Светът е една голяма измама...
Човечност, припряна тъга, неразбрана...
тръпка обещана, но много болезнено
без време на врага подарена.
А ние търсещите... тези дето живота ...
Студът, пролазва по стъклата.
Облича в скреж, сърцето на човек...
Тъмата носи свойта сива злоба!
Напомня ни че зима е дошла.
В пролуките студът просвирва... ...
Нощното небе звезди брой!
Брой неволно в тъмно светлината...
Навярно мисли че така със нас
ще сподели,мъката в душата.
Апокалипсис,народна ,мъдрост ,стара... ...
Странници сме ние в "откровения"
ако не ни четът то защо тях да ги четеме!?
И защо да се хабиме щом не ще ни отразят...
Странници ,с очи отворени за словото,
словото на истински човек... ...
С червено вино, сърцето си лекувам.
С червено, младо, буйно!
Но в тъмното, сърцето свое
чувам как тиктака в самота.
Човек съм... нараним, болезнено отхвърлен. ...
И днес ли, човеко вятъра ще гониш?
И сърцето свое на ролетка ще заложиш !?
На играта бъди... играта с болежки
на човека самотник, човек без мечти.
Къде изчезнаха обич и вяра... ...
В бяла нощ очите пак тъмнеят...
сърцето търси светлина.
Всеки със надеждата се бори!
Да оцелее в трудният ни свят.
Отчаян търсиш пристън на сърцето ...
Тишината в тъмното шепти напомня ти
че мислите, светулки са във мрака.
Безсънието, блян неизживян...
носи тръпка на сърцето.
Надеждата това е утрото което ...
Мисля си, какво ли щеше
ако всеки стихове четеше!
Дали светът ни щеше да е друг!?
Или всичкото щеше... да е боклук!?
Времето... времето казват лекува всичко. ...
Не ме жалѝ когато си отида
Не ме отрупвай със тъга...
за мен си спомняй само добрината
Кажи мечтаеше си той за любовта.
Не ме забравяй, дори да мине време ...
Поръсен с прах от стар часовник
събрал на времето, тъгата и смеха...
Поръсил прах от паяжина и събрал росата
побил на кол истрадала душа.
Светът го стрешна със живота ...
Ех сълзи... защо не спрете!
И моля ви в морето бурно се поспрете.
Не мъчете мойте очи...
защото те за вас са мойте реки.
Сърце ти мое не тъгувай... ...
Нощта тъмнее... времето се промени,
душата търси... своят ъгъл тих.
Мечтата даже се е променила,
отдала се е на релакс.
А ти самотно поглед вперил си в небето. ...
Не се усмихвай, тъга, не се усмихвай...
Ти, скрита там зад ъгъла на свят лъжлив.
Не ме презирай и в лъжата своя,
моля те, не ме въвличай.
Не искам, уморен съм от това!? ...
Май време е да се откажа...
И не за друго а за туй... Уморен съм... да!?
Много уморен. Дори не зная дали да плача
или да се засмея.
Уморен съм... че чак боли да се усмихвам. ...
Защо ме караш аз да се страхувам!
Защо ме караш от мен да ме е срам!?
Нима заслужил съм това мъчение!?
Затуй че с теб съм и за теб мечтал...
Защо предаде ме без бой! ...
