Кiara
182 results
Аз все още помня
онази странната сълза,
звука от счупено стъкло,
вкуса на минало,
разбитото сърце отдало се изцяло. ...
  692 
Рисуваше ги винаги различни.
Ту смешни,
ту плачещи,
превзети,
лаконични, ...
  633 
“Посреща те?”
Посрещах,днес изпращам.
“Е как е?
Изглеждате все едно дошъл е края на света?
Така ли е,или..............” ...
  720  13 
Разтварят криле
и политат,
нетърпеливи да видят света.
Танцуват с вятъра хладен.
Под лъчите на слънцето спят. ...
  747  11 
И спря,отпи от чашата,
а после продължи
с треперещи ръце,
аз чувах куките как тракат.
Делят и бримка,място, ред, ...
  602 
И сега замислям се дали си заслужаваше.
Да се крием като палета
от малко капки истина,
които ни настигнаха.
Да бягаме от него, ...
  799 
В отчаяна прегръдка
ръцете ми се сблъскват.
И само празнота,
и всичко ми е чуждо.
От въздуха изгаря всяка тръпка. ...
  886 
Със четка от косите си.
Със багрите на юлско утро.
Днес пускам моята душа
и моля я да не се завръща.
За какво ми е?! ...
  899 
Завиждам му, защото той не знае
какво е да си сляп и болен.
Защото той ги вижда
и всяка вечер ги ласкае
със песничката на щуреца. ...
  972 
Ако днеска те спра и призная
“Деветнайсет минути остават ти,
след това ще е късно,
обичай сега!”
Защо ли те виждам как настървяваш се, ...
  758 
Навън вали,
душата ми сънува.
А след дъждът,
дъга ще изрисува безкрайното небе.
И аз ще се събудя, ...
  712 
И ако можех…
Но какво съм аз?!
Нищожна,малка,
в душата Инвалид.
Без воля към какво стремя се!? ...
  600 
Не спя.
Часовникът пак бясно се кикоти.
Отдавна нямам сън.
Пейзажи в младо утро
мен да ме спохождат, ...
  637 
Аз нощи нямам.
За мен е чужд покоя.
Душа не ми остана.
И всеки идва
от нея граби. ...
  586 
Върви,а няма никаква представа:
коя е,на къде и за какво.
От часове върви,
дори не иска и да знае,
защото всичко е било. ...
  933 
И струната се скъса,
сърцето пръсна се за миг.
Небето му отвърна с тътен,
погълна моя вик.
Земята се разтвори ...
  739  10 
Отивам си!
И нямам страх.
Боя се само да се върна
във град, в който няма бряг,
по улици, които са безмълвни. ...
  1025  15 
Когато остарея
и всичкото сребро в света
изсипе се в косите,
дали ще ме познаеш от далече?
Когато ослепея, ...
  748 
Последен ден,
а все едно е първи.
И сякаш раждам се
отново всеки ден
и в края пак умирам. ...
  763 
Самотни капки дъжд
почукват по мръсния прозорец.
Препълнен пепелник и сив следобед.
Замислям се - вали, май твърде често...
Дори след месец, след ноември ...
  657 
Не я познах....
Седнала на пода до прозореца.
С цигара за първи път,
пиеща кафе.
Толкова различна, тиха, ...
  887 
И раната закривам с длан,
навремето било е там сърцето.
Навремето,когато те обичах
и мислех че ще бъде вечно.
Протягам своята ръка ...
  768 
Random works
: ??:??