Най-доброто публикувано на този ден през годините
1.1K резултата

Вечна България

В калта. Забравени души.
Една жестока есен на полето.
Смъртта. На хиляди съдби...
обикнали земята си във клетва.
Мечта. В затворени очи. ...
508

Ти мен избра

Ти мен избра да бъда твоя майка,
душата да прегръщам със любов,
да те дарявам с радост, не със болка,
да те обгръщам с божи благослов.
Научи ме докрай да се отдавам ...
1.1K 9

За кой ли път

За кой ли път се молиш пред душата ми
изправен, като пред светиня,
виновен и потънал в срам
пред олтара на сърцето ми изстинало.
Да влезеш искаш в моя храм ...
937

Съвест

Съдят ме! За моите думи, все от много високо.
Аз ли нещо обърках посоката...
Изпращат ме в Ада, там е широко!
Не пожелах да хвана насоката!
Кой мене ме съди по съвест. ...
675

Празнотата как да се опише

Празнотата как да се опише?
Самотата, кой ще я прогони?
Сърцето, тихичко умира.
Душата, лекичко по пътя си отива.
Пореден ден отива си, ...
850

Въжен мост

Тя знаеше, че нейният път е само напред. Затова вървеше с бърза крачка по въжения мост под краката си без да обръща внимание на клатенето. Понякога моста се накланяше леко на едната страна или на другата, разтрисаше се, но не достатъчно силно, че да я накара да падне или дори да се поколебае. Стъпва ...
1.1K

Живей!

Вечер е- тъмна и тиха е нощта,
мигваш и няма я- дошла е сутринта.
Бързаш за работа, грабва те деня,
наредили са се грижите една, подир една.
Останал без сили се прибираш у дома, ...
873

Влак

Винаги готов за пътешествия,
смело по релсите върви.
Показва ми пътища невероятни,
преминава през реки и планини.
Свободна се чувствам, като птица, ...
638

Моя собствен месец /август/

Моя собствен месец /август/
Очаквам утре
моя собствен месец,
във който някога
съм се родил... ...
590 1

Последен звънец

Безгранична болка
пулсира в мен сега,
сърцето ми е пленено
от болезнена тъга.
Сълза подир сълза ...
1.9K 1

Тихи думи

Тихи думи
Нежни струни
Ухание на близост
Прегръдка от дихание
Рояци пеперуди ...
694 1

Последната сълза

Безкрайни борби,
а врагът - един и същ,
всесилен, непобедим във лудостта си -
да, врагът съм аз...
Убивам се, разкъсвам се, ...
729

За една душа

Ти песента ми чуваш
в главата си
и виждаш усмивката
в моите очи,
и в мрака се чудиш ...
1.1K

Човекът под моста

Колко време мина? Седмица или повече? Той е все още тук. Но как стигна дъното на социалната пирамида? Защо? Какво направи? Колко още ще седи на мръсните стълби? Беше му писнало да мисли за всичко това…
Сиви облаци, от край до край, изпълваха ниското небе. Лек вятър носеше към земята ситни капки дъжд ...
903 1

За моята Ефри

Когато сърцето плаче,
само Господ може да го чуе,
болката изгрява в душата,
човек рухва още преди да падне,
с малка молитва той раздира тишината. ...
631

Изпуснати еквиваленти на любов

Изпуснатият влак не ще се върне -
не се качи във него точно преди пет лета...
Сърцето ти със лекота на него гръб обърна -
забрави да порови по-навътре в пепелта.
И някак смешно е да чакаш някого на тази спирка, ...
1.1K 1

Пъстри мисли

Пъстри мисли в душата ми бликат!
Колко ли въздух и слънце събрах?..
Вървя по път проправен из полята.
Разсипва слънцето ухания, лъчи.
Будува в мене порива на вятър - ...
720

Причини за живот

Тръгвам... Незнайно накъде... И вървя, само напред, без да се обръщам, без да се замислям за отминали моменти... Ако затворя очи, ще чуя старите дървета наоколо да шепнат приказки за малките неща от живота. Поглеждам небето, а там облаците изрисуват всичко, което то е видяло. А в шума на морските въ ...
1.8K 3

Ние я убихме...

Пак те викам в таз' самотна нощ,
и пак те грабвам тихо аз от нея.
И нека изпием цялата и мощ,
и лицемерно зад гърба и да се смеем.
Отново ще те викна, ...
1.1K 1

И самотата бяга

И самотата бяга
във сивото се скри
и похотта изчезва
щом в твоите очи
аз виждам радостта, ...
2K

...

Замряла тишина обгръща нечия душа и в мрака непроницаем потъва в безкрайността. Страх, болка, омраза - хиляди чувства, водещи война в човешкото съзнание, убиват всеки миг щастие. Копнежът за вкуса на истинския живот потъва в тази безкрайност и изчезва някъде там в мрака на вечната борба на чувства и ...
1.7K

Лудост

Търся собственика на душата си.
Дали попаднах на правилното място?
Стаената ми страст не престава да гори.
Малко е - но силна; и боли...
Търся собственика на сърцето си. ...
1K 2

Спомени за село

Спомени за село
Част І.
У дома
Карам с над 140 км в час, а пътят се разделя пред очите ми на две и остава от ляво и дясно зад мен. Добре, че построиха магистралата, че като се сетя преди години, по времето, когато пътувах по този път почти всеки петък и се връщах обратно неделя вечер, колко бавно се ...
2.3K 1

Сбогом

Сбогом
Когато си отиваш,
недей се обръща.
Просто си тръгни и ме остави сам.
Недей да помисляш изобщо за връщане, ...
928

Посвещение

До вчера - бебче, в пелени,
а днес - момченце, мъничко, на три.
Сега растеш и хубавееш -
в свой свят, приказен, живееш...
Лудуваш и редиш шеги - ...
1.4K

Парламентаризмът. Генезис и развитие. Функции на законодателната власт.

Лакмус за нивото на развитие на всяко демократично общество е парламентът. Парламентът е институцията, която осъществява контрола върху всяка изпълнителна власт. Но това е също и органът, комуто е поверена мисията да създава закони, които според думите на английския философ Джон Лок единствено могат ...
7.2K 2

Класна

Посвещавам на Лариса Калугина
С чаровната усмивка покорява.
Така естествена, добра.
И като слънцето огрява.
Защото Господ я избра. ...
984

Песен за лека нощ

Сън да беше -
да се събудя!
Слънце да беше -
да ме учудиш!
Вятър да беше - ...
2.8K 1

Вчера

Денят кротко гасне,
милото дете прекрасно
усмихва се в спомени от вчера -
богинята на любовта Венера,
ала днес, уви, сал мираж е тя ...
533

Листи и химикал

Към шкафа се протягам
бързо, неспокойно.
Химикалът там прашасал
бързам аз да взема.
Чекмеджето вдясно ...
909 2

Пустош

Някъде навътре в пустошта
Подава се зад ъгъла едва, самата тя нощта
Пропита цялата е в самота
И малко нотки на тъга
И буреносен облак изведнъж връхлита ...
557

Невидимо

Невидимо
А ти успя ли да намериш себе си
сред толко клонинги в тълпата?
Успя ли да познаеш себе си
отвъд кората? ...
682

Вещица, част 4

- Следващия път ще се обадите! Ясно?
Майка им беше почервеняла, но се удържаше. След час каране, май взе за се поуспокоява. Баща им седеше тихо и гледаше смирено. Леа и Оливър бяха седнали на дивана и гледаха в килима.
- Ще закъснеем за полета, скъпа. – каза баща им. Куфарите ги чакаха, колата – същ ...
1.1K 1