Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
1915 резултата
  201 
Вънка лятото перести облаци пъргаво веза,
върза люлка в небето на върви от цветна дъга
и от слънчева пита отряза ми мъничък резен,
с мека сладост поръси моето топло сега!
И изнесе се песен над малките схлупени къщи ...
  177  12  19 
Последната бедняшка риза,
по шевовете се разнищи.
И той библейски я хариза -
щом в Рая не му трябва нищо.
Според църковните повели, ...
  122  10  14 
  608 
  226  15 
  170 
  263  11 
  514 
  221  10 
  161 
  804  21 
  2325 
  191  10  14 
  109 
  308  22 
  444  14 
Две стъпала до входа. Нисичка е вратата.
Влязох с поклон навътре. Чехлите ми – до прага.
Да си попощят нека тръните и бълхите.
Аз ще целуна баба – моята и на всички.
В стаята – дъх на билки. Иска да ме разплаче. ...
  186  11  10 
Сънувах мъж в усмивката на август.
Оглеждаше душата си в простора.
Сънувах го възможен до безкрайност.
Далече от света и всички хора.
За устните му няма да напиша. ...
  1229  17  26 
  294  15 
1.
Ромео Парапунов беше изтъкнат писател и общественик. Беше автор на незабравими пътеписи и фейлетони, но от известно време се беше отдал на голямата си страст – криминалните романи. Последната му творба, „Мистерия край Ропотамо“, се радваше на небивал успех. Издателят му бе предложил да напише про ...
  196  15 
  154  10 
  206 
- Хъррр…….. хъррррррр….. Дамянкееее….хъррр… - изстена тихо чорбаджийката и се строполи на пода.
Дамяна я гледаше уплашена. Очите на жената гледаха право в нея, но изцъклени и невиждащи вече.
- Чорбаджийкееее….
Момичето я разтърси за ръцете, после изкрещя, но никой не я чу. Втурна се към вратата, зат ...
  153  12 
Очите му са с цвят на капучино,
а устните му имат вкус на сняг.
Целунах го веднъж. (Май беше зима).
Отвърна ми. (Май беше непознат).
Сега съм друга някаква. Различна. ...
  2056  62  71 
/басня/
Разрошена и с поглед див,
сред гълъбите кацна врана.
Пернатият елит свадлив
се възмути и шум настана: ...
  155  23 
Медалите най-често са от тиква,
живееш сякаш чуждия живот.
Но все не иска разумът да свиква,
че вечно ще те вземат за идиот.
Броиш си нощем раните, рогата, ...
  186  12  17 
  173 
  91 
Ще дойде ден, когато няма да ме има.
Учи се да живееш без мене. От сега.
Знам тоя свят, като зловеща пантомима
се пули в плахите зеници на сърна.
Понякога ще ти се струва, че ме виждаш ...
  1088  14  14 
От вечното въртене на Земята
Тъмата изтъня и се проби.
Излязла за поредния си бис,
Зората трепна в клепките ми кратко.
Години върна времето назад, и ...
  142 
  179  10 
  184 
  282  18 
  234  10 
  119 
Ръждясаха ти, рицарю, доспехите,
а верният ти спътник се пропи.
А крантата преживя пак утехата,
че сто години великанът спи.
Хей, воине, обувките ти, лачени, ...
  182  11  10 
Едната ти усмивка ме прогони,
а другата ми каза да остана...
Едната обещаваше агония,
а другата кълнеше се за празник.
Едната ти ръка ме шамароса, ...
  200  14  14 
  174 
  173 
  363 
Предложения
: ??:??