"Хеви метъл машина"
Ако бях жив.
Ако бях истински.
Щеше ли да оцелееш?
Какво щеше да почувстваш? ...

Прозрачни хора, в чиято стъклена душа плува черна капка отрова. Прозрачни хора, чиито устни шептят клетви, а сърцето им остава студено. Прегърнати, слети в едно безформено цяло. От ужас настръхнали, че са смъртни. Животът е предизвикателство как да летиш и падайки долу да не се счупиш. Стъклени души ...

Не ме отричай, моля те -
аз съм пълнолунна твоя - и така далечна,
не ме намирай, чуваш ли -
слънчевата ми орбита изгаря - а те искам.
Никога недей да се стремиш ...

Парламентарен спорт–
ултрасензационен,
депутатите български изобретиха:
състезават се вече
не по физически сблъсъци, ...

Изгрява слънцето, тълпи се понасят по празните улици,
Започва денят, пукнало се е вече утрото.
Като розов цвят, пламтящ,
Сияе денят. Започнал е.
Ежедневието вече свири на своята тъжна цигулка. ...

ЕНИГМА
Животе, когато си тръгнем,
заключи вратите на дома ми,
изтрий стъпките ни стръмни,
в различни посоки тръгнали. ...

Помня те от друг живот.
Срещал бях те и преди.
Настоящето е само спомен.
Отново ще се видим в следващият, може би...
Този миг е вечност, опият е тази страст. Аз и ти, цветове различни. ...

Хризантема: бледа, нежна,
ведра, мила и безопасна...
или само така изглежда?
Погледнах я и се усмихнах;
докоснах я - бе толкова крехка; ...

Обичам те, признавам,
и всички твои грешки аз прощавам.
Обичам те, така е,
и не мога с нищо да го променя.
Желание не липсва, а воля, предполагам, ...

"Здравей" ли ти ми каза,
видение в шумната тълпа?
Този глас познал бих даже
да съм взривно оглушал...
гласът с кадифена ласка, ...

Ние в Съюза
В един слънчев ден, в един слънчев хотел, в един слънчев курорт, на рецепцията седеше един не толкова слънчев Администратор. Той гледаше криво монитора и също толкова сърдито, всички наоколо. Лицето му изразяваше тъга. Постоянно през него минаваха туристи – някои с оплаквания, други за р ...

На Него
Вълните морски
нежно галят моето лице,
но ето че не усещам
да ме милват твоите ...

Сълзите горещи ще запалят пещта.
От сърцето разкървавено ще пием сега.
С боси нозе вървим в нощта
и хванати за ръце ще се слеем в една душа!

Животът
Защо животът е толкова сложен? Защо трябва да прибягваме до неща като самоубийството или пък до забранените неща? Защо животът не може да е спокоен, а винаги трябва да има нещо, което да предизвика огромни вълни и да разруши щастието на човек. Защо, когато си влюбен в някого, понякога не мож ...

ЗА ПЪТНИКА
- Заминавам - казах -Какво да правя тук?
Всичко замина. Даже и птиците, макар и на юг.
Отивам там, защото тук не става.
чаках, но не може човек вечно да се надява. ...

.
Нет в глазах лётной птицы – грусть падает. А голубятники – люди улётные, признаки каждого стрижа хвастать горазды. Голуби - их сказка. Попадаются такие голубиные охотники что, не запинаясь, истошными воображениями землю заодно с небом перепархивают, не разберёшь, кто слаженней кувырки через голову ...

Край без надежда
Пустош и самота навсякъде. Нищо друго освен безкрайното море от пясък и тежкото мрачно небе разстелило се отгоре му. Толкова тежко, че дори и най-силната буря не би помръднала и една от безбройните песcчинки. А отгоре огненото кълбо е набелязало своята жертва. Насочило е цялата си е ...

Морето нека да пресъхне!
Земята в огън да гори!
А Слънцето и Луната да угаснат,
защото влюбено гледаш в нейните очи.
Страдам аз,не гледай,че съм горда ...

Защо ми е толкова важно
ти да ме обичаш,
когато аз тебе не те?
Защо ми е тъжно,
когато не ме поглеждаш? ...

Че нъл знайш понякогаш, квото е речено от съдбата? Не дай си, Боже! Грях ми е на душата, ама... И семейства са разтурят, и челяд са разпръсква. Няма ли сговор и мир в една къща, не ще да е... Едно време тейко ми думаше: "Ако видиш, че няма да живейш с някой, бегай, докат е време! Че чиниш ли семейст ...

Черният ангел посърна и свлече крилата си…
Побелял в сребролуние, плачещ ò плащ се загърна.
Старец немощен под тъгата му се просмука
и завзе го със себе си, търсещ изхода броден.
През отекващи стъпки бяла невеста дочуваше тропоти… ...

Когато спусне се навън нощта,
а ти отново си без мен сега.
В сърцето ти спуснала се е тъга,
лежиш сега сама, така ти пожела.
Когато спусне се навън нощта, ...

непреходността
на словото ѝ ще е
за безброй лета̀

Кафе без захар
малко люспи от любов
лежат мъртви на сцената на суетата...
Смехът на публиката е призрачно самотен...
Залата е празна... ...

Душа ми гние,не търси никъде утеха,
не ще да я погали ни топла,ни добра ръка.
Веднъж осиротяла не ще ни завивка,ни дреха,
заспала е във страшна яма,а там-само тъма.
Тревата вече никак не е толкова зелена, ...

Спомени от детството
Нашарено от сенки е полето.
Размахват нивите перчем.
Рисуват облаците във небето.
Не можем вятъра да спрем! ...

В сиянието на лунно небе
аз чувствам се тъй добре -
лъчите усещам безспир,
мисъл за теб ми носи мир.
Защото тази луна си ти - ...

Приятелко, ти вярваш ли в любовта?
Тая лудост всеобхватна.
Тая истинска игра на чуства,
на сълзи, на щастие и сладка болка.
Приятелко, повярвай, има я. ...

МОЯТА ПОЕТИЧНА ЕВОЛЮЦИЯ
Дарбата ми реши да си подреме,
поезия във първа младост не роди,
а чака дълго, много дълго време
тя детски стихчета във рима да реди. ...

1508г.
Коленете й кървят, всеки мускул в тялото й работи против нея, краката й вече не са толкова бързи и уверени, а противно на тях, сърцето й се блъска все по-силно в гърдите й с всяка изминала секунда, заплашвайки да изскочи всеки момент.
Няма да умра. Не днес.
Тя няма да получи ковчег. Ще бъде у ...

Сладникав полъх. Рехава мъгла.
Нощта настъпва с тънката игла.
Луна изгрява. В пазвата - с петна.
Виси отгоре с гвоздей на стена.
И сянка дълга. Ляга във пръстта. ...

Озлостено
Мразя да бъда обичан
и от всички да бъда презрян.
Мразя да бъда отличник,
не обичам да бъда и сам. ...

Аз послушно съм дете,
всички казват ми: " добро момче".
Каквото речи тати - за мене е закон,
той вика ми " юначе"
и храни ме с месо и макарон. ...

Докато си мрънках под носа колко крив ми е света,
мислено рисувах новата картина на разноликата съдба.
Сетих се, че отдавна не съм същата,
онова момиче, което съм била.
Земята се върти и с това променя човешката душа. ...

Пак се връщам, мила майко,
Всеки път ми е по-сладко!
Към теб душата ми снове -
Фейският ти глас ме зове
С ненаситния копнеж, ...

Дали ще минеш през ада?
Питаш ме странен въпрос!
Всички ще минем оттам,
Аз Съм новият Христос!
Аз Съм даже наполовина Сатаната, ...