Все още........ 🇧🇬 Аз все още помня онази странната сълза, звука от счупено стъкло, вкуса на минало, разбитото сърце отдало се изцяло. ... Кiara Poetry 2006-11-14T10:21:22+02:00 821 7
Художник 🇧🇬 Рисуваше ги винаги различни. Ту смешни, ту плачещи, превзети, лаконични, ... Кiara Poetry 2006-11-14T10:15:22+02:00 758 6
СПОМЕН 🇧🇬 “Посреща те?” Посрещах,днес изпращам. “Е как е? Изглеждате все едно дошъл е края на света? Така ли е,или..............” ... Кiara Poetry 2006-11-12T15:04:15+02:00 843 13
лятото на пеперудите 🇧🇬 Разтварят криле и политат, нетърпеливи да видят света. Танцуват с вятъра хладен. Под лъчите на слънцето спят. ... Кiara Poetry 2006-11-12T10:05:52+02:00 874 11
Мълчанието на цветовете 🇧🇬 И спря,отпи от чашата, а после продължи с треперещи ръце, аз чувах куките как тракат. Делят и бримка,място, ред, ... Кiara Poetry 2006-11-11T21:20:01+02:00 741 3
Дали си заслужаваше 🇧🇬 И сега замислям се дали си заслужаваше. Да се крием като палета от малко капки истина, които ни настигнаха. Да бягаме от него, ... Кiara Poetry 2006-09-18T11:32:39+03:00 921 8
Есенни цветя 🇧🇬 В отчаяна прегръдка ръцете ми се сблъскват. И само празнота, и всичко ми е чуждо. От въздуха изгаря всяка тръпка. ... Кiara Poetry 2006-09-18T11:21:40+03:00 1K 6
Вечно лято 🇧🇬 Със четка от косите си. Със багрите на юлско утро. Днес пускам моята душа и моля я да не се завръща. За какво ми е?! ... Кiara Poetry 2006-09-17T23:21:22+03:00 1.1K 6
рояк цветя и пеперуди 🇧🇬 Завиждам му, защото той не знае какво е да си сляп и болен. Защото той ги вижда и всяка вечер ги ласкае със песничката на щуреца. ... Кiara Poetry 2006-08-13T20:44:56+03:00 1.1K 7
19 истини 🇧🇬 Ако днеска те спра и призная “Деветнайсет минути остават ти, след това ще е късно, обичай сега!” Защо ли те виждам как настървяваш се, ... Кiara Poetry 2006-05-25T16:37:13+03:00 898 7
След дъжда 🇧🇬 Навън вали, душата ми сънува. А след дъждът, дъга ще изрисува безкрайното небе. И аз ще се събудя, ... Кiara Poetry 2006-05-25T14:18:12+03:00 880 9
* * * 🇧🇬 И ако можех… Но какво съм аз?! Нищожна,малка, в душата Инвалид. Без воля към какво стремя се!? ... Кiara Poetry 2006-05-24T14:09:48+03:00 731 5
Животът ми 🇧🇬 Не спя. Часовникът пак бясно се кикоти. Отдавна нямам сън. Пейзажи в младо утро мен да ме спохождат, ... Кiara Poetry 2006-05-11T21:47:11+03:00 772 4
Непозната 🇧🇬 Аз нощи нямам. За мен е чужд покоя. Душа не ми остана. И всеки идва от нея граби. ... Кiara Poetry 2006-05-11T10:46:00+03:00 728 5
ПРАЗЕН ПОГЛЕД И ПЪЛНА ШЕПИЧКА МЕЧТИ 🇧🇬 Върви,а няма никаква представа: коя е,на къде и за какво. От часове върви, дори не иска и да знае, защото всичко е било. ... Кiara Poetry 2006-05-10T22:43:34+03:00 1.1K 9
Болка 🇧🇬 И струната се скъса, сърцето пръсна се за миг. Небето му отвърна с тътен, погълна моя вик. Земята се разтвори ... Кiara Poetry 2006-05-10T07:55:09+03:00 865 10
Цирка на живота 🇧🇬 Отивам си! И нямам страх. Боя се само да се върна във град, в който няма бряг, по улици, които са безмълвни. ... Кiara Poetry 2006-05-09T15:01:14+03:00 1.2K 15
И пак ще бъда твоя 🇧🇬 Когато остарея и всичкото сребро в света изсипе се в косите, дали ще ме познаеш от далече? Когато ослепея, ... Кiara Poetry 2006-05-08T20:41:15+03:00 884 7
Последният ми ден 🇧🇬 Последен ден, а все едно е първи. И сякаш раждам се отново всеки ден и в края пак умирам. ... Кiara Poetry 2006-05-07T23:25:33+03:00 908 5
Ноември в София 🇧🇬 Самотни капки дъжд почукват по мръсния прозорец. Препълнен пепелник и сив следобед. Замислям се - вали, май твърде често... Дори след месец, след ноември ... Кiara Poetry 2006-05-06T10:58:13+03:00 783 2
На майка ми 🇧🇬 Не я познах.... Седнала на пода до прозореца. С цигара за първи път, пиеща кафе. Толкова различна, тиха, ... Кiara Poetry 2006-05-05T20:25:17+03:00 1K 7
Без сърце 🇧🇬 И раната закривам с длан, навремето било е там сърцето. Навремето,когато те обичах и мислех че ще бъде вечно. Протягам своята ръка ... Кiara Poetry 2006-05-02T00:57:30+03:00 889 4
