Довереница (Дочка Василева) - Works

И когато решиш да разтвориш дланта си... 🇧🇬

Аз съм кестен
в ръката ти –
плах и заоблен.
Почти сраснал
с извития лъч ...

Довереница

Poetry » Love

2010-08-07T00:30:24+03:00 2.3K 36

Докато утре се превръщаше във вчера 🇧🇬

Животът –
карнавал с различни маски,
в ръкавите си скрил непостоянството,
с което вярвахме на истината в царството,
а все живеехме във скута на лъжата... ...

Довереница

Poetry » Philosophical

2010-07-25T23:20:33+03:00 1.4K 44

Утринни контрасти 🇧🇬

Така е тихо... Слънцето със нокти
подрасква по стените на затвора си.
А птиците в гнездото си говорят -
обсъждат имената на отрочетата...
Така е тихо... Капчици увиснали ...

Довереница

Poetry » Philosophical

2010-07-18T21:09:43+03:00 1.3K 34

Вселена между черното и бялото 🇧🇬

Ще се блъска в прозореца слепият спомен.
Ще пилее във лятна носталгия дните си.
Всяка локва след дъжд ще събира въпросите
като лодки с надежда в редичка – по три...
А моряците мразят да газят на плиткото. ...

Довереница

Poetry » Philosophical

2010-07-08T11:46:49+03:00 1.3K 18

Когато късметът ти дойде на крака 🇧🇬

- Здрасти, наборе, какво ново при теб?
- Новото е, наборе, че чакаме гости и жената ме подгони за топъл хляб, и сега докато чакам да го докарат, ще приседна до тебе в кафенето, че краката ми вече не държат...
- Сядай, наборе, сядай да ми правиш компания. Кънчо, я дай тука едно безкофеиново за дядо т ...

Довереница

Prose » Short stories

2010-07-01T11:30:14+03:00 1.6K 1 21

От мократа земя, та чак до слънцето 🇧🇬

Със клоните си пишат по небето
едно писмо без край и без начало...
Били са хора някога дърветата,
осъдени да плащат тежка карма...
Наказани за грешките със корени, ...

Довереница

Poetry » Philosophical

2010-06-25T22:41:36+03:00 1.2K 35

Когато град удари, как ехото... танцува 🇧🇬

Денят се хилеше от сутринта
без признаци на мартенски каприз.
Админът в сайта плаж ни обеща,
а Пещерски в Клептуза среща в три (следобед).
Във парка крачка-две едва направили ...

Довереница

Poetry » Humorous

2010-06-22T22:25:40+03:00 973 24

Там никога... Там някога... Там някъде... 🇧🇬

Там някъде, в дълбокото на погледа,
тъгува жаждата по истинската същност.
Онази, не излъгала възторзите,
с които пътищата чисти я прегръщаха...
Онази, не сънувала измамите, ...

Довереница

Poetry » Philosophical

2010-06-16T15:52:33+03:00 1.4K 2 23

"Мир и Хармония" 🇧🇬

Отдавна не се беше чувствала така добре в кожата си. Събуди се много преди проклетата аларма да ú засвидетелства неуважението си с остропротяжния звук на мелодията си...
В банята, под душа, се улови, че си тананика. Чувстваше се нов човек. Имаше достатъчно време за кафе, да подбере нещо по-секси от ...

Довереница

Prose » Short stories

2010-06-06T12:54:12+03:00 1.5K 1 14

В пожара на обреченото утре... 🇧🇬

В пожара на обреченото утре...
След един ТВ репортаж от дом за деца
с противообществени прояви
Децата, от които се срамуваме,
са утрото, което не познават ...

Довереница

Poetry » Civic

2010-06-01T21:28:10+03:00 960 19

Не повярвах 🇧🇬

Истината
завърза очите ми
и всички родени лъжи
замълчаха.
Не видях как си тръгнаха ...

Довереница

Poetry » Love

2010-05-31T00:50:50+03:00 2.1K 30

Сред многото лица на тишината 🇧🇬

Ах, тази многолика тишина,
където и да ида, ме настига...
Понякога прилича на жена
със черна кърпа и сълзи в очите...
Понякога прилича на дете, ...

Довереница

Poetry » Philosophical

2010-05-22T23:15:39+03:00 983 1 24

И чака изгрев от обратната страна 🇧🇬

Поетът и Луната разговарят...
Разменят си усмивките и мислите.
И лепкавите облаци забравят,
че могат да им пречат да се виждат...
Поетът все не иска да повярва ...

Довереница

Poetry » Philosophical

2010-05-11T22:30:18+03:00 1.1K 19

Сюжетна линия със профили от гърбици... 🇧🇬

Унасям се... Заспивам... И талазите
на моя гняв въздъхват примирено.
Денят зад мене - недовършен разказ,
като сюжет е още на парченца...
Вратите на Морфеевото царство ...

Довереница

Poetry » Philosophical

2010-04-30T23:31:38+03:00 1.1K 30

Онази крехка граница, която... 🇧🇬

Прозорецът отвън оглежда в себе си
отблясъци от изгреви и залези,
на стъпките забързаните силуети,
пера от птици разпилени по перваза му...
На уличния шум неспирното бърборене, ...

Довереница

Poetry » Philosophical

2010-04-25T18:53:27+03:00 1.2K 33

Бялото сако 🇧🇬

Толкова отдавна не беше ходила на цирк, че имаше чувството, че всички детски спомени се надпреварват да я върнат в онова безгрижно и далечно време, когато решенията се вземаха толкова лесно и въпросите имаха само по един отговор... Когато сънищата преминаваха като розови облаци през леглото, тръгвах ...

Довереница

Prose » Short stories

2010-04-11T09:22:07+03:00 2.6K 2 21

Антрактът е отрязък тъжно време 🇧🇬

Антрактът е отрязък тъжно време
посветено
От сцената актьорът бавно слиза,
наметнал на гърба си всички роли...
Приведен леко и с усмивка иронична, ...

Довереница

Poetry » Philosophical

2010-03-23T14:10:34+02:00 924 1 17

Да преброим ли дупките отново? 🇧🇬

По-лесно е да ги броим и регистрираме.
Да ги показваме и после да скандираме.
Да се оплакваме от тях и да мърморим.
Причините да търсим и да спорим...
А те са много... По асфалта избродирани ...

Довереница

Poetry » Humorous

2010-03-18T23:31:59+02:00 860 11

А вятърът гнездата полюлява... 🇧🇬

Дъждът плете от капчици въжета,
с които свързва неудобни мисли.
Заключва с безизходица ръцете
в окови от омраза и безсилие.
Забравените думи за присъствие ...

Довереница

Poetry » Philosophical

2010-03-17T21:08:15+02:00 869 1 17

Накрая всички плащат и си тръгват... 🇧🇬

Светът е кръчма, а животът е кръчмар.
Поръчките записва и разлива
на всеки в чашата - горчиво или сладко.
И ту се мръщи, ту пък се усмихва...
Местата „резерве” са за избраните, ...

Довереница

Poetry » Philosophical

2010-03-05T22:49:54+02:00 1.6K 4 31

Пластинка лед над езеро от гняв... 🇧🇬

Наклонената плоскост на греха
със капки кръв рисува петолиние.
Мелодия, съзвучна със дъха,
извива се, извива и замира...
Звучи минорно, трепка и притихва ...

Довереница

Poetry » Love

2010-02-21T20:10:39+02:00 971 26

Иззад гнева, по стълбите, надолу... 🇧🇬

Агитката на дните ни мълчи...
Предъвква охладнелите ни чувства.
В колчана не останаха стрели,
с които във войната да се впуснем...
Не ни отива някак си. Пораснахме... ...

Довереница

Poetry » Love

2010-02-07T18:03:45+02:00 1.3K 1 31

Научи се поне на омраза... 🇧🇬

Научи се поне на омраза…
В съвременна Индия все още убиват новородените момичета,
защото е скъпо да им приготвят зестра. Абортът също струва скъпо…
Малка моя, ти плачеш… Аз също…
Имам час или два да те гледам. ...

Довереница

Poetry » Civic

2010-01-26T22:42:50+02:00 3.3K 21 71

Плета дантела между изгрева и залеза... 🇧🇬

Плета дантела между изгрева и залеза…
На 19-и януари, рожденият ден на Едгар Алан По, от 1949 г. до 2009 г. някой оставя букет червени рози и бутилка коняк на гроба му… Мистерията остава неразбулена и тъне в догадки…
Годините навивам на кълбо…
Плета дантела между изгрева и залеза…
Невежите разпитват ...

Довереница

Poetry » Civic

2010-01-21T23:39:42+02:00 1.5K 25

Три ръждиви пирона във чашата... 🇧🇬

Капитане, морето не пита,
щом реши да си вземе удавник.
Октоподно разгръща вълните си
и облизва брега във мълчание…
Капитане, лулата ти есенна ...

Довереница

Poetry » Other

2010-01-10T15:32:28+02:00 1.5K 37

Декември 🇧🇬

Последен на трапезата на птиците
присяда между влъхвите и даровете...
А всички преди него обещаваха
и тракаха ли, тракаха с лъжиците...
Зеленото в очите му белее се, ...

Довереница

Poetry » Philosophical

2009-12-31T01:44:47+02:00 1.1K 22

Четири години след бурята 🇧🇬

Четири години след бурята отново пътувам към дома на сестра си... На първата годишнина бяхме цялата компания и се опитахме да го превърнем в празник, но Краси беше издигнала около себе си невидима стена и не ни допускаше до себе си...
Сякаш беше друг човек. Моята по-голяма сестра, с която винаги съм ...

Довереница

Prose » Short stories

2009-12-26T16:25:08+02:00 1.2K 20

Дано да има място за Надеждата - II място на Трети Коледен Творчески фестивал 🇧🇬

Дано да има място за Надеждата...
Не може да чете,
но разпознава знаците
по плъзгащите се наоколо лица...
Едни подхвърлят лепта състрадателно, ...

Довереница

Poetry

2009-12-13T18:07:25+02:00 1.7K 2 64

Не е същото слънцето 🇧🇬

Не е същото слънцето... Хапе и вие
като пчелен рояк под обърнати кошери.
Разпиляха се дните ни... Облак обви ги.
И дъждът ни превърна в дървета без корени...
Присмехулно накуцвайки, старите чувства ...

Довереница

Poetry » Love

2009-12-09T00:48:57+02:00 1.3K 33

Носталгично за вярата на поета... 🇧🇬

Носталгично за вярата на поета...
„Ти помниш ли морето и машините,
и трюмовете пълни с лепкав мрак...”
Ти помниш ли как в стихове превръщаше
моряшките копнежи между бурите, ...

Довереница

Poetry » Civic

2009-11-24T01:35:48+02:00 1.1K 31

С етикет на нетрайно съшитото щастие... 🇧🇬

В онзи ъгъл, където мечтите пътуват
върху детските кончета с пламъчни гриви.
Разпилели звездите във скута си -
избродирани думи - вълшебства от приказки...
В онзи ъгъл, където мечтите отсядат ...

Довереница

Poetry » Philosophical

2009-11-19T00:37:03+02:00 801 13

Носи ли счупеното щастие? 🇧🇬

Счупихме вазата... Просто я мразехме...
Строги канони... Еднаква напразност...
Пръснахме малки парченца с доволство,
че ни очакват години охолство...
Газехме. Искахме. Искахме. Искахме ...

Довереница

Poetry » Civic

2009-11-11T00:05:08+02:00 890 11

Цветът на мълчанието... 🇧🇬

Събираха се почти всяка вечер. Кръчмето беше непретенциозно мебелирано, с тънки цени и нешумна музика, нормално задимено и с годините се превърна в техен втори дом...
Бяха все недооценени и недоучили художници, които запълваха дните си със случайно попаднала им работа, покрай която всеки от тях в св ...

Довереница

Prose » Short stories

2009-10-28T00:34:23+02:00 1.4K 20

Бавна, хороводна... 🇧🇬

Земни ме, либе, че зарад` тебе
от десет дена ни ям, ни пия.
Конче забравих ненапоено.
Сякаш не нося глава на шия…
Земни ме, либе, насред чаршия ...

Довереница

Poetry » Love

2009-10-24T23:42:14+03:00 1.2K 27

Късчета Лунна соната в нозете ми 🇧🇬

Колко пъти съм си представяла тази среща в мислите си... Колко пъти през годините анализирах твоето и своето поведение от тогава...
Представях си, че вървя по тази дълга, дълга бивша наша улица подръка с най- красивия мъж на света и те виждам как ровиш в кофите за смет... Аз се смея звънко и отминав ...

Довереница

Prose » Short stories

2009-10-18T06:58:49+03:00 1.3K 22

Защото...Целунало лятото зимата... 🇧🇬

Гората - все още зелена и мокра.
Все още по нещо прилича на дом.
Със пъстри стени и прозорци,
до покрив изпълнен с живот.
Чирикащи звуци, усмихнати гъбки, ...

Довереница

Poetry » Philosophical

2009-10-09T02:11:23+03:00 913 21

Експериментално 🇧🇬

Свършват сънищата сутрин.
Свързват странни съвършенства.
Съхне слънцето събудено
свило секторално страховете.
Тегне тайнственост. Тъжнее. ...

Довереница

Poetry » Other

2009-09-27T15:43:04+03:00 944 21

Всичко уж е по старому... 🇧🇬

Невъзмутима пак расте тревата
изпод решетките нетрайни на дъжда.
Онази песен пак е във главата ми:
„Тот же лес, тот же воздух и та же вода.
Только он...” ...

Довереница

Poetry » Philosophical

2009-09-18T23:11:45+03:00 1.4K 19

Редактирах си мислите... 🇧🇬

Редактирах си мислите... Вече не искам
да съм кралската щерка на тъпия бал.
И да водят войни за ръката ми принцове
(със немалка добавка половината кралство)
Редактирах си мислите... Не желая шестицата ...

Довереница

Poetry » Other

2009-09-06T22:20:28+03:00 956 1 25

Светът във тебе - криво огледало... 🇧🇬

Пробляскват съблазнително искрици -
непозволена волност.
Светът ти с тях е толкова различен,
а те не светят и не топлят...
Светът във тебе - криво огледало ...

Довереница

Poetry » Philosophical

2009-09-04T23:58:49+03:00 907 1 22