Довереница
488 results
От самотата си плета дантела...
Развивам две кълбета с тишина.
Преливащи от синьо - сиво в черно
те пръстите ми багрят със петна...
По нишките и мислите ми бягат ...
  967  22 
Дори на този ден да пада сняг
с въпроси анкетьорите ще стрелят:
"Говори ли ви нещо тази дата?
И знаете ли кой е Васил Левски?"
Ще отговарят: - футболен отбор, ...
  707  20 
Ти избра да спечелиш една нова позиция
(ненаситното его иска нещо различно).
Иска слънце без сянка. Иска грях без последствия.
Иска съвест без памет. И вина без възмездие.
Ти избра да изгубиш споделените изгреви, ...
  880  20 
По дяволите! Кога успя всичко така да се обърка! Всъщност знаех кога, по-скоро се питах как. Цял живот се бях движила и живяла в границите на разумното и редното, как така успях да се набутам в тази невъобразима каша.
Всичко започна след погребението на Марк Спенсър. Беше ни преподавател в театрално ...
  1413  15 
Верига спомени по стръмното се стичат
в пукнатините между минало и бъдеще.
Прицелване, пропускане. Привикване.
И изводи като затихващ тътен.
В джобовете на разума надеждите ...
  1370  21 
Остаряват минутите -
в часове се превръщат.
Закъснява ли влакът
на щастливото бъдеще?
Пак гърмят фойерверките ...
  748  22 
Привидността - повърхност на стъкло
прикриващо издайните емоции.
Със непрозрачни мисли опаковало
браздата между злото и доброто...
Привидността - безвълново море, ...
  693  18 
Верига делници - пълзят или препускат
по стълбата от грижи за насъщния.
И да е имало мечти във вторник сутрин
стопяват се до вечерта в четвъртък.
На огледалото не му личат годините, ...
  1220  33 
-Здравей, Алиса... Здравей слънчицето на мама. Толкова си мъничка. Ръчичките ти приличат на цветенца, устничките ти на розова пъпка, нослето ти на червено копче, а очите ти... Очите ти... Боже, колко познати ми изглеждат...
Уж новородените били синеоки. Всички до едно... Но ти си специална... Очите ...
  1158  19 
Безсънието пак ми пълни шапката
със нещо неприличащо на друго...
Пробождат ме мисловните кристали,
блестят като мъниста, но са струни,
които потреперват изпод болката... ...
  679  14 
Умората е главният герой
в пиесата, която режисирам.
Мечтите ми засвириха отбой
една след друга падат и умират.
Като дърво наесен без листа ...
  888  27 
Ще бъда най-сърдитата луна,
която в твоите сънища наднича.
И ще повтарям докато заспя:
„Не те обичам! Не, не те обичам!”
Ще бъдеш въпросителният знак ...
  798  23 
Поизморени и проскубани
конете ми поискаха почивка...
Поискаха почивка за сбогуване,
а изморените коне, нали разбирате,
без капка жал по навик ги убиват, ...
  1130  29 
Лажова, до поискване, спонтанно
„ Драги ми, Смехурко”
Светланчик, тези дни ако си кихала -
да знаеш, че от мен ще е билò.
В комплект със Дори, Нели, Маргарита ...
  923  21 
Утрото нахлу в ноздрите му с миризма на пот и алкохолни пари. По дяволите! Закъсняваше.
Изправи се и започна да се облича припряно и непохватно. В счупеното огледало над умивалника го погледна едно лице с двудневна брада, кръвясал поглед и морава синявица над лявото око. Опипа отока и изруга. Нямаше ...
  1032  13 
Стъклата по пътеката
сам Бог ли ги разпръсква?
Кой казва, че е леко
да стъпваш като възрастен?
През болката, през тъмното, ...
  691  12 
Рекламната латерна се промъква -
(прекъсва важен миг във сериала).
Прицелва се и в мислите ми бръква.
Как лесничко и бързо всичко става!
Забивам гневен поглед във тавана - ...
  827  21 
- Как си, мамо? Чувам те, чувам те, мамо, съвсем ясно те чувам, говори спокойно.
- Добре сме, сине, сполай на Бога, нищо не ни липсва - маминият глас напевно подрежда думите с онзи мил и позабравен южняшки акцент, който аз отдавна изтръгнах от речника си. Далече съм, заетостта ми служи като оправдан ...
  1002  14 
Показах ти света си - лимонада
в шише със старомодна тапа - топче.
Мехурчетата те разсмяха... Изненадан,
духът в бутилката наостри нокти
и се закани да смени посоката... ...
  1179  17 
Някой ден ще си скъсам каишката
и ще хукна напреко през тръните.
Всички навици, дето ми писнаха,
като кожа след грях ще захвърля.
Ще търкалям нелепите спомени, ...
  1474  32 
Събираше капчици слънце в очите си,
със сал от надежда преплуваше сянката.
Във шепите стискаше скъсани сънища
и време за своето чакане търсеше...
Във чужди очи. И във чужди прозорци ...
  801  15 
Прекосявайки чужди обятия,
още нося в душата си белези.
За доброто и злото по памет
отмъщавах предимно на себе си...
Знаех тайни, но свойте не казвах, ...
  747 
Запитвал ли си се защо е с теб? Едва ли...
Тя само значи, че над тебе грее слънце.
Тя само значи, че си още вертикален
и още под нозете стенат пътища...
Тя само значи неотлъчна вярност, ...
  915  25 
Наближаваше Коледа. Поредната броеница от празнични дни, в които вечно бързащите и тези, които не бързаха за никъде, онези които още вярваха и другите, които вече не вярваха се срещаха на кръстопътя на надеждите, за да се замислят за ценностите в живота си...
Но както винаги дните преминаваха в лудо ...
  1144  18 
Смъртта е надалече. Зад ъгъла, зад ъгъла.
Кой точно е от всички? По-късно ще реши...
Животът слаломира в голямото надлъгване
и колкото изгражда - по толкова руши...
Смъртта се приближава. Зад ъгъла, зад ъгъла. ...
  760  15 
Музата ми, в този свят изнервен,
включи се във модните тенденции.
Номинира бялото за черно
и ми хвърля някакви претенции...
Влече я изотвътре да стачкува, ...
  704  14 
Хартиени мечти –
цветя в небето
и детски смях ги следва
като празник...
Една сълза ...
  646 
Имаше двадесет дни до съвещанието на Световния Координационен съвет. Трябваше да докладва за нивото на разпространение в Източна Европа, за евентуалните затруднения при маскирането, за постиженията в експерименталния отдел...
В института Алисън Севър беше с най-голям стаж по въпросите на алогичните, ...
  1185  15 
14.09.2013 г.(Споделете радостта ми)
Посветено на дъщеря ми Мартина /LaVerde/, която се омъжи вчера
Случайността не обещава нищо...
Тя само среща погледи и длани.
Разпалва вътрешното любопитство ...
  827  19 
Палачите си тръгнаха нарамили секирите
и присмехът на стъпките им бавно отзвуча.
Остатъкът от него със болка регистрира
товар от непозната празнота.
Отнеха му короната и листите, и вятъра - ...
  811  18 
Отива си светът, на който се подпирах...
Познатите лица изгубват свойта същност.
И обич, и омраза в очите им застиват...
Душата заприличва на стара, празна къща...
И времето е някак скъсено до принуда. ...
  760  22 
От единаци глутница не става,
дори когато много се обичат,
дори когато поколение създават
събира ги породата "Различие".
Уж заедно изкачват стъпалата си, ...
  873  29 
Валеше като из ведро. Чистачките на колата не успяваха да разтикат стичащите се струйки и да осигурят онова прозорче видимост, през което околния свят да ориентира погледа му в правилната и безопасна посока... Караше бавно, с втренчен в тъмното поглед и постепенно все по–познат ставаше уличният пейз ...
  1086  24 
Ще дойда, мамо, малко след петнайсет,
в отрязъка определен за свиждане.
Ще донеса боза и малко праскови
и ще очаквам да ми се усмихнеш...
Ще се надявам да ме разпознаеш ...
  855  25 
И обеща вълкът: - "Ще съм добър пазач,
какво, че от гората съм дошъл.
Бях, див и неразумен затова, че
се водих на хиени по акъла.
Но днес съм друг и много съжалявам ...
  711  19 
И търся път, а всъщност искам прошка
за профучалите забрани край ушите ми.
Играх комар с мишените на злото
и всичките посоки преградих...
И търся истини, а всъщност искам прошка ...
  973  10 
Хвърчи денят. И на ръба на крясъка
потъва във зениците на лампите.
Шамарите му - вятър смесен с пясък
по бузите ми аленеят пламъчно.
И днеска оцелях. Почти напук... ...
  942  13 
Най-после петък. Работната седмица бавно притихваше върху бюрата на целия отдел.
Оставаше около час до седемнайсет, а времето пълзеше по корем много бавно и облизваше стрелките на часовника. Всеки от служителите духом беше вече далеч от сградата на офиса и кроеше планове за почивните дни.
Ева подред ...
  1074  20 
НАЧАЛО
Във тази приказна пиеса
героите са неизвестни.
Живеят в края на гората
във пещера изпод скалата. ...
  1107  18 
Умират китове... Внезапно, доброволно...
Умират китове на групи по брега.
Защо избраха тази точно роля?
Какво ли ги подмами към смъртта?
Умират китове... Назад не се обръщат, ...
  731  18 
Random works
: ??:??