Довереница
490 results
Денят във шепата на Бог се свива
и става малък, малък, малък.
Умората и вярата се сливат
във битката за следващия залък.
Все по-студено. И притиска зимата ...
  540  14 
Падения и върхове. Идилия
разкъсвана от бури, жеги, студ.
Пълзящи постепенно се надигат.
Маймуните се очовечват с труд.
Падения и върхове. Безнравственост. ...
  533  13 
Старицата, в която се превърнах
все още е с душата на момиче.
Обаче празна стомна не се пълни
през пукнатото щом живот изтича.
Не може пак да лумне буен огън, ...
  896  22 
Раздялата дойде с една обида
търкулната по улея на клюката.
Тя любовта превърна в ненавиждане
и розовите ù балони спука.
Далече си… Къде? (Какво ми пука?) ...
  1299 
На една полянка край гората
където най- висока е тревата.
Листата на лопена на етажи
са приютили горска школа важна.
Там е училище за всички насекоми ...
  753  14 
Мълчиш, сумтиш и гледаш с поглед строг.
Недоумяваш как така се случва,
че въпреки поредния урок
не се превърнах във послушно куче.
Залагаш ми капан, подир капан ...
  594  14 
Не я обичам тази дума „някога”,
че все раздава празни обещания.
Надеждите на ластици разтяга,
мечтите пък без капчица внимание
приспива във леглото на забравата. ...
  575 
Годината е 2011, а денят- 24-ти май. На тази дата е съборът на родното ми село.
Моите спомени от детството са свързани предимно с пъстрите сергии, които за всяко тогавашно дете предлагаха цял един свят изграден от захарен памук, семки, пуканки, лъскави тенекиени бижута и пъстри играчки. А в добавка ...
  1893  19 
Навремето чаках на гаджето влака
с усмивка на първи перон.
Бе петък тринайсти - късмет до незнайност
на Мърфи по плъзгав закон.
Да бях се поспряла и позакъсняла. ...
  638  13 
Не вият рибите гнезда на сушата
„Игра не стоит свеч”
Този филм сме го гледали вече...
Сцена - свят, сценарист, кукловоди.
Не струва и цената на билета ...
  575  17 
Добър вечер, седни тук до мене на масата.
Ей сега ще прелея от моята в твоята чаша.
Не ме гледай опулено и недей да отказваш.
Твойто име не е равнозначно на трезвеник.
Ти мълчиш и сумтиш изкривяваш си погледа. ...
  1020 
Под звуците на зимната виелица
със приказка заспива се добре.
Какво защо? Защото всеизвестно е :
приспивно действа приказен сюжет.
Защото само в приказното царство ...
  596  11 
Невидимата част на всеки празник
не са блестящи чаши с гръмки тостове.
Нито блюдата украсили масата.
Ни сменящите се лица на гостите.
Невидимата част на всеки празник ...
  670  10  19 
Вечер като другите.Почти.Трябва да приготви вечеря, да зареди пералнята.
И разбира се да провери контролните на 6- ти”а”. След 34 години учителски стаж и вече над 10 години в пенсия я извикаха да замести болна колежка и трябваше бързо да се адаптира към новите условия на преподаване и изпитване.
В у ...
  1845  24 
Да скита Диоген се измори.
От векове планетата претърсва.
Че хора има много, но уви -
човеците в картинката отсъстват.
Реши, че може би е остарял. ...
  610 
***
Не гледай, майчице със взор
над прага впит.
Тя няма да отвори днес вратата.
Ни утре, нито в следващите дни.
Напразно да си дойде ще я чакаш. ...
  827  18 
Гърнето си намери похлупака,
гърнето похлупака си намери.
Доволно всички в кухнята затракаха,
че вече няма то да се чумери.
Да мрънка недоволно и да хленчи, ...
  857  12 
Добре дошъл, Декември. Поседни.
Усещам, вече бързаш да си тръгнеш.
Комфорт ти липсва в нашите среди.
Разбирам… И дори не ти се сърдя.
Навярно си обиден, че за край ...
  720  13 
Какъв е смисълът на глас що в самотата
намира пукнато и мигом се провира?
За да направи цветна тишината
като листо, наесен, пред умиране.
Танцуващо по музика от спомени ...
  658  11 
Под шапката на общото ни минало
един ли, сто ли, станаха герои.
Без натиск, без дори да са го искали
предадени от чужди и от свои.
Под шапката на общото ни минало ...
  1176  12  27 
В кръгче да се наредим
бързо да се преброим.
Кой се крие, кой жуми
тук броилка ще реши.
Почваме: Едно, две, три ...
  886  14 
„Аз, Ричард Томпсън, тържествено се заклевам, като член на гилдията на мимовете никога и при никакви обстоятелства да не огласявам дочутото или видяно от мен по време на работен пост…”
Из клетвата…
Гилдията на мимовете спря да функционира. Прочетох го във всички ежедневници, тиражираха го всички ТВ ...
  989 
Хванала здраво тигана
работна мама Мецана.
Призори, с бързи ръчички,
изпържила десет мекички.
После се усмихнала ...
  1482  18 
Не ме ли помниш? Аз те нарисувах
със чер молив когато бях на пет.
И дълго плодовете ти сънувах
когато моят свят от мене те отне.
Във клоните ти дядо върза люлка. ...
  657  10 
Не залоствай вратата на своята приказка
аз дискретно през нея ще мина.
Знам, фалшиви отдавна са всичките принцове
и не искам да бъда царкиня.
Знам, че главната роля, по наследство се пада ...
  441  11 
На птиците ми есента
събра багажа си за полет.
Задуха вятър от крила
душата ми до стон оголи...
Отлитат надалеч мечти ...
  452 
Да поспоря, позволете!
Корабите са за хората
в океани и морета
да пътуват неуморно.
Ако буря се надигне ...
  912  19 
- Целувка? До довечера почакай -
сестра ми шепне нежно в телефона си.
А после тананика замечтано
поглеждайки на често към часовника.
- Момиченце, кажи му, не внимава ли, ...
  816  13 
По пълнолуние пристига есента
и три орисници погача ще замесят.
Една ще пусне кървава сълза.
Наум след туй ще преброи до десет.
Десети шанс, в десетото небе ...
  466 
Рекапитулация на загубите
„Всеки ден по мъничко се губим.” Райсън
Тече животът ми. И губя, губя,
приятели, пари, любови. Всичко.
Научих, че е лесно да се влюбиш, ...
  565  16 
Отвори очи при поредния силен трус на камиона. Шофьорът го погледна ухилено, изкозирува с ръка и изрева: „Калимера, кирие! Като не получи отговор продължи да си припява съвместно със Ставрос Ливикос звучащ от въртящия се диск, поклащайки в такт с музиката едрото си тяло.
Слънцето блесна немилостиво ...
  2069  23 
Дърветата се връщаха насън
във времето, в което бяха птици.
И можеха с криле да скрият слънцето
и залюлеят клоните и жиците.
Да съберат в единствено гнездо ...
  494  12 
Кое е важното? Костюм, цилиндър, фрак
и малка черна рокля с гръб открит?
Че дрехите уви, са ключов знак,
да те пропуснат през заключени врати.
Кое е важното? Роднина с ранг висок ...
  992  10 
Послушай ме! И укроти гнева си!
Били сме вълци някога, дете.
И воят, над гората що се носи,
е глас от наш далечен братовчед.
Преди години всеки е убивал ...
  611  19 
Сънят е репетиция за смърт…
Хоризонтално времето е спряло.
Пътуваш нощем все по този път
и всяка среща е така реална
с лицата си - познати, непознати. ...
  575  13 
Отивам на интервю.За работа.Най-после някаква светлина в тунела, че от година се движа на ръба на оцеляването. След като фирмата, в която работех фалира и борсата свърши, ми останаха само разходи без никакви приходи. Какво ли не пробвах, къде ли не кандидатствах, но в тези времена на стагнация, все ...
  1023  14 
Знае тайните в гората,
слуша как расте тревата.
Всички горски обитатели
нейни са добри приятели.
Гостите пък да внимават, ...
  1475  21 
Ако посока нямаш. Няма шанс
до крайна гара да достигнеш читав.
Мотаейки се в търсене на знаци
за пътя всеки срещнат ще разпитваш.
„Със питане до Цариград”. Да, знам, ...
  1456  11 
По разпилени след безсъние коси
се плъзга като утро споменът.
Светът съвсем до точица се сви,
че стаята е жадна като стомна
с пълзящ през пукнатото разлив. ...
  826  11 
Провирам се... Врабец между сезоните.
От шепата на Бог кълва трохички.
Не вярвам на случайните, отронени
зрънца, които в клетка ме привличат.
Небето и дървото са приятели, ...
  676  11  23 
Random works
: ??:??