Най-доброто публикувано на този ден през годините
Диалози с Писателката VII
Бяха минали два месеца от раздялата ни. При други обстоятелства щях да съм я посетил вече няколко пъти, но сега тази раздяла ми действаше добре. Онова, което се случи в Маракеш, бе ...
На старото ми "аз"
колко време мина завчас?
Ето ме, мъдрост събрала,
да бъбря със старото "аз".
Тъй много искам да кажа, ...
Експертът от клуб Самотни сърца
Две
Да попиеш във всяка моя бръчка,
Да сме разлети в лятната ни ложа,
Проклети като коктейли по поръчка.
Искам да сме до преливане мокри ...
Лъжец
Защо така ме нарани?
Защо с мен се подигра?
Нима сърце нямаш ти,
за да ми признаеш, че всичко е било лъжа! ...
За един.......
и ума ми взе, нали?
Аз момиче малко бях
и лъжата не заподозрях.
Лъжеше ме ти, ...
Любовни мъки
които забравят се лесно.
Тихо напускат хартията
кънтящи на кухо слова.
Анемия мъчи ги; липса. ...
Индивидуално трудово поведение
занимават с въпроса как по конкретно управлението би могло да повлияе върху
индивидуалното поведение на отделния човек, работник (личността) намиращ се в
една организационна среда. „Модификацията на поведението е свързано с
...
?!?
Подаръкът на Вселената
За летящите чинии, българския футбол и 8 "е" клас
Просто сън!
Ти ми каза нещо,
но не помня какво.
Просто ме прегърна
и нещо изрече! ...
Защото те имаше
Толкова нежност, толкова топлина, че сърцето ми се от щастие се разтуптя.
Измъкна ме от мрака и самотата, в които бях потънала преди това.
Само твоят поглед и твоята усмивка ме обгръщат с жадуваната топлина.
Дори да не си до мене вече ...
Гробът на Димо (начало на трета част)
Да ти имам проблемите, мойто момиче...
То минава, а аз не минавам.
То сънува моите сънища,
в които не вярвам.
Имам болки навсякъде - ...
Живей!
мигваш и няма я- дошла е сутринта.
Бързаш за работа, грабва те деня,
наредили са се грижите една, подир една.
Останал без сили се прибираш у дома, ...
Въжен мост
Парламентаризмът. Генезис и развитие. Функции на законодателната власт.
Вещица, част 4
Майка им беше почервеняла, но се удържаше. След час каране, май взе за се поуспокоява. Баща им седеше тихо и гледаше смирено. Леа и Оливър бяха седнали на дивана и гледаха в килима.
- Ще закъснеем за полета, скъпа. – каза баща им. Куфарите ги чакаха, колата – същ ...