AnabeII
160 results
Фифи и старият часовник 🇧🇬
Аз.
— Защо избраха мен?! Защо мен? Толкова ли нямаше никой друг?! Все аз... все аз... да ходя при тъпия стар часовник! Омръзна ми! Защо никой друг не искаше да отиде, защо?! Защо не искаше да проработи? Тъп, тъп, тъп, стар часовник!
Момиченцето така силно въздъхна, че от тази въздишка на небето се п ...
— Защо избраха мен?! Защо мен? Толкова ли нямаше никой друг?! Все аз... все аз... да ходя при тъпия стар часовник! Омръзна ми! Защо никой друг не искаше да отиде, защо?! Защо не искаше да проработи? Тъп, тъп, тъп, стар часовник!
Момиченцето така силно въздъхна, че от тази въздишка на небето се п ...
232
5
Киречът 🇧🇬
Поезията беше жена, на която сърцето беше разбивано толкова пъти, че дори да тръгнеш пеш откъдето си до Китай, пак ще е повече, отколкото крачките, които ще извървиш. Тя мина през всички пътеки, които се надяваше да водят до някъде. И през трагикомедията, и през сатирата, мина през драматургията, но ...
228
Аутопсия на Тишината 🇧🇬
Не е тишина,
когато тя с бяла престилка пристига
и от кръвта ти лакомо лочи раните,
в стих да превърже.
Тогава е болка! Зла и черна! Озъбена! Космата! ...
когато тя с бяла престилка пристига
и от кръвта ти лакомо лочи раните,
в стих да превърже.
Тогава е болка! Зла и черна! Озъбена! Космата! ...
316
Напразно се измъчваш, докторе —
не е за тебе мойта болест!
Не е! И ти да беше бог дори,
едва ли би я махнал. Орис.
Съдба поетова — проклятие: ...
не е за тебе мойта болест!
Не е! И ти да беше бог дори,
едва ли би я махнал. Орис.
Съдба поетова — проклятие: ...
1.3K
Да се влюбиш в поет 🇧🇬
Бяхме като сестри. Аз и Мирта. Живеехме на село и всички префирни от града ни бяха чужди. Денят ни минаваше на полето и работа покрай добитъка. Един два пъти в годината ходехме на вечеринки, колкото някой ергенин да ни ощипе и да се приберем. После говорехме за това до следващата. Тежък беше животът ...
376
2
10
…Ни свой, ни чужд сред купищата кал,
сред цялата словесна зла помия…
Немее телефонът пребледнял,
зей празна мойта пощенска кутия.
Ни клетва зла, ни благослов най-благ. ...
сред цялата словесна зла помия…
Немее телефонът пребледнял,
зей празна мойта пощенска кутия.
Ни клетва зла, ни благослов най-благ. ...
1.5K
2
Тиганът 🇧🇬
Помня, че падах... Пропадах надолу стремително, а пространствата ме деряха със своите ледени езици. Свистящите звуци от въздушните струи забиваха острите си нокти дълбоко в мен и отнемаха от разума ми миг след миг. За кратко попадах във въздушна възглавница, и спомена от уговорката светваше в мен ка ...
523
3
7
