aap
950 results
Защо ли плача още скришом!
Защо ли още ме боли!?
Нали си обещах че вече,
друг не ще ме нарани.
Защо бе? Питам аз душата моя! ...
  298 
Признавам си не винаги съм
бил добър.
Признавам си, че плакал съм
самотен, тайно.
Признавам си умирал съм от страх. ...
  270 
Защо се правим на такива!?
Каквито никога не сме били...
Защо се пренебрегваме
сами не зная!
И после страдаме от собствени ...
  285 
Бъди това, което другите не бяха!
Бъди това, което искаш ти...
Бъди надежда, за себе си, за всички!
Бъди ти истински щастлив.
Не се отказвай, никога предавай. ...
  777 
За пясъкът събран от вековете...
За мъките на нашите деди.
За вярата че всичко ще се случи
тъй както Господ е решил!?
Дали е вярно че времето ще ни ...
  315 
"В този стих има хумор, много местен диалект и пошлост, но смятам, че ще бъда правилно разбран. Приятен прочит на стиха."
Птруше, птруше...,
яла тука, ма овца проклета.
Глей га, глей га!
Де въриш ма ей, Овцо проста. ...
  393 
Ако можех да се променя
и сърцето да сменя...
Щях да бъда друг човек.
Друг и може би различен.
Да се усмихвам на лъжата ...
  375 
Защо ли спряха птиците да пеят...
Дали защото хората не спряха
да мълчат, а може би просто им
умръзна и те като нас от многото
си песни да грешат... ...
  313 
Казват ми, родил съм се
със майчин вик...
Родил съм се със болка
сладка!
Баща ми ...Той сестрата нагрубил ...
  262 
Бе тъмна нощ,
и в нея мойте мисли.
С мойто тяло, с моя дух...
В едно те в разговор се сплели
и водят странен диалог. ...
  304 
Всичко му се връща на човека!
Сълзите в чуждите очи...
Дори неволите,
който предизвикали са
в теб насмешка. ...
  387 
Светът не свършва
с нашите изневери...
Светът не свършва
с нашите лъжи.
Но той загубва любовта която ...
  306 
Жар, жарава, чувства, плен...
Изгонени от храма бяха!?
Изгонени дори без свян,
добрите, тихите, смирени хора.
Изхвърлени със грубост ...
  262 
Заваля, отново заваля...
А вятърът студени тръпки
носи!
Вън нощта запълни се с мъгла,
скри и малкото въпроси... ...
  432 
Дали в очите на слепеца
истински сълзите са!?
Или просто са илюзия
на загубена душа...
В живота всичко е написано, ...
  276 
Животът роли разпределя...
Прехвърля ги натам, насам.
И кара всеки в друг да се престаря,
да се моли да не остане сам.
А точно там живота ни скроил е ...
  326 
Мигът, във който всичко ти се струва, че ще рухне в пропастта...
Тогава съдбата ти предлага
избавление за твоята душа.
Тя вижда твойте сълзи горчиви,
усеща мъката на твоето сърце. ...
  317 
Защо в очите ни сълзите са горчиви?
Защо в сърцата ни кръвта горчи?
Защо когато за любов си мислим?
Душата страшно ни боли.
Защо когато сме самотни най-уязвими сме кажи!? ...
  308 
Не съм мошеник зная,
макар че лъгал съм и аз.
Не съм свещеник, зная
макар молитви казвал
съм на глас. ...
  576 
Началото, да, старото начало...
Началото на трудност и на страх.
Започнало със времето лекува,
започнало във грях.
И с мисълта, че всичко ...
  267 
Земя като една човешка длан,
земя тъй малка и красива
толкова тъга във себе си е скрила.
Земя която кръв попила от битките
за чест за справедливост и закрила. ...
  370 
Началото то винаги е трудно...
Началото е болка и екстаз...
Но също то е старта,
старта към живот, любов.
Началото понякога е фарс, ...
  254 
За кумирите, за идолите,
за вярата, лъжата...
За обещанията наши,
че винаги ще бъдем с другите!
Са всъщност опашати. ...
  317 
Лесно се вина вменява,
лесно се душа вини...
Но душата твоя който я познава,
едва ли би опитал да ти я вмени.
Когато знаеш как да оцелееш. ...
  295 
На прозореца намерила смъртта си.
С крила разперени за миг да полети!
С поглед втренчен към взорите небесни,
с молитва любовта да я спаси...
Като бяла пеперуда, ...
  353 
Събудих се със болка стара.
Събудих се с тъга... И свитост
във душата ми ме кара,
да питам в тъмнината!?
Дали на мен се случват ...
  349 
Къде са тихите
спокойни нощи?
Къде са хубавите дни?
Къде отидоха надеждите?
Кога ,къде и кой ги скри!? ...
  291 
Когато те яде съмнението...
Когато измамата сърцето
ти гори!?
Когато питаш?Но настреща
виждаш, гледащи встрани ...
  277 
Живея, дишам, даже се
опитвам да творя!
Да пиша с думи да споделям...
Мъка и любов, дори и самота.
Защото в самота живея. ...
  353 
За греховете нашите
човешките,
за собствените наши
грехове...
Молим се с сърце открито, ...
  360 
Когато много те боли...
Когато много си отчаян,
когато няма път напред!?
То знай... Надеждата
във капчица сълза се крие. ...
  284 
Когато любовта потърсиш?
Когато нужна ти е тя...
Когато трудно я откриваш,
разбираш че ти липсва тя.
Тя сътворена е ...
  336 
Простих на себе си вината...
Макар наполовина,
но простих.
Простих си че търпял съм
самотата. ...
  447 
Дали в очите пълни със сълзи
се взира самотата?
Дали без грях виновна е била
душата?
Без грях дали светът ни ...
  300 
За сълзите в очите подпухнали!
За мечтите,
в спомени прашни потънали...
За приятелите, вечните,
верните... ...
  341 
Буза до буза,
юнак до юнака!?
Накъркани бяха те от обяд.
Всеки с бутилка в ръка,
речи държеше, за непознати ...
  610 
Питате ме кой съм аз?
Човек съм,точно като вас...
Облечен ,чист,избръснат.
И към законите на Мърфи
съм превързан. ...
  351 
Мрак навсякъде таи се...
И вън от мен,
и вътре в мене...Тишина!?
А скуката, тя скуката
превзета, ...
  393 
За Джак Даниелс,
за нашата ракия...
За наздравицата, и може би
за вкусното мезе!
А може би за виното пенливо, ...
  474 
Едри дъждовни капки
пулсират в зажаднялата
пръст.
Пулсират и носят във себе си,
омаята хладна на есенен дъжд. ...
  393 
Random works
: ??:??