Ех, живот, все не ми е по мярка добрата ти риза
на райе от ребра, през които тревата расте.
Със Адамова кост небосводът е вечно пронизан
и звездите му дават на всяка минута отчет.
Ех, живот! Ти къде без сърцето ми пламнало беше? ...

Много празници – помня – в живота ми бяха безмълвни,
приютени под мократа, хлъзгава ципа на здрача.
От солта им разбрах колко бързо след тихото мръква.
Но човек съвършен е, защото умее да плаче.
Ние с теб си говорихме – може би – чужди езици. ...

Тя стъпи на прага – ефирна и лека,
и в кръчмата стана по-тихо от храм.
Как зяпаха всички! И питаше всеки:
"Коя е?" – отвръщаше хорът: "Не знам."
Премина напряко и бавно размести ...

Търпението облаци събира,
смирението – ежедневна смърт.
Живуркайки душата ми умира.
Човек съм, а човеците грешат.
Затворени широко са очите. ...

на Миро
Душата ми – олющена,
подобно стара къща.
С очи, помръкнали –
прозорци замъглени. ...

В теб пламнах и във тебе ще угасна!
Родино! Мое бащино огнище!
В прегръдката ти топла аз пораснах
и няма от сърцето ти да литна.
От Ботевия бряг и вечна Шипка ...

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го:
– Какво ти е?
Въздъхна тежко и наведе глава:
– Тухларят иска слънце, градинарят – дъжд. На кого да угодя?
Казах Му: ...

Много често в живота ми се случват събития за които нямам обяснение...По някой път дори си задавам въпроса "Защо трябва да преминавам през тези преживявания?"
Но също така вярвам че всяко едно нещо се случва поради определена причина, която аз по някой път не мога да видя и осъзная в момента.
Тази п ...

"Тази вечер жена му избяга -
бе повярвал във калните клюки,
псува дълго, с юмрук я налага
и ребро над сърцето й счупи!..."
Из стихотворението "Ребро над сърцето" ...

От сквернотата на живота неопазена,
преследвах щастието… Исках да го хвана!
Свистеше ласото… Но щракваше капанът.
И все на дявола робиня се оказвах…
А как мечтаех да съм чиста като тебе! ...

Когато те обичах – беше пак
такава бяла, снежнобяла зима...
Навън прехвърчаше измислен сняг.
А аз почти не вярвах... че те има.
Топеше се под стъпките ни – тих... ...

Тази вечер жена му избяга -
бе повярвал във калните клюки,
псува дълго, с юмрук я налага
и ребро над сърцето й счупи!
Тя не знаеше сладките приказки - ...

Посади ни в полета от вяра.
Няма плевел и няма поквара
за израснала в стройна редица
и от слънце огряна пшеница.
Всяко зрънце калéна надежда ...

И днес очите ти приличат на прозорци
към най-зеленото небе, в които косо
един разплакан месец, гол и безпризорен,
почуква есенно в стъклата им... с въпроси.
Не го допускаш в погледа си изумруден. ...

НАЙ-КРАСИВОТО ОТСЪСТВИЕ
...ще отсъстваш тъй красиво,
че просто няма кой да те измести.
Камелия Кондова
Но духом аз ще бъда с теб до края, ...

Сонетен венец
1.
Спотайват се и обич, и омраза,
завесата е вдигната със стон.
Свободните столове, както язви, ...

СВЕТЪТ СЛЕД ТЕБ НЕ СВЪРШВА
автор: Роберт (Роби)
( Монолог на една силна жена)
Да питам ли защо при мен се връщаш?
За тебе вече съм оглозган кокал, ...

Във люлката човек е най-голям,
а сетне почва той да се смалява.
Спаска Гацева
Не ги броих, когато качвах се по тях.
Голяма бях за люлчената пазва. ...

Песента е посветена на шопите.Текст,музика и изпълнение Соня Станчева,аранжимент Кирил Гунчев.

Смених малко текста, защото не ставаше за излъчване по радиата, но концепцията за зверското усещане след запой си остана. Вече му направихме премиерата по радио "Шумен".