Стара майчице, виж! Вънка куково лято се плези
и се люшка на люлката, вързана с вятърни въ̀рви.
Занеси му от хляба си сух най-големия резен,
па запей за реката, в която душите потъват.
Нека звънне гласът ти, да тропне по глухите къщи, ...

Ти си морето!
Аз съм пясъчният бряг.
Рóниш ме! Любов.

Ще спра дотук преди да се подхлъзна,
но няма да ти кажа: „Остани!”.
Душата ми сега ужасно зъзне
под напора на минали вини…
В най-фините ѝ гънки е студено ...

Тази нощ е изящна — дълбае в очите ми стигма.
Наедряла луна ме следи и по покрива крета.
Пожълтява небето, невинно съня ми достига
и прилича на къща с прокъсани звездни пердета.
Тръгвам смело след спомена, кривнал в най-късата пряка. ...

Товарен влак през шарена каруца,
така през мен минава всеки ден.
Разстроена цигулка пак скрибуца.
Как само мразя този стар рефрен!
Огромен ледоход в сърцето плува, ...

Децата ни... децата заминават---
Билетите им – все еднопосочни...
След тях остава... болката остава...
Ала не знаем тя къде е точно...
Дали в ума ни или пък в сърцето, ...

Такава е. Недейте я убива.
Различното на нея ѝ е даденост.
Говóрите за грях недопустим,
а стискате в ръката си огниво.
Нали, в противоречие на кладите, ...

Днес под стряхата на баба свиха си гнездо врабци.
„Влез!“. Дали я изненадах? Вън започна да вали.
На котлето ври запа̀рка – чай от мед или лимон…
Вчера бях с момиче в парка. То си тръгна без поклон.
Подарих ѝ скъпа роза. За прегръдка замечтан, ...

Една лъжкиня, братко, аз видях.
Очите ѝ ме хвърлиха в простора.
Нарекох я богиня, огън, грях –
изправих се и почнах да говоря.
От меката ѝ плът се разтопих, ...

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ?
Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини за тяхното решаване. Проблемите, с които се сблъскваме и не ни унищожават, ни правят по силни. Климатът се променя и това е проблем, за чието решаване ще бъдат необходими много време и усилия.
Всеки де ...

Доскоро мислех, че недостижим
е вятърът към петата посока
и, колкото и с теб да се стремим,
ще носи обичта все по-високо...
Едва сега откривам оня вкус ...

Любима, светлият ти лик
за мен в икона се превърна.
Жадувам всеки кратък миг,
когато мога да те зърна.
Горят ме въглени – очи. ...

Понякога, когато не разбирам
загадъчния припев на щурците,
със спомена за тихата му диря
косата си момичешки заплитам.
И тръгвам – босонога и наивна – ...

Пак са узрели червени сълзи по черешата.
Вятърът сприхав замерва душата с костилки.
Гробът ти, мамо... Тука ли някъде беше?
Цяла година тъгуваш под твойта могилка.
Мен ако чакаш, ще буреняса надеждата. ...

Някога, някога... много отдавна! - на края на света (извън света, и извън времето) - живяла Девойка. Нямала нищо, освен себе си. Една дървена колиба. И сърце. Което може само да обича.
Тогава тя още не знаела... Че има всичко!
От вратата на нейната колиба - до... плюс безкрайност! - се простирала чу ...

Поделям думите със старата череша.
Тя шепне дълго, аз отново премълчавам.
Говори ми и днес, говори безутешна,
а тежестта на клоните делим поравно.
Изсъхна клон, когато мама си отиде. ...

Каза ми Знахар –
"Кафе – с мълчана вода"!
На дъното – Ти!

Левкемия...
Усещаш!
220 – зареждам, пази се...
Непрекъсната, права скáла...
Разпѝлен звук, разкъсващ времето. ...

Фейлетонът спечели ПЪРВА награда на Националния литературен конкурс ОРФЕЕВА ЛИРА
В обширния кабинет на министерството се настани новият шеф! Самият Козодоев, от квотата на новата партия ЕБВГЗ, каквото и за значеше тази абревиатура. Козодоев беше голям пич, нищо че щеше да оглави такова голямо учрежд ...

Не, такива раздели не могат да бъдат изпети –
ще е сякаш че гълъб с последния залез отлита,
ще е сякаш че плаче весло след поречна вендета
между „Тръгвай!”, „Пристигам”,
„Обичам те!”, „Колко?”, ...

От най-далечни мрачни небеса
ще слезе слънчев лъч, ще ме погали.
И, без да чакам други чудеса,
във този миг ще се почувствам цяла.
На капчици ще пада Доброта, ...

Когато Бог раздавал е таланти,
аршинът му май бил е повреден,
дал на съседката бижута с диаманти,
оставил тенекиени за мен.
На нея дал луксозна лимузина, ...

От кльощаво момиче очилато,
със брекети в устата и зъбато,
израсна Кина първа сред момите,
дарена със таланти неприкрити.
Бе сякаш бисер между камънаци. ...

Стъпвам гратис и в собствен сюжет
по житейския хребет открито.
Цифром – словом сме точно безчет,
тези дето не плащаме "мѝто".
На ръба – по-отвесен от лъч, ...

Усойна пещера, човешки кости...
На входа – прашен череп всява смут.
Тук само мъртвите са скъпи гости.
Не би посмял да дойде даже луд.
Наоколо – дървета обгорени ...

Не знам какво си. Може би усещане,
че бурята и днес ще се размине.
Не те е страх да ми прощаваш грешките.
Завиваш ме насън, да не изстина.
И уж е само цветно одеяло ...