aap
972 results
Не съм мошеник зная,
макар че лъгал съм и аз.
Не съм свещеник, зная
макар молитви казвал
съм на глас. ...
  648 
Началото, да, старото начало...
Началото на трудност и на страх.
Започнало със времето лекува,
започнало във грях.
И с мисълта, че всичко ...
  300 
Земя като една човешка длан,
земя тъй малка и красива
толкова тъга във себе си е скрила.
Земя която кръв попила от битките
за чест за справедливост и закрила. ...
  403 
Началото то винаги е трудно...
Началото е болка и екстаз...
Но също то е старта,
старта към живот, любов.
Началото понякога е фарс, ...
  281 
За кумирите, за идолите,
за вярата, лъжата...
За обещанията наши,
че винаги ще бъдем с другите!
Са всъщност опашати. ...
  350 
Лесно се вина вменява,
лесно се душа вини...
Но душата твоя който я познава,
едва ли би опитал да ти я вмени.
Когато знаеш как да оцелееш. ...
  335 
На прозореца намерила смъртта си.
С крила разперени за миг да полети!
С поглед втренчен към взорите небесни,
с молитва любовта да я спаси...
Като бяла пеперуда, ...
  382 
Събудих се със болка стара.
Събудих се с тъга... И свитост
във душата ми ме кара,
да питам в тъмнината!?
Дали на мен се случват ...
  373 
Къде са тихите
спокойни нощи?
Къде са хубавите дни?
Къде отидоха надеждите?
Кога ,къде и кой ги скри!? ...
  321 
Когато те яде съмнението...
Когато измамата сърцето
ти гори!?
Когато питаш?Но настреща
виждаш, гледащи встрани ...
  299 
Живея, дишам, даже се
опитвам да творя!
Да пиша с думи да споделям...
Мъка и любов, дори и самота.
Защото в самота живея. ...
  375 
За греховете нашите
човешките,
за собствените наши
грехове...
Молим се с сърце открито, ...
  379 
Когато много те боли...
Когато много си отчаян,
когато няма път напред!?
То знай... Надеждата
във капчица сълза се крие. ...
  301 
Когато любовта потърсиш?
Когато нужна ти е тя...
Когато трудно я откриваш,
разбираш че ти липсва тя.
Тя сътворена е ...
  366 
Простих на себе си вината...
Макар наполовина,
но простих.
Простих си че търпял съм
самотата. ...
  472 
Дали в очите пълни със сълзи
се взира самотата?
Дали без грях виновна е била
душата?
Без грях дали светът ни ...
  328 
За сълзите в очите подпухнали!
За мечтите,
в спомени прашни потънали...
За приятелите, вечните,
верните... ...
  376 
Буза до буза,
юнак до юнака!?
Накъркани бяха те от обяд.
Всеки с бутилка в ръка,
речи държеше, за непознати ...
  641 
Питате ме кой съм аз?
Човек съм,точно като вас...
Облечен ,чист,избръснат.
И към законите на Мърфи
съм превързан. ...
  368 
Мрак навсякъде таи се...
И вън от мен,
и вътре в мене...Тишина!?
А скуката, тя скуката
превзета, ...
  425 
За Джак Даниелс,
за нашата ракия...
За наздравицата, и може би
за вкусното мезе!
А може би за виното пенливо, ...
  507 
Едри дъждовни капки
пулсират в зажаднялата
пръст.
Пулсират и носят във себе си,
омаята хладна на есенен дъжд. ...
  424 
За мислите и чувствата,
на индивида човек...
За егото чисто,
пропито с сенки лъжовни!
И хора удобни... Който ...
  489 
Отвори широко вратата,
отвори и прозореца ти.
Позволи на времето тихо
до теб, па макар и за малко
да постои. ...
  426 
Къде ни е душата!?
Някъде се лута из света...
Изгубена за дълго време,
избягала е, избягала е тя.
Изгубила се е, сама сега е ...
  373 
Никой не избира,
кога, къде и как да се роди...
Дали ще бъде беден
или с богатства и палати
себе си ще обгради!? ...
  424 
В косите мои са се скрили
облаците сиви, диви!
И оттам ми шепнат тихо...
Как живота отлетя!?
И годините щастливи, ...
  364 
Бях добър и съгласявах се
за всичко.
Бях добър, но в миг един
събудих се от сън измислен.
И не от друг, от мене сътворен... ...
  436 
И нека другият греха прости...
На другия греха злощастен.
Тогаз от себе си той ще свали
бремето на своя блясък.
Не се сърдете, че и той греши. ...
  421 
Самотна лодка във морето
бурно.
Изгубила е път и без компас.
Дори звездите липсват
във небето, ...
  383 
Ако имах вълшебна пръчка,
бих променил света...
Бих го превърнал в розова
градина,
в рай пълен с цветя. ...
  395 
Когато от любов сълзи проливаш
Когато те са кървави уви...
Тогава някак си успяваш
по начин друг да чувстваш
ти света. ...
  420 
Удивих се, от себе си се удивих...
Защото плаках със сълзи горчиви,
защото истински сълзи пролях -
за нашите тегоби живи...
Удивих се, защото си простих? ...
  399 
И ето ме отново съм пред листа!?
И пак опитвам да творя.
За Траките аз искам днес да пиша,
за силата на техните дела.
Земята наша кръв поела... ...
  351 
Цветът на тъмното е все един,
мрачен, скрит, потаен...
Той ражда страховит режим,
но дава и отеха сива.
Когато в тъмна доба се събудиш, ...
  418 
Омръзна ми да пазя тишината!
Омръзна ми да бъда неразбран...
Омръзна ми да пазя аз крилата -
крилата на порива желан...
Омръзна ми от болки и прищевки, ...
  406 
Като пране на простира,
съдбите наши висят.
И там са ни дните,
сивите, цветните, черните.
А къде са ни белите? ...
  392 
Тъжно е майка заплакала...
За своят род и родина.
Че всички в нея род
добили...
Но от рода си от майка си, ...
  427 
Не съм се променил.
Но в мене тишината
не дава ми покой.
Да бъда ли и аз човек,
незрим? ...
  376 
Какво е важно във живота?
Да бъдеш лош или добър?
Да казваш че си праведен -
защото... Преживял си
лош момент. ...
  417 
Random works
: ??:??