Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
3 176 резултата
Като хлебарка съм. Неизтребима.
Спасение от мене не търси.
Светът да се превърне в Хирошима,
аз пак ще клатя гръб от антрацит.
Дали ме дишаш- хич не ме е еня. ...
Спасение от мене не търси.
Светът да се превърне в Хирошима,
аз пак ще клатя гръб от антрацит.
Дали ме дишаш- хич не ме е еня. ...
2038
6
31
Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от болницата. За няма и два дена животът му се обърна наопаки.
Всичко започна така…
По време на обедната почивка въпросният колега го привика в кабинета си и му каза:
– Марине, обадиха ми се с предложение ...
Всичко започна така…
По време на обедната почивка въпросният колега го привика в кабинета си и му каза:
– Марине, обадиха ми се с предложение ...
2935
6
20
1618
6
22
1986
9
Бяла, спретната къщурка,*
моя милост тук живурка –
три етажа, три гаража,
щото аз за трима важа,
а крада поне за триста, ...
моя милост тук живурка –
три етажа, три гаража,
щото аз за трима важа,
а крада поне за триста, ...
1672
11
16
1590
1
5
Сърцето на камъка плаче,
прикрива сълзите на мрака.
Нощта – мълчаливо сираче,
бленува звездите! И чака...
От утрото – благи целувки, ...
прикрива сълзите на мрака.
Нощта – мълчаливо сираче,
бленува звездите! И чака...
От утрото – благи целувки, ...
1488
20
32
Книгите са лодки бели
и ни носят надалеко -
в световете без предели,
невидяни от човека.
Книгите са мост нагоре. ...
и ни носят надалеко -
в световете без предели,
невидяни от човека.
Книгите са мост нагоре. ...
587
3
2
Разплакана си тръгваш, накъде ли?
Дъга в косите сплиташ, за из път
и мокър славей сипе звънки трели,
по клоните сълзите ти блестят.
Тревата се превива, натежала, ...
Дъга в косите сплиташ, за из път
и мокър славей сипе звънки трели,
по клоните сълзите ти блестят.
Тревата се превива, натежала, ...
1238
15
16
1603
2
7
983
2
Аз вярвам в Човека, аз вярвам в Доброто
и в бъдния пролетен ден.
Аз вярвам в Душата, крепяща Живота,
пък нека се свършва със мен!
Пък нека невинен да бъда разстрелян ...
и в бъдния пролетен ден.
Аз вярвам в Душата, крепяща Живота,
пък нека се свършва със мен!
Пък нека невинен да бъда разстрелян ...
1830
15
25
4064
3
11
1393
3
По всичко вече си личи,
че нейде младостта замина.
Омрежи моите очи
дъждовна ситна паяжина.
Започнах да се будя в три ...
че нейде младостта замина.
Омрежи моите очи
дъждовна ситна паяжина.
Започнах да се будя в три ...
641
9
17
Красивото мълчание звучи
по-силно от износените думи.
Не казвай нищо, нека замълчи
трептящата възбуда помежду ни.
И нека със затворени очи ...
по-силно от износените думи.
Не казвай нищо, нека замълчи
трептящата възбуда помежду ни.
И нека със затворени очи ...
2328
24
46
2560
1
4
3794
5
10
Когато никой в нищичко не вярва
и всеки мами и крои сплетни,
едничък само ти да не покварваш
светата вяра в бъдещите дни.
Едничък ти – преборил се със звяра, ...
и всеки мами и крои сплетни,
едничък само ти да не покварваш
светата вяра в бъдещите дни.
Едничък ти – преборил се със звяра, ...
1105
6
8
3038
4
7
Момчето си отива. Безвъзвратно.
Жарта в очите му – на прах и пепел.
В душата му ръжда. (Била е златна).
Мъгла и вятър – всички добродетели.
Сега не мѝсли. Не очаква. ...
Жарта в очите му – на прах и пепел.
В душата му ръжда. (Била е златна).
Мъгла и вятър – всички добродетели.
Сега не мѝсли. Не очаква. ...
1681
16
20
Вече съм голяма
мога да броя,
даже мога, мамо,
гладко да чета.
Букви да нареждам, ...
мога да броя,
даже мога, мамо,
гладко да чета.
Букви да нареждам, ...
2582
4
35
Очите ме предадоха! Валят
прозрачно като песен на душата.
А трябваше по мерзкия ви свят
(не милост блага) мълнии да мятат.
А трябваше сърцето да мълчи. ...
прозрачно като песен на душата.
А трябваше по мерзкия ви свят
(не милост блага) мълнии да мятат.
А трябваше сърцето да мълчи. ...
903
11
10
Гениалните идеи се раждат на съвсем обикновени места. Нютон например си вървял в градината, когато една ябълка паднала и го фраснала по главата. Всеки друг щеше да изпсува и да продължи по пътя си, но той взел че се замислил как така аджаба тази ябълка се стоварила върху тиквата му и така открил зак ...
1774
13
37
2240
3
Погледна ме в очите и ми каза,
че можеш да обичаш само мен
и двамата потънахме в екстаза
на този ден, с вълшебство зареден.
Поехме по трънливата пътека ...
че можеш да обичаш само мен
и двамата потънахме в екстаза
на този ден, с вълшебство зареден.
Поехме по трънливата пътека ...
1410
14
32
3239
2
8
Денят дойде... Пак трябва да заминеш.
И пак не съм готова за раздяла.
Лъжа е – времето, че ще отмине
тъй бързо, като мисъл отлетяла.
А липсата ти тягостно присъства, ...
И пак не съм готова за раздяла.
Лъжа е – времето, че ще отмине
тъй бързо, като мисъл отлетяла.
А липсата ти тягостно присъства, ...
1497
9
9
1703
2
16
Щипчица есен,
полъх носталгия,
дим от шишарки,
чай от липа...
Топли чорапи, ...
полъх носталгия,
дим от шишарки,
чай от липа...
Топли чорапи, ...
1132
11
14
2371
11
13
2173
1
10
3350
5
8
1109
2
12
1363
7
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква.
Жална майка катери деветия мрак –
бели камъни, кръстени в стройни пътеки
никнат вместо тинтява и пролетен мак.
Там я виждат в зори как постила трапеза, ...
Жална майка катери деветия мрак –
бели камъни, кръстени в стройни пътеки
никнат вместо тинтява и пролетен мак.
Там я виждат в зори как постила трапеза, ...
4182
39
53
2400
3
10
Тъй жилава е моята душа,
а уж – покорна, поетична, кротка.
Прощава ми, когато съгреша,
до девет пъти. Не – душа, а – котка.
Насилвах я да скита по света, ...
а уж – покорна, поетична, кротка.
Прощава ми, когато съгреша,
до девет пъти. Не – душа, а – котка.
Насилвах я да скита по света, ...
3336
50
58
В село Плешивец беше настанало неочаквано оживление. Хората тичаха подплашени по улиците, без посока и цел като в кърджалийските времена и от уста на уста се разпространяваше страшната вест, че поп Андрей се е запил в Хоремага. Последното такова запиване на попа костваше на селяните пет убити овце, ...
3146
17
79
Събуден в моя сън, къде ще се окажеш?
Отдавна пазя тайни прозорчета към злото.
Когато хоризонтът се дави в отчаяние,
къде ще спуснеш, мили, окаяната котва?
Сезоните бездушно телата си разменят, ...
Отдавна пазя тайни прозорчета към злото.
Когато хоризонтът се дави в отчаяние,
къде ще спуснеш, мили, окаяната котва?
Сезоните бездушно телата си разменят, ...
721
6
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
