alisa_wonderland
132 results
Не те обичам. Просто си те спомням
понякога. Безстихно. В огледалото.
Живея върху кръст. (Не съм бездомна!)
Не те замествам. Просто оцелявам.
Не те обичам. Просто те познавам ...
  3953  51 
Ще помниш ли алеята, в която
ми беше още рано да съм влюбена?
Очите ти са странно непонятни.
Очите ти... в които се загубих.
Дали ще се намеря в тях внезапно? ...
  4041  31 
Вдъхновено от "На Орфей" (Tomad)
След Стикс е тихо. Изпуснах си лирата.
И Евридика прогни в есента.
Тук няма мъртви. Тежи тишина.
Заглъхва шепот от бивши листа. ...
  1680  31 
Тя не иска да струва Троянска война.
Иска само да струва докосване.
Още вярва в герои. И в имена.
Още вярва в заветното "после".
Тя се влюбва в Троянски коне от мъгла, ...
  1926  29 
Поисках да те мога. Не успях.
И гола не приличах на катарзис.
Посях си свобода. Обрулих страх.
И девна не насмогнах да съм вярна.
Поисках да си Ра. И бях Изида. ...
  2038  28 
Ще те обичам приглушено като есен.
Безкатаклизмено, равнинно като блус.
Пастелни скърби ще ме плъзват като плесен.
Като настинка ще съм блудкава на вкус.
А после с намека за смърт ще дойде зима. ...
  1809  36 
Не ме обичай. Вече няма нужда.
И мразена се чувствам пенелопно.
Итака не прощава за събуждане.
Итака е постеля за самотни.
Надеждите ми станаха на станове. ...
  1890  29 
Къде замръква страхът ти от светлото?
Коя пътека кърви под краката ти?
В коя вселена (нелепо приветлива)
те гледа с мойто лице непозната?
Къде стовари вързопа си с минало? ...
  1686  21 
ДокАто се убивахме, не знаехме,
че утре ще поискаме да раждаме.
(Пророците дали предвиждат края си?)
Кога посяхме смисли в маловажното?!
Как почвата под кръста стана ялова ...
  1830  27 
На цялата група от Варна и на всички непознати хора, които внезапно откриха, че са семейство.
Благодаря ви, че окончателно ме убедихте в човешката доброта.
Обичам ви и сте невероятни.
Камшично сме обучени от малки
във грозната бруталност на света. ...
  1399  28 
Познавах те преди да се родя.
Откривах те в смъртта преди да дойдеш.
В огризки от изплюти времена
отдавна сме се слели. Бронебойно.
Познавах те преди да се родя. ...
  2023  26 
Везната ми се счупи. Не насмогна
на толкова претегляне на чувства.
Говоря и със Дявола, и с Бога.
Признавам грехове до изнемога...
А все не ми достига за покръстване. ...
  1542  21 
На тъмната половина на прозореца
е друго. Светофарите немеят.
И хората се учат да говорят,
преди да са забравили да пеят.
На тъмната страна на тротоара, ...
  1291  26 
От очите ми скърцат бемоли.
И се чувствам ужасно ръждясала.
С всяка крачка се моля за полет.
И не знам... и не помня коя съм.
Капсулирам се в стъклена сфера. ...
  2480  39 
Помниш ли тази улица, мамо?
Тя ухае на детство и вятър.
Тя ухае на шарени черги и станове
и на здравец. И малко на святост.
Тя ухае на всичко видяли павета ...
  1830  26 
Тичам. Спъвам се. Падам. Вървя.
Освещавам. Проклинам. Вещая.
Ампутирам. Изрязвам. Кървя.
Обещавам. Измислям. Мечтая.
Бруля с вятър. От вятър се чупя. ...
  1635  36 
Не мога да не бъда с теб, когато
от рая ме сполитат суети.
Не мога да понасям този вятър,
навяващ далновидни празноти.
Не мога да повтарям костюмирани, ...
  1222  23 
Не защото си нервен от делници,
уморен от човешка престореност.
Не защото се лутам в безцелност.
Погледни ме... защото съм твоя.
Не защото звънът на доспехи ...
  1435  26 
След кратката борба на цветовете
остават етикети с имена.
Човек човека съди. За човечност.
Във зверство обвинява вълк вълка.
Карирана от спешни ампутации, ...
  1254  21 
Аз чаках да заклещиш свободата ми,
изплетена от сетива. По котешки.
И чаках да ме вкараш във познатия,
утъпкан Симулатор на живота.
Аз дебнех да усетя, че си плосък ...
  2014  41 
Аз знаех, че ще дойдеш. Пожелах си те,
угасяйки последната си розовост.
Но... виждаш ли... тежа от произнасяне.
Не знам кога реших да бъда проза.
Не помня точно кой ме обезстИши ...
  2183  28 
По гърба ти ловуват орли.
Няма място за миши мълчания.
Маршируват патрулно стрели
рециклирано трънно венчание.
По гръбнака ти бъбнат Голготи, ...
  1168  21 
В каторгата на твоето отсъствие
отдавна е пропито с обещания.
Протъркаха се всичките ми кръстове,
посяти в есента, като мълчания.
Разкапаха се всичките ми ябълки ...
  1469  20 
Двадесет пътя поети.
Двадесет недовървяни.
Двайсет изляти катрана
в рани горящо достойнство.
Двайстото смазващо войнство ...
  1429  24 
Във квантовия хаос на мойте мисли
дупките са винаги черни.
Къде завършвам?
Откъде започва истината?
Ще има ли поне Нищожен взрив, ...
  1232  20 
Върни се в четири.
Пиян от несподеляне.
С иззидани в трахеята сълзи.
Боли до крясък.
Крясъци те стрелят ...
  1362  29 
Във моя свят е влажно и внезапно.
И можеш да пропадаш с векове.
Аз падах дълго. Паднах безвъзвратно.
И за това приличам много на дете.
Във моя свят часовниците спират. ...
  1268  26 
Изгубих ли се в превода на времето?
Остана ли ми смисъл (за резерва)?
Остана ли ми вяра за променяне?
Остана ли ми святост да низвергвам?
Платих ли си греховната различност ...
  1565  28 
Продадох душата си
в този театър.
Ядрени, вятърни мелници
брулят очите ми.
Вдишвам. ...
  1127  21 
Не съм студена. Липсва ми проклятие
и знание какво е топлина.
Живот и смърт във мене съзаклятно
заплитат звук, разплитат тишина.
Не съм реална. Липсва ми съновник ...
  1265  19 
Нощем.
По редовете се въргалят запетаи.
Лаят.
Прибират смисъла обратно във кошарата.
Шарено ...
  1426  16 
Сички прилики с действителни лица са случайни, оти ни говорим за лица.
Да съ ни чите от Стамата, оти после ша ма млати с бастуня у главъта!
Добра ви среща, мили 'ора,
с иднъ изстрадълъ жинъ...
Аз многу-многу ни гуворъ... ...
  1184  18 
Ако поемеш някога срещу съдбата,
аз няма да се втурна да те спирам.
Ще тръгна с тебе. Сигурна и сляпа
и всяка смърт със тебе ще умирам.
И ако някога пропаднеш рязко в блатото, ...
  1719  20 
Единствено пред тебе коленича.
(Не смей да ме повдигаш този път!)
Отказвам да си болна от обичане!
Достатъчно ми дава свойта плът.
Кажи ми, колко младост изразходи ...
  1787  30 
И беше ера на пръстта. Когато
дори човеците се правеха от глина.
И беше жътва (помен за посятото).
Летата се преливаха във зими.
Бе простичко. Напролет самодивите ...
  1227  21 
Какво да ти дам? Нищо си нямам,
което да струва обичане.
Съшивах, посичах и падах, и тичах...
Предадох се. Празна от ничийност.
Какво да простя? Нищо не нося, ...
  1588  15 
На Ники, когото познавам отдавна
Бях мъртва. Помниш ли, когато
дойде до Ада да ме вземеш?
Преплува Стикс за непозната,
приятелю с кипящи вени! ...
  1305  22 
Защото ви има, си върнах гласа,
отдавна отвикнал да пее.
Излюпих се бавно, познах любовта,
признах сладостта да живея.
Защото ви има, съм истински Аз, ...
  1602  24 
Днес няма да грачат врани в стиха ми.
И няма да стрелям по приказки.
Няма да има въпросно цунами,
риторика, Библии... Никакви.
Днес плюя на всичката ударна образност, ...
  1876  30 
Той беше ужасно отдавна пораснал,
а тайно останал дете.
Строшаван на части, после зараснал...
Икар с арматурни криле.
Той беше ужасно отдавна заключен, ...
  1267  22 
Random works
: ??:??