aap
862 results
От блясъка на своето его -
залъган от собствен екстаз...!?
Повярвал че може да литне
по-високо дори от Икар.
Вдигнал високо главата!? ...
  336 
И тази година дряна разцъфна.
Гората оголена с цвят украси!
И от днес в гората живеца човешки
с перото на птица усмивки лъжовни дари!
Дрянът дърво тъй жилаво здраво ...
  326 
Любов,
така красива дума!
Изпълнена с гореща страст.
Извираща от лава снежна...
Даряваща и хлад, копнеж...!? ...
  383 
Защо дъждът не спира да вали?
Защо така сълзи пролива?
Защото в мръсотия сме затънали нали!?
Защото няма управия...
Сега мълчим във памет на душите. ...
  309 
Сега съм тъжен, уморен и саркастичен...
Дори на себе си ще се присмея аз.
Дали е редно да прощавам или хуля!?
И кой ми дава право на това?
Нима съм по добър от всички? ...
  366 
Делим се хората на групи...
На вери даже се делим.
Нали е Господ Бог на всички!?
Защо тогава си мъстим?
Болезнено е нека спрем войната... ...
  310 
Магията в живота никога не спира!
Тя кара всичко да цъфти.
Но също кара и човек да страда -
когато някой с думи и дела го нарани!
Живеем в време тъй размирно... ...
  360 
Днес пак ще споря
със себе си защото.
Не се разбирам с себе си дори...
Уж честен съм,
но истински ли съм не зная! ...
  384 
Защо човек стреми се към любов!?
Защо не знае ли че тя измъчва?
Че трови тез който нея превъзнасят.
Тогава да...Тогава !?
Защо така я тачат и зоват? Омразата любов е също... ...
  358 
Нощта постила
своят плащ невидим.
Обгръща и земя и свят.
Далечната вселена
близко беше... ...
  345 
Под всяко було на живота!
От всяко мъничко дете...
Под всяко камъче се крие
едно копнеещо сърце!
Сърце, което иска да обича. ...
  339 
След всяка сутрин
живота започва ни отново.
След всяка утрин,
Казваме, че вече ще сме други...
Но щом във огледалото се видим. ...
  306 
И пак се лутам в тъмнината...
Навън е светло но във мене не!?
Във мен се крие самотата.
Души и мъчи моето сърце.
Как искам със усмивка светла ...
  496 
Посивели коси в годините скрили
моята същност и моето аз!?
И с колко неволи се сблъсквах
и почвах наново. Но какво?
Май оцветявах във сиво ...
  384 
В отронената същност на човека!
В ерата от пантивека.
В смисъла да еволюираме!?
С времето да прогресираме.
Объркали сме този свят!? ...
  366 
Белязан от душата си да страдаш.
Опитваш се да бъдеш истински човек...
И в пролуките житейски,
опитваш се да трупаш опит!?
И шанс нормално да живееш. ...
  360 
От какво се отказваме?
От какво бягаме...?
Нима вече не търсим любов!?
От стоичната наша -
надъхана съвест че сме много велики! ...
  444 
Съмва се а утрото е тъмно!?
Въпроси във умът ти се въртят?
Къде си?...Дали във правилен
момент си тук...
Може би ти просто съществуваш!? ...
  414 
Веднъж простих,
и всичко се обърка...
И от този ден започнаха
за мен безкрайното простих.
С годините все по трудно става!? ...
  375 
Заспиват облаците натежали!?
От нощното небе долита хлад!?
Мъглата стеле своя плащ...,
и кара хората да бързат
към своя дом обичан и желан. ...
  301 
Ти каза днес
ръцете твой са студени!
Студени са ...
но пълни със любов.
За теб са те родени ...! ...
  351 
От чувства познати на сърцето!?
От калъпа на една любов...
Творях и писах болките споделях,
мислите на моя си живот.
Отчаяно се боря още , ...
  323 
По милост ,безмилостен...
По драгост, зловещ...
По обич наказан,
по мисъл човек!?
По чувства ,отчаян? ...
  352 
Грехът във мен живее!
В душата ми е вкоренен.
И там гори ,във мене тлее!?
Опитвам се със силата-
на разума да го премахна...! ...
  440 
Болно ми е страшно ми тежи!?
Че сме станали такива...
Врагове на себе си дори!?
И защо дори не знам?
Чак омръзна ми да бъда сам... ...
  421 
Ето аз дишам ,работя ,живея!
И стихове пиша тъй както умея!
С тез думи сърцето плени ми...
Накара ме той да мечтая за пролет!
Да бъда човек се научих от него... ...
  316 
Колко мъка има в този свят...
Колко простотия в него -
крие се и чака!?
Някой със сърце с любов...!
Душата му да смачкат. ...
  542  11 
Заложих си името!?
Заложих любов!?
Заложих надеждата...
За по хубав живот.
Заложих сърцето- ...
  279 
Къде съм аз не зная...
Къде са всички хубави неща?
Къде отиде вярата че мога?
С ръка да махна всичко лошо-
и да продължа...!? ...
  336 
Ден след ден
по път един и същ ,
вървим и чезнем!?
Едно и също се върти-
във кръговрата на живота... ...
  323 
Подялба на живот...
Поделям аз мечти ,
за мъничко човечност...!
Поделям аз сърце ,любов!
С надежда да успея, ...
  347 
Напълних аз ситото
със сълзи...!?
Кафеза си напълних
с мечти ,лъжи и друго...
Душата си изплаках ...
  354 
Живея, творя и пиша
тъй както си знам...
И в хаос разхвърлям
слова, мисли и чувства!?
Те са от мене душата, ...
  279 
Жизнено важно е да знаем!?
Че всички имаме душа...
Че носим във гърдите си,
сърца който страдат!
Затуй че други сме сега. ...
  407 
Знам едно красиво място.
Тук в Сакара планина!
Знам аязмо старо...!
Датиращо от древноста.
Бе цялото във храсти ...
  325 
Години нижат времето в косите !
Пространство търсещо покой.
В хаоса житейски мислите блуждаят.
Очите тъжни на тялото изпращат данни!?
Който карат душата ти да чезне. ...
  475 
Денят преваля...
И нощта напира в мрака чер
земята да покрие!
Мъглата мокра
с нея бе се съюзила? ...
  323 
От майка си зная !
Че простотията не ходи във гората...и че тя е заболяване
за цял живот.
Крилата на душата
Моля ви от все сърце . ...
  388  10 
Раздаваме любов
да купим чувства!?
И знаем че едно
със две не са еднакви.
Но въпреки това го искаме. ...
  366 
Във чашата кафето
намалява...
Студено е
на масата стои.
Седи и чака ...
  434  10 
Random works
: ??:??