Те ще пият. Отново.
Всеки петък щом мръкне
под тавана оловен
на житейската мъка.
Ще налеят ракия, ...

Дата е - сол в календара.
Твоята дата, светице!
Кой липов чай за попара
днес ще ми сипе в паницата?
Мъка е. Мъка стоглава. ...

Сълзата, от която съм създадена,
е само капка премълчано време.
Не си ме победил!
Не ти е даденост
пространството над дланите допрени. ...

Паметта ми е малко момиче.
Свои приказки нежно шепти.
В стари спомени ходи да тича
и отваря самотни врати.
В късни нощи безсънна се взира ...

Светът е в залез. Огнен като жар.
И хоризонтът - кървав като рана.
Преди да си отида - нека дар
да бъда... И такъв да си остана!
С последните си топлещи лъчи ...

Платих си примирено.
Без отстъпка.
Наясно бях с високата цена...
Задавях се, но пиех -
с алчна глътка ...

Намерих я на тесния перваз
под снежната си купчинка да чака.
Навярно е похлопала у нас
с надеждата, че още има някой.
Но няма. И домът е пещера ...

Валя ли дъжд? Пръстта ли беше жадна? –
луната блесна с капа на монах.
Стените ми поддадоха – пропаднах –
в такава нощ на йота оцелях...
Основите останаха – да зидам, ...

Случвало ли ви се е да усетите как някой ви гледа?
Усетих втренчения поглед и се обърнах, но там нямаше никого. Тогава чух сладко детско гласче:
– Дайте ми левче, моля Ви!...
Очите ми се свеоха надолу по посока на гласа. Детето беше високо колкото масата. Имаше големи влажни очи, дълга коса и сополи ...

Живота си препъвах в гордостта.
Пиян се олюляваше – от страсти.
Душата ми политаше в калта...
След всеки удар мъничко пораствах.
В потока на сълзите се измивах. ...

Предварителен послеслов
Случайно, ама съвсем случайно, попаднах в интернет на някакво свободно съчинение - пълна измишльотина, свободна фантазия, далеч по съдържание и смисъл от реалностите в нашата демократична европейска държава.
Авторът е неизвестен, а и аз тъкмо бях с насапунисана глава, та не в ...

Тази сутрин съм странно трамвайно-самотен, любима!
Силуетът на облак танцува с деня над пиацата.
Всеки спомен тежи. Но усещам, че още те има —
и по релси, по жици, в телцата върху им накацали...
Отвори си очите, любима — цитирам ти Яворов! ...

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша.
В хамбарите тичат уплашени мишки.
Гайдарят допива поредната чаша
и козия мях ще надуе с въздишка.
Два чана – за дългото нямане знаци – ...

В селската ни кръчма кмета
тайно свика селсъвета –
три дни ядоха и пиха,
а накрая тъй решиха:
Ще признаем "трети пол", ...

Тя носи болка и лекува рани.
При всеки спира в неочакван час.
Красива е, от всекиго желана.
(Под този образ я познах и аз.)
Не я повиках. Тя сама дойде – ...

Ти можеш всякак да я облечеш –
във дрипи или в лъскави одежди,
да я приемеш или прокълнеш,
че ти е взела сетната надежда,
да ѝ се молиш като на богиня ...

Кой прекрачва оттатък пряко прага ми гол?
Виждам, сяда тъгата върху близкия стол.
И ми носи погача с пълна купичка мед.
На пръв поглед – не плаче. И е пищна наглед.
Ала всичко това е само нейна черта, ...

Такава нощ не си сънувал –
като целуната от ангел.
Да можех да я нарисувам,
поне на лѝста да остане:
със полудели снежни къдри ...

И неделята хукна по хълма
да търкаля по склона минутите —
непорочна, със спомени пълна,
безнадеждна, с нозе необути...
Тя прилича на агънце бяло ...

Заснежѝ се земята с кристални пера,
избелели от тромава липса на памет.
Симетрично оставени дири от двама
оцеляват с обичане в тихия град.
Избледняващи стъпки, прозирни едва, ...

Пълнеж на „Дънкин Донътс“ шоколад
във тоя мъжки свят приспива я.
И вместо две ръце на някой млад
чиклит роман сладнящ завива я.
Сама си казва „лека нощ, Любов“ ...