Копнеж
песен-музика Николай Йорданов
(композитор)
В кръвта си те нося неповторима,
моя любов и мечта. ...

Очакване
Ще зачукат дъждовете по стрехите...
Ще закапят сълзи от небесните очи...
И ще блъскат ветровете по вратите.
В очакване Страха ще замълчи! ...

ИНВАЗИЯТА
Човечеството се бе разпростряло из галактиката,бе асимилирало десетки раси.Империята им работеше перфектно,нямаше нито един враг,чуждите раси работеха за човеците като за свои покровители.Всичко вървеше по план,докато не доиде съдбонесния ден. Странна раса,по всичко личащо че не идва от съ ...

Липите цъфнали разнасят
полъха на чудна пролет.
Птиците се реят тихо
в залеза на своя полет.
И зад маски спотаени ...

Питат ме как е животът в Париж. Отговарям всеки път с простото и очевидно, "Париж", за тези, които знам, че ще си помислят автоматично колко прекрасен е животът в чужбина и какъв късмет е да живея в Париж. Отговорът е "Франция" за другите.
Истината е, че съм по-самотен, по-интровертен, по-сериозен. ...

Аз мълча
но моят глас ридае,
изправен пред кръстопът…
от едната стана обич
и от другата, пак обич. ...

МУЗИКАЛНАТА СТЪЛБИЦА
Музикалната стълбица на живота ми пее
и с усмивка събужда ме, и във мене живее,
а октавите гонят се, в петолиния тичат,
зад бемолите крият се, вижте как се обичат! ...

Когато си до мен, е пролет - ясна и прекрасна,
усещам те, бленувам те и в миг пред мен заставаш,
зная аз, това мираж е, но толкова е искрен той,
сега си тук, но утре заминаваш,
разделяш пътищата ни и после пак ...

Разбудиха ни лебедите бели.
Надигнахме глави изпод снега,
снежинките си тръгват остарели,
ледът се пука в немощ и тъга.
Потоците под него песни са запели, ...

Спомени, изпълнени с радост и тъга,
толкова ярки, сякаш случват се сега,
спомени... след всяка обида и раздяла,
спомени от любов, винаги боляла.
И защо към тези спомени се връщам, ...

Обичам те... Пфу... казах го! За първи път да го чувствам наистина май. А колко пъти съм го казвала... И всичките лица тогава, сега са сенки, спомени.
Но да се върнем на темата, да! Обичам вечно сънените ти, уморени кафяви очи... Обичам ти нослето... нали знаеш как го щипвам, когато те видя... Обича ...

„Съвършена доблест е човек да направи без свидетели това, което би бил способен да прави пред всички хора“
Ларошфуко
В едно време на деградирал морал, в което към човека се отнасяме като със стока, в което е важна цената, а не душата, думата доблест все повече губи смисъла си. Хората са заети с печа ...

по "Песен за човека"
Разговаряме
двама със мама
на тема:
" Какво ни очаква нас, утре?" ...

П Р О С В Е Т Л Е Н И Е Т О
Цял живот човекът се литка
между крайностите на свойта природа-
не докоснал се на паметта до Духовните свитъци,
не проумял смисъла на мотото"Свинец или Свобода". ...

Духовен избор
Аз все по-често се замислям,
какво си всъщност ти за мен?
Духовен избор преосмислен,
в душата някога роден! ...

Пее
слепият.
И немият.
И глухият.
И болният, ...

ПОЛЕТ
Жена му отиде до пазара да купи коприва. Хубаво готвеше копривената чорба, той все я питаше какво й слага, че така приятно мирише, но тя пазеше тайната. Ще се забави – тръгна към кооперативния пазар, там винаги има коприва, по-евтина е. Този пазар е далече, но билетите за трамвая са безплатни ...

(импресия)
Заглъхвам, като ехо в сивкавата нищета, до прашното дъно на огнището на бившето щастие, със забравено мечтание за огън...
Чувам само шумът на далечни води, откраднати от горещия дъх на решението си. Като плесница в средата на море от цъфтящи дървета и растения, в уплашената градина на све ...

Обич
Пред обичта
времето безсилно се пречупва,
кой ще има сили с нея да се бори,
безбройни хули няма как да я затрупат! ...

Написах ти поема, двеста думи
(мастилото ми свърши и листа).
Заръчах аз на огъня на тебе,
тъй грешните ми думи да даде в нощта.
Свърши ми хартията обаче, ...

Някъде някой се моли за теб!
Някъде някой мисли за теб!
Някъде някой е близо до теб!
Не си сам в своята пустиня!
Не си сам в своя Гетсимански мрак! ...

es
lebe
dieser
Augenblick
in ...

Под линия
Когато се влюбих във теб
и заобичах силните ти ръце
краката
които идваха ...

Дали е истинно, когато
си мислим, че е можещо без "нас"?
Защо ли вечно пазим като свято
така нареченото его и така
наречената всемогъща наша власт? ...

- Защо дойде в живота ми, кажи ми?
- Не можех да не дойда! Помогни ми!
- Не съм желала мислите ми да обсебиш!
- Открих, че търсил съм те някъде във себе си!
- Не смяташ ли, че търсил си ме в друга? ...

Отивай си!
Не ще те моля ни за обич, ни за нежност,
щом нашата раздяла с теб
тъй лесно слагаш във графата "неизбежност"!
Да търся прошка, ...

Аз знам, че ти не си до мен
в нощите самотни и пусти.
Аз знам, че ти не искаш моите целувки.
Аз знам, че ти не копнееш за моите прегръдки.
Аз знам как ме гледаш с поглед презрен ...

както и не съм го мечтала,
а защо не и по-хубаво...
защо да не вярваш
в друго,
защо да не се довериш ...

Нахлуват в клетките ми чувства луди,
когато искам, но не си до мен.
Душата ми се в тревога буди
на утрото под изгрева студен.
И часовете ми остават празни. ...

Мирисът на парфюма му просто не, не изчезва от моето съзнание. Аз винаги го усещам дори и той да не е около мен. Дори, когато спя. А вкусът на устните и кожата му аз усещам така, както чаршафите ми ме галят всяка нощ. Очите му, дълбоки, неописуеми, дори понякога и страшни виждам сутрин в слънцето. И ...

Рано
В дантелите прозоречният откос
краде деня и улицата теменужена;
кръвта гърми с априлски косинус -
като аларма в седем за пробуждане... ...

Преди да отлетиш
още ведъж ме целуни.
Душата ми спокойна
да заспи, да заспи.
Преди да отлетиш ...

На крачка от тебе
и все така близо,
но не мога да те
стигна, караш
бясно, на скорост ...

Лудост. И кръв. И насилие. Болка. Искам още. Ноктите ми да се забиват в плътта ти. Черно. И огнено. Задъхано. Мощно. Свалям ти ризата, бъркам в ума ти. Не искам. Не мога. Не трябва. И все пак правя го. Хапя, дера, изпивам и все търся. Гърло. Бледа кожа. Тъмни очи. Нека се слеем. Нека е кожа под кожа ...

Болката ще скрия
(По нови пътища)
Тази вечер мъката си ще прикрия,
болката в дъжда ще скрия.
С уиски кехлебарено и ароматно ...

В пазвите твои вечен покой е открила
Всяка моя тревога и мъка.
Твоята въздишка в душата ми е попила
Като тиха, мрачна разлъка.
В твоите замръзнали сълзи ...