Посвещавам на Лариса Калугина
С чаровната усмивка покорява.
Така естествена, добра.
И като слънцето огрява.
Защото Господ я избра. ...

Бира нямам, с буре плавам и на глухи се надявам.
Да ме чуят, че не вдявам 'що от цици полудявам.
Сам съм вкъщи и се смея, рицарят изяде змея.
Духам супа и си пея, аз и друго не умея.
Крава някъде мучи, с кървави от гняв очи. ...

Събуждам се, вали навън.
Дъждът ме връща в моя сън,
където спокойствие цареше
и валеше ли, валеше...
Прозорец с усмивка отварям ...

Пътят
Като вятър поел
някъде нататък, нататък...
Вървя, събирам себе си -
истина по истина, ...

The chilling void of distant constellation
I hear calling me tonight;
The empty breath of cursed desperation
Is my beloved, my friend and bride.
Where is my smiled mask - ...

Когато мисля за далечни светове,
те чувствам два пъти по-близък.
Макар че ти си студен и непристъпен
като ледената крепост,
в която живее твоята кралица. ...

Колко време мина? Седмица или повече? Той е все още тук. Но как стигна дъното на социалната пирамида? Защо? Какво направи? Колко още ще седи на мръсните стълби? Беше му писнало да мисли за всичко това…
Сиви облаци, от край до край, изпълваха ниското небе. Лек вятър носеше към земята ситни капки дъжд ...

Изпуснатият влак не ще се върне -
не се качи във него точно преди пет лета...
Сърцето ти със лекота на него гръб обърна -
забрави да порови по-навътре в пепелта.
И някак смешно е да чакаш някого на тази спирка, ...

Пъстри мисли в душата ми бликат!
Колко ли въздух и слънце събрах?..
Вървя по път проправен из полята.
Разсипва слънцето ухания, лъчи.
Будува в мене порива на вятър - ...

от надпревара
за „място под слънцето“
ад се отваря

Моята любов е като бяла роза,
така невинна, и разцъфнала през юни.
Моята любов е като сладка песен,
за която не намирам думи.
Моята любов във шепи я откривам, ...

Ако можех...
Ако можех...
Само да съм малко по-еднаква
на боговете и на хората,
навярно други приказки ...

"Напред е пътят"
Какво отнето бе от нас във времето?
какво забравихме да споделим?
Дълго чакахме - сега сме закъснели!
Надеждите кога ще възкресим? ...

Не ми отива тук да парадирам,
но от магазини аз разбирам.
Ето, вчера в Лидъл взех си два банана,
на промоция голяма,
макар и да изглежда смешно, ...

Едно небе и самота
Едно сърце и пустота
Едно желание, една мечта
Една душа, една сълза
Вървим с теб, мечтаем ...

Сбогом
Когато си отиваш,
недей се обръща.
Просто си тръгни и ме остави сам.
Недей да помисляш изобщо за връщане, ...

Изписани, ден подир ден —
страниците на живота.
С любов поетът — променен,
Изплита вярната посока.
Младеж поседнал е във влака, ...

Някъде навътре в пустошта
Подава се зад ъгъла едва, самата тя нощта
Пропита цялата е в самота
И малко нотки на тъга
И буреносен облак изведнъж връхлита ...

Твоите мисли окупирам
не ща да ги деля,
те нямат нищо, аз съм силен,
сивите, нещастните мъже
къде ще мерят сили; ...

До вчера - бебче, в пелени,
а днес - момченце, мъничко, на три.
Сега растеш и хубавееш -
в свой свят, приказен, живееш...
Лудуваш и редиш шеги - ...

И самотата бяга
във сивото се скри
и похотта изчезва
щом в твоите очи
аз виждам радостта, ...

Възвира чаят.
Облаче литва топло.
Чайникът свири…
https://www.youtube.com/watch?v=lQPCWp2A_Rk

Един непораснал романтик (4)
Отминал е празникът на жената и днес отново сме в ритъма на смените – нощна. Странно, но мъжете в автобуса са много малко - дали не ги гони махмурлукът от вчерашния празник. Жените са се скупчили на групичка и си бърборят. Не мога да преодолея емоциите си и избирам място ...

Настръхвам изведнъж,
сякаш влиза дух във мен,
изпразвам се от мисли,
и падам в твоя плен.
Пристъпваш бавно, ...

Невидимо
А ти успя ли да намериш себе си
сред толко клонинги в тълпата?
Успя ли да познаеш себе си
отвъд кората? ...

Боли ме, не мога да живея с тази болка
но сам направих си я, глупост моя.
Заслужавам си я, всеки трепет и всяко свиване,
всичко, понасям го с приведена глава.
Не искам повече да карам я да плаче, ...

Втори юни
Чинно коленичили,
свели глави,
така са почитали
героите и преди, ...

Човек непрекъснато мечтае. Седиш си на кушетката в кухнята, четеш поредната книжка, подвързана като учебник за заблуда на противника, докато баба ти готви вкусна яхнийка на печката. Една от мечтите ми беше да отида в някое френско село, да играя петанг с местните и да пия перно или пастис. На скоро ...

НАСАМЕ СЪС СЕБЕ СИ №7/поема/
Със патерици и с бастуни,
вървим напред към старостта.
Изчезна онуй "цуни-гуни"...
Не сме подвластни на страстта! ...

Трудно мога да съкратя всичко това, което мисля за планината и това, което ми е дала. Любознателен съм и обичам да чета книги, но истината е, че най-много научавам не от книгите, а от ходенето ми в планината. Там намирам цялата мъдрост и знание. И най-големият писател не би могъл да опише напълно ка ...

Не е мираж!
Нагдето, както да погледнеме,-
все един и същ пейзаж:
висят ни всичките дела
(не само съдебните), като обесени- ...

Песен
За кого да пея песен аз сега?
За баща ми Димитър, за чичо Михаил, за бай Стоян.
Живи са заминалите в Нав - на оня свят.
Не са тук физически, с нас са обаче! ...

Уверено към Провал
Нервите изтъняват, ръцете треперят.
Очите зорко следят всеки следващ ход.
Ума е на тръни, внимава за провала
и поправя грешка след грешка. ...

Отново съм с теб,
със теб под ръка.
Отново... нима не е грешка,
нима не разбрах -
любов между нас можеби няма - ...

/Приказка за Възрастни/
Някога, много отдавна, в древни времена... опс... така започват обикновените приказки, а тази е Необикновена! Защо ли? Първо, защото се случва в настоящето и второ, защото героите и въобще не са измислени, а са съвсем истински, реални хора. Та, да продължим. Не много отдавна, ...

Опонента
Та той дори не ме познава,
но все се дърли срещу мен.
Със старите си навици остава
и пее стария рефрен! ...

Частица в тъмното
Частица от мен
в теб се промъква
и заради мен
денят ти помръква ...