Hekredel
1,524 results
Света не станал още от леглото,
аз в тъмното към спирката вървя.
Отивам да се трудя пак, защото,
от безпаричието се церя!
Оглеждам най-критично махалата, ...
  251 
Селото е моята родина
За мене селото е моята родина,
навярно щото в село съм роден.
Макар че в град живея вече сто години,
и срещам с радост всеки божи ден! ...
  256 
Почувствах аз, че не така живея!
Душата ми в окоп се окопа!
Бях спрял, и свойте знамена да вея!..
За тези дни, сега ме заболя!
Потърсих други истини в живота. ...
  343 
Брегът осиротява
След лекомислието на Деня,
брега осиротява.
Пред мен,...
ръце потрива само ...
  293 
Различен ден
О, днеска е различен ден.
Дърво единствено в гората.
От хубостта съм възхитен,
изпълнена ми е душата! ...
  324 
Епиграми № 12
1 От векове
Тук всеки търси далавера,
и тича чуждо да краде...
О, и това не е от вчера, ...
  214 
В лошия екип
Не знам защо са хората тъй лоши,
че винаги си служат със лъжи
оставят истината по галош
и срещата им с нея им тежи? ...
  347 
Бих искал да е радостта
Не знам защо"миньора" ме преследва,
а бих желал туй да е радостта
и колкото по с възрастта напредвам,
по мил ми става вече и света. ...
  214 
Две-три епиграми
1/ Най-много, братя ми тежи,
че всичко правим със лъжи!
2/ Не можем да се разбереме,
кой ще даде, ...
  269 
Виждам есента
Аз виждам идва есента...
Отмина хубавото лято.
Миньорна ми е песента.
Тъга ме дебне във душата. ...
  346 
Свечеряване
Полита слънцето след Икиндия,
търкулнато във син кристал.
Очаквам скоро Денят да се скрие...
Да гледам Залеза съм спрял. ...
  344 
Метаморфозата човешка
Той бе човек готов за слава.
И се стремеше към това.
И на върха стоеше здраво,
не беше лукова глава ...
  224 
В ЛЕГЛОТО
Аз падам пак
в прегръдката ти мека.
Отпускам се,
затварям пак очи. ...
  292 
Страх от края
Аз мислех, че съм куражлия...
За кожата не бе ме страх.
Но днеска вече аз не крия,
страхувам се, че остарях! ...
  213 
Подръпват ни ушите от Европа,
за туй, че у нас няма ред,
и за това, че ни дъската хлопа,
и че не сме тръгнали напред.
Че имаме най-мънички заплати ...
  272 
В новия Милениум
Отива си сега и този двайсти век.
Набързо си сменихме календара...
Какво ли не е скрил у себе си човек,
изпращайки годините си стари ...
  231 
Не е от днеска лошото в човека,
то идва от далечни времена
и все върви по нашата пътека,
и все тежи на наш'те рамена.
Братоубийство имаме в зората, ...
  223 
Ний винаги сме били сноби
и твърдо, сноби ще умрем...
На предразсъдъците роби.
но и до тука не ще спрем!
Закрила търсим във звездите. ...
  282 
"Истински"
сонет
О, как се радвам, че те имам!
При тебе винаги ще спра.
Дори да е жестока зима, ...
  263 
Обичам да се вглеждам във небето,
да гледам облачния летен шарж.
Картините му аз приемам със сърцето,
от детството аз правя този стаж.
Рисунките във синьото са черно-бели, ...
  273 
На кого да се оплача
Не знам сега кому да се оплача,
че хората, към своя край вървят.
Най- глупаво, към Пропастта се влачат.
Защо избрахме пагубния път?! ...
  284 
О, колко тъжно плачеш, чрез капчуците.
Предчувстваш, че настъпват твойте сетни дни...
И ехото отеква по улуците...
И лебедова песен сякаш пееш ти!
Какви са тия сълзи във очите ти? ...
  234 
Творба - информация
Родихме се на топа на устата.
Израснахме в ограбена страна.
Надлъгвахме се вечно със Съдбата.
От плановете-нищо не стана… ...
  314 
Поглеждам към небето,
след дъжд,
без качулка...
От него влагата се
отцеди. ...
  893 
Мисли за любовта,
(след един филм)
Видях Каренина и Вронски,
изпълнени до край с любов,...
и чувствата им в дози конски, ...
  262 
Аз често срещам този мъж,
да свири по централната алея,
във слънце, вятър зъл и дъжд
и с шапка, с няколко стотинки в нея.
Във свиренето той не е добър... ...
  293 
За освовите ми
Аз нямам на какво да стъпя,
под мен земята се руши.
Какво бих могъл да скалъпя?
Мен времето ме разруши! ...
  229 
Великото преселение
Човешкия мравунек се разбуни!
Отприщи се човешкото море.
И тръгнха навсякъде с катуни,
да търсят да живеят по-добре... ...
  813 
На нашата любов
Ти си мойта златна птица...
Нямам друга във света.
Много песни ти написах...
Ти ми беше във кръвта! ...
  364 
Светът е вече село
Светът е вече едно село.
Светът е само Интернет.
И мога да ви кажа смело...
така ще е и занапред... ...
  277 
Орисията на Човека
Случайно в парка го видях,
той беше под ръка с жена си.
От пръв път аз не го познах -
сравних го с "онзи" във ума си... ...
  270 
Дали съм Единак?
О, аз обичам Самотата...
Не знам дали съм Единак?
Не съм довлечен от гората,
но на глупаците съм враг. ...
  285 
Истината ни в живота
Аз срещам истина една в живота.
За мене истината на света.
Ти влезеш ли на Първите в хомота,
за тебе вече друга е целта ...
  251 
Димитровден
Димитровден... Голям ден за разплата!
Сменяват се ратаи и платци...
Природата рисува по гората,
а ние палим свещи на светци. ...
  973 
На мижия
Хармана ни бе пълен със махалки.
Белянцата издигаше снага...
Бе пълно тука с възрастни и малки-
събрана беше цялата махла. ...
  203 
Мечтата ми да бъда твой,
все още не се сбъдва, мила...
А как те искам, Боже мой,
в сърцето ми, гнездо си свила!
Аз търся твоята любов! ...
  242 
Със дядо ти Иван, Иване,
израснахме в една махла.
Туй време в мене ще остане,
със босите си ходила...
В Драгойново за нас са чули, ...
  219 
Сред природата
Излязох сред природата в неделя
и мислех да остана сам цял ден
и верен на природната повеля,
разтапях се от дива радост там! ...
  365 
За приказките селски в махалата
Говорехме си в махалата,
когато в село бях дете,
за властващите, за Съдбата,
и за какво ли още не. ...
  255 
Каква е тази градска напаст.
Днес всички тичат към града...
Надяват се, че там ще лапат,
и ще живеят на ръба!
За селото не щат да чуят. ...
  261 
Random works
: ??:??