсиреци, зулуми.
И няма цяр за тебе, ни утеха.
Инфаркт и удар! Бедствие, прокоба ...
Понеже януарствам всяко лято,
реших че термометърът блъфира.
Извръщам взор от нечий юг, когато
надиплям мраз по знойната му диря.
И стърже скреж по тънките ми вени... ...
Вълшебница желая да бъда – запленена,
от тайнствените дебри на бурите човешки.
От облаци и вятър – в потоци озарени –
от бури да извайвам сълзи на грях и нежност.
На времето в забрава желая да оставя ...
Задянал август шарено цедило,
понесъл есента на гръб и крачи.
Приспива я и пее тихо, мило
да бъде лято. Морните косачи,
повалят бързо равните откоси, ...
Мирише ми на есенна талига,
препълнена от ароматен плод,
а лято е, додето поглед стига,
с таван – небето и морето – под.
Но щъркелите вече се подготвят ...
Нощта е стих и шепот на тополи,
целунати от лунните лъчи.
Ветрецът някак тайнствено мълчи,
едно щурче за спящите се моли.
И розите, среднощно заухали, ...
Прибирам се. Пътувам към дома.
Там всичко е красиво. И е мое.
Почти дочувам старата чешма,
очакваща ме с песен, зад завоя.
Дори и най-примамливият път, ...
На всякакви истории бях пленница.
Попивах мъдростта и глупостта.
С амбиции се сблъсквах и с надменност
и опознавах ден след ден света.
Истории, извиращи от книгите, ...
Изпопада бързо липовият цвят.
Взе го вятърът, жадуващ за промяна
и настъпи юли, двойно по-богат
на емоции, целящи да останат.
Вредом плажът се изпълни с детски смях, ...
Помня как във косите ми рошави дишаше детството.
Помня диви поляни със гъби и билки чудати...
Помня синята книга – най-скъпото свое наследство...
Помня нежната сила, с която ме гушкаше тате.
Помня строгия поглед под белите вежди на дядо ...
За будните запалила е свещ,
нощта си в свята църква претворила.
Целува вятър пламъка горещ.
Кой каза: — Светлината е безкрила?
И всеки лъч перце е от крило, ...
Недей да криеш този кичур бял –
прокраднал се по чeлото отблясък.
Аз знам, че всеки спомен е застлал
пътеката за нов и силен тласък.
Следите по телата са окраска ...