Най-доброто публикувано на този ден през годините

863 резултата
  • Разделени...

    abandoned_girl (Петя Терзийска) abandoned_girl
    Поезия
    Кажи ми, как ще издържа
    далеч от твоите ръце?
    И колко часовете ще броя
    със свито от вълнение сърце?
    Какво разделя ни, кажи? ...
      454 
  • Последно писмо

    KaloyanPaterkov (Калоян Патерков) KaloyanPaterkov
    Проза » Писма
    Болен съм, но не знам от кой се заразих. Има ли значение? Всички сме болни или рано, или късно се разболяваме. Дори и децата. Най-вече те. Колкото и чисти, и добри, истински да са, те най-много боледуват. И все пак са най-здравите, най-силните, най-издръжливите. Колкото повече растем, толкова повече ...   595 
  • Ръцете ми...

    anito.sl (Антоанета Тонева) anito.sl
    Поезия
    Ръцете ми студени, безразлични,
    вплитат се във моите коси
    и сещат в болка безгранична
    самота в угаснали лъчи.
    Ръцете ми, изстинали във мрака, ...
      381 
  • Жив до смъртта си...

    abandoned_girl (Петя Терзийска) abandoned_girl
    Поезия
    Гледам снимката стара,
    виждам своите щастливи очи.
    Врата със спомени зад мен се затваря,
    защо ли сега животът горчи?
    Защо във очите ми има само тъга? ...
      318 
  • Защитник в играта

    dragon (Никица Христов) dragon
    Поезия » Друга
    Нощта е безкрайно дълга и тиха,
    когато с нетърпение чакам зората,
    мракът и тишината в очите се впиха.
    Буден! И отдавна започнал играта.
    Сънят ме забравил, не идва на помощ, ...
      281 
  • Лист хартия

    LordZombie (Денис Метев) LordZombie
    Поезия » Друга
    Аз съм само
    лист хартия...
    Ще излетя,
    ще изгоря,
    ще изтлея... ...
      283 
  • Честит Рожден Ден, мила ми Мадона

    valiordanov (Валентин Йорданов) valiordanov
    Поезия
    Годините ни са камбанен тътен.
    След ударите ехото се носи.
    От раждането си човек е пътник,
    решаващ куп съпътстващи въпроси.
    Ти си като лястовица бяла, ...
      468 
  • Поглед

    MrGyurov (Валентин Гюров) MrGyurov
    Поезия » Друга
    Беше хубаво хладно начало.
    Свежестта на утрото
    поразбута заспалото човече в мен.
    Със затворени очи.
    Стоя. ...
      272 
  • Колко още

    piccola (Лакрима) piccola
    Поезия » Друга
    Колко още
    Да тръгнеш през девет земи във десета.
    Непознати пътища да питаш „Къде?“
    С гордост в джоба и самоличност отнета
    скиташ. Дворове. Град. Безпътно поле... ...
      267 
  • Пейката

    superelche (Елена Даскалова) superelche
    Проза
    Последна спирка. Вали. Ситен, студен дъждец, който прониква в кожата. Градинката е пуста, вятърът търкаля смачкани хартийки по калната алея. Сгърчените скелети на дърветата развяват малкото останали, пожълтели листа като ненужни дрипи.
    Дрънчейки и стържейки зловещо, пристига поредният трамвай. Малка ...
      348 
  • * * *

    Lithiumm (Рали) Lithiumm
    Поезия
    Неволно погледнах небето...
    На път за вкъщи тази нощ
    видях падаща звезда.
    Пожелах си теб и още
    вече да не съм сама. ...
      456 
  • Цвете мое

    DubTrip (Радослав Чалиев) DubTrip
    Проза » Други
    Колко си красиво...
    Искам да те взема с мен.
    Топлиш ме с красотата си.
    В това студено утро ще те оставя.
    Ще те пазя. ...
      357 
  • Среща

    dymitr (Димитър Новак) dymitr
    Поезия » Любовна
    Среща
    Неочаквано се срещнахме на спирката,
    но различен език говорихме ние,
    и така и не се запознахме.
    После се обърна към мен и с едно леко, ...
      230 
  • без заглавие

    kaziyka (Мирослава Грозданова) kaziyka
    Поезия
    Свита в ъгъла,
    като гладуващо кученце,
    което сънува есенни сънища
    и в съня си скимти
    Сега и тогава-различни пътища, ...
      462 
  • Здравей...

    juliet_999 (Жулиета Стоянова) juliet_999
    Поезия » Любовна
    Здравей - ми каза ти,
    с поглед ме срази
    и тези големи сини очи,
    господи, светът ми се върти...
    Ела - ми каза ти, ...
      367 
  • Истинската история на рибаря и златната рибка

    NeliKaneva (Neli Kaneva) NeliKaneva
    Проза » Приказки и произведения за деца
    ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ НА РИБАРЯ И ЗЛАТНАТА РИБКА
    - Я,каква е тая стара мрежа, бабо?- попита Роси, която много обичаше да рови из кашоните и чекмеджетата на баба си.
    - О, това ли? Намерих го на брега на Йонийско море, това е парче от мрежата на един рибар, който хванал Златната рибка. Поискал нова мрежа ...
      151 
  • Балетна красота

    A_Ivanov (Aleksei Ivanov) A_Ivanov
    Поезия » Свободен стих
    Щом тя пристъпваше на
    сцената, от нея носеше се
    лекота. Изпълнението ѝ
    бе на пълна висота.
    Намираше се насред тъмен ...
      119 
  • Йоан

    Buhler (Соня Николова) Buhler
    Проза » Други
    Процепи бели разцепват прахта. Слава погубена разделя снопа. Надежда погубена някъде в онази низина. Вяра не вярна заровена дълбоко в нечия душа. Народ без водач изгубен в нощта. Свят без свят носи само смъртта. Герой недочакан скрит нейде в маза. Предател слухти и дебне в борова гора.
    Къде затихна ...
      258 
  • Безкраен празник

    пилигрим (Христина Комаревска) пилигрим
    Поезия » Пародии
    Съседите пак спорят със апломб:
    дървата скачат, чушките от Македония,
    кой влиза и излиза питат с остър тон,
    като агенти днешни са от петата колона.
    Въртят на пръста си ...
      223 
  • Учителката

    Junior (Венцислав Огнянов) Junior
    Поезия
    Да сме спонтанни като нея, реката,
    смело спускаща се в планината –
    без да планува и пресмята, знае тя,
    че е и капка, но и пак е океан.
    Така тече с доверие към бъднината! ...
      116 
  • ***

    Всемнелюб (Всемнелюб) Всемнелюб
    Поезия
    няма нищо по хубаво от лошото време
    навън снегът да гърми
    тя сгушена в мене
    галейки моите коси
    рамене опряни в бедрата ...
      94 
  • Агнеца в мен

    Samadhi (Гюлсер Мазлум) Samadhi
    Поезия » Свободен стих
    Стоя под душа на своята неопетнената съвест
    с надежда ледена вода да охлади страсти чужди.
    Да заглуши воя на разкъсващи стенания и вопли,
    да върне познатия покой и тишините мои бели.
    Не клокочат в душата ми ни лъжи, нито клетви. ...
      162 
  • Да ме беше убил

    evgeniya (Евгения) evgeniya
    Проза » Разкази
    Виждах как стискаш ръката си в юмрук и почервеня. Усещах как думите бяха набрали скорост и щяха да бълнат от устата ти със стрална сила. Напираха да излязат и да завалят като стрели в дъска за дарц. А окото на бика беше сърцето ми. Не че искаше да ме нараниш, просто виждах в очите ти, че едвам се сд ...   170 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.