aap
950 results
Навярно болката ще отшуми...
Навярно някога ще я забравя...
Но надали думите, лъжите
някога във мен ще бъдат заличени.
Животът, казват, бил лечител!? ...
  332 
Очите ме излъгаха... Повярвах!?
И ето ме, предаден съм от тях...
Душата ми предаде ме за туй, че
повярвах истински във любовта.
Сърцето ми, то с мене страда... ...
  314 
Дали във куфар можеш...
Живота си да сложиш?
И след това... Да го зарежеш
на някой кръстопът.
Или трябва всичко, на което вярваш, ...
  400 
Забрави ме, моля ти се от сърце...
Забрави ме, мило изстрадано сърце!?
Забрави, за мойте мечти горещи!?
За мойте тъги, сълзи солени.
Накарай ме да спя спокойно нощем. ...
  469 
Онемях от собствените предразсъдъци.
Онемях от надежди и лъжи...
Живота си заложих за чужди радости!
Продадох се на собствени лъжи.
Отнех от себе си сърцето... ...
  374 
Животът кара те да стискаш
сламката като удавник в океан...
Да стискаш толкоз силно вярата,
страхът да не останеш сам!
Животът изстисква от всички... ...
  298 
За любовта, създадена за двама.
За нея и истинската ù душа...
За вярата, че може да пожертваш!?
Вината собствена от самота.
За любовта, за нея трябват двама. ...
  298 
Цял живот мечтая аз
стих-магия да напиша.
И сам да кажа на света
това и моят стих магия.
Но до днес не ми се получава!? ...
  282 
Бях жесток и себе си наказах...
Бях жесток към свойте мечти!
Отчаяно се молех на съдбата.
Че може би светът ще ми прости.
Бях жесток към близки и към чужди. ...
  329 
Силата ни дадена да бъдем хора...
Силата ни дадена от Бог.
Всичко свързано със него,
дава на живота нов живот.
Вярвам във живота и човека... ...
  332 
Уморих се от лъжливи идоли.
Уморих се от истински лъжи...
Уморих се да се преструвам,
че никак, не ме боли.
Докога на лъжата път ще правим? ...
  337 
Съдба... Защо си тъй жестока!?
Защо наказваш ме със мисли тъжни?
Защо проклинаш любовта ми?
И караш ме да съм самотен.
Моля те кажи ми, любов ти дивна!? ...
  340 
Коледа пристига, земята се тресе...
Коледари тропат с премръзнали
нозе.
Коледа пристига... Празник е сега!
Но душата моя е свита от тъга. ...
  369  11 
Безсънните нощи...
Отчаяни, самотни!?
С въпроси нерешени
за хора тъй самотни.
Безсънните нощи, ...
  481 
Светът пропъди моите любови!
Светът пропъди моите мечти!
Светът... Със сила тежка,
душата моя на ръба захвърли.
Накара ме прошката да търся. ...
  337 
Навярно с времето ще съумеем,
да прегърнем не само скръб
и самота.
А в любов да се обвържем,
и на другите да я дадем. ...
  423 
Усмивката на клоуна...
От нея сън не хващам.
Защото за нея щом се сетя,
светът ми тя към лошо преобръща.
Усмивката на клоуна... ...
  728  11 
Защо звездите през деня не светят!?
Защо ли чакат с трепет нощният покой!?
В който, в омаята на тъмнината,
създават нощният фурор.
Очи, защо копнеят те за красотата? ...
  340 
Свят...Толкова побъркан,
че се чудиш как във него
има ред!? Ред във който
себе си убиваш...
Макар че искаш всичко ...
  353 
Идва времето, времето в което...
На себе си давам отново шанс.
От което искам без свян,
да извикам... Искам да бъда сам.
Как искам да се събудя, ...
  646 
Сълзите мокри, очите ми докостват.
Очите ми не виждат от дъжда...
А мозъкът не спира да ме пита!?
Това ли търсиш в любовта?
Сърцето питам? Съгреших ли? ...
  340 
Мъжки сълзи, разпилени,
от вятърът сив, изсушени.
Който от време оно раздухвали
някога всички мъжки мечти.
Да живеят в любов без войни. ...
  316 
Тъга, сълзи, човешка мъка.
Очи предадени на тъмнината.
Сърце туптящо в изнемога,
да търси любовта.
Душа омайна и жестока... ...
  376  11 
Тази вечер виното говори...
Напомня ми за нашето начало!
Как в омая с теб седяхме
на скамейката във парка.
Говорихме за хубави неща. ...
  318 
За кой ли път? Във тъмното
стоя самотен!
За кой ли път отчаяно се питам.
Дали времето е сбъркало това!?
По-рано да ме пръкне, тука на земята. ...
  359 
Успяваш да надвиеш страховете...
Успяваш суетата своя да излъжеш!
Но знаеш ли? Как да се оправиш...!?
С мъката на своята душа?
Очи, сълзи, надежди луди. ...
  335 
Земята днес напукана е от живота.
От изсъхналите майчини сълзи.
От изгубените, надежди сиви...
Че животът ще се промени!
Учете се, животът казваше на всеки. ...
  334 
Умора тегне във очите...
Кошмари вплитат се в съня!
Човекът потен се събужда...
И пита се къде е любовта?
Мрак навсякъде таи се... ...
  294 
Аз вярвам в любовта...
Макар и сляпа, сляпа но успява
тя да ме въздигне, охули,
даже нарани... Но може
с мен сълзи да рони. ...
  433 
След скандала бурен
в миг един – огромна тишина.
След нея – въздишка тъжна...
Целувка плаха по устните
сега се спуска романтична. ...
  315 
Отчаяни до болка,
но въпреки това с надеждата
подписваме се пак...
Мир във който свободата
сме продали... И свойте мечти, ...
  330 
Уморени очи, уморени от гледане...
Уморени да чакат... Усмивки забравени.
Потайни, отчаяни с надежда оставени!
От минало, свършено изоставени.
Но дали е така !? Дали ще ми трябва? ...
  260 
Пощурели мухи, в хаос летят...
Като, камикадзе пилоти,
препускат стремглаво!
И търсят какво?
Като пилоти без писта, ...
  335 
Написах аз едно писмо...
До себеси го адресирах.
И казах си, дано е за добро!
Дано го превъзмогна и успея!?
Пак да се усмихна на света. ...
  426 
Миг, минута, съчувствие и болка!
От нищото изплува самота.
От надеждата, че хубавото чака!?
Потъваш в мътната вода.
Миг, минута, часове... ...
  259 
Самотен той на масата седеше,
и тъжно гледаше навън...
А мислите му тъй далече
отлетели, като в сън.
Сигурно за нея той си мисли! ...
  312 
На мечтата!?...
Мечтата е,
да сбъдва мечти.
Да накара копнежа в тишина
да угасне. ...
  345 
Усмихвам се на своите неволи!
Усмихвам се на своята тъга.
На своите мисли бели,
на тъгите по света.
За вярата, за любовта, ...
  437 
До вчера чаках славеят да пее!?
За мен, за теб, за всички...
Но днес разбрах,
че той си е заминал...
Къде ли? ...
  246 
Моля те, кажи!?
Защо не се усмихваш вече?
Защо прекриваш свойте очи?
Защо сълзите криеш си самичък?
Дали защото сърцето те боли? ...
  314 
Random works
: ??:??