AnabeII
95 results
  189 
  128 
  171 
  194 
  135 
Добрината ви-употребен бонбон,
на онази другата по нищо не прилича.
Тази в прашлясал, стар шаблон,
която от очите (ви) потича...
детонирала душата във конвулсии. ...
  120 
Не играйте с мен, когато не играя
и бяла котка помежду ни ще замърка...
Ако съм принудена, обаче да играя,
и Черното над мен ще се прекръсти.
Елате. Седнете на масата пред мен... ...
  145 
Луната е облякла пак въздишка,
звездите са принцеси в карнавал.
Небето сиво, като остаряла мишка,
се оглежда в локви от печал.
Любовта в забравена подкова, ...
  172 
  122 
  111 
  157 
- Не искам да бъда с теб! - извикала Светлината - Колко пъти да ти казвам?! Не те искам!!
- Ще ме поискаш, ще видиш! Ти ще станеш моя! - отвърнала Тъмнината.
Светлината се ядосала и побягнала. Бягала, бягала накъдето и видят очите. А после, щом се уморила, седнала под едно дърво и започнала да плаче ...
  128 
Живеех на първия етаж от стара, аристократична къща, която за добро или зло се намираше пред главна улица. Бях свикнал с шума от трафика на милионите коли и автобуси, които минаваха по нея. Прозореца ми беше точно зад светофара и често подпирах лакти на перваза, докато пушех и наблюдавах хората. При ...
  155 
  151 
  217 
Анабел
По пътеките отъпкани се спъвам
и тръните по люспите ме галят...
В незаключени врати се блъскам
и влизам там, където не отварят... ...
  193 
Аз знам нощта е черна рокля,
която утрото по навик си облича.
Или пък... просто минало е през
комина, там на бабината къща...
И знам, че палачинка е луната, ...
  196 
Пак те чувам, море...
... и пак те чувам все едно пред мен си,
вълните по брега безкраен пак се плискат.
Изгубват се години като избягали мъниста
и очите ми по детски пак натам се взират... ...
  244 
  218 
Много са писали за прошката. Най-много онези, които казват, че трябва да простиш, акооо... едва ли не, ти е мил живота. И много малко да не кажа хич, онези, които казват, че има неща, които не трябва да прощаваш. Умишлено причинената болка и вреда например. Търсих много информация за прошката. Намир ...
  192 
  153 
  120 
  175 
  230  11 
Той беше пазач на някакъв склад и работеше нощна смяна. Тя - обикновена продавачка в квартален маркет. Децата им бяха пораснали и вече бяха влезли в житейската центрофуга...
Той и тя живееха в панелка и едва свързваха двата края. Бяха на възраст и получаваха ниски заплати. Дните им бяха еднообразни ...
  246  19 
  131 
  136 
  266  10 
  161 
  205  12 
Една жена върви навън...
А нощ е вън и е студено.
Тя е бяла като чуден сън...
Бяла е. А в гората черно.
Една жена върви навън... ...
  108 
  127 
Тревите целуват вечер клоните
и миглите им мокри тихо парят...
Тлеят светлинки зад прозорците,
а после със звездите си говорят.
Привел геранът морно раменете си, ...
  110 
  131 
  137 
  117 
Излезе Черното, а очите му блестят...
Аплодираха го... за болка зажаднели.
Дошли те бяха, пак да си платят,
онова което от другите са взели.
Приготви Бялото кървавият плащ, ...
  149 
Спомням си много добре кога донесоха А29.
Беше през ноември миналата година, когато небето тежеше, сякаш бе глътнало цяло стадо волове. Брезичките трептяха тревожно и хилядите им листенца шушукаха едно с друго притеснени за своята съдба. Ако някой в този живот можеше да улови вятъра, то това бяха им ...
  150 
Февруари стихва в тихата вечер,
когато не скърцат стъпки в снега,
отпуска бавно две очи от маслини
и прегръща по-силно корава метла.
А студеният вятър хапе до мъртво ...
  127 
  192 
Random works
: ??:??