И там ще забият камбаните тленни,
целувка последна ще моли за милост.
Очите ще искат да видят последни
думите мои облечени в нежност…
Сега съм самотна и пея безмълвно, ...
Не искам да е днес студено в храма!
И топло да е - няма да заспя...
Прегръдката е страстна... и я няма,
когато се събуждам сутринта...
Делят ни ветровете и горите ...
Венчилото боде и не приляга
на моята осанка, а грози.
Задавена, косата ми, се стяга...
Махни го...моля те...боли...
Знам, казах „Да”, и исках адски силно ...
Затварям тази страница позната.
Горчи като угарка от цигара.
Не следвам правилата и войната
воювам като воин без вяра.
Усмихваше се, някак тъжно, помня. ...
Вълкът във мен е кротък, непробуден...
Вълкът във мен е единак.
Вълкът във мен, макар и все изгубен,
намира начин да остави знак.
Вълкът е силен, може да го крие, ...
Сред тоновете списъци на времето,
които съм съставила по месеци,
родила се съставката на името,
с което ни наричат "ереси"...
Безбожна е красивата ни песен, ...
... Пристигаш при мен, като кражба
е днес моето време до теб.
А аз съм със мисъл неясна...
... обичам те, знаеш от век...
Целуваш съня ми безкрайно... ...
Когато те обикнах, беше рано.
И казах го... за малко да умра...
За малко да получиш удар, вярно,
за малко да ме съдят за това...
Но после се съвзех и ти съвзе се. ...
Лицата ми различни са, не знаеш -
със теб се любя, в лудостта горя...
За другото във мене ти нехаеш
и може би е по-добре така...
Красяла съм дворовете всевишни, ...
Не те разбирам, нищо не разбирам!?
Едно ми казваш, друго ми показваш...
или обратно... може би се лъжа?
И не разбирам, нищо не разбирам!
Една си с мен... друга си далече... ...
Нека те изплача...
позволи, поне да те изплача!
Да преминеш през душата ми в сълзи...
За да откъсна от ранимостта ми... сляпа,
болката, която ми тежи. ...
Спасението нямало значение...
Ръката ти до болка ме задържа.
Мълчанието беше ли учение?
Ръката ти над пропастта поддържа.
Главата ми ще падне като птиците... ...
