Помислих си: "И този връх е покорéн",
но го видях – порасна още по-високо.
Погледнах долу. Колко хора и трева!
При тях е лесно, бързо ще се озова
и може би ще се окажа по-смирен, ...

Стои там, на ъгъла бос и
с поезия птиците храни.
Той твърде е стар за въпроси
и твърде обръгнал за рани.
С човешката злоба привикнал, ...

Въпреки че заживях сам още седемнадесет годишен, едва десет години по-късно за пръв път имах сериозна приятелка, с която заживяхме заедно. Всичко при мен се случваше със закъснение - първата целувка, първото гадже, първата сериозна връзка...
Спомням си как се изнесох от вкъщи. Беше ми дошло до гуша ...

Светът е пълна със секунди чаша,
а часовете чакат на опашка.
Пълзят пък дните поотделно
през вените неравноделно.
Усещам как кръвта кипи. ...

Ако можех да бъда Любима,
или сбъдната твоя мечта,
щях да искам докрай да те имам
и дори да обърна света!
Ако можех Надежда да бъда, ...

Ще мълча...
Очите ще разказват
всички неразказани мечти,
докато една сълза потайна,
падайки ...

Изгревът –
разлят фреш
от розов грейпфрут
по отсрещните къщи.
Две чаши кафе. ...

Това е песен изцяло на Наско Христов , която е изпълнена от младия певец Георги Илиев
и придобила този вид от моя милост. Скоро ще я има и във съвсем друг стил.

Тъмно е. Вятърът брули безмилостно.
Мракът стремглаво нахлува в душата.
Някакъв спомен пак плува в незримото,
влачещ след себе си болка позната.
Тихо е. Чувствам се толкова мъничка. ...

Разбра ли вече - мълнията пари,
ако я гушнеш кротко под юргана.
И виждат в звездобройците кравари,
не с жезъл, а със гега на мегдана.
А щом си друг, за тях е грях безбожен. ...

Понякога си мисля, че съм сбъркал.
Че някак си сгрешил съм ти адреса.
Че в нечие легло съм се намърдал,
и гол се крия, срамно зад завесите...
Понякога се лъжа, за да вярвам, ...

Исполинът раздвижи зеления ореол за поздрав към утрото. Капчици роса се търкулнаха и посипаха като бисери около дънера. Кълвачът подаде главичка, заслуша се в пеещите изгревни лъчи (от тях улавяше ритъма) и изтрака с пет тържествени удара.
Вълшебникът се протегна с щастлива усмивка и скочи енергично ...

Мълчи сега, не дишай, не ме буди от сън.
Най-истински се пише, щом зазори навън.
И сенките се стапят – в браздичка от сълза,
и в злато по листата на есенна бреза.
Тънее, изумруден, изпръхващият здрач, ...

/ Посветено на майките, загубили своите рожби/
Oт памтивек метях след ветровете,
но двор, метла и скромен завет имах.
От толкова случайности несретни,
ръцете ми скова насрещна зима. ...

Дълбоко времето. Библейско.
Прибягват кадрите. Всемирът
(светът) на бял екран е днеска.
Очите ти го прожектират.
Виж облачето: дъх издишан ...

Нощта разтвори черната си рана.
Съзвездието Лира звънна тихо,
небесната божествена камбана
изплака стари, непотребни стихове.
Небето носи брошката си лунна. ...

Очите й са сложни. По тях ще я познаеш.
По мислите тревожни, които ти не знаеш.
По капчицата сол търкулнала се тихо,
когато те изпраща, а тя преглъща глухо,
защото пази свято, зрънце добра надежда, ...

Различен съм от твоите любови.
От знайните и тези - анонимните.
Тестото ми замесено с отрова е.
Убивам с лекотата на намигване.
Различен съм от другите мъже, ...

> ...а дъщеря ми – само петгодишна,
> шепти: "Сняг, прости ми, че стъпвам по теб!"
>
> Елица Кръстева
По невръстния сняг, ако можете, стъпвайте леко! ...

Още не е мастерирано,изкажете мнение дали липсва нещо.Благодаря!

Ако днес се родиш, рождеството Ти пак ще е същото –
ще блести като синя снежинка в пустинния мрак.
Ще затворят вратите си всички. Насъщните къшеи
ще прекръстват надежди с усмивка, горчиво-добра.
Поминуваме тъй. И светът ни не е за обичане. ...

На Игнажден е много важно кой пръв ще влезе в дома ти!
Добър човек за полазник се търси!
И понеже друг няма като мене такъв,
ще изляза за мъничко от дома си,
за да си вляза след това пръв. :)))

Ето, че денят догаря
ала мисъл ме яде:
Кой, пролази ми дуваря,
кой бе първи въобще?
Всеки ден, едни и същи. ...

Колко малко ни трябва да бъдем добри!
Уж е малко, а все не достига –
десет бели повели нам Бог повери,
само десет в Свещената книга.
Изкорубваме своите слаби души ...

Ех, живот, все не ми е по мярка добрата ти риза
на райе от ребра, през които тревата расте.
Със Адамова кост небосводът е вечно пронизан
и звездите му дават на всяка минута отчет.
Ех, живот! Ти къде без сърцето ми пламнало беше? ...