korsar
526 results
НАПУК
В дома ти да влизам - имам забрана.
Той сега отваря вратите за друг.
В него мойта сянка - скрит спомен остана.
Само Бог знае, че съм таен съпруг. ...
  449 
КОГАТО РАЗЛЮБЯ
Когато жената разлюбя.
Която още обичам до днес.
Не знам какво ще загубя,
ще скитам като уличен пес… ...
  384 
РАЗДЕЛЕНИ
Нас ни разделят сезоните.
Ти за мен си китната пролет.
Не слушам на есента законите.
Но още готов съм за полет… ...
  495 
МОНЕТА
Телефонът до тебе запъхтяно звъни.
Търси те другият, нахалният, казваш.
Говори, че без любов са твойте дни.
А той трупа пари в жадната пазва. ...
  353 
СКИТНИК
Любовните стихове, за тебе написани -
редят се в мен. Чета некролог.
Така ли нашата любов е орисана?
Плача. Проклинам даже и Бог! ...
  492 
ПИСМО
В моите длани оставаш -
на снимка, моя бивша любов.
Вдигам с чаша „наздраве”,
а в сърцето е старият зов. ...
  499 
ПОДСЛОН
Ти пося вятъра в душата,
там утре бури ще береш.
Такава остава ми съдбата
от мойте чуства да крадеш. ...
  392 
ЕЛА
Очите ти са по-черни от въглен,
там проблясват мънички капки катран.
По мене си със поглед замъглен...
Не тръгвай по пътя, от мене чертан. ...
  634 
МАГИЯ
Защо ми правиш магия, момиче?
Затова ли, че вече станал съм стар?
И след полите женски не тичам.
С младостта си платих последния бар… ...
  426 
ЗА ПЪРВИ ПЪТ
Онзи ден гледам в кварталната градина момче и момиче на възраст към пети клас да се целуват, но така умело го правят, че чак им завидях. Младост.
Спомних си и за моята първа целувка. Бил съм шести клас. В съседната улица живееше пухкавко, едва започващо да показва своята женственост мом ...
  532 
НАГРАДАТА
Лежа на пясъка и за пореден път се обръщам към слънцето. Въртя се като гергьовско агне на шиш. Отвсякъде да бъда изпечен. На крачка от мен едрогърда рускиня от час е сваляна от гларус с капитанска шапка. Искал да бъде негова, да остане в България заедно с детето. Щял да го обича като свое. ...
  606 
НАЕМНИЦА
Омръзна ми да тичам след тебе.
И празни надежди насън да ловя.
Макар че била си ми жребий.
Ще чуя ли на сърцето зова? ...
  547 
ОБУЩАРЯТ
Стоя на сянка в кварталната градинка. Посрещам с поглед всяка жена, която премине край мен. Вече съм на деветдесет и пет. Но меракът ме държи жив.
От малък съм си такъв. На тринайсет години в училище сложих жива жаба в потурите на едно циганско момиче. То се разписка, но най-важното, смъкна ...
  864 
ВЪЗПИТАНИЕ
Сигурно съм бил пет-шест години. Каквато и болест да се завъртеше, все при мен. Родителите ми бяха вдигнали ръце от мен. При един разговор на баща ми с някакъв лекар, му дал съвет. „За да закрепне детето ви, трябва му чист въздух и планински климат”.
И ето ме градското дете попаднах при б ...
  671 
ЦИГАНКАТА
Върнах се от казармата и започнах работа в мините. Тогава вземах много пари и ги трупах в банката за собствен дом.
Живеех в една барака на края на миньорското селище. Съседите ми бяха цигани. Приеха ме като един от тях. Постоянно им давах по малки заеми и храна. Скоро бях на лекар и той ми ...
  950 
ГНЕЗДО
Навън февруари снежни въжета заплита.
От квадрат и половина направихме рай.
Целувахме се и никой от двама не пита,
че тук е студено, а в душите ни - май. ...
  461 
ПРАЗНИК е!
Заря...
Блесват пожари в облаците.
Валят звезди.
Градът е полудял ...
  446 
АРМАГАН ОТ ТУРЦИЯ
В този мошенически кървав век.
Сред тоз народ от света и Бог отлъчен.
Ако срещнеш честен - (беден) човек -
убий го да не се мъчи. Ст. Цанев ...
  1955 
ЧАКАХ ТЕ
Чаках те да се върнеш с огън.
Старият вятър сега те довя.
Със сърце, потънало в тръни,
бели надежди в тях ще ловя. ...
  676 
ДО ВЧЕРА
За помощ пак ли махаш с бяла кърпа,
заточена от самота на петия етаж.
Щастливото хвърчило живота ти издърпа.
Отново ли съм верният ти страж? ...
  505 
ДО ВЧЕРА
За помощ пак ли махаш с бяла кърпа,
заточена от самота на петия етаж.
Щастливото хвърчило живота ти издърпа.
Отново ли съм верният ти страж? ...
  470 
ДЖАМИЯТА
Било отдавна. Пловдив е носил турското име Филибе. Османците вече властвали над красивия град. В обществените сгради се настанили победителите. Християнското общество в града се управлявало от старейшина и той отговарял пред турската власт за раята.
Не избегнала тежката участ и катедралната ...
  668 
НЯКОГА, някога... бяхме мъже.
С дъх на тютюн и барут.
По пладне крадяхме жени и коне.
И всеки от нас беше луд.
Жените връзвахме с любовни ласа. ...
  432 
РАЗПЯТИЕ
Не ме разпъвай ти на кръст.
Разпятието е за двама.
Не ме замервай със пръст.
Не съм плашилото от слама. ...
  541 
ПРОСЯК
Паничката на просяка заспала,
не я събужда монетен звън.
Съдбата двата крака му окрала...
В подлеза стои... Вали навън.
  511 
СТАРОСТ
В нежен юнски мрак под звезди зачена.
След любовен взрив остана ми вселена.
Край нас деца, въртят се като планети
и живеем някак, със пари назаем взети.
  482 
МИЛОСТ
В ръцете на дивите кестени
горят цветове като свещи.
Наметнали рокли навестени,
отправят молитви горещи. ...
  486 
ПОЕТ
Пак възседнах коня - лудия Пегас.
Храня го със дните и нощите пияни.
Неподвластен съм на светска власт.
Чакам да дойде още пролетта от лани. ...
  452 
ЕЛА
На края сме,
още крачка
и идва страстта.
Поспри! ...
  651 
РЕВНОСТ
Ще се затичам по стълбите надолу,
да те срещна от всички пръв.
Ще гледам смутено рамото ти голо.
От ревност - ще ми капе кръв. ...
  838 
ИЗМАМНИКО
Добър вечер,
Измамнико!
Добър вечер, Ромео –
от минал живот! ...
  541 
НЕКА
Уморих се да воювам, с тебе, Сърце.
Отново старата надежда ме ограби.
Любов, изгори ме с твойте ръце.
На кръст разпъваш нервите ми слаби. ...
  561 
КРЕПОСТ
Тук сенките на спомени се гонят.
Сърцата бяха крепост непревзета.
Сега камъните от раздялата се ронят.
Ръждясаха - любовните резета. ...
  449 
ЖЕСТОКОСТ
Насън при мен жени бездомни идват за късмет.
Страхливо покрив и сигурност намират.
От моите сънища, от бяла завист съм обзет,
А денем плача. Жени... по тротоарите умират!
  465 
♣ ♣ ♣ ♣
Очите на моста се къпят в залезни води.
Кънти там - ехото на детските игри.
Младостта първо тук - любов роди.
От самотата гаснат влюбени искри.
  545 
♣ ♣ ♣ ♣
Невинен ме разпънаха на кръст,
още летя над вековете.
От тялото остана димяща пръст.
За милост с молитва ме зовете.
  496 
♣ ♣ ♣ ♣
Скован от студ - градът трепери,
а Пловдив спи в снежните предели.
Тук намигат улични фенери -
Снегът заплита приказни дантели…
  575 
СТРАХЪТ
Компания ми прави чаша – уиски,
насмешливо гледа с пияни очи.
Със него отдавна сме близки -
то влива в мене златни лъчи. ...
  513 
♣ ♣ ♣ ♣
В леглото на забравата лежиш
и студ във погледа си криеш
и гласно жертвите броиш.
Къде ли нова ще откриеш?
  409 
ПЪТ
Прекараха път през стария харман.
Там баба отвяваше житото за хляба.
Гладно време сега ни хвана в капан.
И пътят пуст е. А вярата е сляпа.
  405 
Random works
: ??:??